Съюзът на съдиите: Местенето на делата за корупция в специализирания съд е противоконституционно
Част от измененията в Наказателно - процесуалния кодекс (НПК), свързани с прехвърлянето на делото за корупция в профилирания съд са противоконституционни, други са голословни и неразбираеми.
Това е записано в мнение на най-голямата магистратска организация Съюзът на съдиите, изпратено до Народното събрание. В четвъртък правната комисия гласоподава на второ четене промените, импортирани от ръководещите. Между двете гласувания от ГЕРБ допълниха промените с текстове, които основават изключителни правила за следствията за корупция и гледането на такива каузи. Освен това беше признато и по-дълъг период за престой на арестуваните по такива каузи.
Във вторник Съюзът на съдиите провеждат полемика по измененията в Наказателно-процесуален кодекс, само че и по друга противоречива законодателна самодейност на ръководещите - измененията в правосъдния закон. Те плануват възбрана за финансирането на съсловните организации на магистрати от непознати страни, както и опция на сегашните членове на съвета да се върнат на по-добри позиции в правосъдната система.
В позицията си за измененията в Наказателно-процесуален кодекс от ССБ припомня, че не за първи път декларира несъгласието си с редица от поправките, наследени от предходния кабинет и съвсем непипнати от сегашния.
Ето цялостният текст на позицията:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Молим, при разискването на горепосочените законопроекти преди второто гласоподаване на законопроекта, в който са обединени, да отчетете мнението на организацията ни, доколкото същата съставлява професионално съдружие на български съдии, част от които всекидневно преглеждат наказателни каузи.
На първо място, намираме за належащо да напомним, че ССБ към този момент е изразявал мнение по плана за ЗИДНПК, разискван в съвещание на 19.09.2016 година на Съвета за използване на обновената тактика за продължение на промяната в правосъдната система и направен от тогавашния екип на Министерство на правосъдието.
Със страдание установяваме, че изразените професионални отзиви в хода на разискването на посочения план в границите на Съвета не са взети поради
и признатият на първо четене законопроект в своята забележителна част е еднакъв с плана на Министерство на правосъдието от 2016 година, заради което и не престават да са настоящи към този момент оповестените ни съображения в предходното ни мнение. При внасянето на сегашния законопроект, в огромна част еднакъв с посочения предишен, не са регистрирани и в това време оповестените публични актове на разнообразни институции, които слагат под подозрение както разпознатите от вносителите на законопроекта проблеми, по този начин и предлаганите средства за тяхното предложение.
Както е посочено в претекстовете към плана, импортиран от Министерски съвет, главната част от предлаганите промени са замислени, като обезпечаващи ускоряването на процесуалното развиване на наказателното произвеждане " и в двете му етапи ". В същите претекстове обаче липсва мотивиране на съответно предлаганите промени със съществуващите аргументи за закъснение на наказателните производства. Ясно се откроява отдаденото преди всичко значение на измененията в правосъдната фаза, като категорично е посочено, че се вкарва " нова идея по отношение на крайния миг за решение на въпросите за позволените в досъдебното произвеждане отстраними основни нарушавания на процесуалните правила ". Въвеждането на краен период, предхождащ приключването на наказателното произвеждане, за решаването на посочените въпроси не съставлява, единствено по себе си, решение от концептуален темперамент.
Такова може да е единствено решение, което преурежда изчерпателно смисъла за изхода на процеса на осъществените в хода му основни процесуални нарушавания. Логиката на в този момент съществуващия углавен развой е отстранимите процесуални нарушавания да бъдат отстранени от съответния орган на наказателното произвеждане, който може да стори това, тъй че да не се допусне постановяването на акт всъщност в един изопачен развой. Представеният план не дава дължимия експлицитен отговор при " преклудирана " опция за констатиране на позволени и отстраними в досъдебната фаза на наказателното произвеждане основни процесуални нарушавания какъв правосъден акт дължат да постановят обособените правосъдни инстанции.
Ако преследваната цел на плана е " преклудирането " на опцията такива нарушавания да бъдат отстранявани посредством връщане на делото на досъдебното произвеждане да е съображение за постановяване на оправдателни присъди или за преустановяване на наказателното произвеждане, то тогава следва категорично такова съображение да бъде планувано измежду пълномощията на трите правосъдни инстанции. Още по-неясна е цялостната идея на предлаганите промени в тази тенденция и посредством неналичието на оферти за промени на основанията за обновяване на наказателни каузи, които да подхождат на предлаганите нововъведения за ограничение на опцията за връщане на каузи на досъдебната фаза досега на привършване на разпоредителното намерено правосъдно съвещание.
От претекстовете към плана, както и от съответно препоръчаните промени е видно, че, съгласно вносителите, главен фактор за забавянето на наказателното произвеждане е връщането на делата от съда на прокуратурата, заради установени основни процесуални нарушавания на досъдебното произвеждане. Тази теза обаче не подхожда на обективно установения извънредно невисок условен % на върнати на прокуратурата каузи, с открояваща се наклонност за тяхното понижаване – според Годишния отчет за използването на закона и активността на прокуратурата и проверяващите органи за 2016 г, през посочената година единствено 4,9 % от всички импортирани с обвинителен акт в съда каузи са били върнати на прокуратурата, като през последните три години се следи постоянна наклонност намаляването на този % /през 2015 година са били върнати 5,1 % от делата, а през 2014 година – 5,3 %/.
Тезата, че съдът връща " безпределно " делата и с това безпричинно става причина за забавянето им е известна, само че същата теза не е професионално издържана и в този смисъл следва да се уточни Актът за резултатите от осъществената тематична инспекция от Инспектората на Висш съдебен съвет по приложението на член 335, алинея 1, т. 1 от Наказателно-процесуален кодекс във всички окръжни и апелативни съдилища в страната. При по този начин осъществената от ИВСС инспекция не са установени пропуски и нарушавания от страна на окръжните и апелативните съдилища във връзка с пълномощията им да установяват позволени в хода на досъдебното произвеждане отстраними основни процесуални нарушавания и да върнат делата на прокурора.
На последващо място, означаваме, че повдига доста въпроси и наличието на съответните промени, предлагани като средства за осъществяване на по този начин оповестената в претекстовете към плана концептуална смяна. Предвиденият с § 27 от обединявания законопроект нов метод за осъществяване на разпоредителното съвещание, в което се вземат решение въпросите по член 248, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс – в изискванията навън правосъдно съвещание, с присъединяване на лицата, които могат да бъдат открити като страни в правосъдното произвеждане и обсъждано от правосъден състав, обуславя като непосредствена последица закъснение на правосъдното разглеждане на делата, доколкото насрочването, призоваването на участниците и провеждането на такова съвещание по делата, по които няма да бъдат провеждани диференцирани процедури, предпоставя отсрочване на започването на правосъдното разследване по тях за интервал, който може да е с дълготрайност от три и повече месеца, спрямо провежданите по сегашния процесуален ред съвещания. Такова закъснение ще е налице постоянно, когато наново се внася обвинителен акт, след предишно връщане на делото на досъдебното произвеждане, заради установени процесуални нарушавания. Рискът от основни забави е налице и във всички случаи, в които по делото има повече на брой подсъдими и потърпевши лица.
Възприетото решение с предлаганата с § 27 от обединявания законопроект наредба на член 248, алинея 3 от Наказателно-процесуален кодекс и с плануваното с § 35 изменение на член 288, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс, съгласно което единствено разисквани в откритото разпоредително съвещание основни процесуални нарушавания на досъдебното произвеждане могат да са учредения за преустановяване на правосъдното произвеждане и връщане на делото на прокурора също се основава на необятно известната в обществото теза, че се злоупотребява с упражняването на това пълномощие от съда.
Сега съществуващата наредба на член 288, алинея 1, т. 1 от Наказателно-процесуален кодекс, както и процесуалната опция въззивната инстанция да анулира първоинстанционен правосъден акт и да върне делото на прокуратурата имат своя разсъдък, доколкото не всички позволени в хода на досъдебното произвеждане основни процесуални нарушавания са установими на стадия на разпоредителното правосъдно съвещание. Такива да вземем за пример съставляват откритите едвам в хода на правосъдното разследване учредения за задължителност на отбрана на обвинен, който не е бил защитаван от юрист в хода на досъдебното произвеждане или ненадлежно практикуване на отбрана на обвинено лице.
Неиздържани процесуално са и предлаганите с § 40 и сл. от обединявания законопроект в тенденция " преклудиране " на основанията за връщане на делото на досъдебната фаза промени във въззивното произвеждане с новата алинея 2 на член 320 и с изменението на член 335, алинея 1, т. 1 от Наказателно-процесуален кодекс. Тези оферти не са съобразени с ревизионния темперамент на въззивното произвеждане, оставащ подобен и съгласно плана, доколкото той не планува изменение на наредбата на член 314 от Наказателно-процесуален кодекс, установяваща рамките на въззивната инспекция.
След като въззивният съд, в границите на по този начин предоставената му подготвеност, може и без възражения на страните, служебно да откри позволени на досъдебното произвеждане основни процесуални нарушавания, необсъдени в разпоредителното съвещание на първата инстанция, то не е явен смисълът на лишаването на страните от опцията да вършат възражения за такива нарушавания, както и в отпадането на пълномощията на въззивния съд да върне делото на досъдебната фаза за премахване на отстраними точно в нея осъществени основни нарушавания на процесуалните правила. Този проблем на плана е изчерпателен и от липса на предписано съответно процесуално пълномощие на въззивния съд при такава догадка.
Намираме за лишено от логичност и предлаганото с § 49 от обединявания законопроект изключване като съображение за подаване на касационни митинги и тъжби на позволени основни процесуални нарушавания на досъдебното произвеждане, доколкото по съществото си такива нарушавания остават да са измежду плануваните в член 348, алинея 1, т. 2 и алинея 3, т. 1 от Наказателно-процесуален кодекс касационни учредения.
Друга основна предлагана смяна, обоснована с желанието да реши проблемите с прекомерната дълготрайност на наказателното произвеждане, планува въвеждането с § 57 от обединявания законопроект на настояването за ускорение, надлежно на досъдебното произвеждане и на правосъдното произвеждане. Предвиденият механизъм обаче не обуславя дейно реализиране на тази цел, доколкото не открива съответни последствия при положение на несъблюдение на предписаните в определението по член 369 от Наказателно-процесуален кодекс ограничения за ускорение на производството.
Предвидените промени, като целящи ускоряването на процесуалното развиване на производството, са ориентирани извънредно преди всичко към правосъдната фаза, при изискване, че във всички осъществени досега разбори за аргументите за закъснение на наказателното произвеждане се откриват съществени дефицити в срочността и качеството на досъдебното произвеждане. Предвиденото с § 51 – § 56 от обединявания законопроект разширение на хипотезите да осъществяване на бързото произвеждане и уеднаквяването на режима със съществуващото понастоящем като обособена опция неотложно произвеждане няма да доведат до основна смяна за превъзмогване на тези дефицити. Същевременно предлаганата с § 24 смяна на член 234, алинея 3 от Наказателно-процесуален кодекс дава опция за безкрайно удължение на периода за привършване на досъдебното произвеждане, без това да е предпоставено от изключителност на случая.
Оценяваме като голословно и обуславящо противоконституционност предлагането в § 60 от обединявания законопроект за разширението на подсъдността на Специализирания углавен съд във връзка с каузи за необятен кръг закононарушения, осъществени от лица с имунитет и висши представители на изпълнителната власт.
На първо място следва да се регистрира неналичието на сериозна и подробна обосновка на това предложение в претекстовете и към в този момент импортирания плана. Не излиза наяве по какъв начин възлагането на разглеждането на тези каузи на профилирания съд, единствено по себе си, ще докара до застраховане на качествената работа по същите каузи и по какъв метод досегашната им подсъдност е пречила същите да се проверяват и преглеждат качествено.
Специализацията на съдиите и прокурорите в профилираните съд и прокуратура във връзка с делата за закононарушения, осъществени от участници в проведени незаконни групи никога не обуславя и специализация във връзка с корупционните закононарушения. В този смисъл качественото следствие и разглеждане на такива каузи се обуславя от в допълнение квалифициране на занимаващи се досега с различен тип каузи магистрати от профилираните съдилища и прокуратури.
Не е видно от претекстовете към законопроекта изобщо да са регистрирани заключенията от осъщественият от Върховен касационен съд в осъществяване на План за деяние за осъществяване на рекомендациите от отчета на Европейска комисия по Механизма за съдействие и инспекция от м. януари 2016 година Анализ за резултатите от активността на Специализирания углавен съд и Апелативния профилиран углавен съд за интервала от 2012 година до 2015 година
Най-съществен проблем обаче се явява несъобразяването на плана с изложените в детайли от Конституционния съд в Решение № 10 по к. д. № 6/2011 година причини, че единствено специализация по правна материя, а не по категория лица е в сходство с условията на конституционната възбрана за основаване на изключителни съдилища. В предлаганите промени точно категорията на лицата, направили закононарушения по съответните текстове, е главният аршин, по който се дефинира подсъдността на профилирания съд и в този смисъл е налице неспазване на тази възбрана.
Предвиденият в § 83 от обединявания законопроект едвам тримесечен период за влизане на закона в действие обуславя неспособност да бъде обезпечено в задоволителна степен и кадрово, и организационно-технически естественото разглеждане на по този начин трансферираните по подсъдност на профилираните институции каузи и това предпоставя заплаха от забавянето им. Необходимостта от такова застраховане с рационален отлагателен период беше аргументирана от ръководителя на Специализирания углавен съд при извършеното на 19.09.2016 година разискване на предходния план за ЗИДНПК в Съвета по използване на Актуализираната тактика за продължение на промяната в правосъдната система.
Възразяваме против огромна част от предложенията за изменение и допълнение на обединявания законопроект, импортирани на 17.07.2017 година от народните представители Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова. Някои от тези оферти оферират нови решения и преуреждат доста въпроси, предмет на промените, предлагани с обединявания законопроект.
Не намираме учредения за предлаганите нови § 6 и § 10 нов ред за действане в случаите, в които в хода на досъдебно произвеждане прокурорът откри, че закононарушението се преследва с просба на потърпевшия, както и слагането в тези случаи на потърпевшия в по-неблагоприятно състояние по отношение на периода за подаване на просба, по отношение на планувания общ шестмесечен интервал от узнаване на обстоятелството на закононарушението.
Предложеното с новия § 7 " повдигнатото обвиняване " по реда на член 269, алинея 3 от Наказателно-процесуален кодекс да презюмира съществуване на заплаха по член 63, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс, преди всичко, е правно-технически неиздържано, доколкото несъмнено теорията и практиката схващат под покачване на обвиняване внасянето на обвинителен акт в съда – активност, която няма по какъв начин да се отнесе към тази по взимане на решение за първичната мярка за неотклонение. На последващо място, не е належащо такова препращане да бъде осъществявано, защото при взимане на мярка за неотклонение съответното държание на обвинения по укриване се преценя от съда, като относим към предмета на делото въпрос.
Недостатъчно аргументирано и противоречащо на правилата на наказателния развой е предлагането с новия § 13 за придаване на доказателствено значение на ревизионни актове и отчети, направени от органи по приходите, органите на Държавната финансова ревизия и Сметната палата. По съществото си с тази норма правенето на такива отчети от органи, разнообразни от тези на наказателното произвеждане, се приравнява на процесуална активност.
Обуславящи нарушавания на правото на обективен развой и правото на отбрана са предложенията по § 24, § 27, т. 4 и т. 5 и § 53, които изцяло пренебрегват независимото качество на бранителя, като страна в наказателния развой, в каквато тенденция теорията и практиката са безапелационни и поредни.
Не намираме пояснение и за предлаганото с § 49 изменение на обединявания законопроект в посочената му част, доколкото то предпоставя неспособност за сочене на касационни учредения при протестиране и обжалване на въззивни актове пред Върховен касационен съд, изразяващи се в позволени основни процесуални нарушавания при разглеждане на делото в първоинстанционното и въззивното произвеждане, несвързани със събирането на доказателства.
Неубедително стимулирани са и препоръчаните от представители на ПГ на Българска социалистическа партия промени, свързани с премахването на опцията лишените от независимост да адресират непосредствено до съда искане за предварително условно освобождение. Известно е, че тези промени бяха въведени, с цел да се реализира сходство с одобрените в практиката на Европейски съд по правата на човека стандарти, включително и с цел да се отстранят установени нарушавания в редица неоправдателни за България решения по каузи на лишени от независимост. С препоръчаното изменение на процедура се лимитира достъпът до съд на лишените от независимост и се стесняват критериите, подлежащи на преценка за основателността на настояването.
В позитивна тенденция следва да бъдат оценени предлаганите промени, въвеждащи във вътрешното ни право наредбите на Директива 2012/29/ЕС за определяне на минимални стандарти за правата, поддръжката и отбраната на жертвите на закононарушения и на Рамково решение 2009/948/ПВР по отношение на попречване и споразумяване на разногласия за практикуване на подготвеност при наказателни производства. Също по този начин позитивно оценяваме и по-подробното регламентиране на хипотезите на съответствие сред наказателно и административно-наказателно произвеждане в сходство с кардиналните съображения, изразени в ТР № 3/22.12.2015 година по тълк. дело № 3/2015 година на Общо събрание на наказателната колегия на Върховен касационен съд. Друго належащо и решаващо въпрос, по който има спорна правосъдна процедура, е законодателно предложение за категорично уточняване, че единствено претърпяването на съставомерни имуществени вреди е съображение за упражняването на правата на потърпевш, респективно на повредено юридическо лице.
Тези позитивни оферти обаче не дават учредения за поддръжка на плана в целокупност. Някои от предлаганите и разисквани нагоре промени се нуждаят от съществено осмисляне и осъществяване на необятна професионална полемика, доколкото плануват въвеждането на непознати на процесуалния ни закон институти и понятия, а противоречащото на конституционната възбрана за основаване на изключителни съдилища планувано разширение на компетентността на профилираните съдилища и прокуратури и възлагането им на избран по категория обвинени лица аршин не следва да бъде законодателно осъществено.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Промени в правосъдната власт (814)
Това е записано в мнение на най-голямата магистратска организация Съюзът на съдиите, изпратено до Народното събрание. В четвъртък правната комисия гласоподава на второ четене промените, импортирани от ръководещите. Между двете гласувания от ГЕРБ допълниха промените с текстове, които основават изключителни правила за следствията за корупция и гледането на такива каузи. Освен това беше признато и по-дълъг период за престой на арестуваните по такива каузи.
Във вторник Съюзът на съдиите провеждат полемика по измененията в Наказателно-процесуален кодекс, само че и по друга противоречива законодателна самодейност на ръководещите - измененията в правосъдния закон. Те плануват възбрана за финансирането на съсловните организации на магистрати от непознати страни, както и опция на сегашните членове на съвета да се върнат на по-добри позиции в правосъдната система.
В позицията си за измененията в Наказателно-процесуален кодекс от ССБ припомня, че не за първи път декларира несъгласието си с редица от поправките, наследени от предходния кабинет и съвсем непипнати от сегашния.
Ето цялостният текст на позицията:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Молим, при разискването на горепосочените законопроекти преди второто гласоподаване на законопроекта, в който са обединени, да отчетете мнението на организацията ни, доколкото същата съставлява професионално съдружие на български съдии, част от които всекидневно преглеждат наказателни каузи.
На първо място, намираме за належащо да напомним, че ССБ към този момент е изразявал мнение по плана за ЗИДНПК, разискван в съвещание на 19.09.2016 година на Съвета за използване на обновената тактика за продължение на промяната в правосъдната система и направен от тогавашния екип на Министерство на правосъдието.
Със страдание установяваме, че изразените професионални отзиви в хода на разискването на посочения план в границите на Съвета не са взети поради
и признатият на първо четене законопроект в своята забележителна част е еднакъв с плана на Министерство на правосъдието от 2016 година, заради което и не престават да са настоящи към този момент оповестените ни съображения в предходното ни мнение. При внасянето на сегашния законопроект, в огромна част еднакъв с посочения предишен, не са регистрирани и в това време оповестените публични актове на разнообразни институции, които слагат под подозрение както разпознатите от вносителите на законопроекта проблеми, по този начин и предлаганите средства за тяхното предложение.
Както е посочено в претекстовете към плана, импортиран от Министерски съвет, главната част от предлаганите промени са замислени, като обезпечаващи ускоряването на процесуалното развиване на наказателното произвеждане " и в двете му етапи ". В същите претекстове обаче липсва мотивиране на съответно предлаганите промени със съществуващите аргументи за закъснение на наказателните производства. Ясно се откроява отдаденото преди всичко значение на измененията в правосъдната фаза, като категорично е посочено, че се вкарва " нова идея по отношение на крайния миг за решение на въпросите за позволените в досъдебното произвеждане отстраними основни нарушавания на процесуалните правила ". Въвеждането на краен период, предхождащ приключването на наказателното произвеждане, за решаването на посочените въпроси не съставлява, единствено по себе си, решение от концептуален темперамент.
Такова може да е единствено решение, което преурежда изчерпателно смисъла за изхода на процеса на осъществените в хода му основни процесуални нарушавания. Логиката на в този момент съществуващия углавен развой е отстранимите процесуални нарушавания да бъдат отстранени от съответния орган на наказателното произвеждане, който може да стори това, тъй че да не се допусне постановяването на акт всъщност в един изопачен развой. Представеният план не дава дължимия експлицитен отговор при " преклудирана " опция за констатиране на позволени и отстраними в досъдебната фаза на наказателното произвеждане основни процесуални нарушавания какъв правосъден акт дължат да постановят обособените правосъдни инстанции.
Ако преследваната цел на плана е " преклудирането " на опцията такива нарушавания да бъдат отстранявани посредством връщане на делото на досъдебното произвеждане да е съображение за постановяване на оправдателни присъди или за преустановяване на наказателното произвеждане, то тогава следва категорично такова съображение да бъде планувано измежду пълномощията на трите правосъдни инстанции. Още по-неясна е цялостната идея на предлаганите промени в тази тенденция и посредством неналичието на оферти за промени на основанията за обновяване на наказателни каузи, които да подхождат на предлаганите нововъведения за ограничение на опцията за връщане на каузи на досъдебната фаза досега на привършване на разпоредителното намерено правосъдно съвещание.
От претекстовете към плана, както и от съответно препоръчаните промени е видно, че, съгласно вносителите, главен фактор за забавянето на наказателното произвеждане е връщането на делата от съда на прокуратурата, заради установени основни процесуални нарушавания на досъдебното произвеждане. Тази теза обаче не подхожда на обективно установения извънредно невисок условен % на върнати на прокуратурата каузи, с открояваща се наклонност за тяхното понижаване – според Годишния отчет за използването на закона и активността на прокуратурата и проверяващите органи за 2016 г, през посочената година единствено 4,9 % от всички импортирани с обвинителен акт в съда каузи са били върнати на прокуратурата, като през последните три години се следи постоянна наклонност намаляването на този % /през 2015 година са били върнати 5,1 % от делата, а през 2014 година – 5,3 %/.
Тезата, че съдът връща " безпределно " делата и с това безпричинно става причина за забавянето им е известна, само че същата теза не е професионално издържана и в този смисъл следва да се уточни Актът за резултатите от осъществената тематична инспекция от Инспектората на Висш съдебен съвет по приложението на член 335, алинея 1, т. 1 от Наказателно-процесуален кодекс във всички окръжни и апелативни съдилища в страната. При по този начин осъществената от ИВСС инспекция не са установени пропуски и нарушавания от страна на окръжните и апелативните съдилища във връзка с пълномощията им да установяват позволени в хода на досъдебното произвеждане отстраними основни процесуални нарушавания и да върнат делата на прокурора.
На последващо място, означаваме, че повдига доста въпроси и наличието на съответните промени, предлагани като средства за осъществяване на по този начин оповестената в претекстовете към плана концептуална смяна. Предвиденият с § 27 от обединявания законопроект нов метод за осъществяване на разпоредителното съвещание, в което се вземат решение въпросите по член 248, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс – в изискванията навън правосъдно съвещание, с присъединяване на лицата, които могат да бъдат открити като страни в правосъдното произвеждане и обсъждано от правосъден състав, обуславя като непосредствена последица закъснение на правосъдното разглеждане на делата, доколкото насрочването, призоваването на участниците и провеждането на такова съвещание по делата, по които няма да бъдат провеждани диференцирани процедури, предпоставя отсрочване на започването на правосъдното разследване по тях за интервал, който може да е с дълготрайност от три и повече месеца, спрямо провежданите по сегашния процесуален ред съвещания. Такова закъснение ще е налице постоянно, когато наново се внася обвинителен акт, след предишно връщане на делото на досъдебното произвеждане, заради установени процесуални нарушавания. Рискът от основни забави е налице и във всички случаи, в които по делото има повече на брой подсъдими и потърпевши лица.
Възприетото решение с предлаганата с § 27 от обединявания законопроект наредба на член 248, алинея 3 от Наказателно-процесуален кодекс и с плануваното с § 35 изменение на член 288, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс, съгласно което единствено разисквани в откритото разпоредително съвещание основни процесуални нарушавания на досъдебното произвеждане могат да са учредения за преустановяване на правосъдното произвеждане и връщане на делото на прокурора също се основава на необятно известната в обществото теза, че се злоупотребява с упражняването на това пълномощие от съда.
Сега съществуващата наредба на член 288, алинея 1, т. 1 от Наказателно-процесуален кодекс, както и процесуалната опция въззивната инстанция да анулира първоинстанционен правосъден акт и да върне делото на прокуратурата имат своя разсъдък, доколкото не всички позволени в хода на досъдебното произвеждане основни процесуални нарушавания са установими на стадия на разпоредителното правосъдно съвещание. Такива да вземем за пример съставляват откритите едвам в хода на правосъдното разследване учредения за задължителност на отбрана на обвинен, който не е бил защитаван от юрист в хода на досъдебното произвеждане или ненадлежно практикуване на отбрана на обвинено лице.
Неиздържани процесуално са и предлаганите с § 40 и сл. от обединявания законопроект в тенденция " преклудиране " на основанията за връщане на делото на досъдебната фаза промени във въззивното произвеждане с новата алинея 2 на член 320 и с изменението на член 335, алинея 1, т. 1 от Наказателно-процесуален кодекс. Тези оферти не са съобразени с ревизионния темперамент на въззивното произвеждане, оставащ подобен и съгласно плана, доколкото той не планува изменение на наредбата на член 314 от Наказателно-процесуален кодекс, установяваща рамките на въззивната инспекция.
След като въззивният съд, в границите на по този начин предоставената му подготвеност, може и без възражения на страните, служебно да откри позволени на досъдебното произвеждане основни процесуални нарушавания, необсъдени в разпоредителното съвещание на първата инстанция, то не е явен смисълът на лишаването на страните от опцията да вършат възражения за такива нарушавания, както и в отпадането на пълномощията на въззивния съд да върне делото на досъдебната фаза за премахване на отстраними точно в нея осъществени основни нарушавания на процесуалните правила. Този проблем на плана е изчерпателен и от липса на предписано съответно процесуално пълномощие на въззивния съд при такава догадка.
Намираме за лишено от логичност и предлаганото с § 49 от обединявания законопроект изключване като съображение за подаване на касационни митинги и тъжби на позволени основни процесуални нарушавания на досъдебното произвеждане, доколкото по съществото си такива нарушавания остават да са измежду плануваните в член 348, алинея 1, т. 2 и алинея 3, т. 1 от Наказателно-процесуален кодекс касационни учредения.
Друга основна предлагана смяна, обоснована с желанието да реши проблемите с прекомерната дълготрайност на наказателното произвеждане, планува въвеждането с § 57 от обединявания законопроект на настояването за ускорение, надлежно на досъдебното произвеждане и на правосъдното произвеждане. Предвиденият механизъм обаче не обуславя дейно реализиране на тази цел, доколкото не открива съответни последствия при положение на несъблюдение на предписаните в определението по член 369 от Наказателно-процесуален кодекс ограничения за ускорение на производството.
Предвидените промени, като целящи ускоряването на процесуалното развиване на производството, са ориентирани извънредно преди всичко към правосъдната фаза, при изискване, че във всички осъществени досега разбори за аргументите за закъснение на наказателното произвеждане се откриват съществени дефицити в срочността и качеството на досъдебното произвеждане. Предвиденото с § 51 – § 56 от обединявания законопроект разширение на хипотезите да осъществяване на бързото произвеждане и уеднаквяването на режима със съществуващото понастоящем като обособена опция неотложно произвеждане няма да доведат до основна смяна за превъзмогване на тези дефицити. Същевременно предлаганата с § 24 смяна на член 234, алинея 3 от Наказателно-процесуален кодекс дава опция за безкрайно удължение на периода за привършване на досъдебното произвеждане, без това да е предпоставено от изключителност на случая.
Оценяваме като голословно и обуславящо противоконституционност предлагането в § 60 от обединявания законопроект за разширението на подсъдността на Специализирания углавен съд във връзка с каузи за необятен кръг закононарушения, осъществени от лица с имунитет и висши представители на изпълнителната власт.
На първо място следва да се регистрира неналичието на сериозна и подробна обосновка на това предложение в претекстовете и към в този момент импортирания плана. Не излиза наяве по какъв начин възлагането на разглеждането на тези каузи на профилирания съд, единствено по себе си, ще докара до застраховане на качествената работа по същите каузи и по какъв метод досегашната им подсъдност е пречила същите да се проверяват и преглеждат качествено.
Специализацията на съдиите и прокурорите в профилираните съд и прокуратура във връзка с делата за закононарушения, осъществени от участници в проведени незаконни групи никога не обуславя и специализация във връзка с корупционните закононарушения. В този смисъл качественото следствие и разглеждане на такива каузи се обуславя от в допълнение квалифициране на занимаващи се досега с различен тип каузи магистрати от профилираните съдилища и прокуратури.
Не е видно от претекстовете към законопроекта изобщо да са регистрирани заключенията от осъщественият от Върховен касационен съд в осъществяване на План за деяние за осъществяване на рекомендациите от отчета на Европейска комисия по Механизма за съдействие и инспекция от м. януари 2016 година Анализ за резултатите от активността на Специализирания углавен съд и Апелативния профилиран углавен съд за интервала от 2012 година до 2015 година
Най-съществен проблем обаче се явява несъобразяването на плана с изложените в детайли от Конституционния съд в Решение № 10 по к. д. № 6/2011 година причини, че единствено специализация по правна материя, а не по категория лица е в сходство с условията на конституционната възбрана за основаване на изключителни съдилища. В предлаганите промени точно категорията на лицата, направили закононарушения по съответните текстове, е главният аршин, по който се дефинира подсъдността на профилирания съд и в този смисъл е налице неспазване на тази възбрана.
Предвиденият в § 83 от обединявания законопроект едвам тримесечен период за влизане на закона в действие обуславя неспособност да бъде обезпечено в задоволителна степен и кадрово, и организационно-технически естественото разглеждане на по този начин трансферираните по подсъдност на профилираните институции каузи и това предпоставя заплаха от забавянето им. Необходимостта от такова застраховане с рационален отлагателен период беше аргументирана от ръководителя на Специализирания углавен съд при извършеното на 19.09.2016 година разискване на предходния план за ЗИДНПК в Съвета по използване на Актуализираната тактика за продължение на промяната в правосъдната система.
Възразяваме против огромна част от предложенията за изменение и допълнение на обединявания законопроект, импортирани на 17.07.2017 година от народните представители Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова. Някои от тези оферти оферират нови решения и преуреждат доста въпроси, предмет на промените, предлагани с обединявания законопроект.
Не намираме учредения за предлаганите нови § 6 и § 10 нов ред за действане в случаите, в които в хода на досъдебно произвеждане прокурорът откри, че закононарушението се преследва с просба на потърпевшия, както и слагането в тези случаи на потърпевшия в по-неблагоприятно състояние по отношение на периода за подаване на просба, по отношение на планувания общ шестмесечен интервал от узнаване на обстоятелството на закононарушението.
Предложеното с новия § 7 " повдигнатото обвиняване " по реда на член 269, алинея 3 от Наказателно-процесуален кодекс да презюмира съществуване на заплаха по член 63, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс, преди всичко, е правно-технически неиздържано, доколкото несъмнено теорията и практиката схващат под покачване на обвиняване внасянето на обвинителен акт в съда – активност, която няма по какъв начин да се отнесе към тази по взимане на решение за първичната мярка за неотклонение. На последващо място, не е належащо такова препращане да бъде осъществявано, защото при взимане на мярка за неотклонение съответното държание на обвинения по укриване се преценя от съда, като относим към предмета на делото въпрос.
Недостатъчно аргументирано и противоречащо на правилата на наказателния развой е предлагането с новия § 13 за придаване на доказателствено значение на ревизионни актове и отчети, направени от органи по приходите, органите на Държавната финансова ревизия и Сметната палата. По съществото си с тази норма правенето на такива отчети от органи, разнообразни от тези на наказателното произвеждане, се приравнява на процесуална активност.
Обуславящи нарушавания на правото на обективен развой и правото на отбрана са предложенията по § 24, § 27, т. 4 и т. 5 и § 53, които изцяло пренебрегват независимото качество на бранителя, като страна в наказателния развой, в каквато тенденция теорията и практиката са безапелационни и поредни.
Не намираме пояснение и за предлаганото с § 49 изменение на обединявания законопроект в посочената му част, доколкото то предпоставя неспособност за сочене на касационни учредения при протестиране и обжалване на въззивни актове пред Върховен касационен съд, изразяващи се в позволени основни процесуални нарушавания при разглеждане на делото в първоинстанционното и въззивното произвеждане, несвързани със събирането на доказателства.
Неубедително стимулирани са и препоръчаните от представители на ПГ на Българска социалистическа партия промени, свързани с премахването на опцията лишените от независимост да адресират непосредствено до съда искане за предварително условно освобождение. Известно е, че тези промени бяха въведени, с цел да се реализира сходство с одобрените в практиката на Европейски съд по правата на човека стандарти, включително и с цел да се отстранят установени нарушавания в редица неоправдателни за България решения по каузи на лишени от независимост. С препоръчаното изменение на процедура се лимитира достъпът до съд на лишените от независимост и се стесняват критериите, подлежащи на преценка за основателността на настояването.
В позитивна тенденция следва да бъдат оценени предлаганите промени, въвеждащи във вътрешното ни право наредбите на Директива 2012/29/ЕС за определяне на минимални стандарти за правата, поддръжката и отбраната на жертвите на закононарушения и на Рамково решение 2009/948/ПВР по отношение на попречване и споразумяване на разногласия за практикуване на подготвеност при наказателни производства. Също по този начин позитивно оценяваме и по-подробното регламентиране на хипотезите на съответствие сред наказателно и административно-наказателно произвеждане в сходство с кардиналните съображения, изразени в ТР № 3/22.12.2015 година по тълк. дело № 3/2015 година на Общо събрание на наказателната колегия на Върховен касационен съд. Друго належащо и решаващо въпрос, по който има спорна правосъдна процедура, е законодателно предложение за категорично уточняване, че единствено претърпяването на съставомерни имуществени вреди е съображение за упражняването на правата на потърпевш, респективно на повредено юридическо лице.
Тези позитивни оферти обаче не дават учредения за поддръжка на плана в целокупност. Някои от предлаганите и разисквани нагоре промени се нуждаят от съществено осмисляне и осъществяване на необятна професионална полемика, доколкото плануват въвеждането на непознати на процесуалния ни закон институти и понятия, а противоречащото на конституционната възбрана за основаване на изключителни съдилища планувано разширение на компетентността на профилираните съдилища и прокуратури и възлагането им на избран по категория обвинени лица аршин не следва да бъде законодателно осъществено.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Промени в правосъдната власт (814)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ