Посетете Лувъра във Велики Преслав
Част от националния музей на Франция Лувър се пресели у нас – във втората българска столица Велики Преслав.
Уникални шедьоври, родени през IX-XIII век в днешните български, гръцки и турски земи, когато са били част от Византийската империя, са в старопрестолния град към този момент повече от месец. За това време посетителите-ценители са скочили най-малко с 10%, похвали се шефът на музея-домакин Пламен Славов.
Наши средновековни уникати реципрочно гостуват в крило Ришельо, зала 505 на Лувъра. Както “Труд ” писа, блестящата ни експозиция бе подредена във връзка българското европредседателство и дава почтена визия за Златния век на България. Сред главните експонати в нея са двустранната огърлица, плочки от диадема и ювелирни наушници от Преславското златно богатство. За откриването й пристигнал и френският дипломат у нас Ерик Льобедел и бил откровено заинтересован от находките. Кметът на Велики Преслав докторът по история Александър Горчев не пропуснал да го предложения, с цел да види още от великолепието на старопрестолния град, където е намерено съкровището. Преди дни дипломатът и брачната половинка му Бриджит откликнаха.
Освен изложбата “От Лувъра до Велики Преслав. Изкуството на Византия ”, видяха Томбул джамия, Шуменската цитадела, Паметник “Създатели на българската страна ”, Златната църква… Останаха очаровани от историческите забележителности на Велики Преслав и Шумен, и насърчиха българите да популяризират предишното си. “Не се колебайте да вършиме реклама, тъй като французите обожават културния туризъм и културните места в страната, в която са. Правете реклама пред хотелите, където са настанени наши туристи, те са мощно заинтригувани ”, настоя посланикът.
Ако съумеят да посетят музея на втората българска столица до 5 ноември, наши и непознати туристи ще могат да се допрян до експонатите от Лувъра. Общо 10 предмета, измежду които няколко, направени от злато и клетъчен гланц, също като бижутата от Преславското богатство. Много впечатляващ е златният медальонът с изображение на Христос Пантократор, датиран от втора половина на Х-ХI век. За него се счита, че е бил част от рамката на икона. Изображението е бюстово с кръстен нимб край главата. Христос благославя с дясната ръка, а в лявата държи евангелие. Образът е върху златен декор, присъщ за византийските клетъчни емайли след средата на Х век. Специалисти изясняват, че високото качество на направа приказва, че е излязъл от столичните ателиета на Константинипол.
В същия жанр и евентуално дело на изкусни константинополски майстори е и медальон с изображение на Архангел от края на ІХ – начало на Х в. Той е от сбирката на френския политик Виктор Гай (1885-1904 г.), дарена през 1909 година В дясната ръка Архангелът държи жезъл, в лявата глобус. Изображението е върху декор от изумруденозелен гланц. Медальонът евентуално е красял подвързия за книги от Съкровищницата на базиликата Сан Марко във Венеция.
Ценителите ще видят и плочка от слонова кост, част от триптих с изображение на Христос Пантократор от X в. Тя е от сбирка на френския художник и колекционер Пиер Ревоал (1776-1842 г.) и е добита от Лувъра през 1828 година Изкусно предадените черти на лицето на Христос във висок релеф и моделировката на пръстите на ръцете свидетелстват за извънредно качество на направата. Плочката евентуално е била в центъра на триптиха – съди се по отворите в ъглите, към които са били закрепени страничните крила. Върху тях пък, най-вероятно са били светци или Богородица и Йоан Кръстител, които дружно с Христос са съставяли композицията Дейсис (Моление). Образът на Христос Пантократор от Лувъра е съвсем еднакъв с други две изображения върху сходни предмети от музеите Фицуилям в Кеймбридж и Ермитажа в Санкт Петербург, изясняват експерти. Иконографските и стилистични сходства на трите икони приказват, че са направени от един занаятчия или в едно ателие във византийската столица.
Две керамични плочки – едната с изображение на паун, другата с розета са произлезли от нелокализирани столични ателиета и са датирани от IХ-Х в. Те най-вероятно са част от украсата на иконостас. Предположението се гради връху сходството на техните декоративните претекстове с орнаментиката на мраморни и варовикови релефи от олтарни загради, а също и поради близостта на някои детайли с сходни елементи върху керамични икони от Художествения музей по изкуствата Уолтърс и Лувъра. Историци изясняват, че в поддръжка на тази догадка са и сходни находки от Велики Преслав – керамични плочки, икони и корнизи.
Сред експонатите от Лувъра има и находка от българските земи – кръст енколпион за предпазване на частици от мощи на светци. Той е с кирилски надпис и е от Кюстендилско, датиран е от края на ХII век. Попаднал в Лувъра най-вероятно като откупка, допуска Славов. На непокътнатата лицева половина на кръста е Христос в цялостен растеж. От двете му страни са Богородица и Св.Йоан. От вътрешната страна на кръста е врязан надписът: “Мощи на Свети Климент и Свети Георги. Цялата (е) на Свети Георги, а преломлената на Климент ”. Сребърни гривни с богата орнаментика допълват експозицията, която се демонстрира на гостите в музейния трезор.
Уникални шедьоври, родени през IX-XIII век в днешните български, гръцки и турски земи, когато са били част от Византийската империя, са в старопрестолния град към този момент повече от месец. За това време посетителите-ценители са скочили най-малко с 10%, похвали се шефът на музея-домакин Пламен Славов.
Наши средновековни уникати реципрочно гостуват в крило Ришельо, зала 505 на Лувъра. Както “Труд ” писа, блестящата ни експозиция бе подредена във връзка българското европредседателство и дава почтена визия за Златния век на България. Сред главните експонати в нея са двустранната огърлица, плочки от диадема и ювелирни наушници от Преславското златно богатство. За откриването й пристигнал и френският дипломат у нас Ерик Льобедел и бил откровено заинтересован от находките. Кметът на Велики Преслав докторът по история Александър Горчев не пропуснал да го предложения, с цел да види още от великолепието на старопрестолния град, където е намерено съкровището. Преди дни дипломатът и брачната половинка му Бриджит откликнаха.
Освен изложбата “От Лувъра до Велики Преслав. Изкуството на Византия ”, видяха Томбул джамия, Шуменската цитадела, Паметник “Създатели на българската страна ”, Златната църква… Останаха очаровани от историческите забележителности на Велики Преслав и Шумен, и насърчиха българите да популяризират предишното си. “Не се колебайте да вършиме реклама, тъй като французите обожават културния туризъм и културните места в страната, в която са. Правете реклама пред хотелите, където са настанени наши туристи, те са мощно заинтригувани ”, настоя посланикът.
Ако съумеят да посетят музея на втората българска столица до 5 ноември, наши и непознати туристи ще могат да се допрян до експонатите от Лувъра. Общо 10 предмета, измежду които няколко, направени от злато и клетъчен гланц, също като бижутата от Преславското богатство. Много впечатляващ е златният медальонът с изображение на Христос Пантократор, датиран от втора половина на Х-ХI век. За него се счита, че е бил част от рамката на икона. Изображението е бюстово с кръстен нимб край главата. Христос благославя с дясната ръка, а в лявата държи евангелие. Образът е върху златен декор, присъщ за византийските клетъчни емайли след средата на Х век. Специалисти изясняват, че високото качество на направа приказва, че е излязъл от столичните ателиета на Константинипол.
В същия жанр и евентуално дело на изкусни константинополски майстори е и медальон с изображение на Архангел от края на ІХ – начало на Х в. Той е от сбирката на френския политик Виктор Гай (1885-1904 г.), дарена през 1909 година В дясната ръка Архангелът държи жезъл, в лявата глобус. Изображението е върху декор от изумруденозелен гланц. Медальонът евентуално е красял подвързия за книги от Съкровищницата на базиликата Сан Марко във Венеция.
Ценителите ще видят и плочка от слонова кост, част от триптих с изображение на Христос Пантократор от X в. Тя е от сбирка на френския художник и колекционер Пиер Ревоал (1776-1842 г.) и е добита от Лувъра през 1828 година Изкусно предадените черти на лицето на Христос във висок релеф и моделировката на пръстите на ръцете свидетелстват за извънредно качество на направата. Плочката евентуално е била в центъра на триптиха – съди се по отворите в ъглите, към които са били закрепени страничните крила. Върху тях пък, най-вероятно са били светци или Богородица и Йоан Кръстител, които дружно с Христос са съставяли композицията Дейсис (Моление). Образът на Христос Пантократор от Лувъра е съвсем еднакъв с други две изображения върху сходни предмети от музеите Фицуилям в Кеймбридж и Ермитажа в Санкт Петербург, изясняват експерти. Иконографските и стилистични сходства на трите икони приказват, че са направени от един занаятчия или в едно ателие във византийската столица.
Две керамични плочки – едната с изображение на паун, другата с розета са произлезли от нелокализирани столични ателиета и са датирани от IХ-Х в. Те най-вероятно са част от украсата на иконостас. Предположението се гради връху сходството на техните декоративните претекстове с орнаментиката на мраморни и варовикови релефи от олтарни загради, а също и поради близостта на някои детайли с сходни елементи върху керамични икони от Художествения музей по изкуствата Уолтърс и Лувъра. Историци изясняват, че в поддръжка на тази догадка са и сходни находки от Велики Преслав – керамични плочки, икони и корнизи.
Сред експонатите от Лувъра има и находка от българските земи – кръст енколпион за предпазване на частици от мощи на светци. Той е с кирилски надпис и е от Кюстендилско, датиран е от края на ХII век. Попаднал в Лувъра най-вероятно като откупка, допуска Славов. На непокътнатата лицева половина на кръста е Христос в цялостен растеж. От двете му страни са Богородица и Св.Йоан. От вътрешната страна на кръста е врязан надписът: “Мощи на Свети Климент и Свети Георги. Цялата (е) на Свети Георги, а преломлената на Климент ”. Сребърни гривни с богата орнаментика допълват експозицията, която се демонстрира на гостите в музейния трезор.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ