Черно-бял или цветен? Разликата в цената е до 3-4 лева.

Черно-бял или пъстър? Разликата в цената е до 3-4 лв.. Идеята на издателство " Просвета " да предлага по-евтини разновидности на учебниците за някои предмети след осми клас провокира остра социална реакция и рецензия от политически партии и омбудсмана, че е дискриминация. Министерството на образованието настоя издателството да не популяризира тези учебници, то се съгласи и абсурдът бързо се потуши.

Според детския психолог и изпълнителен шеф на Асоциация " Родители " Яна Алексиева сходно разделяне на децата на богати и небогати в действителност не е удачно, само че има надалеч по-важни въпроси, свързани с учебниците и ролята им в образованието от този.

Как ви се стори концепцията за по-евтини черно-бели учебници?

- Бих я разгледала от две гледни точки. Едната е по-скоро психическата и посланието, което се подава от това разделяне. И другата е въпросът дали въобще има смисъл от това, което се прави. От просветителната позиция за мен не е значимо дали учебникът ще бъде-черно бял или пъстър. Важното е какво е наличието.и по какъв начин то се приспособява и става съвременно за децата ни. Това е нещо, което от доста години приказваме и настоящия спор отново е изместване на фокуса от значимото.

От психическа позиция, несъмнено не мога да поддържа нещо сходно, тъй като посланието, което много законно декларира, че едните хора с благоприятни условия ще купят едните учебници, пък тези без - черно-белите, доста бързо би разделило децата. Плюс това приказваме за една много сериозна възраст, в която се опитваш да се доказваш пред връстниците си, да намериш мястото си. Ние като възрастни би трябвало да мислим по какъв начин да поддържаме децата в този им път, а не да ги възпрепятстваме.

Факт е, че и в този момент го има казусът за деца, които не могат да си купят учебниците и си ги набират по някакъв различен метод или ги ксерокопират. Но въпреки това пък, доста добре знаем, че учебниците след осми клас и сега не се купуват изключително, тъй като децата не виждат смисъл в тях, най-вероятно и родителите им, както и част от учителите. Това е сигнал да се питаме изобщо какъв е смисълът и задачата на учебника в този стадий.

Каква е ролята на материалните неща във възрастта на осмокласниците - 13-14 годишните?

- Сериозна е. Мисля, че ние всички го виждаме това в обществото си и към нас, и то не тъй като децата ни са някакви меркантилни същества, които мерят всичко с пари, а тъй като това е един от най-първите белези, по които се разпознават като хора, като ползи и като визия. Колкото и да е развито нереалното им мислене на 13-14 към този момент, материалните неща са това, по което се разпознават, и предметите, които ги заобикалят, са им забавни. Това е разумно и всяко потомство е минало през този стадий.

Освен това на 13 те към този момент са младежи и тогава връстниците стават извънредно значима част от живота. Ако в по-ранна възраст те не се оглеждат толкоз между тях, на 13 това към този момент е обикновено. И в случай че няма родители и учители, които да водят логичен разговор по тези тематики, освен за учебниците, има риск да се стигне до по-сериозни обстановки на спорове сред тях и до обособяване на деца като новобранци.

Точно това е въпросът - до какво може да докара едно такова разделяне на децата по критейрии цветен-нецветен учебник?

- Мисля, че учебникът самичък по себе си не е най-голямата тематика. Дори ми се коства, че отделихме прекомерно доста внимание на тази концепция. Важното нещо е средата. Естествено, че в случай че едно дете бъде сложено в обстановка, която явно се легитимира даже през учебниците му, че родителите му нямат огромна финансова опция, другите биха могли по някакъв метод да употребяват това. В никакъв случай обаче не споделям, че това би могло да бъде мотив за експанзия, само че би могло да изолира едно дете.

А самото дете ще се усеща ли зле от това? Възможно ли е да развие проблем със самочувствието, по какъв начин би се отразило на неговата душeвност?

- Самият учебник не би му се отразил толкоз пагубно, колкото всички останали фактори. Защото в случай че в действителност приемем, че тези учебници са направени, с цел да са по-евтини, детето, живеейки в семейство със усложнения - което в България можем да кажем, че е задоволително сериозен % - то до осми клас е живяло в сходни условия и сигурно знае какво е да нямаш някакви неща. Препотвърждаването с още един предмет няма по какъв начин да повлияе толкоз, то няма да бъде отключващата обстановка, че това дете да най-сетне да го почувства, само че ще е следващото нещо.

Разбира се, цялата тази тематика би могла да се формулира по различен метод и изобщо да не си приказваме за черно-бели учебници, а просто да се намерения за какво всички учебници не наподобяват еднообразно и не са по-достъпни. Въпросът е към издателствата.

Изобщо тематиката за учебниците е огромна. Например от първи до седми клас огромна част от учебниците се водят безвъзмездни, само че с тях вървят образователни тетрадки, които не са. Цялостно трбва да се намерения какво би трябвало да се направи с учебниците. А ние в асоциацията от години споделяме, че на учебника не би трябвало да му се обръща толкоз доста внимание в образователния развой, тъй като той би трябвало да е просто едно пособие и една основа, върху която детето и учителят да могат да стъпят. Но не да е главният фокус в цялото учене, както е сега.

Каква е ролята на учебника в живота на учениците?

- По някаква причинна се опитваме да я превърнем в извънредно огромна роля освен за учениците, а и за учителите и за министерствата, за всички. Но действителността е, че един учебник в действителност би трябвало да е настрана, нещо в допълнение от ученето. Един образователен развой можед а се случва прелестно и без учебник. Познавам доста учители, които когато не харесват някой учебник, вършат фантастични неща без него.

Казахте, че наличието е по-важно. Какво би трябвало да има в учебника, с цел да има изгода от него?

- Важното е до каква степен наличието възпитава умения у децата и ги учи на функционална просветеност, за която приказваме от несъмнено към този момент 10 години и всяка година се учудваме, че я нямат. Изключително е значим методът, по който се работи с децата. Също и дигитално-медийната просветеност, която продължава да бъде измествана от фокуса. Това не значи работа с интернет, а значи децата да имат доста други умения, които не получават в учебно заведение.

И по тази причина учебникът е като черешката на целия проблем, за който от толкоз години си приказваме - за учебното заведение и образованието и изобщо какво дава учебното заведение, и че то не би трябвало да бъде един успореден свят, в който в действителност децата прекарват съвсем целия си ден и огромна част от живота си, а да усещат смисълът и практичността от това, че вървят на учебно заведение, да имат мотивация.

А упоритостта за електронни учебници по какъв начин ви се коства?

- Това сигурно е бъдещето, само че би трябвало да му се отдели време. Като организация на родители и с други неправителствени организации в бранша обсъждахме, че стъпките, които се вършат в тази посока, би трябвало да бъдат добре премислени, поредни и да им се даде време.

Напоследък виждаме доста подхванати стъпки, което от една страна е отлично, тъй като има придвижване, обаче е по-лошо, когато се подхващат без да са премислени. За електронните учебници е належащо добре да се реши по какъв начин да се създадат, по какъв начин биха били потребни на децата, по какъв начин учителите ще се приготвят да работят с тях, тъй като по този начин или другояче е част от бъдещето ни.

Всичко, което би трябвало да знаете за:На учебно заведение 2017 (19)