Часове наред след стрелбата в мол Олимпия в Мюнхен разследващите

Часове наред след стрелбата в мол Олимпия в Мюнхен проверяващите преследват трима причинители, макар че стрелецът е единствено един.

Защо?

Да си очевидец на ужасяващо закононарушение е голямо задължение. Около 100 души в Мюнхен, съгласно полицията, са претърпели ужаса на смъртоносната пукотевица в мол Олимпия предишния петък. Те са почуствали суматохата – личната си и тази на другите хора, към тях. Може да са били ранени, може да са видели по какъв начин някой умира. Преди да се самоубие атентаторът Давид С., човек с двойно немско и иранско поданство, простреля девет почтени гости в комерсиалния център.

Специален екип психолози е претрупан с грижата за засегнатите от стрелбата, само че за множеството от тях животът ще се дели на преди и по-късно, което са видели и претърпели.

Да си очевидец обаче, това може и да е късмет за проверяващите да получат информация от първа ръка. В целия безпорядък на закононарушение като това в мол Олимпия е значим всеки подробност.

Но не тъкмо, тъй като всяка получена информация би трябвало да се уточни.

Тогава идва сложното. Защото първите свидетелски показания са вкарали полицията във подправена диря. Часове наред силите за сигурност са по следите на трима причинители, всички с дългоцеви оръжия. Целият град е потънал в боязън, на многочислени места очевидци споделят, че са чули пукотевица. Магазините се барикадират, централната гара на Мюнхен е евакуирана, градският превоз е прекратен. Защото хората имат вяра, че са видели нещо, което по-късно е опровергано като неверно.

Това е нещо напълно обикновено. „ Човешките усещания не постоянно съответстват с действителността “, споделя дипломатично Рюдигер Холечек, представител на синдиката на полицията в диалог със SPIEGEL ONLINE. Има си аргументи за това: В стресови обстановки невротрансмитерите кортизол и норадреналин наводняват мозъка ни. Там те не просто блокират цели райони от мозъка ни, които ръководят целенасоченото държание, само че и способстват за появяването на подправени мемоари.

Деца и по-възрастни хора са изключително неприятни очевидци, споделя науката. Останалите също в доста случаи не са по-добри. От това обаче не би трябвало да произтича укор. Хората, които са имали конфликт със обстановки, в които против тях е ориентирано оръжие, нормално не могат да си спомнят лицето на стрелеца. Защото цялото им внимание е било фокусирано върху опасността.

Това, което не се счита за значимо, не остава в мозъка. „ В такава обстановка не оказват помощ и специфични техники за разпит “, споделя престъпният психолог Гюнтер Кьонкен, който има дългогодишна специализация в правосъдни каузи – когато правосъдните сформира се двоумят в преценката, дали очевидци и жертви споделят истината.
Фалшивите мемоари, генерирани в обстановки като тази в Мюнхен обаче могат да имат съдбовни последствия.

Американската организация Innocence Project е анализирала повече от 300 неверни присъди, издадени в Съединени американски щати. Те са оценени с ДНК доказателства, откакто набедените причинители са прекарали към този момент много време в пандиза. Повече от 70% от тези неверни присъди са издадени вследствие на подправени свидетелски показания на очевидци.

Техниките за разпит следователно плануват повторение на един и същи въпрос по няколко пъти и многочислени инспекции на достоверността. Ситуацията се усложнява, когато очевидците са многочислени. Установено е също, че в такива случаи проверяващите мощно подценяват достоверността на свидетелските показания. Използват се техники като задаване на въпрос към очевидеца, по какъв начин самичък той преценя достоверността на показанията си. Големият проблем е, че след стрелбата в мол Олимпия, доста очевидци не са казвали истината и все пак са били сигурни в показанията си. Случаят с тримата обвинени в Мюнхен, може да е точно подобен. Не е изключено очевидците да са забелязали двама служители на реда, преследващи причинителя и да са ги взели за атентатори, счита Холечек.

Веднага след стрелбата в интеренет изтекоха два видео записа от мобилни телефони. Това също може да е проблем до момента в който тече следствието, тъй като може да затвърди неверни усещания или мемоари, предизвестяват служителите на реда. На по-късен стадий записите може да са по-ценни.

Изводът от всичко това е, че защото човешкият мозък има податливост да пази подправени мемоари от високостресови обстановки, постоянно свидетелските показания могат да провокират проблеми. Някои от компликациите се преодоляват със специфични техники за водене на разпита. Видео материалите са по-достоверни, само че и те могат да доведат до нежелани последствия, в случай че се разгласяват, до момента в който тече следствието.