Част от село изплува и отново се показа след като

...
Част от село изплува и отново се показа след като
Коментари Харесай

Нивото на язовир Огоста в Монтана намаля драстично, изплува залятото от него село

Част от село изплува и още веднъж се появи откакто язовир "Огоста " край Монтана понижи фрапантно равнището си. Малкото обитаемо място е било залято през 80-те на предишния век и там е построен вторият по размер язовир у нас и на Балканския полуостров. Църквата и камбанарията на село Живовци са единствените, които водата не е съумяла да унищожи, макар времето.
Само допреди няколко десетилетия е кипял живот, хората са имали домове и в тях са отглеждали децата си. Изграждането на язовир "Огоста " обаче заличава всичко. До през днешния ден, когато водата се е отдръпнала и още веднъж се демонстрираха домовете, улиците и спомените.
„ Имаше къщи, тук беше съвета, постройката, имаше и друга улица, която идваше от църквата и отиваше към селската чешма, тук преминаваше през воденичната вада и продаваха самун “, сподели Йорданка Димитрова.„ Улицата е тук, а тук живееше Линко кръчмаря, в този регион беше неговата къща. И след толкоз доста години ми е мъчно да си спомня кое, какво е било, тъй като водата виждате, какви руини е оставила. Само спомените са ни останали другояче друго нищо няма от това Живовци “, сподели още Петър Петров.
Детството на Йорданка минало в Живовци, в къщата на нейните баба и дядо. Дом, който в този момент е някъде там във водата.
„ Имахме лятна кухня, по този начин й казвахме и там си живееха баба ми и дядо ми, и по този начин си я заминахме. Ако се отдръпна водата, може да има тухлите “, съобщи Димитрова.
От 30 години дамата не се е прибирала да види потопеното си село Живовци. Сега още веднъж търси къщата на баба си с взор и си спомня за селото.
„ Много хубаво село, равно, съвсем във всеки дом кладенец, геран по нашенски, всичко имаше. Много плодородно село, дворовете огромни на къщите. Спомняте ли си, когато споделиха, че на това място ще би трябвало да има язовир и че би трябвало да се изселите? Аз бях по-малко от 10 години, когато го споделиха. Много хора се разболяха от тъга, някой починаха до момента в който се изселят “, добави Йорданка.
„ В годината на изселването се роди моята щерка. Село се селеше, хората са разрушени, нямаше стока “, сподели Петър Петров.
Петър е родом от село Живовци, приключил и главното си обучение в локалното учебно заведение.
„ Спомените ме вкарват за детството, за ергенлъка, за другарството. Само един към този момент е останал от същинските ми другари “, сподели Петров.
С тях бил и на пързалката като дете. Макар и на 82 години, още си спомня, улицата по която са се спускали.
За към 20 години сред 60-те и 80 -те години на предишния век, двете села- Живовци и Калиманица се изселват, с цел да бъдат завирени. Но по-късно под вода е изляло единствено Живовци.
„ Къщите са били към 350 и към 1000 поданици, не повече “, сподели Димитър Церовски.
Корените на Димитър са от Живовци. От години той събира информация за родното си село. В него имало учебно заведение, воденица, жп спирка, читалище, пет духови оркестъра, стопанство, кметство и черква. Единствено тя е оживяла и през днешния ден дружно с камбанарията.
Камбанарията и част от църквата също са били под вода, само че освен водата, а и хората помогнали църквата да се унищожи. Стените са и напукани и покривът е паднал.
„ Сред отломките от покрива, от иконостаса, открих дъска с издълбаните имена на майсторите, които са сложили покривната структура на самата черква “, съобщи Церовски.
Една от селските чешми на Живовци, която била на дъното на язовира в този момент още веднъж е на суша и още веднъж тече.
Останки има и от въжен мост, от стопанството, даже и стълбите на къщите са си още там.

Източник: bulnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР