Черепишкият манастир пази спомена за цар Иван Шишман
Черепишкият манастир "Успение Богородично " е настоящ мъжки български православен манастир във Врачанска епархия на Българската православна черква. Храмовият празник се празнува на 15 август - Деня на Света Богородица. Манастирът предлага настаняване.
Намира се близо до гара Черепиш в неповторимото със своето многообразие на естествени забележителности Искърско дефиле в северните скатове на на Стара планина на брега на река Искър. Манастирът се намира покрай с. Лютиброд, на 10 км от Мездра и на 25 км южно от Враца. От София отстои на 85 километра.
Той е учреден по време на Втората българска страна, през ръководството на цар Иван Шишман (1371-1393 г.), само че е бил опустошен при нахлуването на османлиите в България. Възстановен е едвам през 1660 година по самодейност на известния български художник Пимен Зографски. Тогава е издигната и сегашната черква. Наименуването на доста от покрайнините с името на цар Иван Шишман дава съображение да се допуска, че тук са станали стълкновения сред неговата армия и завоевателите.
"Успение Богородично " е храм на християнството и българщината, има дълга, трагична и кървава история. Манастирът е в подножието на величествени скали, с издълбани в тях стотици пещери. Възникването му е обвързвано с историята на средновековния "Коритен град ", съществувал в близката околност Ритлите. Смята се, че днешното си име храмът получава от белеещите се кости на починали воини, останали след епична борба на цар Иван Шишман през 1396 година.
През вековете на робството храмът е бил неколкократно опожаряван, само че въпреки всичко е оцелявал и е бил съграждан още веднъж и още веднъж. В годините на национално Възраждане манастирът се трансформира в просветно средище. Тук са писани и преписвани книги, жития и евангелия, като някои от тях са – "Черпишкото евангелие " от 16 в. със златни корици и украсено с древен подиуми. Години наред в комплекса са се водили образователни занятия на свещеническо учебно заведение, богословски институт и Софийската духовна семинария.
Черепишкият манастир е разгласен за монумент на културата от национално значение. Храмът съставлява еднокорабна, сводеста постройка, с обстойно преддверие, открита изложба и коничен купол. Сред забележителностите на вътрешната му декорация е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезана през 1844 година. Силно усещане вършат многото живописни постройки на светата обител. Сред тях се откроява църквата "Св.Георги ", която, макар многочислените преустройства, е запазила първичния си тип, в това число и част от стенописите си.
В комплекса на манастира са реставрираните през днешния ден Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова и складова здания, както и Рушидовата къща. Те са се надвесили над Искър по този начин, както евентуално са изглеждали и преди 100 години. За да стигне човек до храма, би трябвало да мине през много стръмни стълби. Близо до остарелия храм се намира и постройката, където спят монасите, а до нея има надпис - "любимата тераса на патриарха на българската литература Иван Вазов ". През 1889 и 1907г. Черепишкият манастир е посетен от Иван Вазов и край него се развиват събитията от известния му роман "Една българка ".
Черепишкият манастир не впечатлява с мащабност и размери. За сметка на това спокойствието в него е завладяващо. През 1897 манастирът е спирка на Алеко Константинов по време на похода му из тези места, след който се ражда пътеписа му "Българска Швейцария ". Едва ли това място може да бъде разказано по-добре от Алеко Константинов: "А прекрасен е наистина; Боже, какъв брой е прекрасен този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, претъпкани със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени великански скали, изпъстрени с пещери… (от пътеписа "В българска Швейцария "). "
Манастирът и красивата местност са въодушевили и фамозния маджарски странник Феликс Каниц . Той с право разказва и назовава тази магия "Най-красивото място ". Сегашните постройки на манастира са от 19 век, а иконите са произведения на тревненския зограф Витан. През 1798-1799 година в манастира известно време е намирал леговище Софроний Врачански. По-късно в него са се срещали революционните комитети на Врачанско и Белоградчишко.
Намира се близо до гара Черепиш в неповторимото със своето многообразие на естествени забележителности Искърско дефиле в северните скатове на на Стара планина на брега на река Искър. Манастирът се намира покрай с. Лютиброд, на 10 км от Мездра и на 25 км южно от Враца. От София отстои на 85 километра.
Той е учреден по време на Втората българска страна, през ръководството на цар Иван Шишман (1371-1393 г.), само че е бил опустошен при нахлуването на османлиите в България. Възстановен е едвам през 1660 година по самодейност на известния български художник Пимен Зографски. Тогава е издигната и сегашната черква. Наименуването на доста от покрайнините с името на цар Иван Шишман дава съображение да се допуска, че тук са станали стълкновения сред неговата армия и завоевателите.
"Успение Богородично " е храм на християнството и българщината, има дълга, трагична и кървава история. Манастирът е в подножието на величествени скали, с издълбани в тях стотици пещери. Възникването му е обвързвано с историята на средновековния "Коритен град ", съществувал в близката околност Ритлите. Смята се, че днешното си име храмът получава от белеещите се кости на починали воини, останали след епична борба на цар Иван Шишман през 1396 година.
През вековете на робството храмът е бил неколкократно опожаряван, само че въпреки всичко е оцелявал и е бил съграждан още веднъж и още веднъж. В годините на национално Възраждане манастирът се трансформира в просветно средище. Тук са писани и преписвани книги, жития и евангелия, като някои от тях са – "Черпишкото евангелие " от 16 в. със златни корици и украсено с древен подиуми. Години наред в комплекса са се водили образователни занятия на свещеническо учебно заведение, богословски институт и Софийската духовна семинария.
Черепишкият манастир е разгласен за монумент на културата от национално значение. Храмът съставлява еднокорабна, сводеста постройка, с обстойно преддверие, открита изложба и коничен купол. Сред забележителностите на вътрешната му декорация е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезана през 1844 година. Силно усещане вършат многото живописни постройки на светата обител. Сред тях се откроява църквата "Св.Георги ", която, макар многочислените преустройства, е запазила първичния си тип, в това число и част от стенописите си.
В комплекса на манастира са реставрираните през днешния ден Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова и складова здания, както и Рушидовата къща. Те са се надвесили над Искър по този начин, както евентуално са изглеждали и преди 100 години. За да стигне човек до храма, би трябвало да мине през много стръмни стълби. Близо до остарелия храм се намира и постройката, където спят монасите, а до нея има надпис - "любимата тераса на патриарха на българската литература Иван Вазов ". През 1889 и 1907г. Черепишкият манастир е посетен от Иван Вазов и край него се развиват събитията от известния му роман "Една българка ".
Черепишкият манастир не впечатлява с мащабност и размери. За сметка на това спокойствието в него е завладяващо. През 1897 манастирът е спирка на Алеко Константинов по време на похода му из тези места, след който се ражда пътеписа му "Българска Швейцария ". Едва ли това място може да бъде разказано по-добре от Алеко Константинов: "А прекрасен е наистина; Боже, какъв брой е прекрасен този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, претъпкани със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени великански скали, изпъстрени с пещери… (от пътеписа "В българска Швейцария "). "
Манастирът и красивата местност са въодушевили и фамозния маджарски странник Феликс Каниц . Той с право разказва и назовава тази магия "Най-красивото място ". Сегашните постройки на манастира са от 19 век, а иконите са произведения на тревненския зограф Витан. През 1798-1799 година в манастира известно време е намирал леговище Софроний Врачански. По-късно в него са се срещали революционните комитети на Врачанско и Белоградчишко.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ