Унищожиха част от уникалните рисунки в Магурата
Част от неповторимите рисунки в пещерата Магура (или Рабишка пещера) са заличени с надписи, направени преди няколко дни. Снимка с надпис „ Ради, Павчо, 2019 Антов “ е оповестена във фейсбук.
Снимката, на която проличава по какъв начин част от неповторимите рисунки са заличени от надписа, провокира бурна реакция в обществените мрежа, като хората показват недоволството си.
" Имената на простаците висят по стените ", " Тримата селски идиоти, същите, които пишат по мемориалите в Япония " Само Локо ", по Колизеума и под дърво и камък ", " Е, няма такава дивотия!По-лошото е, че до момента в който са се увековечавали най-малко 3 души са ги видяли,а никой не ги е спрял ", " На такива идиоти аз бих дала по 3 години затвор с бели стени и да рисуват колкото желаят с въглен ", са част от гневните мнения.
Уникалните рисунки в пещерата са правени с гуано (тор от прилепи), като са рисувани сред 3000 година и 1200 година преди новата епоха.
Сред красиво изваяните от водата тунели има към 700 рисунки от най-различни интервали: епипалеолит (каменната ера, няколкото хилядолетия след ледниковия период), неолит (новокаменната епоха), енеолит (каменно-медна епоха), начало на раннобронзовата ера. Предците са изобразили с прилепно гуано ловни подиуми, слънчевия календар и други
Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, звезди, оръдия на труда. Друга част от тях показват облиците на животни, растения и шахматни пана.
Дълги години залата с рисунките беше затворена и не се допускаха гости, напомня " Фокус ". След гледище от локалните управляващи бе взето решение залата да бъде отворена, като резултатът е налице.
Скалните рисунки са приети за недвижимо завещание от ЮНЕСКО.
Пещерата " Магура ", която се намира наоколо до Рабишкото езеро и Белоградчишките скали, е оповестена за национална културна полезност през 1965 година
Рисунките датират от разнообразни столетия - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата ера. Най-ранните са от преди 7000 години. Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит там, е най-ранният безоблачен календар, открит до момента в Европа. Той е изрисуван по стените на залата-светилище и на него са маркирани най-малко 5 празника, както и 366 дни. Според учените той е изработен с огромна акуратност и точност на записите.
Източници: ClubZ, Dir.bg
Снимката, на която проличава по какъв начин част от неповторимите рисунки са заличени от надписа, провокира бурна реакция в обществените мрежа, като хората показват недоволството си.
" Имената на простаците висят по стените ", " Тримата селски идиоти, същите, които пишат по мемориалите в Япония " Само Локо ", по Колизеума и под дърво и камък ", " Е, няма такава дивотия!По-лошото е, че до момента в който са се увековечавали най-малко 3 души са ги видяли,а никой не ги е спрял ", " На такива идиоти аз бих дала по 3 години затвор с бели стени и да рисуват колкото желаят с въглен ", са част от гневните мнения.
Уникалните рисунки в пещерата са правени с гуано (тор от прилепи), като са рисувани сред 3000 година и 1200 година преди новата епоха.
Сред красиво изваяните от водата тунели има към 700 рисунки от най-различни интервали: епипалеолит (каменната ера, няколкото хилядолетия след ледниковия период), неолит (новокаменната епоха), енеолит (каменно-медна епоха), начало на раннобронзовата ера. Предците са изобразили с прилепно гуано ловни подиуми, слънчевия календар и други
Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, звезди, оръдия на труда. Друга част от тях показват облиците на животни, растения и шахматни пана.
Дълги години залата с рисунките беше затворена и не се допускаха гости, напомня " Фокус ". След гледище от локалните управляващи бе взето решение залата да бъде отворена, като резултатът е налице.
Скалните рисунки са приети за недвижимо завещание от ЮНЕСКО.
Пещерата " Магура ", която се намира наоколо до Рабишкото езеро и Белоградчишките скали, е оповестена за национална културна полезност през 1965 година
Рисунките датират от разнообразни столетия - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата ера. Най-ранните са от преди 7000 години. Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит там, е най-ранният безоблачен календар, открит до момента в Европа. Той е изрисуван по стените на залата-светилище и на него са маркирани най-малко 5 празника, както и 366 дни. Според учените той е изработен с огромна акуратност и точност на записите.
Източници: ClubZ, Dir.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ