Чайки около нас
" Чайка " (1895г.) на Антон Павлович Чехов е пиеса в четири дейности, която изследва сладките окови на самосъжалението. Това е режисура за любовта и меланхолията, възбудени от пулса на мистично съветско езеро (според героя на Чехов доктор Дорн); история за блазнещата, само че незасищаща глада театрална и литературна слава; съревнование (между Трепльов и Заречная) за това чия орис по-умело ще уподоби мелодраматичния знак на нежелания подарък – убитата при лов птица.
" Чайка " е театър на подтекста; на огледалото на театъра в театъра; история за създателя, който нарцистично се взира в отражението си, преди да бъде пресечен от вълните на падащата завеса.
" Чайка " (2015г.) е съветска " престъпна драма " в пет елементи (Гърция, Швейцария, Иркутск, Артьом и Игор). Документалният филм на Фонда за битка с корупцията, основан от Алексей Навални, хвърля светлина върху незаконната активност (незаконни казина, пране на пари и др.) на синовете на генералния прокурор на Руската федерация Юрий Чайка, осъществявана под покровителството на техния татко. Въпреки обвиняванията към него, които не престават и до през днешния ден, Юрий Чайка е на този пост от 2006г. Същият този човек, генералният прокурор на Русия, в този момент е на посещаване в България, където подписа, дружно с нашия пръв обвинител Сотир Цацаров, стратегия за съдействие за интервала 2017-2019г., в която ще се включват тематики като противопоставяне на тероризма, битка с радикализацията и екстремизма.
В отговор на акцията на " Да, България! " и апела " Чайка вън от Европа ", подложен от нейни съидейници върху надлеза на " София Тех Парк " на " Цариградско шосе ", Сотир Цацаров атакува остро Христо Иванов, поставяйки под подозрение неговата юридическа подготвеност. (Лозунгът по този начин и не " посрещна " кортежа на съветския посетител, какъвто беше замисълът на основателите, тъй като беше свален експедитивно.)
Бившият министър на правораздаването Иванов може да е прав, а може и да бърка, когато потърси връзка сред визитата на Чайка и аферата " Дунарит ", в която прозират ползите на съветската офшорна компания " Виафот " и зад която, както се твърди, стои магнатът Делян Пеевски. Това, което обаче е отвън подозрение е, че
Юрий Чайка е persona non grata във всяка страна, която държи на действителната, а не на хартиената народна власт
и пази човешките права.
Случаят " Чайка " неизбежно препраща към постоянно настоящата, травматична тематика за връзките сред България и Русия. Коментирайки отчета за националната ни сигурност и въпроса дали Русия е опасност, министър председателят Борисов сбито очерта позицията на кабинета: България е член на НАТО и има своите геостратегически задължения към пакта, в последна сметка съветските ракети са ориентирани към нашата територия. Същевременно обаче министър-председателят прикани към прагматизъм – страната се нуждае от положителни връзки с Русия, поради туристическия бизнес, реализацията на газовия хъб " Балкан " и други
През тази призма, на пръв взор, би трябвало да бъде тълкувано визитата на генералния прокурор на Русия, както и подписаната стратегия за съдействие, която би следвало да бъде в интерес и на двете страни. Първият въпрос, който поражда обаче е какъв тъкмо опит могат да обменят двамата висши прокурори Цацаров и Чайка. Множество интернационалните отчети показват, че прокуратурата, както и въобще правосъдната система на Руската федерация, е употребена за смазването на съперниците на режима на Владимир Путин.
Нерядко
съветската прокуратура и съд дефинират като терористи и нарушители лица, които си разрешават да подлагат на критика Кремъл
Путин е отпред на страната от края на 1999г., в случай че броим и времето прекарано от съветския водач като министър-председател (2008-2012 г.) след рокадата с неговия поддръжник Дмитрий Медведев (интересен подробност, Медведев е висок единствено 163 см, само че спрямо него Путин, който се издига на цели 170 см, е същински гигант). Фактът, че все още Владимир Владимирович е президент за трети мандат (през 2008г. Конституцията на страната беше изменена, като мандатът на президента беше продължен от 4 на 6 години), слага под подозрение тезата, че в Русия се ползва действително и дейно правилото на мандатността, един от фундаментите на демократичната политическа система.
© Прокуратура на република България
Срещата на Чайка и Цацаров с премиера Борисов
Алексей Навални, който през 2017 година списание Time включва в листата на 20-те най-влиятелни хора в света, е обект на необикновен интерес от страна на съветските блюстители на закона. Мнозина анализатори смятат, че делата против съветския блогър, който стои зад кино лентата " Чайка ", са опит на властта той да бъде заглъхнал. През 2013г. Навални е наказан в град Киров на 5 години затвор за заграбване на над 500 000 $ (16 милиона рубли) от държавна компания за дървесина, така наречен дело " Кировлес ". През 2016 година обаче Европейският съд по правата на индивида разгласява решение, в което декларира, че при разглеждането на делото " Кировлес " през 2013 година е нарушено правото на Навални на обективен развой. Любопитна и показателна е реакцията на обществото на " Чайка " на Навални. За 82% от феновете на кино лентата, които са го гледали през 2015г., " описаните корупционни схеми и незаконни групи са типично събитие за актуалната съветска власт " ; 28% от респондентите смятат, че
" показаното няма да докара до никакви действителни последици " за Чайка и обкръжението му
(данните са на " Левада-Центр " ).
Случаят " Навални " надалеч не е изолиран. Според годишния отчет на Freedom House - Freedom of the Press 2017 пресата в Русия продължава да бъде несвободна, като съдът е употребен от управляващите за смазването на опозицията (сред образците, които се показват в отчета е натискът върху публицисти работещи в " Панамските досиета ", в които е забъркано и името на Владимир Путин). Не е нужно да напомням други шокиращи образци за " качеството " на съветската народна власт – политическите убийствата, жертви на които стават депутатът Сергей Юшенков (2003г.), редакторът Пол Хлебников (2004г.), банкерът Андрей Козлов (2006г.), журналистката Анна Политковская (2006г.), офицерът на ФСБ Александър Литвиненко (2006г.), юристът Станислав Маркелов и репортерката Анастасия Бабурова, опозиционният водач Борис Немцов (2015г.) и доста други.
Веригите, в които е сложена българската преса, не са толкоз тежки като руските; съгласно Freedom House, пресата в нашата страна даже е " отчасти свободна ". Доверието на обществото в прокуратурата обаче е сериозно ниско, като съгласно някои оценки такова имат не повече от 6% от респондентите. Накратко, " слабият възпитаник " в часа по народна власт
България не би трябвало много-много да обменя опит с Русия
нито нейната политическа система би трябвало да бъде модел за подражателство.
За някои изкушението за последното наподобява остава огромно и неустоимо. Историята на връзките сред двете страни е трагична и турбулентна, само че в очите на значително сънародници е обагрена с романтика. Внимателният разбор на събитията обаче демонстрира, че тези топли усеща към огромния приятелски славянски народ в доста случаи са не просто неоснователни, а образуват дълбоки, мъчителни вододели в нашата народопсихология. Намесата на дългата ръка на Кремъл (в септемврийските протести през 1923 година, атентата в църквата " Св. Неделя " през 1925г., преврата на 9 септември 1944г. и др.) поляризира и до през днешния ден българското общество.
Връщайки се към пиесата на класика А. П. Чехов и тематиката за сантименталния пиетет към самосъжалението, би трябвало обаче да признаем и поемем отговорността за личните си дейности и бездействия, от които произтичат негативите насъбрани в връзките с Русия. Цели поколения-представители на партийния хайлайф на социалистическа България се возят, разположили се комфортно в седалките на колосалните черни чайки и зилове, до момента в който нашата страна е най-покорният съдружник на Съюз на съветските социалистически републики. За някои от нашите държавници, в най-новата ни история след 1989г., возенето продължава по инерция.
" Чайка " е театър на подтекста; на огледалото на театъра в театъра; история за създателя, който нарцистично се взира в отражението си, преди да бъде пресечен от вълните на падащата завеса.
" Чайка " (2015г.) е съветска " престъпна драма " в пет елементи (Гърция, Швейцария, Иркутск, Артьом и Игор). Документалният филм на Фонда за битка с корупцията, основан от Алексей Навални, хвърля светлина върху незаконната активност (незаконни казина, пране на пари и др.) на синовете на генералния прокурор на Руската федерация Юрий Чайка, осъществявана под покровителството на техния татко. Въпреки обвиняванията към него, които не престават и до през днешния ден, Юрий Чайка е на този пост от 2006г. Същият този човек, генералният прокурор на Русия, в този момент е на посещаване в България, където подписа, дружно с нашия пръв обвинител Сотир Цацаров, стратегия за съдействие за интервала 2017-2019г., в която ще се включват тематики като противопоставяне на тероризма, битка с радикализацията и екстремизма.
В отговор на акцията на " Да, България! " и апела " Чайка вън от Европа ", подложен от нейни съидейници върху надлеза на " София Тех Парк " на " Цариградско шосе ", Сотир Цацаров атакува остро Христо Иванов, поставяйки под подозрение неговата юридическа подготвеност. (Лозунгът по този начин и не " посрещна " кортежа на съветския посетител, какъвто беше замисълът на основателите, тъй като беше свален експедитивно.)
Бившият министър на правораздаването Иванов може да е прав, а може и да бърка, когато потърси връзка сред визитата на Чайка и аферата " Дунарит ", в която прозират ползите на съветската офшорна компания " Виафот " и зад която, както се твърди, стои магнатът Делян Пеевски. Това, което обаче е отвън подозрение е, че
Юрий Чайка е persona non grata във всяка страна, която държи на действителната, а не на хартиената народна власт
и пази човешките права.
Случаят " Чайка " неизбежно препраща към постоянно настоящата, травматична тематика за връзките сред България и Русия. Коментирайки отчета за националната ни сигурност и въпроса дали Русия е опасност, министър председателят Борисов сбито очерта позицията на кабинета: България е член на НАТО и има своите геостратегически задължения към пакта, в последна сметка съветските ракети са ориентирани към нашата територия. Същевременно обаче министър-председателят прикани към прагматизъм – страната се нуждае от положителни връзки с Русия, поради туристическия бизнес, реализацията на газовия хъб " Балкан " и други
През тази призма, на пръв взор, би трябвало да бъде тълкувано визитата на генералния прокурор на Русия, както и подписаната стратегия за съдействие, която би следвало да бъде в интерес и на двете страни. Първият въпрос, който поражда обаче е какъв тъкмо опит могат да обменят двамата висши прокурори Цацаров и Чайка. Множество интернационалните отчети показват, че прокуратурата, както и въобще правосъдната система на Руската федерация, е употребена за смазването на съперниците на режима на Владимир Путин.
Нерядко
съветската прокуратура и съд дефинират като терористи и нарушители лица, които си разрешават да подлагат на критика Кремъл
Путин е отпред на страната от края на 1999г., в случай че броим и времето прекарано от съветския водач като министър-председател (2008-2012 г.) след рокадата с неговия поддръжник Дмитрий Медведев (интересен подробност, Медведев е висок единствено 163 см, само че спрямо него Путин, който се издига на цели 170 см, е същински гигант). Фактът, че все още Владимир Владимирович е президент за трети мандат (през 2008г. Конституцията на страната беше изменена, като мандатът на президента беше продължен от 4 на 6 години), слага под подозрение тезата, че в Русия се ползва действително и дейно правилото на мандатността, един от фундаментите на демократичната политическа система.
© Прокуратура на република България
Срещата на Чайка и Цацаров с премиера Борисов
Алексей Навални, който през 2017 година списание Time включва в листата на 20-те най-влиятелни хора в света, е обект на необикновен интерес от страна на съветските блюстители на закона. Мнозина анализатори смятат, че делата против съветския блогър, който стои зад кино лентата " Чайка ", са опит на властта той да бъде заглъхнал. През 2013г. Навални е наказан в град Киров на 5 години затвор за заграбване на над 500 000 $ (16 милиона рубли) от държавна компания за дървесина, така наречен дело " Кировлес ". През 2016 година обаче Европейският съд по правата на индивида разгласява решение, в което декларира, че при разглеждането на делото " Кировлес " през 2013 година е нарушено правото на Навални на обективен развой. Любопитна и показателна е реакцията на обществото на " Чайка " на Навални. За 82% от феновете на кино лентата, които са го гледали през 2015г., " описаните корупционни схеми и незаконни групи са типично събитие за актуалната съветска власт " ; 28% от респондентите смятат, че
" показаното няма да докара до никакви действителни последици " за Чайка и обкръжението му
(данните са на " Левада-Центр " ).
Случаят " Навални " надалеч не е изолиран. Според годишния отчет на Freedom House - Freedom of the Press 2017 пресата в Русия продължава да бъде несвободна, като съдът е употребен от управляващите за смазването на опозицията (сред образците, които се показват в отчета е натискът върху публицисти работещи в " Панамските досиета ", в които е забъркано и името на Владимир Путин). Не е нужно да напомням други шокиращи образци за " качеството " на съветската народна власт – политическите убийствата, жертви на които стават депутатът Сергей Юшенков (2003г.), редакторът Пол Хлебников (2004г.), банкерът Андрей Козлов (2006г.), журналистката Анна Политковская (2006г.), офицерът на ФСБ Александър Литвиненко (2006г.), юристът Станислав Маркелов и репортерката Анастасия Бабурова, опозиционният водач Борис Немцов (2015г.) и доста други.
Веригите, в които е сложена българската преса, не са толкоз тежки като руските; съгласно Freedom House, пресата в нашата страна даже е " отчасти свободна ". Доверието на обществото в прокуратурата обаче е сериозно ниско, като съгласно някои оценки такова имат не повече от 6% от респондентите. Накратко, " слабият възпитаник " в часа по народна власт
България не би трябвало много-много да обменя опит с Русия
нито нейната политическа система би трябвало да бъде модел за подражателство.
За някои изкушението за последното наподобява остава огромно и неустоимо. Историята на връзките сред двете страни е трагична и турбулентна, само че в очите на значително сънародници е обагрена с романтика. Внимателният разбор на събитията обаче демонстрира, че тези топли усеща към огромния приятелски славянски народ в доста случаи са не просто неоснователни, а образуват дълбоки, мъчителни вододели в нашата народопсихология. Намесата на дългата ръка на Кремъл (в септемврийските протести през 1923 година, атентата в църквата " Св. Неделя " през 1925г., преврата на 9 септември 1944г. и др.) поляризира и до през днешния ден българското общество.
Връщайки се към пиесата на класика А. П. Чехов и тематиката за сантименталния пиетет към самосъжалението, би трябвало обаче да признаем и поемем отговорността за личните си дейности и бездействия, от които произтичат негативите насъбрани в връзките с Русия. Цели поколения-представители на партийния хайлайф на социалистическа България се возят, разположили се комфортно в седалките на колосалните черни чайки и зилове, до момента в който нашата страна е най-покорният съдружник на Съюз на съветските социалистически републики. За някои от нашите държавници, в най-новата ни история след 1989г., возенето продължава по инерция.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ