Черната смърт“ променя завинаги католическата църква и западното общество, а ние накъде?
" Черната гибел " трансформира вечно католическата черква и западното общество. А ние – накъде? Така е озаглавено отворено писмо към българското общество от проф. дин. Николай Овчаров и проф. доктор Пламен Павлов във връзка причастяването в Българската православна черква.
разгласява цялостния текст на писмото, представено от организация " Фокус ".
Голямата чумна зараза, наречена „ Черната гибел “ от XIV век, отнесла за седем години 23 милиона души или една трета от популацията на тогавашна Европа. Но този смут имал освен отрицателни страни. Той трансформирал вечно западното общество, което потегля по пътя на Възраждането. Променил се и католицизмът, чиито устои били разтърсени от прииждащата Реформация. Това принудило Западната черква да се преценява с мнението на хората.
Това обаче не се случило елементарно. Папа по време на пандемията е Климент VI, французин със светско име Пиер Роже. Избран за папа в 1342 година, той единствено след 4 години трябвало да се оправя с „ Черната гибел “, пристигнала от Азия. Католическите архиереи в оповестили, че морът е „ Божие наказване “ за натрупалите се грехове на хората. Скоро обаче папата бил заставен да търси действителни решения за попречване на болестта, тъй като обстановката излязла от надзор. Започнали погроми над евреите, обявявани за виновници за злополуката, против прокажените, избуяли и всевъзможни ереси.
Тогава папа Климент VI се решил на подозрителен ход, който коствал живота на стотици хиляди. В самия кипеж на пандемията през 1350 година той я оповестил за Света година като кръгла годишнина от Рождество Христово (точната дата не е известна никому). Понтификът призовал всички католици да извършат поклонничество в Рим, като със специфична була „ заповядал “ на ангелите да одобряват в парадайса всеки, който почине от чума по пътя. Историците пишат, че на апела на папата единствено на Великден в града имало към 1.2 милиона души, които предизвиквали във Вечния град невъобразимо стълпотворение. Но на Света Троица към тях се включили още към милион и по този начин кошмарът станал цялостен. Същите летописци свидетелстват, че по домовете си се върнали не повече от една десета, а болестта била разнесена из целия католически свят.
Впрочем самият Климент VI по това време дори не бил в Рим. Той се отдавал на развлечения в луксозния си замък в Авиньон. За да се защищити от болестта, папата се ограждал със запалени свежи и горящи огньове, тъй като се считало, че по този начин чумата се прогонва. Но пък единствено през 1350 година приходите на папството от даренията на вярващите се изчислявали на повече от 17 милиона флорина.
Тази вълна на чумата завършила през 1353 година, само че през идващите епохи пандемията се появявала от време на време. Чак до XVI в. Западната черква не се решавала да промени поради „ Черната гибел “ своите ритуали, направени на първите седем Вселенски събора. Поредното експлоадиране на пандемията принудило католиците да нарушат „ Светая светих “ – да трансформират тайнството на Евхаристията. Дотогава причестяването на вярващите се правило и с Тялото, и с Кръвта, т.е. хората вкусвали на литургията и хляба, и виното. Но в края на краищата западните свещеници разбирали заплахата от потреблението на една чаша. Ето за какво се минало единствено към причестяване единствено с Тялото Божие, т. е. – с хляба.
Документално това било скрепено с решението на 21-та сесия на Тридентския събор от 1562 година Тогава било постановено, че получаващият причестяване по този метод, приема изцяло благодатта, защото „ Христос обитава всецяло в Светите Дарове – и като самун, и като вино “. И едвам на Вторият Ватикански събор през 1962-1965 година това предписание е анулирано. Въпреки това и през днешния ден в множеството католически храмове причастието се приема единствено във тип на самун.
Днес сме още веднъж в изискванията на пандемия и виждаме по какъв начин всички църкви, а и всички религии, реагират съответно, поучени от историческия опит. Църкви, джамии и синагоги са празни, а от време на време – изцяло затворени. Великденските служби се излъчват единствено по малкия екран и в празни храмове. Това се прави в това число от нашите сестрински църкви – Руската и Гръцката. А надали може да спорим, че руснаци и гърци са много по-религиозни от нас като нации.
А ние доживяхме да чуем от един митрополит, че просто би трябвало да се уповаваме на Господ и всичко ще отмине. А „ причастяването с една обща лъжичка на доста хора нямало да докара до разпространяване на болестта, тъй като даже при най-страшни епидемии в предишното хората са се причестявали и не са се заразявали. Можело да стане единствено в случай че вярата на човек е слаба “. Дали е по този начин?
Само ще напомним като историци, че чумата не е щадяла никого – нито всемирски, нито духовни лица. На запад починал кралят на Испания Алфонсо XI, само че и първосвещеникът на Англия – кентърбърийският архиепископ, и епископът на Париж.
Не по-леко е ситуацията на Балканите. От „ Черната гибел “ през 1347 година умрял освен синът на византийския император Йоан Кантакузин, Андроник, само че и Вселенският патриарх Калист. При следващото експлоадиране на пандемията през 1410 година чумата покосила различен Вселенски патриарх - Матей I, неколцина роднини на император Мануил II Палеолог, в това число неговият наследник Михаил, и още 10 хиляди души единствено в столицата Константинопол!
Колко са починали в България не знаем, само че е известно, че цар Иван Александър свиквал събор след събор против нароилите се по време на епидемията ереси. Със сигурност е известно, че при следващото експлоадиране на „ Черната гибел “ през 1363 година починал Иван Асен Комнин, роден брат на цар Иван Александър, държател на обширни земи в днешна Албания. За към век имало над 10 „ експлоадирания “ на пандемията, която нанесло непоправими вреди на България, Византия и други балкански страни и в забележителна степен ги създали безсилни пред османското завладяване.
Нека послушаме науката, нашите ръководещи, а и здравия разсъдък. Впрочем, в този момент, след Цветница, към този момент знаем, че хигиеничните ограничения не бяха спазени и причастяването на миряните с една лъжичка на празника бе всеобща процедура. Това безконтролно нарушение на ограниченията за сигурност е закононарушение, и то освен морално!
" Нека останем у дома най-малко на този Великден, който е тъкмо 670 години след Онзи, черния в Рим. Господ е в във всеки от нас. Отците на християнството не са имали обилни храмове и първокласни покои, само че точно те са основали основите на религията, която изповядваме през днешния ден ", приключва апелът на учените към българското общество.
Темата продължава и в нашия блог.
разгласява цялостния текст на писмото, представено от организация " Фокус ".
Голямата чумна зараза, наречена „ Черната гибел “ от XIV век, отнесла за седем години 23 милиона души или една трета от популацията на тогавашна Европа. Но този смут имал освен отрицателни страни. Той трансформирал вечно западното общество, което потегля по пътя на Възраждането. Променил се и католицизмът, чиито устои били разтърсени от прииждащата Реформация. Това принудило Западната черква да се преценява с мнението на хората.
Това обаче не се случило елементарно. Папа по време на пандемията е Климент VI, французин със светско име Пиер Роже. Избран за папа в 1342 година, той единствено след 4 години трябвало да се оправя с „ Черната гибел “, пристигнала от Азия. Католическите архиереи в оповестили, че морът е „ Божие наказване “ за натрупалите се грехове на хората. Скоро обаче папата бил заставен да търси действителни решения за попречване на болестта, тъй като обстановката излязла от надзор. Започнали погроми над евреите, обявявани за виновници за злополуката, против прокажените, избуяли и всевъзможни ереси.
Тогава папа Климент VI се решил на подозрителен ход, който коствал живота на стотици хиляди. В самия кипеж на пандемията през 1350 година той я оповестил за Света година като кръгла годишнина от Рождество Христово (точната дата не е известна никому). Понтификът призовал всички католици да извършат поклонничество в Рим, като със специфична була „ заповядал “ на ангелите да одобряват в парадайса всеки, който почине от чума по пътя. Историците пишат, че на апела на папата единствено на Великден в града имало към 1.2 милиона души, които предизвиквали във Вечния град невъобразимо стълпотворение. Но на Света Троица към тях се включили още към милион и по този начин кошмарът станал цялостен. Същите летописци свидетелстват, че по домовете си се върнали не повече от една десета, а болестта била разнесена из целия католически свят.
Впрочем самият Климент VI по това време дори не бил в Рим. Той се отдавал на развлечения в луксозния си замък в Авиньон. За да се защищити от болестта, папата се ограждал със запалени свежи и горящи огньове, тъй като се считало, че по този начин чумата се прогонва. Но пък единствено през 1350 година приходите на папството от даренията на вярващите се изчислявали на повече от 17 милиона флорина.
Тази вълна на чумата завършила през 1353 година, само че през идващите епохи пандемията се появявала от време на време. Чак до XVI в. Западната черква не се решавала да промени поради „ Черната гибел “ своите ритуали, направени на първите седем Вселенски събора. Поредното експлоадиране на пандемията принудило католиците да нарушат „ Светая светих “ – да трансформират тайнството на Евхаристията. Дотогава причестяването на вярващите се правило и с Тялото, и с Кръвта, т.е. хората вкусвали на литургията и хляба, и виното. Но в края на краищата западните свещеници разбирали заплахата от потреблението на една чаша. Ето за какво се минало единствено към причестяване единствено с Тялото Божие, т. е. – с хляба.
Документално това било скрепено с решението на 21-та сесия на Тридентския събор от 1562 година Тогава било постановено, че получаващият причестяване по този метод, приема изцяло благодатта, защото „ Христос обитава всецяло в Светите Дарове – и като самун, и като вино “. И едвам на Вторият Ватикански събор през 1962-1965 година това предписание е анулирано. Въпреки това и през днешния ден в множеството католически храмове причастието се приема единствено във тип на самун.
Днес сме още веднъж в изискванията на пандемия и виждаме по какъв начин всички църкви, а и всички религии, реагират съответно, поучени от историческия опит. Църкви, джамии и синагоги са празни, а от време на време – изцяло затворени. Великденските служби се излъчват единствено по малкия екран и в празни храмове. Това се прави в това число от нашите сестрински църкви – Руската и Гръцката. А надали може да спорим, че руснаци и гърци са много по-религиозни от нас като нации.
А ние доживяхме да чуем от един митрополит, че просто би трябвало да се уповаваме на Господ и всичко ще отмине. А „ причастяването с една обща лъжичка на доста хора нямало да докара до разпространяване на болестта, тъй като даже при най-страшни епидемии в предишното хората са се причестявали и не са се заразявали. Можело да стане единствено в случай че вярата на човек е слаба “. Дали е по този начин?
Само ще напомним като историци, че чумата не е щадяла никого – нито всемирски, нито духовни лица. На запад починал кралят на Испания Алфонсо XI, само че и първосвещеникът на Англия – кентърбърийският архиепископ, и епископът на Париж.
Не по-леко е ситуацията на Балканите. От „ Черната гибел “ през 1347 година умрял освен синът на византийския император Йоан Кантакузин, Андроник, само че и Вселенският патриарх Калист. При следващото експлоадиране на пандемията през 1410 година чумата покосила различен Вселенски патриарх - Матей I, неколцина роднини на император Мануил II Палеолог, в това число неговият наследник Михаил, и още 10 хиляди души единствено в столицата Константинопол!
Колко са починали в България не знаем, само че е известно, че цар Иван Александър свиквал събор след събор против нароилите се по време на епидемията ереси. Със сигурност е известно, че при следващото експлоадиране на „ Черната гибел “ през 1363 година починал Иван Асен Комнин, роден брат на цар Иван Александър, държател на обширни земи в днешна Албания. За към век имало над 10 „ експлоадирания “ на пандемията, която нанесло непоправими вреди на България, Византия и други балкански страни и в забележителна степен ги създали безсилни пред османското завладяване.
Нека послушаме науката, нашите ръководещи, а и здравия разсъдък. Впрочем, в този момент, след Цветница, към този момент знаем, че хигиеничните ограничения не бяха спазени и причастяването на миряните с една лъжичка на празника бе всеобща процедура. Това безконтролно нарушение на ограниченията за сигурност е закононарушение, и то освен морално!
" Нека останем у дома най-малко на този Великден, който е тъкмо 670 години след Онзи, черния в Рим. Господ е в във всеки от нас. Отците на християнството не са имали обилни храмове и първокласни покои, само че точно те са основали основите на религията, която изповядваме през днешния ден ", приключва апелът на учените към българското общество.
Темата продължава и в нашия блог.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ