Спецсъдът е направил преюдициално запитване пред Съда на ЕС
Част от въпросите са за закриването на Специализирания углавен съд
Специализираният углавен съд е направил преюдициално питане по НОХД 1055/2022г. пред Съда на Европейския съюз.
Част от въпросите по отношение на тълкуването на правото на Европейски Съюз касаят закриването от законодателя на Специализирания углавен съд, изложените претекстове за това, визира ли се независимостта на съда и какви са последствията за процесуалните и крайните правосъдни актове по делата, обсъждани от съда. Отправени са следните въпроси, свързани със закриването на профилираните съдилища:
1.Следва ли член 2, член 6, § 1 и 3, член 19, пар. 1, алинея 2 от Договор за Европейския съюз, вр. член 47 от Хартата на главните права на Европейския съюз, да се пояснява в смисъл, че се накърнява независимостта на съд, който е закрит с признатото изменение на Закона за правосъдната власт (ДВ бр. 32/26.04.2022г.), чието осъществяване е отсрочено до 27.07.2022г., само че съдиите следва да продължат да преглеждат разпределяните им до тази дата каузи, както и да продължат да преглеждат след тази дата делата на същата институция, по които са провели разпоредителни съвещания, в случай, че претекстовете за закриване на съда са, че по този начин се подсигурява конституционният принцип за самостоятелност на правосъдната власт и отбраната на конституционните права на жителите и не са изложени надлежни причини, какви обстоятелства водят до извод за нарушение на тези принципи;
2.Трябва ли посочените разпореждания от правото на Съюза да се поясняват в смисъл, че не позволяват национални разпореждания като посочените в Закона за правосъдната власт (ДВ. бр.32 от 26 април 2022г.), чието осъществяване е отсрочено до 28.07.2022г., които водят до цялостното закриване на независим орган на правосъдната власт в България (на Специализирания углавен съд) с посочените претекстове и до преместването на съдиите (включително и този от правосъдния състав, разглеждащ съответното наказателно дело) от тази пълномощия в разнообразни съдилища, в това число и в такива с огромна раздалеченост от мястото, където правораздават понастоящем, на територията на цялата страна, без предварителна конкретика за съответното обитаемо място, без единодушието на съдиите и при законодателно планувани единствено за тези магистрати ограничавания по отношение на оптималния брой на тези от тях, които могат да бъдат преназначени в един орган на правосъдната власт;
3.Ако това е по този начин, предвид на преимуществото на правото на Съюза, какви следва да са процесуалните дейности на магистратите от закриваните съдилища? Какви биха били последствията за процесуалните произнасяния по делата на закриваната пълномощия, които следва да се довършат и за крайните актове по тях?
Запитването е направено след искане на обвиняем за отказ на правосъдния състав, който преглежда делото и на всички съдии от Специализирания углавен съд, учреден на закриването от законодателя на Специализирания углавен съд (Закон за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт, Дъждовни води бр. 32/26.04.2022г.).
В настояването е разказана процедурата по закриване на съда и претекстовете, с които е направено това, в това число:
„ За десетгодишния период на своето деяние профилираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не реализираха заложените със основаването им през 2011 година цели “.
„ Смесването на критериите за специализация по материя (предмет) и специализация предвид на субектите, въведено с промените и допълненията на член 411а, алинея 1 – 7 от Наказателно-процесуален кодекс, сложи въпросите за правилото за самостоятелност на съда, а от тук и правилото на правовата страна, за колизия със стандартите, дефинирани в Становище № 15/2012 на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС) “.
Описани са възражения на закриваните органи, изразени в мненията им в процедурата по приемане на закона. Описана е признатата наредба за преназначаване на магистратите, която се отклонява от общия ред за преназначаване на съдии - § 44 от Закона за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт, с която са въведени отклонения от общия ред за преназначаване на магистрати, включващи ограничаване на броя съдии от закриваните съдилища, които могат да бъдат назначени в един орган на правосъдната власт и претекстовете, с които е съпроводено предлагането за въвеждането им, в това число това, че с прелюдия квотен принцип се осуетявала и „ опцията магистратите на процедура да бъдат преместени в границите на друг/други такива органи, което би обезсмислило промяната “.
Във връзка с признатия закон, в запитването е обоснована нуждата от пояснение. То произтича от направено искане за отказ по делото, по което съдът дължи изговаряне преди да продължи разглеждането му и да изложи съответни претекстове. С оглед на претекстовете, обусловили въведените промени в Закона за правосъдната власт (ДВ. бр.32 от 26 април 2022 г.), чиято цел е „ гарантиране на конституционния принцип за самостоятелност на правосъдната власт и отбраната на конституционните права на жителите “, съдът е изразил подозрение по отношение на съществуването на учредения за отвеждането му от по-нататъшното разглеждане на делото, които са свързани с посочените в преюдициалните въпроси разпореждания от правото на Европейския съюз. След като качеството на Специализирания углавен съд на поръчител за независимостта на правосъдната власт и отбраната на конституционните права на жителите по делата, е сложено под въпрос в претекстовете, довели до приемането на влезлия в действие Закон за правосъдната власт и до закриването, следва ли в този орган да се продължи с образуването и разглеждането на производствата, в това число и да се постановяват актове всъщност, както и какви биха били последствията за постановените процесуални актове и актове всъщност, при положение, че съдът не се води.
Запитващият съд е обосновал нуждата от пояснение, поради подозренията си дали предвид на посочените претекстове, обусловили изменението на Закона за правосъдната власт, цялостното закриване на Специализирания съд като независим орган на правосъдната власт в България и преместването (след 27.07.2022 г.) на съдиите в разнообразни съдилища, наредбата за оптимален брой съдии, които могат да се назначат в един орган на правосъдната власт (която не е планувана при закриване на нито един различен орган), не е форма на дискриминация (предвид възбраната за неравно третиране) и в този смисъл- дали не накърнява независимостта на съдиите.
Запитващият съд е обосновал нуждата от пояснение със подозрения по отношение на това дали са съвместими с правото на Съюза претекстове за закриване на орган на правосъдната власт в страна членка като инкорпорираните в промени Закон за правосъдната власт, които слагат под въпрос качеството ѝ на „ самостоятелен и неутрален съд “, които не са подкрепени от никакви съответни данни от работата на закриваните правосъдни органи. Ако не са съвместими, съдът е изразил подозрения, какви следва да са дейностите му по отношение на признатия закон, защото въпросът за независимостта и безпристрастността на правосъдния състав, разгледал делото, може да се сложи във всеки един миг на производството до окончателното му привършване.
Изразил е мнение, че отговорът на Съда на Европейски Съюз ще послужи за насочна точка при произнасянето по отношение на обсъжданото съответно наказателно произвеждане с акт всъщност, различен процесуален акт или с складиране на самоотвод.
Изразил е мнение, че е налице връзка сред съответните национални правила, свързани със закриването на профилираните съдилища, смяната на подсъдността и последващото освобождение от служба, преназначаване, пренасяне и командироване на съдиите от закрития съд, по правила, предвиждащи ограничавания, непредвидени за съдиите в нито един различен съд, и наредбите на член 2, член 6, параграфи 1 и 3 и член 19, параграф 1, втора алинея, Договор за Европейския съюз, по отношение на член 47 от Хартата на главните права на Европейския съюз и с член 267 Договор за функционирането на Европейския съюз, защото директно се визира задължението на страните членки да плануват система от правни средства и процедури, осигуряващи ефикасна правосъдна отбрана на правните субекти в областите, обхванати от правото на Съюза.
В резултат на по този начин осъществените промени в Закона за правосъдната власт, съгласно запитващия съд, от една страна, съдиите от състава на профилираните съдилища се намират в състояние, в което независимостта им във всеки един миг може да бъде сложена под подозрение от жителите. Такъв арбитър е директен обект на напън от дейностите на органи, които са част от друга власт-изпълнителна (внесла законопроекта за изменение на правосъдната власт) и законодателна (приела измененията), които подкопават статута му на арбитър и слагат в неустановеност освен цялото му кариерно развиване, само че даже и съответно заеманата служба и мястото на упражняването ѝ след 27.07.2022 година
Съдебният акт, в който е инкорпорирано преюдициалното питане, е качен на уеб страницата на съда: Информация за дела/Съдебни актове/ НОХД 1055/2022г.
Специализираният углавен съд е направил преюдициално питане по НОХД 1055/2022г. пред Съда на Европейския съюз.
Част от въпросите по отношение на тълкуването на правото на Европейски Съюз касаят закриването от законодателя на Специализирания углавен съд, изложените претекстове за това, визира ли се независимостта на съда и какви са последствията за процесуалните и крайните правосъдни актове по делата, обсъждани от съда. Отправени са следните въпроси, свързани със закриването на профилираните съдилища:
1.Следва ли член 2, член 6, § 1 и 3, член 19, пар. 1, алинея 2 от Договор за Европейския съюз, вр. член 47 от Хартата на главните права на Европейския съюз, да се пояснява в смисъл, че се накърнява независимостта на съд, който е закрит с признатото изменение на Закона за правосъдната власт (ДВ бр. 32/26.04.2022г.), чието осъществяване е отсрочено до 27.07.2022г., само че съдиите следва да продължат да преглеждат разпределяните им до тази дата каузи, както и да продължат да преглеждат след тази дата делата на същата институция, по които са провели разпоредителни съвещания, в случай, че претекстовете за закриване на съда са, че по този начин се подсигурява конституционният принцип за самостоятелност на правосъдната власт и отбраната на конституционните права на жителите и не са изложени надлежни причини, какви обстоятелства водят до извод за нарушение на тези принципи;
2.Трябва ли посочените разпореждания от правото на Съюза да се поясняват в смисъл, че не позволяват национални разпореждания като посочените в Закона за правосъдната власт (ДВ. бр.32 от 26 април 2022г.), чието осъществяване е отсрочено до 28.07.2022г., които водят до цялостното закриване на независим орган на правосъдната власт в България (на Специализирания углавен съд) с посочените претекстове и до преместването на съдиите (включително и този от правосъдния състав, разглеждащ съответното наказателно дело) от тази пълномощия в разнообразни съдилища, в това число и в такива с огромна раздалеченост от мястото, където правораздават понастоящем, на територията на цялата страна, без предварителна конкретика за съответното обитаемо място, без единодушието на съдиите и при законодателно планувани единствено за тези магистрати ограничавания по отношение на оптималния брой на тези от тях, които могат да бъдат преназначени в един орган на правосъдната власт;
3.Ако това е по този начин, предвид на преимуществото на правото на Съюза, какви следва да са процесуалните дейности на магистратите от закриваните съдилища? Какви биха били последствията за процесуалните произнасяния по делата на закриваната пълномощия, които следва да се довършат и за крайните актове по тях?
Запитването е направено след искане на обвиняем за отказ на правосъдния състав, който преглежда делото и на всички съдии от Специализирания углавен съд, учреден на закриването от законодателя на Специализирания углавен съд (Закон за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт, Дъждовни води бр. 32/26.04.2022г.).
В настояването е разказана процедурата по закриване на съда и претекстовете, с които е направено това, в това число:
„ За десетгодишния период на своето деяние профилираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не реализираха заложените със основаването им през 2011 година цели “.
„ Смесването на критериите за специализация по материя (предмет) и специализация предвид на субектите, въведено с промените и допълненията на член 411а, алинея 1 – 7 от Наказателно-процесуален кодекс, сложи въпросите за правилото за самостоятелност на съда, а от тук и правилото на правовата страна, за колизия със стандартите, дефинирани в Становище № 15/2012 на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС) “.
Описани са възражения на закриваните органи, изразени в мненията им в процедурата по приемане на закона. Описана е признатата наредба за преназначаване на магистратите, която се отклонява от общия ред за преназначаване на съдии - § 44 от Закона за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт, с която са въведени отклонения от общия ред за преназначаване на магистрати, включващи ограничаване на броя съдии от закриваните съдилища, които могат да бъдат назначени в един орган на правосъдната власт и претекстовете, с които е съпроводено предлагането за въвеждането им, в това число това, че с прелюдия квотен принцип се осуетявала и „ опцията магистратите на процедура да бъдат преместени в границите на друг/други такива органи, което би обезсмислило промяната “.
Във връзка с признатия закон, в запитването е обоснована нуждата от пояснение. То произтича от направено искане за отказ по делото, по което съдът дължи изговаряне преди да продължи разглеждането му и да изложи съответни претекстове. С оглед на претекстовете, обусловили въведените промени в Закона за правосъдната власт (ДВ. бр.32 от 26 април 2022 г.), чиято цел е „ гарантиране на конституционния принцип за самостоятелност на правосъдната власт и отбраната на конституционните права на жителите “, съдът е изразил подозрение по отношение на съществуването на учредения за отвеждането му от по-нататъшното разглеждане на делото, които са свързани с посочените в преюдициалните въпроси разпореждания от правото на Европейския съюз. След като качеството на Специализирания углавен съд на поръчител за независимостта на правосъдната власт и отбраната на конституционните права на жителите по делата, е сложено под въпрос в претекстовете, довели до приемането на влезлия в действие Закон за правосъдната власт и до закриването, следва ли в този орган да се продължи с образуването и разглеждането на производствата, в това число и да се постановяват актове всъщност, както и какви биха били последствията за постановените процесуални актове и актове всъщност, при положение, че съдът не се води.
Запитващият съд е обосновал нуждата от пояснение, поради подозренията си дали предвид на посочените претекстове, обусловили изменението на Закона за правосъдната власт, цялостното закриване на Специализирания съд като независим орган на правосъдната власт в България и преместването (след 27.07.2022 г.) на съдиите в разнообразни съдилища, наредбата за оптимален брой съдии, които могат да се назначат в един орган на правосъдната власт (която не е планувана при закриване на нито един различен орган), не е форма на дискриминация (предвид възбраната за неравно третиране) и в този смисъл- дали не накърнява независимостта на съдиите.
Запитващият съд е обосновал нуждата от пояснение със подозрения по отношение на това дали са съвместими с правото на Съюза претекстове за закриване на орган на правосъдната власт в страна членка като инкорпорираните в промени Закон за правосъдната власт, които слагат под въпрос качеството ѝ на „ самостоятелен и неутрален съд “, които не са подкрепени от никакви съответни данни от работата на закриваните правосъдни органи. Ако не са съвместими, съдът е изразил подозрения, какви следва да са дейностите му по отношение на признатия закон, защото въпросът за независимостта и безпристрастността на правосъдния състав, разгледал делото, може да се сложи във всеки един миг на производството до окончателното му привършване.
Изразил е мнение, че отговорът на Съда на Европейски Съюз ще послужи за насочна точка при произнасянето по отношение на обсъжданото съответно наказателно произвеждане с акт всъщност, различен процесуален акт или с складиране на самоотвод.
Изразил е мнение, че е налице връзка сред съответните национални правила, свързани със закриването на профилираните съдилища, смяната на подсъдността и последващото освобождение от служба, преназначаване, пренасяне и командироване на съдиите от закрития съд, по правила, предвиждащи ограничавания, непредвидени за съдиите в нито един различен съд, и наредбите на член 2, член 6, параграфи 1 и 3 и член 19, параграф 1, втора алинея, Договор за Европейския съюз, по отношение на член 47 от Хартата на главните права на Европейския съюз и с член 267 Договор за функционирането на Европейския съюз, защото директно се визира задължението на страните членки да плануват система от правни средства и процедури, осигуряващи ефикасна правосъдна отбрана на правните субекти в областите, обхванати от правото на Съюза.
В резултат на по този начин осъществените промени в Закона за правосъдната власт, съгласно запитващия съд, от една страна, съдиите от състава на профилираните съдилища се намират в състояние, в което независимостта им във всеки един миг може да бъде сложена под подозрение от жителите. Такъв арбитър е директен обект на напън от дейностите на органи, които са част от друга власт-изпълнителна (внесла законопроекта за изменение на правосъдната власт) и законодателна (приела измененията), които подкопават статута му на арбитър и слагат в неустановеност освен цялото му кариерно развиване, само че даже и съответно заеманата служба и мястото на упражняването ѝ след 27.07.2022 година
Съдебният акт, в който е инкорпорирано преюдициалното питане, е качен на уеб страницата на съда: Информация за дела/Съдебни актове/ НОХД 1055/2022г.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ