Какво по-дясно от ръста на заплатите?!
Че и измежду икономистите у нас няма двама на едно мнение, знаем. Но пък и по какъв начин да има, като основни трендове влизат в преден конфликт и пораждат тежък разнобой в прочита им. Абсолютният шлагер в последно време е растежът на заплатите, а единогласие, наподобява, има само в прогнозата, че наклонността ще е трайна.
При представянето в София на пролетната икономическа прогноза на Международния валутен фонд за Европа неговият представител за Румъния и България Алехандро Хайденберг отхвърли тезата на работодателите, че ускореният растеж на заплатите у нас пречи на стопанската система на страната и лимитира нейната конкурентоспособност. Поне към този момент това не се забелязвало, само че в случай че заплатите продължат да нарастват повече от продуктивността на труда за по-дълъг интервал от време, щяло да се стигне и до този резултат.
Рецептата на фонда е да бъде реформиран пазарът на труда по този начин, че да бъде решен казусът с дефицита на работна ръка, което ще "успокои " заплатите. За разлика от Западна Европа, където те порастват поради инфлацията и високата продуктивност на труда, в новите страни членки водещи фактори са неналичието на задоволително хора с умения и миграцията на работната мощ. Като прибавим и демографската злополука, излиза наяве това, което всички знаем - все по-трудно става да намериш хора, които да ти свършат работа. Не че в чужбина отиват да работят единствено можещи, просто няма кой да ги размени.
И тук стигаме до гнева на работодателите от растежа на заплатите. Само че на кого се гневят, като заплатите раздават те?! Ако междинната работна заплата в София е достигнала 1500 лева, за какво повода за това да е наложената от страната минимална работна заплата от 510 лв.? Ако има задоволително хора, които да работят старателно, усърдно и мъдро за тези пари, не им давайте повече. Само че няма и няма да ги има, в случай че не ги принудят събитията.
А събитията се усъвършенстват с ангажимента, че не за всеки. Преди три месеца Българска народна банка безусловно обърна наобратно картината с задграничните вложения. След като слушахме с месеци и години за техния срив, Централната банка регистрира 37-процентов растеж. Така и не стана ясно дали цялостната смяна се дължи само на методиката, само че звучи реалистично. Нищо че растежът идва главно по линия на така наречен дългови принадлежности, с които биват кредитирани извън работещите в България сдружения (най-често от техните майки). Щом се заплаща повече за труд, парите идват отнякъде и биват давани за работещ бизнес.
Затова дирижираният работодателски рев от растежа на заплатите е леко комичен. И в основата му е кривото схващане, че да даваш положителни пари на работещите за теб е ляво, а не дясно. Тъкмо западните проучвания демонстрират, че положителното възнаграждение и регламентираните ритмични почивки в работния ден усилват продуктивността на труда, което пък води до повишаване на облагите.
Затова бизнесът да влага в хора, технологии и организация - не в покои, яхти, джипове, калинки и мутреси. Трябва ли да бъде напомняно, че към този момент повече от десетилетие в Европейския съюз се влачим на дъното откъм приходи? Или че безусловно доскоро работодателите се оплакваха на всеослушание от неналичието на фрагменти, което налагало вноса им от чужбина. Оттук и вицът, че българският бизнес е против заплатите изобщо. Да не забравяме и страната, която точи крепко обществени средства в обръчни частни джобове. И хрантути голяма войска служители, доста от които с принос на безделници.
А икономистите споделят и друго - че се подвига доста звук за нищо. Или по-скоро за нещо, което е напълно обикновено. Кризата задържа заплатите с години, а в този момент растежът ги отвърза и е налице догонване. При това по време на рецесията продуктивността на труда набъбна, тъй като е нужна за оцеляването. Лошото е, че всичко това надали ще докара толкоз до покачване на покупателната дарба, колкото ще подсигурява растежа на инфлацията. И губещите още веднъж ще са тези с минималните приходи, което също е обикновено.
Затова да се порадваме на по-високите заплати, до момента в който и доколкото ги има. Следваща рецесия напред във времето е неизбежна, това е несъмнено като редуването на деня с нощта. Пък който както я подреди до тогава съгласно труда, акъла и шанса си. Както споделя капиталовият гуру Уорън Бъфет, когато отливът стартира, излиза наяве кой е влезнал в морето без гащи.
При представянето в София на пролетната икономическа прогноза на Международния валутен фонд за Европа неговият представител за Румъния и България Алехандро Хайденберг отхвърли тезата на работодателите, че ускореният растеж на заплатите у нас пречи на стопанската система на страната и лимитира нейната конкурентоспособност. Поне към този момент това не се забелязвало, само че в случай че заплатите продължат да нарастват повече от продуктивността на труда за по-дълъг интервал от време, щяло да се стигне и до този резултат.
Рецептата на фонда е да бъде реформиран пазарът на труда по този начин, че да бъде решен казусът с дефицита на работна ръка, което ще "успокои " заплатите. За разлика от Западна Европа, където те порастват поради инфлацията и високата продуктивност на труда, в новите страни членки водещи фактори са неналичието на задоволително хора с умения и миграцията на работната мощ. Като прибавим и демографската злополука, излиза наяве това, което всички знаем - все по-трудно става да намериш хора, които да ти свършат работа. Не че в чужбина отиват да работят единствено можещи, просто няма кой да ги размени.
И тук стигаме до гнева на работодателите от растежа на заплатите. Само че на кого се гневят, като заплатите раздават те?! Ако междинната работна заплата в София е достигнала 1500 лева, за какво повода за това да е наложената от страната минимална работна заплата от 510 лв.? Ако има задоволително хора, които да работят старателно, усърдно и мъдро за тези пари, не им давайте повече. Само че няма и няма да ги има, в случай че не ги принудят събитията.
А събитията се усъвършенстват с ангажимента, че не за всеки. Преди три месеца Българска народна банка безусловно обърна наобратно картината с задграничните вложения. След като слушахме с месеци и години за техния срив, Централната банка регистрира 37-процентов растеж. Така и не стана ясно дали цялостната смяна се дължи само на методиката, само че звучи реалистично. Нищо че растежът идва главно по линия на така наречен дългови принадлежности, с които биват кредитирани извън работещите в България сдружения (най-често от техните майки). Щом се заплаща повече за труд, парите идват отнякъде и биват давани за работещ бизнес.
Затова дирижираният работодателски рев от растежа на заплатите е леко комичен. И в основата му е кривото схващане, че да даваш положителни пари на работещите за теб е ляво, а не дясно. Тъкмо западните проучвания демонстрират, че положителното възнаграждение и регламентираните ритмични почивки в работния ден усилват продуктивността на труда, което пък води до повишаване на облагите.
Затова бизнесът да влага в хора, технологии и организация - не в покои, яхти, джипове, калинки и мутреси. Трябва ли да бъде напомняно, че към този момент повече от десетилетие в Европейския съюз се влачим на дъното откъм приходи? Или че безусловно доскоро работодателите се оплакваха на всеослушание от неналичието на фрагменти, което налагало вноса им от чужбина. Оттук и вицът, че българският бизнес е против заплатите изобщо. Да не забравяме и страната, която точи крепко обществени средства в обръчни частни джобове. И хрантути голяма войска служители, доста от които с принос на безделници.
А икономистите споделят и друго - че се подвига доста звук за нищо. Или по-скоро за нещо, което е напълно обикновено. Кризата задържа заплатите с години, а в този момент растежът ги отвърза и е налице догонване. При това по време на рецесията продуктивността на труда набъбна, тъй като е нужна за оцеляването. Лошото е, че всичко това надали ще докара толкоз до покачване на покупателната дарба, колкото ще подсигурява растежа на инфлацията. И губещите още веднъж ще са тези с минималните приходи, което също е обикновено.
Затова да се порадваме на по-високите заплати, до момента в който и доколкото ги има. Следваща рецесия напред във времето е неизбежна, това е несъмнено като редуването на деня с нощта. Пък който както я подреди до тогава съгласно труда, акъла и шанса си. Както споделя капиталовият гуру Уорън Бъфет, когато отливът стартира, излиза наяве кой е влезнал в морето без гащи.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ