Мълва във Варна: Кораб със злато за над 2 млрд. долара лежи на дъното на морето
Черно море крие ревностно златото за 2 милиарда $ на английския транспортен съд „ Черният принц “ - това бе припомнено неотдавна от „ Истории от морското дъно “, които бяха разказани в галерия във Военноморския музей във Варна.
Експозицията е отдадена на подводната археология у нас, която стана на 60 години през август, и наблюдава хронологията на подводните изследвания от най-северната до най-южната точка на българския бряг, както писахме.
Мариана Кръстева – шеф на Военноморски музей – Варна, сподели по този мотив:
„ Подводната археология се заражда по едно и също време с водолазното дело в България и това е единствено няколко години откакто в света се появява подводната археология. Повод за търсенето от време на време са легендите за изчезнали кораби, живи и през днешния ден.
„ Черният принц “, за който се приказва доста и се допуска, че е потопен с голямо благосъстояние на борда и към момента не е открит, не може да остави на мира водолазите “.
Това е отличен мотив да напомним същинската драма на морската хубавица – фрегатата „ Черният принц “, трансформирала се последователно в легенда.
Призракът на митичния транспортен съд със богатство „ Черния принц “ изплува до протеклия „ Мопанг “ в Бургас
Но тук имаме и редица безспорни обстоятелства, което си е необичайност в жанра със съкровищата на морското дъно. Това обаче единствено прави легендата по-силна и съкровището по-желано.
Историците настояват въз основа на документи, че този английски транспортен съд, потънал от стихия в Черно море през 1856 година, крие 2 милиарда $ в злато.
И това може да се счита за факт, не за някакъв слух от морските кръчми.
От архива на Обединеното кралство с право считат благосъстоянието за своя благосъстоятелност и не зареждат с детайлности искащите да го открият.
Името на кораба, когато той е плавал, било единствено „ Принц “, само че с годините мълвата го почернила поради трагичната му орис.
Не е ясно дали останките от фрегатата са в наши, съветски, украински или турски води, може и в никакъв случай да не се разбере, в случай че са прекомерно на надълбоко, само че гмуркачите се интересуват от самото търсене.
Затова не е неприятно страната ни да откри метод да напомни легендата, с цел да ги притегли. Та те могат да донесат 2-3 милиарда, даже да не намерят нищо.
Крушението на „ Черният принц “ става към края на Кримската война.
Корабът бил претрупан с голямо количество английски гвинеи. Златни, несъмнено.
Те са отпуснати от Короната за заплати на англо-френските войски. Поне по този начин твърди пресата по това време.
Кримската война свършва осем месеца след гибелта на кораба. Тогава в английската преса се появява новина-бомба, която поемат множеството издания в Европа:
„ В допълнение към други артикули в „ Черният принц “ са парите, предопределени за заплащане на бойците и офицерите на британската войска – няколко десетки бъчви, цялостни с жълтици “.
Водолазите са разкрили десетки потънали кораби в Черно море, само че не и „ златната” фрегата.
Това богатство, което не е мит, чака откривателите си на дъното, само че намирането му по никакъв начин не е лесна работа.
Още с изобретяването на скафандъра, през 1875 година амбициозна френска експедиция стартира търсенето му.
Открити са повече от 10 потънали кораба, само че от „ Принц “ няма и диря. После се пробват италианци, норвежци, германци, само че никой не го открива.
През 20-те години на предишния век даже държавното управление на Съветска Русия, която по това време има неистова потребност от пари, с цел да се закрепи, основава по разпореждане на вожда си Владимир Ленин специфична водолазна група, която е натоварена с издирването му. Нищо не намира.
Единствено японска експедиция открива 4 златни монети. Така и не се знае от кое място и по какъв начин са пристигнали, написа в. Труд.
Експозицията е отдадена на подводната археология у нас, която стана на 60 години през август, и наблюдава хронологията на подводните изследвания от най-северната до най-южната точка на българския бряг, както писахме.
Мариана Кръстева – шеф на Военноморски музей – Варна, сподели по този мотив:
„ Подводната археология се заражда по едно и също време с водолазното дело в България и това е единствено няколко години откакто в света се появява подводната археология. Повод за търсенето от време на време са легендите за изчезнали кораби, живи и през днешния ден.
„ Черният принц “, за който се приказва доста и се допуска, че е потопен с голямо благосъстояние на борда и към момента не е открит, не може да остави на мира водолазите “.
Това е отличен мотив да напомним същинската драма на морската хубавица – фрегатата „ Черният принц “, трансформирала се последователно в легенда.
Призракът на митичния транспортен съд със богатство „ Черния принц “ изплува до протеклия „ Мопанг “ в Бургас
Но тук имаме и редица безспорни обстоятелства, което си е необичайност в жанра със съкровищата на морското дъно. Това обаче единствено прави легендата по-силна и съкровището по-желано.
Историците настояват въз основа на документи, че този английски транспортен съд, потънал от стихия в Черно море през 1856 година, крие 2 милиарда $ в злато.
И това може да се счита за факт, не за някакъв слух от морските кръчми.
От архива на Обединеното кралство с право считат благосъстоянието за своя благосъстоятелност и не зареждат с детайлности искащите да го открият.
Името на кораба, когато той е плавал, било единствено „ Принц “, само че с годините мълвата го почернила поради трагичната му орис.
Не е ясно дали останките от фрегатата са в наши, съветски, украински или турски води, може и в никакъв случай да не се разбере, в случай че са прекомерно на надълбоко, само че гмуркачите се интересуват от самото търсене.
Затова не е неприятно страната ни да откри метод да напомни легендата, с цел да ги притегли. Та те могат да донесат 2-3 милиарда, даже да не намерят нищо.
Крушението на „ Черният принц “ става към края на Кримската война.
Корабът бил претрупан с голямо количество английски гвинеи. Златни, несъмнено.
Те са отпуснати от Короната за заплати на англо-френските войски. Поне по този начин твърди пресата по това време.
Кримската война свършва осем месеца след гибелта на кораба. Тогава в английската преса се появява новина-бомба, която поемат множеството издания в Европа:
„ В допълнение към други артикули в „ Черният принц “ са парите, предопределени за заплащане на бойците и офицерите на британската войска – няколко десетки бъчви, цялостни с жълтици “.
Водолазите са разкрили десетки потънали кораби в Черно море, само че не и „ златната” фрегата.
Това богатство, което не е мит, чака откривателите си на дъното, само че намирането му по никакъв начин не е лесна работа.
Още с изобретяването на скафандъра, през 1875 година амбициозна френска експедиция стартира търсенето му.
Открити са повече от 10 потънали кораба, само че от „ Принц “ няма и диря. После се пробват италианци, норвежци, германци, само че никой не го открива.
През 20-те години на предишния век даже държавното управление на Съветска Русия, която по това време има неистова потребност от пари, с цел да се закрепи, основава по разпореждане на вожда си Владимир Ленин специфична водолазна група, която е натоварена с издирването му. Нищо не намира.
Единствено японска експедиция открива 4 златни монети. Така и не се знае от кое място и по какъв начин са пристигнали, написа в. Труд.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ