Кой е най-младият градски часовник в Русе?
Часовникът на Регионална библиотека „ Любен Каравелов “ е третият и „ най-млад “ в Русе
Сградата се намира на площад “Батенберг ”, на ъгъла на улиците „ Иван Вазов “ и „ Дондуков-Корсаков “, в съседство със Старата поща, Историческия музей, гимназия „ Христо Ботев “ и Паметника на починалите в Сръбско–българската война от 1885г. Сградата е издигната от и предопределена за първата в страната Търговско- индустриална камара, основана през 1890г. През 1911г. Общината отпуска мястото, а главният камък е подложен на 14.04.1914г. По това време ръководител на Камарата е Иван Мънзов и под неговото ръководство се прави цялата подготвителна и строителна активност по построяването на постройката. Сградата е призната в подготвен тип на 28.07.1916г. През 1954г. Русенска община взема решение градската библиотека да се настани в постройката на Русенската търговско–индустриалната камара (РТИК), споделя Александър Първанов от
Строежът на представителни здания с богата декорация е обичаен за Русе, като и тази не прави изключение. Проектът е на дипломирания в Париж през 1893г. арх. Никола Лазаров – каменни орнаменти, паркети и дървени ламперии, вътрешна декорация, електрифицирана, лично отопление, часовникова кула!
Мястото на циферблата е планувано още в плана на постройката. Отредено е място в тавана над кабинета на ръководителя на Камарата, като макарите и връзките към камбаната заемат и купола на кулата. В доклад на Камарата виждаме, че за часовник са планувани 20хил. лв..
През 1921г. Атанас Ц. Буров сформира комисия за избор и доставка на часовник. Разгледани са постъпили оферти и предложения, като е определена компанията “J.F.Weule ” „ като най-отговаряща на поемните условия направени от Камарата “. Следва дълга преписка сред Камарата и компанията, само че до момента в който се води преписката цената е нараснала. Отговорността за договарянето на първичните цени и завършването на договорката е поверена на шефа на Механико-техническото учебно заведение инж. Георги Ненов. Той е командирован в Австрия и Германия за търсене на хрумвания за професионално образование, закупуване на машини и материали, като също да посети и компанията за часовници в Германия.
Инж. Ненов незабавно потегля за София, за няколко дни оформя документите си за тръгване “в странство ”. Вече в Германия Посещава фабриката “J.F.Weule ” в град Bockenem, капарира и съумява да споразумее в началото контрактуваната цена, като бъде доставен „ дружно с всичките му такъми, включително звънец “. Завръща се в България есента на 1922г.
РТИК продължава работата по часовника – получени са позволения от Министерството на търговията, индустрията и труда катое утвърдена и сумата за доставката. Възникват усложнения – постановат се спомагателни действия и пригаждания на мястото за монтажа.
През юли 1923г. часовникът е инсталиран и „ урегулиран в продължение на една година “ от русенски часовникар.
Часовникът е създаден през 1922г. Механизмът е солиден, с бронзови зъбни колела, инсталирани в красиво отлети конзоли. Има две обособени макари за часовника и камбаната, звъненето е еднократно на половин и подобаващ брой пъти на кръговиден час. Махалото също е изтънчено, с дървено рамо и отлята тежест със наложителната релефна емблема на компанията. Притежава и присъщата за Weule подложка от солиден метал. Цялото устройство е съхранено в дървен долап. Циферблатът е с диаметър ~1.5м., задвижван отдалечено с железни пръти. Тежестите са две доста тежки, издигат се с ръчно навиване на железно въже до горния етаж. Камбаната е от чугун с височина ~50 и диаметър ~35 см.
Работи безотказно и с минимална поддръжка към този момент съвсем 100години!
Засега няма информация какво се е случвало през годините оттогава… От архивите на актуалната преса четем, че до 1996г. е поддържан от Боню Бунев. Надпис на шкафа на часовника твърди, че е ремонтиран на 3.10.1999г. от Франк Морис (пак съгласно вестниците – евентуално софиянец, работил за малко в Русе по Доходното здание). След 1999год. часовникът работи спорадично. Многократно са събирани пари в политически акции и е „ ремонтиран “, като след 2002г. е оставен с разглобени връзки и напълно стопира.
През 2014г. по самодейност и със средства на няколко някогашни възпитаници от учебно заведение „ Христо Ботев “ и с цялостното подпомагане на шефа на библиотеката Теодора Евтимова, часовникът е напълно измит, съединен и възобновен, като е нает и русенският часовникар Бохос Саркисян. Възстановени са циферблатът, връзката с камбаната и осветлението.
През 2020г. управлението на библиотеката главно ремонтира помещението с часовника и към този момент е отлично място за визити.
Сградата се намира на площад “Батенберг ”, на ъгъла на улиците „ Иван Вазов “ и „ Дондуков-Корсаков “, в съседство със Старата поща, Историческия музей, гимназия „ Христо Ботев “ и Паметника на починалите в Сръбско–българската война от 1885г. Сградата е издигната от и предопределена за първата в страната Търговско- индустриална камара, основана през 1890г. През 1911г. Общината отпуска мястото, а главният камък е подложен на 14.04.1914г. По това време ръководител на Камарата е Иван Мънзов и под неговото ръководство се прави цялата подготвителна и строителна активност по построяването на постройката. Сградата е призната в подготвен тип на 28.07.1916г. През 1954г. Русенска община взема решение градската библиотека да се настани в постройката на Русенската търговско–индустриалната камара (РТИК), споделя Александър Първанов от
Строежът на представителни здания с богата декорация е обичаен за Русе, като и тази не прави изключение. Проектът е на дипломирания в Париж през 1893г. арх. Никола Лазаров – каменни орнаменти, паркети и дървени ламперии, вътрешна декорация, електрифицирана, лично отопление, часовникова кула!
Мястото на циферблата е планувано още в плана на постройката. Отредено е място в тавана над кабинета на ръководителя на Камарата, като макарите и връзките към камбаната заемат и купола на кулата. В доклад на Камарата виждаме, че за часовник са планувани 20хил. лв..
През 1921г. Атанас Ц. Буров сформира комисия за избор и доставка на часовник. Разгледани са постъпили оферти и предложения, като е определена компанията “J.F.Weule ” „ като най-отговаряща на поемните условия направени от Камарата “. Следва дълга преписка сред Камарата и компанията, само че до момента в който се води преписката цената е нараснала. Отговорността за договарянето на първичните цени и завършването на договорката е поверена на шефа на Механико-техническото учебно заведение инж. Георги Ненов. Той е командирован в Австрия и Германия за търсене на хрумвания за професионално образование, закупуване на машини и материали, като също да посети и компанията за часовници в Германия.
Инж. Ненов незабавно потегля за София, за няколко дни оформя документите си за тръгване “в странство ”. Вече в Германия Посещава фабриката “J.F.Weule ” в град Bockenem, капарира и съумява да споразумее в началото контрактуваната цена, като бъде доставен „ дружно с всичките му такъми, включително звънец “. Завръща се в България есента на 1922г.
РТИК продължава работата по часовника – получени са позволения от Министерството на търговията, индустрията и труда катое утвърдена и сумата за доставката. Възникват усложнения – постановат се спомагателни действия и пригаждания на мястото за монтажа.
През юли 1923г. часовникът е инсталиран и „ урегулиран в продължение на една година “ от русенски часовникар.
Часовникът е създаден през 1922г. Механизмът е солиден, с бронзови зъбни колела, инсталирани в красиво отлети конзоли. Има две обособени макари за часовника и камбаната, звъненето е еднократно на половин и подобаващ брой пъти на кръговиден час. Махалото също е изтънчено, с дървено рамо и отлята тежест със наложителната релефна емблема на компанията. Притежава и присъщата за Weule подложка от солиден метал. Цялото устройство е съхранено в дървен долап. Циферблатът е с диаметър ~1.5м., задвижван отдалечено с железни пръти. Тежестите са две доста тежки, издигат се с ръчно навиване на железно въже до горния етаж. Камбаната е от чугун с височина ~50 и диаметър ~35 см.
Работи безотказно и с минимална поддръжка към този момент съвсем 100години!
Засега няма информация какво се е случвало през годините оттогава… От архивите на актуалната преса четем, че до 1996г. е поддържан от Боню Бунев. Надпис на шкафа на часовника твърди, че е ремонтиран на 3.10.1999г. от Франк Морис (пак съгласно вестниците – евентуално софиянец, работил за малко в Русе по Доходното здание). След 1999год. часовникът работи спорадично. Многократно са събирани пари в политически акции и е „ ремонтиран “, като след 2002г. е оставен с разглобени връзки и напълно стопира.
През 2014г. по самодейност и със средства на няколко някогашни възпитаници от учебно заведение „ Христо Ботев “ и с цялостното подпомагане на шефа на библиотеката Теодора Евтимова, часовникът е напълно измит, съединен и възобновен, като е нает и русенският часовникар Бохос Саркисян. Възстановени са циферблатът, връзката с камбаната и осветлението.
През 2020г. управлението на библиотеката главно ремонтира помещението с часовника и към този момент е отлично място за визити.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ