Еколози: В България се горят RDF отпадъци, вредни за здравето
Част от изгаряните у нас боклуци са от вида RDF, а европейска инструкция предизвиква потреблението им. Преди 11 години ирландски лекари внасят петиция в Европарламента против този вид отпадък, тъй като са нездравословни за здравето. Усилията на медиците не се увенчават с триумф. Всичко това заяви през днешния ден варненската екологична организация Обществен център за околна среда и стабилно развиване (ОЦОСУР), която от години се занимава с казуса.
Варненското съдружие твърди още, че
на Пристанище Варна се разтоварва отпадък с периодичност 25-40 дни.
Балите били обозначени с етикети, върху които нормално е записано „ rifiuti non pericolosi “ (неопасни боклуци – от италиански). Фигурирала още дата на произвеждане, компания производител, както и код на самия боклук. " Отпадъците идват най-много от Италия и Англия, само че защото става въпрос за огромни мултинационални компании мъчно е да се откри действително източникът на боклука. Така да вземем за пример един от вносителите – Deco S.p.A., е част от известна в Италия и чужбина компания за създаване на резервоари и системи за винарската, хранителната и химическата индустрия. Компанията обаче е и основател и на италианско-тунизийската Ecoti, която ръководи депата на цялостен Тунис (Северна Африка) ", оповестяват еколозите.
През 2018 година те следят над двадесет кораба
с импорт на боклуци през варненските портове. Освен през пристанище „ Одесос “, ръководителят на ОЦОСУР Илиян Илиев записва и импорт през „ Варна Запад “. Отпадъците, идващи на „ Одесос “ се транспортират от БДЖ до циментовия цех в Бели извор, счита Илиев. Боклукът от „ Варна Запад “ се транспортира с камиони до „ Девня цимент “. Ръководителят на варненското съдружие съумява да локализира още и един от източниците на експорт на боклуци за страната ни: Пристанище Hartlepool – североизточна Англия.
В обява на уеб страницата на ОЦОСУР типовете отпадък са в детайли разказани: " Боклукът, предопределен за горене, у нас се внася с код 19 12 10. Това са
така наречен RDF – модифицирани горива, получени от боклуци.
Изискванията на законодателството към този тип е боклуци е да не са рискови, да са горими и да са шредирани до избрани размери, тъй че да не основават механически проблеми в инсталациите. Заради разнородния боклук, горивото в така наречен RDF има променливи параметри – калоричност, емисионен фактор, секта на биомаса и прочие Използването на RDF като гориво за ТЕЦ-овете, вместо въглища, води до доста понижаване на разноските за закупуване на квоти за излъчвания парникови газове. Този тип насърчителна мярка е заложена в Рамковата инструкция за отпадъците на Европейски Съюз, където изгарянето на боклуци е прекласифицирано в категорията „ оползотворяване за приемане на сила “ още преди 10 години. Сдружението на ирландските лекари за запазване на околната среда (IDEA) внася през 2009 година
петиция до Европейския парламент против настояването за прекласифициране
на изгарянето, като подчертава върху нездравословните последствия на този развой за публичното здраве. Документът не съумява да промени волята на политиците.
Съществува и друга категория, така наречен зелен лист на отпадъците на Европейски Съюз. Такива, да вземем за пример, са пластмасата и каучука с код 19 12 04. Превозите на зелените боклуци не подлежат на процедура по предварителна писмена нотификация и единодушие от страна на страната, в която отиват. Съпровождат се само от документ по приложение 7 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 и писмен контракт за оползотворяване сред превозвача и получателя на отпадъците. Именно подобен вид боклуци (по документи) бяха открити в средата на август м.г. на площадката в землището на Топлоелектрическа централа „ Марица 3 “ по сигнал на жители. При осъществения оглед на площадката, беше установено, че сред пластмасовите материали са налични и други, т.е.
отпадъкът не дава отговор на кода, с който е импортиран.
По данни на Министерството на околната среда и водите у нас едвам 3% от отпадъка се изгаря в ТЕЦ-ове, и сред тях не е „ Марица “. Останалите 97% отиват в циментови пещи. Какво ли се случва тогава на площадките на циментовите фабрики у нас? ".
Варненското сдружение подготвя петиция за възбрана вноса на боклуци за горене с код 19 12 10.
Варненското съдружие твърди още, че
на Пристанище Варна се разтоварва отпадък с периодичност 25-40 дни.
Балите били обозначени с етикети, върху които нормално е записано „ rifiuti non pericolosi “ (неопасни боклуци – от италиански). Фигурирала още дата на произвеждане, компания производител, както и код на самия боклук. " Отпадъците идват най-много от Италия и Англия, само че защото става въпрос за огромни мултинационални компании мъчно е да се откри действително източникът на боклука. Така да вземем за пример един от вносителите – Deco S.p.A., е част от известна в Италия и чужбина компания за създаване на резервоари и системи за винарската, хранителната и химическата индустрия. Компанията обаче е и основател и на италианско-тунизийската Ecoti, която ръководи депата на цялостен Тунис (Северна Африка) ", оповестяват еколозите.
През 2018 година те следят над двадесет кораба
с импорт на боклуци през варненските портове. Освен през пристанище „ Одесос “, ръководителят на ОЦОСУР Илиян Илиев записва и импорт през „ Варна Запад “. Отпадъците, идващи на „ Одесос “ се транспортират от БДЖ до циментовия цех в Бели извор, счита Илиев. Боклукът от „ Варна Запад “ се транспортира с камиони до „ Девня цимент “. Ръководителят на варненското съдружие съумява да локализира още и един от източниците на експорт на боклуци за страната ни: Пристанище Hartlepool – североизточна Англия.
В обява на уеб страницата на ОЦОСУР типовете отпадък са в детайли разказани: " Боклукът, предопределен за горене, у нас се внася с код 19 12 10. Това са
така наречен RDF – модифицирани горива, получени от боклуци.
Изискванията на законодателството към този тип е боклуци е да не са рискови, да са горими и да са шредирани до избрани размери, тъй че да не основават механически проблеми в инсталациите. Заради разнородния боклук, горивото в така наречен RDF има променливи параметри – калоричност, емисионен фактор, секта на биомаса и прочие Използването на RDF като гориво за ТЕЦ-овете, вместо въглища, води до доста понижаване на разноските за закупуване на квоти за излъчвания парникови газове. Този тип насърчителна мярка е заложена в Рамковата инструкция за отпадъците на Европейски Съюз, където изгарянето на боклуци е прекласифицирано в категорията „ оползотворяване за приемане на сила “ още преди 10 години. Сдружението на ирландските лекари за запазване на околната среда (IDEA) внася през 2009 година
петиция до Европейския парламент против настояването за прекласифициране
на изгарянето, като подчертава върху нездравословните последствия на този развой за публичното здраве. Документът не съумява да промени волята на политиците.
Съществува и друга категория, така наречен зелен лист на отпадъците на Европейски Съюз. Такива, да вземем за пример, са пластмасата и каучука с код 19 12 04. Превозите на зелените боклуци не подлежат на процедура по предварителна писмена нотификация и единодушие от страна на страната, в която отиват. Съпровождат се само от документ по приложение 7 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 и писмен контракт за оползотворяване сред превозвача и получателя на отпадъците. Именно подобен вид боклуци (по документи) бяха открити в средата на август м.г. на площадката в землището на Топлоелектрическа централа „ Марица 3 “ по сигнал на жители. При осъществения оглед на площадката, беше установено, че сред пластмасовите материали са налични и други, т.е.
отпадъкът не дава отговор на кода, с който е импортиран.
По данни на Министерството на околната среда и водите у нас едвам 3% от отпадъка се изгаря в ТЕЦ-ове, и сред тях не е „ Марица “. Останалите 97% отиват в циментови пещи. Какво ли се случва тогава на площадките на циментовите фабрики у нас? ".
Варненското сдружение подготвя петиция за възбрана вноса на боклуци за горене с код 19 12 10.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ