Че продължителното безсъние е опасно за здравето е ясно отдавна,

Че продължителното бодърствуване е рисково за здравето е ясно от дълго време, само че до неотдавна нямаше изясненост от кое място тъкмо идва рискът – дали от късия сън или от прекомерно дългия интервал на будуване. Това се оказва един от най-важните въпроси, вълнуващи специалистите по съня и в последните години те интензивно търсят отговор. Скорошна обява в авторитетния вестник Proceedings of the National Academy of Sciences демонстрира, че въпросът към този момент има отговор.
В опита си да изяснят дали по-опасен е доста краткят сън, или доста продължителното бодърстване, учените употребяват доста забавен метод. Те наблюдават 20 доброволци, които в продължение на 32 дни живеят в затворена среда с изкуствено скъсено до 20 часа денонощие. В рамките на тези 20 часа на участниците се обезпечават 5 часа за сън и 15 часа за бодърстване. За контрола е употребена група от същия брой хора, които също спят по 5 часа, само че денонощието им е общоприетоо и будната фаза за тях е 19 часа. Целта на този забавен метод е да съпоставят следствията от късия петчасов сън в изискванията на по-дълго и по-краткотрайно бодърстване.
В рамките на 32 дни е проследено общото положение на участниците и в двете групи. Установено е, че забавянето на реакциите, сънливостта и общата изнемощялост са еднообразно съществени за всички тях. Според учените това потвърждава, че доста по-сериозна отрицателна роля за здравето има незадоволителният сън, а не по-изтощителният дневен режим.
Учените откриват още едно доказателство за това. Те съпоставят данните от изолираната група хора с 5-часов сън и 15-часово будуване с данните от още една контрола група. Хората в нея също са оставяни будни за по 15 часа на денонощие, само че останалите 9 часа са прекарвали в сън. При тях са липсвали каквито и да било от недоволствата, регисатрирани при групата с 5-часов сън.
Заключенията и от двете наблюдения са красноречиви. Краткият сън е отрицателен фактор, даже при по-скъсен интервал на бодърстване денем. От друга страна, пълноценният сън може сполучливо да компенсира следствията от даже по-дългите интервали на будуване денем. Дефицитът на сън, а не прекомерно дългият интервал, прекаран в будно положение, е това, което пречи на положителното ни здраве и ни изтощава физически и душевен.
Проучването съставлява самобитна стъпка напред към по-доброто схващане значимостта на съня и следствията от безсънието. Дори прекарващите в цялостно успокоение своите дни се нуждаят от задоволително дълъг сън за възобновяване на мозъка и за поддържане на естествения темп на биологичния си часовник.