Майкъл Кимидж: Часът на дипломацията за Украйна може да удари чак след година
" Часът за дипломацията в Украйна може да удари чак след година. Конфликтът може да се проточи доста повече, тъй като нито Путин ще се откаже от Донбас, нито украинците ще одобряват окупацията ", предвижда пред проф. Майкъл Кимидж от Католическия университет на Америка.
" С политиката си в окупирания Херсон Кремъл затруднява още повече намирането на компромис. Дори да се стигне до помирение, няма по какъв начин да се доверим на Путин, че ще го съблюдава, а Вашингтон не може да се ангажира с гаранции за украинската сигурност ", уточни още Кимидж.
" Американският президент Джо Байдън би трябвало занапред да взема решение дефинитивно какво желае да реализира в Украйна, до момента в който други водещи западни политици нямат реалистична преценка за вероятното и невъзможното на бойното поле ", счита специалистът.
" Изкушен съм да кажа, че най-хубавият сюжет е Путин да загуби, само че, знаете ли, страни, които губят войни и не одобряват загубата, могат да станат доста рискови в бъдеще. Така че идеалният излаз от тази война е нещо, което да е задоволително както за украинския президент Зеленски и неговото държавно управление, по този начин и за съветското държавно управление. С други думи - нещо, което ще постави завършек на спора за доста дълго време. Разбира се, надалеч сме от тази действителност, само че в случай че приказваме за идеалния сюжет, бих предпочел този ", разяснява той.
" В първите дни на войната същинският боязън в Съединените щати бе, че Украйна ще изчезне - че руснаците ще завземат столицата, ще избият или затворят политическото управление на страната, ще наложат марионетно държавно управление и ще разделят Украйна на две. Събитията обаче потвърдиха, че Украйна е и ще бъде жизнеспособна за дълго време, без значение какво ще се случи на бойното поле. Киев към този момент е сигурен. Зеленски мина през най-лошото и оцеля. Това може да му даде известно пространство за маневри, когато боевете стихнат. Досега Русия не съумя да обезсили напълно украинската страна, само че я сложи в доста мъчно състояние. С това имам поради освен бомбардировките на градовете, само че също и блокадата на черноморските пристанища. Украйна зависи от излаза си на море, стопанската система ѝ е експортно насочена. Сега износът на зърно по железниците или с камиони ще е доста по-скъп. Така че войната е задължение за украинската страна. Това също е истина. Но дали ще накара Зеленски да потърси съглашение? Не съм сигурен. По-скоро ще го подтикне да желае още и още поддръжка от Запада, с цел да изтласка съветската войска по-далеч от Одеса, от Херсон, а може би даже и от Мариупол, в случай че е допустимо ", предвижда Кимидж.
" Намираме се в десетата седмица на войната. Никоя от воюващите страни не е изтощена до степен, че да търси помиряване. Има най-малко два фактора, които усложняват договарянията. Единият фактор са военните неуспехи на руснаците. Те бяха изтласкани от Киев и с това изгубиха един политически коз. Дори в Източна и Южна Украйна, където имаха повече триумфи, позициите им не са обезпечени.
При това състояние и за Русия, и за Украйна е мъчно да спрат войната в този момент. Руснаците още не са взели това, което желаят. Украинците пък имат вяра, че могат да реализират триумфи в идващите няколко седмици и месеци. Това е единият фактор, който изяснява за какво съглашение в този момент е по-малко евентуално, в сравнение с изглеждаше преди месец. Другият фактор, несъмнено, е характерът на окупацията на местата, които руснаците завзеха краткотрайно. Жестокостите, изнасилванията - не всичко може да бъде документирано сега, само че има задоволително очевидци. Руските управляващи настояват, че са депортирали към 1 милион души от Украйна на съветска територия. Всичко това прави съвсем невероятно за президента Зеленски да се помири с съветска окупация на териториите, завзети след 24 февруари. Това е още една причина да се търси военно решение, вместо по-скорошно договаряне ", счита той.
" С политиката си в окупирания Херсон Кремъл затруднява още повече намирането на компромис. Дори да се стигне до помирение, няма по какъв начин да се доверим на Путин, че ще го съблюдава, а Вашингтон не може да се ангажира с гаранции за украинската сигурност ", уточни още Кимидж.
" Американският президент Джо Байдън би трябвало занапред да взема решение дефинитивно какво желае да реализира в Украйна, до момента в който други водещи западни политици нямат реалистична преценка за вероятното и невъзможното на бойното поле ", счита специалистът.
" Изкушен съм да кажа, че най-хубавият сюжет е Путин да загуби, само че, знаете ли, страни, които губят войни и не одобряват загубата, могат да станат доста рискови в бъдеще. Така че идеалният излаз от тази война е нещо, което да е задоволително както за украинския президент Зеленски и неговото държавно управление, по този начин и за съветското държавно управление. С други думи - нещо, което ще постави завършек на спора за доста дълго време. Разбира се, надалеч сме от тази действителност, само че в случай че приказваме за идеалния сюжет, бих предпочел този ", разяснява той.
" В първите дни на войната същинският боязън в Съединените щати бе, че Украйна ще изчезне - че руснаците ще завземат столицата, ще избият или затворят политическото управление на страната, ще наложат марионетно държавно управление и ще разделят Украйна на две. Събитията обаче потвърдиха, че Украйна е и ще бъде жизнеспособна за дълго време, без значение какво ще се случи на бойното поле. Киев към този момент е сигурен. Зеленски мина през най-лошото и оцеля. Това може да му даде известно пространство за маневри, когато боевете стихнат. Досега Русия не съумя да обезсили напълно украинската страна, само че я сложи в доста мъчно състояние. С това имам поради освен бомбардировките на градовете, само че също и блокадата на черноморските пристанища. Украйна зависи от излаза си на море, стопанската система ѝ е експортно насочена. Сега износът на зърно по железниците или с камиони ще е доста по-скъп. Така че войната е задължение за украинската страна. Това също е истина. Но дали ще накара Зеленски да потърси съглашение? Не съм сигурен. По-скоро ще го подтикне да желае още и още поддръжка от Запада, с цел да изтласка съветската войска по-далеч от Одеса, от Херсон, а може би даже и от Мариупол, в случай че е допустимо ", предвижда Кимидж.
" Намираме се в десетата седмица на войната. Никоя от воюващите страни не е изтощена до степен, че да търси помиряване. Има най-малко два фактора, които усложняват договарянията. Единият фактор са военните неуспехи на руснаците. Те бяха изтласкани от Киев и с това изгубиха един политически коз. Дори в Източна и Южна Украйна, където имаха повече триумфи, позициите им не са обезпечени.
При това състояние и за Русия, и за Украйна е мъчно да спрат войната в този момент. Руснаците още не са взели това, което желаят. Украинците пък имат вяра, че могат да реализират триумфи в идващите няколко седмици и месеци. Това е единият фактор, който изяснява за какво съглашение в този момент е по-малко евентуално, в сравнение с изглеждаше преди месец. Другият фактор, несъмнено, е характерът на окупацията на местата, които руснаците завзеха краткотрайно. Жестокостите, изнасилванията - не всичко може да бъде документирано сега, само че има задоволително очевидци. Руските управляващи настояват, че са депортирали към 1 милион души от Украйна на съветска територия. Всичко това прави съвсем невероятно за президента Зеленски да се помири с съветска окупация на териториите, завзети след 24 февруари. Това е още една причина да се търси военно решение, вместо по-скорошно договаряне ", счита той.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ