Звездите им го говорят
Част от Системата съм и не мога доста да приказвам. Не мога да напиша всичко, което знам, което съм чул и видял. Не че някаква преданост специфична към сътрудниците си изпитвам, не попада като условие в трудовите ми характерности. От срам и позор просто не мога да оповестя всичко в прав текст. Налага се по-иносказателно да подходя. А като родител на две деца съм се сблъсквал със суеверието на техни учители не веднъж. Според една такава набедена да бъде учителка женица всички постижения на индивида в науката не са плод на човешкия разсъдък, а са ни донесени скрито от дребните зелени човечета от планетата Невъзможен Тъпанар от съзвездието Бетелгейзе.
Знам, че звучи като анекдот, само че си е чистата истина това, което ще ви опиша. Случи се на мой непосредствен човек, не на мен. В едно селско учебно заведение преди към 17 години за първи път са докарали компютри и ще подреждат цялостен кабинет с тях. Разтоварват ги, внасят ги и ги заключват в една от стаите. На излизане от учебното заведение моята близка поглежда в тази стая – леличките завиват компютрите с одеяла. Защо ги завивате, пита тя. Заповед на шефа. Да не хващат вируси.
А други едни даскали бяха почнали да си развъждат една гъба във вода. Против неприятни сили. Пихтията растеше от ден дневно и дори мисля, че пиеха от тая гнусна кафява течност към гъбата, с цел да се лекуват от уроки и сходни заклинания. Звездите им го приказват. Има доста учители, които са в директен контакт с Кораба-майка. Най-напред при постъпване на работа би трябвало да си демонстрират ръцете, дали има вързан червен конец на тях. Видите ли такива, бягайте надалече. И не оставяйте децата си да ги образоват сходни видове.
При поверие от подобен мащаб оня човек тръгнал да се възмущава от образованието в „ сериозно мислене “. Става дума не за гимназия, а за начално учебно заведение. Срещу себе си имаме едни ококорени очички. На тях би трябвало по детски да им се опише за небесните тела. Едва ли навръх тая възраст имат потребност да знаят кой е Стенли Кубрик. Ние всички знаем кой беше последният му филм и по кое време тъкмо той си отпътува от този свят. Можем да гадаем, колкото си желаем отвън двора на учебното заведение. То е институция свещена и вътре в него няма място за цялата слама, в която всички ние плуваме. Най-трудно е да газиш в калта и да не се изцапаш. Децата имат възрастови особености и всеки възпитател би трябвало да знае по кое време какво може да се каже и бива да се споделя. Ако в трети клас още вярваш в Дядо Коледа, какво пречи да вярваш и на всичко от учебника? Човек самичък доближава до подозренията. Ако е търсещ и заинтригуван. А в случай че е блажен и целенасочен предприемач, тези въпроси никак въобще няма да го вълнуват, ще живее в по-различни измерения, по-материални, ясни и очертаеми.
Какво ще схванат децата след целия този скандал? Възрастните се карат, тъй като и те самите не са уверени във версията на тв приемника. Има хора, за които тв приемникът е провидение. Казва ти го – по този начин е. Има и други, които постоянно наблюдават източника на информацията, ревизират я през втори източник, изпитват я емпирично и когато се убеждават със сетивата си в нейната правота, декларират – да, по този начин е. На индивида са му нужни здрави устои. По-здрави от научните няма. Училището е място за просвета. Не за версии, догадки и постановки. Преди да почне да рисува кубични бикове и кози, Пикасо се е учил да рисува физическата реалност, каквато я виждат човешките ни очи. Преди да почнат да мислят кое е истина и кое е допустима машинация, децата би трябвало да мислят за явленията към нас – че земята не е плоска и не може да бъде, за какво не може да бъде, какви са формулите, по които се пресмятат придвижванията на телата, какво е гравитация, какво е електричество. От тези първи познания сме съумели да достигнем до високите технологии. До компютрите, които хващат грипни вируси. Не са ни донесени от оная далечна планета. Сътворил ги е Човекът. Мислещият Човек.
Мислещият Човек, който през днешния ден би трябвало да се бори на няколко фронта – и с невежото дребосъче, и с лъжливото дребосъче.
Знам, че звучи като анекдот, само че си е чистата истина това, което ще ви опиша. Случи се на мой непосредствен човек, не на мен. В едно селско учебно заведение преди към 17 години за първи път са докарали компютри и ще подреждат цялостен кабинет с тях. Разтоварват ги, внасят ги и ги заключват в една от стаите. На излизане от учебното заведение моята близка поглежда в тази стая – леличките завиват компютрите с одеяла. Защо ги завивате, пита тя. Заповед на шефа. Да не хващат вируси.
А други едни даскали бяха почнали да си развъждат една гъба във вода. Против неприятни сили. Пихтията растеше от ден дневно и дори мисля, че пиеха от тая гнусна кафява течност към гъбата, с цел да се лекуват от уроки и сходни заклинания. Звездите им го приказват. Има доста учители, които са в директен контакт с Кораба-майка. Най-напред при постъпване на работа би трябвало да си демонстрират ръцете, дали има вързан червен конец на тях. Видите ли такива, бягайте надалече. И не оставяйте децата си да ги образоват сходни видове.
При поверие от подобен мащаб оня човек тръгнал да се възмущава от образованието в „ сериозно мислене “. Става дума не за гимназия, а за начално учебно заведение. Срещу себе си имаме едни ококорени очички. На тях би трябвало по детски да им се опише за небесните тела. Едва ли навръх тая възраст имат потребност да знаят кой е Стенли Кубрик. Ние всички знаем кой беше последният му филм и по кое време тъкмо той си отпътува от този свят. Можем да гадаем, колкото си желаем отвън двора на учебното заведение. То е институция свещена и вътре в него няма място за цялата слама, в която всички ние плуваме. Най-трудно е да газиш в калта и да не се изцапаш. Децата имат възрастови особености и всеки възпитател би трябвало да знае по кое време какво може да се каже и бива да се споделя. Ако в трети клас още вярваш в Дядо Коледа, какво пречи да вярваш и на всичко от учебника? Човек самичък доближава до подозренията. Ако е търсещ и заинтригуван. А в случай че е блажен и целенасочен предприемач, тези въпроси никак въобще няма да го вълнуват, ще живее в по-различни измерения, по-материални, ясни и очертаеми.
Какво ще схванат децата след целия този скандал? Възрастните се карат, тъй като и те самите не са уверени във версията на тв приемника. Има хора, за които тв приемникът е провидение. Казва ти го – по този начин е. Има и други, които постоянно наблюдават източника на информацията, ревизират я през втори източник, изпитват я емпирично и когато се убеждават със сетивата си в нейната правота, декларират – да, по този начин е. На индивида са му нужни здрави устои. По-здрави от научните няма. Училището е място за просвета. Не за версии, догадки и постановки. Преди да почне да рисува кубични бикове и кози, Пикасо се е учил да рисува физическата реалност, каквато я виждат човешките ни очи. Преди да почнат да мислят кое е истина и кое е допустима машинация, децата би трябвало да мислят за явленията към нас – че земята не е плоска и не може да бъде, за какво не може да бъде, какви са формулите, по които се пресмятат придвижванията на телата, какво е гравитация, какво е електричество. От тези първи познания сме съумели да достигнем до високите технологии. До компютрите, които хващат грипни вируси. Не са ни донесени от оная далечна планета. Сътворил ги е Човекът. Мислещият Човек.
Мислещият Човек, който през днешния ден би трябвало да се бори на няколко фронта – и с невежото дребосъче, и с лъжливото дребосъче.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ