Частните охранители са против предложените от ДПС промени в Закона за НСО
Частните охранители се оповестиха срещу предлаганите промени в Закона за НСО, които плануват всички, с изключение на ръководителя на Народното събрание, президента и премиера, да си заплащат за защита от службата. Според изпълнителния шеф на промишлен клъстер „ Сигурност “ Татяна Иванова по този метод един държавен орган на бюджетна прехрана би се трансформирал в публично-частна охранителна компания.
„ Националната работа за защита е държавен орган, основан със специфичен закон и с избрани отговорности и не е обикновено да се връщат остарели порочни практики “, разяснява тя пред БНР.
„ Не смятам, че НСО би трябвало да бъде превръщана в един подобен държавен орган с бюджетна прехрана в обществена частна охранителна компания, при безапелационна липса на изясненост къде ще отиват тези пари, в случай че се вземе това решение. Как ще се харчат тези пари, които са отвън бюджета? “, попита Татяна Иванова. Тя разяснява предлагането на Движение за права и свободи защитата от НСО да се заплаща от свързани с националната сигурност лица, за които има съображение за защита, само че които да заплащат за това по цена одобрена от министерството на финансите.
Охранителните компании упорстват за промени в Закона за частната охранителна активност, който удря бизнеса и с изключение на финансови загуби, носи и закани от банкрути. Охранителите се оплакват още от нелоялна конкуренция и неоправдани административни регулации.
"Един частен охранител работи на ръба на минималната заплата, което изправя бизнеса пред голям брой проблеми ", сподели Александър Иванов от Индустриален клъстер „ Сигурност “. Той добави, че с всички надбавки и удръжки, вноски, налози и такси един охранител ще получи някъде към 480 лв.. Така неналичието на фрагменти се преодолява с наемането на неквалифициран личен състав и спад в качеството на услугата, добавя Николета Атанасова.
„ Пазарът диктува цените. Не може охранител против 5 лв. на час да охранява хранилища, банки, имущество за милиони “, акцентира тя.
„ Националната работа за защита е държавен орган, основан със специфичен закон и с избрани отговорности и не е обикновено да се връщат остарели порочни практики “, разяснява тя пред БНР.
„ Не смятам, че НСО би трябвало да бъде превръщана в един подобен държавен орган с бюджетна прехрана в обществена частна охранителна компания, при безапелационна липса на изясненост къде ще отиват тези пари, в случай че се вземе това решение. Как ще се харчат тези пари, които са отвън бюджета? “, попита Татяна Иванова. Тя разяснява предлагането на Движение за права и свободи защитата от НСО да се заплаща от свързани с националната сигурност лица, за които има съображение за защита, само че които да заплащат за това по цена одобрена от министерството на финансите.
Охранителните компании упорстват за промени в Закона за частната охранителна активност, който удря бизнеса и с изключение на финансови загуби, носи и закани от банкрути. Охранителите се оплакват още от нелоялна конкуренция и неоправдани административни регулации.
"Един частен охранител работи на ръба на минималната заплата, което изправя бизнеса пред голям брой проблеми ", сподели Александър Иванов от Индустриален клъстер „ Сигурност “. Той добави, че с всички надбавки и удръжки, вноски, налози и такси един охранител ще получи някъде към 480 лв.. Така неналичието на фрагменти се преодолява с наемането на неквалифициран личен състав и спад в качеството на услугата, добавя Николета Атанасова.
„ Пазарът диктува цените. Не може охранител против 5 лв. на час да охранява хранилища, банки, имущество за милиони “, акцентира тя.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ