Роби Уилямс от страната на чудесата
Часът е пет и двайсет следобяд. В Англия е време за чай. В България мнозина привършват работния ден и се готвят да пътуват през празниците. Очаквам включване за изявление с Роби Уилямс и чувам новия му албум „ XXV “. Отново имам потребността да запомня момента, както преди шест години, когато Роби даде първото си изявление за българска медия за сп. EVA.Слушам „ Хикс Хикс Ви “, както самият той назовава албума си, и макар че се намирам в офис, не мога да се въздържа и пея тихичко – популярност Богу, че съм сама в стаята. „ XXV “ включва най-ярките шлагери на Роби, обичани и на самия него, в нов аранжимент, и три нови песни. Записан е с холандския джаз и поп оркестър Metropole Orkest, което прави звука още по-топъл, хубав, трагичен и богат. Имам чувството, че времето се забавя и потича с друг темп.Отпускам се в уюта на музиката и в спомените ми за диви морета, тъжни зими, споделени и несподелени любови и празненства и концерти, на които съм пяла и танцувала от сърце. С Роби сме от едно потомство. Неговата младост е моята младост, неговата зрялост е моята зрялост. Може би по тази причина слушам със сърцето си Angels, Come Undone, Road To Mandalay и разбирам търсенето му на личен път, на обич, желанието му да чества и да живее живота с всички сили. 
Преди да стартира да вгражда сянката и светлината си в шоубизнеса, Роби е нормално момче от британския недодялан град Стоук он Трент в Северна Англия. Появил се е на този свят с готовност за сцена евентуално и тъй като татко му е артист и артист в нощни клубове. Не е навършил и три, когато към този момент пее към джубокса в пъба на родителите си Red Lion. Като дребен взе участие в постановки в Queen Theatre в родния си град, след това в телевизионни сериали. Майка му, която усеща тази неовладяема сила в сина си и вижда гения му, го записва на прослушване за пердах тайфа и по този начин Роби става част от Take That.„ XXV “ е тринайсетият му солов албум и отбелязва 25 години от началото на независимата му кариера, която го прави най-продавания английски соло актьор на Острова. Роби Уилямс е най-продаваният не-латино реализатор и в Латинска Америка. Шест от албумите му са измежду 100-те най-продавани в Съединени американски щати. Има непостижим връх от 17 награди „ Брит “, 8 “Echo ” и 2 номинации за „ Грами “. През 2004 година е избран за „ най-великия актьор на 90-те “ и получава звезда в Британската алея на славата. Продал е 75 милиона албума в целия свят. През 2006 година влиза в Книгата на върховете на Гинес с 1,6 милиона билета, продадени за концерт в границите на един ден. Негова ария откри празненствата за Диамантения празник на починалата кралица Елизабет II. Канен е за фронтмен на Queen, когато бандата взема решение да се събере още веднъж след гибелта на Фреди Меркюри. Ед Шийрън го цитира като първия реализатор, чийто албум е купил в живота си. В Стоук он Трент има улица, кръстена на Роби Уилямс, и туристическа обиколка на местата, свързани с живота му, в това число на пъба, някогашна благосъстоятелност на родителите му, на учебното заведение, в което е учил, и Queen Theatre, където се е появил за първи път на сцена.И най-красивото на фона на този голям международен триумф, с изключение на гения и гласа на Роби, е какъв брой е натурален и непретенциозен – напълно естествен човек. Такъв е и на сцената по време на концертите, в обществените си появи, в обществените си профили, подобен е и по време на изявление. Способността му да бъде натурален без искания и превземки евентуално е в основата на концепцията да театралничи гол на обложката на „ XXV “, сходно на статуята „ Мислителят “ на Огюст Роден. Идеята не е на Роби. Още преди да възкликнете какъв брой е секси на тази фотография, той леко се е усмихнал и отбелязва: „ Удивително е какво вършат компютрите през днешния ден “. 
В Австралия се снима и ефирен документален филм за артиста. Режисьор e австралиецът Майкъл Грейси. Той разказва лентата като „ музикална фикция “, само че друга от излезлите през последните години музикални филми – „ Бохемска рапсодия “ за Фреди Меркюри и „ Рокетмен “ на Елтън Джон. Ролята на Роби е изпълнявана от самия него, а в по-младата му версия се появява 29-годишният английски артист Джоно Дейвис, прочут от сериала Hunters на Amazon Prime. За първи път от 20 години насам артистът разрешава на кино екип да влезе в личния му дом, с цел да снима документални фрагменти. С шлагерите на английската поп звезда е разказан пътят на един напълно елементарен човек към неговата фантазия, минаващ през битката с вътрешните му демони.
В този миг се включва конферентният диалог в Зуум и виждам:
О, Роби Уилямс! – Роби е в стая в офис, сходна на тази, в която седнал съм и аз.Здравей! Как си? Щастлива. Вълнуващо е да те видя! А ти по какъв начин си след концерта ти в Бон през вчерашния ден? Много добре, дарлинг. И на мен ми е прелестно да приказвам с теб. Да, през вчерашния ден беше концертът в Бон, а предходната вечер – в Мюнхен. Беше доста, доста хубаво. Публиката и на двата концерта беше невероятна. Не може да се каже, че бях във върхова форма, само че хората някак си ме хванаха за ръка, преведоха ме през положението, в което бях влезнал, и ми помогнаха да се оправя. Хубаво е. На тези концерти срещам и претърпявам доста обич. Усещам признателност към себе си и аз я изпитвам надълбоко в сърцето си. Благодарен съм, че работя това, което работя, за моята аудитория и за метода, по който тези хора пред мен ме карат да се усещам, и за това, че аз мога да ги накарам да се усещат по този начин. Липсваше ли ти това по време на локдауна? Ще бъда почтен с теб – аз съм толкоз въодушевен и благополучен да бъда баща и от шанса и опцията да бъда с четирите ми деца (Роби и брачната половинка му Айда Фийлд имат две дъщери – десетгодишната Теодора и четиригодишната Колет, и двама синове – Чарлтън, на осем, и Бо, на две), че за мен беше фантастично. Може би не е било по този начин за света, само че в оня миг минимум се тревожех от това, че може да не се върна още веднъж към естествения живот и да работя. Притесняваше ме единствено мисълта, че времето да опитвам в работата ми може да си е отишло. Извън това се стараех да бъда баща във всеки един миг. Може и да нямам тази опция повече. Беше ми хубаво. Спомням си твоята ария с Гари Барлоу по време на локдауна. Рисуваше на един голям кадастрон картини, сходни на неурографика, цялостни с толкоз цветове и форми. В неурографиката човек залага всичко, което би желал да развие в бъдещето си. Ти какво рисуваше? Имах потребност да се разсея от мисълта, че светът е замесен в проблем. Правех го поради потребността да съм изобретателен и с цел да основа на мозъка си пространство, в което да се усещам сигурен. Нещо като терапия. Но това себеизразяване и изпробване несъзнателно роди хрумвания и неща. Тези картини към момента съществуват. И знаеш ли какво ще направя? Ще ги нарежа, ще ги слага в рамки и ще ги раздам. На последните ти концерти, на които бях, се влюбих в осъществяването на песента ти “Better Man ” („ По-добър човек “) дружно с татко ти. Какво съгласно теб те прави и те направи по-добър? Желанието ми да бъда подобен, да бъда достоверен, а не да удовлетворявам непознати упования или да неистина себе си, като се стремя да се одобрявам на всеки. По-добър ме направи и нежеланието ми да се самосаботирам, и изборът да не се самоубия с хапчета, линийки (наркотици) и алкохол. Също и вярата ми, че има нещо, поради което си заслужава да се запазя, и блян, който мога да реализира. Така че даже единствено желанието да бъдеш по-добър човек към този момент слага началото на това да бъдеш по-добър човек. Как обясняваш специалността си на твоите деца? Трудно е да им я обясня. Най-голямата ми щерка Теди си мисли, че да си прочут е – имитира я – „ Най-готиното, което някой може да бъде!!! “. Не е ли по този начин? Ами, най-хубавото, което някой може да бъде, е да е сполучлив. Да си изобретателен и да успяваш с това, което създаваш, те кара да се чувстваш необикновено добре. Славата и известността са бонуси в моята работа. От друга страна, славата е обвързвана с огромна изолираност. Не е леко да живееш настрана от другите. Това може да те кара да се чувстваш друг и може да не е удобно. Няма по какъв начин да обясня тези нюанси на десетгодишно момиче.
Преди да стартира да вгражда сянката и светлината си в шоубизнеса, Роби е нормално момче от британския недодялан град Стоук он Трент в Северна Англия. Появил се е на този свят с готовност за сцена евентуално и тъй като татко му е артист и артист в нощни клубове. Не е навършил и три, когато към този момент пее към джубокса в пъба на родителите си Red Lion. Като дребен взе участие в постановки в Queen Theatre в родния си град, след това в телевизионни сериали. Майка му, която усеща тази неовладяема сила в сина си и вижда гения му, го записва на прослушване за пердах тайфа и по този начин Роби става част от Take That.„ XXV “ е тринайсетият му солов албум и отбелязва 25 години от началото на независимата му кариера, която го прави най-продавания английски соло актьор на Острова. Роби Уилямс е най-продаваният не-латино реализатор и в Латинска Америка. Шест от албумите му са измежду 100-те най-продавани в Съединени американски щати. Има непостижим връх от 17 награди „ Брит “, 8 “Echo ” и 2 номинации за „ Грами “. През 2004 година е избран за „ най-великия актьор на 90-те “ и получава звезда в Британската алея на славата. Продал е 75 милиона албума в целия свят. През 2006 година влиза в Книгата на върховете на Гинес с 1,6 милиона билета, продадени за концерт в границите на един ден. Негова ария откри празненствата за Диамантения празник на починалата кралица Елизабет II. Канен е за фронтмен на Queen, когато бандата взема решение да се събере още веднъж след гибелта на Фреди Меркюри. Ед Шийрън го цитира като първия реализатор, чийто албум е купил в живота си. В Стоук он Трент има улица, кръстена на Роби Уилямс, и туристическа обиколка на местата, свързани с живота му, в това число на пъба, някогашна благосъстоятелност на родителите му, на учебното заведение, в което е учил, и Queen Theatre, където се е появил за първи път на сцена.И най-красивото на фона на този голям международен триумф, с изключение на гения и гласа на Роби, е какъв брой е натурален и непретенциозен – напълно естествен човек. Такъв е и на сцената по време на концертите, в обществените си появи, в обществените си профили, подобен е и по време на изявление. Способността му да бъде натурален без искания и превземки евентуално е в основата на концепцията да театралничи гол на обложката на „ XXV “, сходно на статуята „ Мислителят “ на Огюст Роден. Идеята не е на Роби. Още преди да възкликнете какъв брой е секси на тази фотография, той леко се е усмихнал и отбелязва: „ Удивително е какво вършат компютрите през днешния ден “. В Австралия се снима и ефирен документален филм за артиста. Режисьор e австралиецът Майкъл Грейси. Той разказва лентата като „ музикална фикция “, само че друга от излезлите през последните години музикални филми – „ Бохемска рапсодия “ за Фреди Меркюри и „ Рокетмен “ на Елтън Джон. Ролята на Роби е изпълнявана от самия него, а в по-младата му версия се появява 29-годишният английски артист Джоно Дейвис, прочут от сериала Hunters на Amazon Prime. За първи път от 20 години насам артистът разрешава на кино екип да влезе в личния му дом, с цел да снима документални фрагменти. С шлагерите на английската поп звезда е разказан пътят на един напълно елементарен човек към неговата фантазия, минаващ през битката с вътрешните му демони. В този миг се включва конферентният диалог в Зуум и виждам:
О, Роби Уилямс! – Роби е в стая в офис, сходна на тази, в която седнал съм и аз.Здравей! Как си? Щастлива. Вълнуващо е да те видя! А ти по какъв начин си след концерта ти в Бон през вчерашния ден? Много добре, дарлинг. И на мен ми е прелестно да приказвам с теб. Да, през вчерашния ден беше концертът в Бон, а предходната вечер – в Мюнхен. Беше доста, доста хубаво. Публиката и на двата концерта беше невероятна. Не може да се каже, че бях във върхова форма, само че хората някак си ме хванаха за ръка, преведоха ме през положението, в което бях влезнал, и ми помогнаха да се оправя. Хубаво е. На тези концерти срещам и претърпявам доста обич. Усещам признателност към себе си и аз я изпитвам надълбоко в сърцето си. Благодарен съм, че работя това, което работя, за моята аудитория и за метода, по който тези хора пред мен ме карат да се усещам, и за това, че аз мога да ги накарам да се усещат по този начин. Липсваше ли ти това по време на локдауна? Ще бъда почтен с теб – аз съм толкоз въодушевен и благополучен да бъда баща и от шанса и опцията да бъда с четирите ми деца (Роби и брачната половинка му Айда Фийлд имат две дъщери – десетгодишната Теодора и четиригодишната Колет, и двама синове – Чарлтън, на осем, и Бо, на две), че за мен беше фантастично. Може би не е било по този начин за света, само че в оня миг минимум се тревожех от това, че може да не се върна още веднъж към естествения живот и да работя. Притесняваше ме единствено мисълта, че времето да опитвам в работата ми може да си е отишло. Извън това се стараех да бъда баща във всеки един миг. Може и да нямам тази опция повече. Беше ми хубаво. Спомням си твоята ария с Гари Барлоу по време на локдауна. Рисуваше на един голям кадастрон картини, сходни на неурографика, цялостни с толкоз цветове и форми. В неурографиката човек залага всичко, което би желал да развие в бъдещето си. Ти какво рисуваше? Имах потребност да се разсея от мисълта, че светът е замесен в проблем. Правех го поради потребността да съм изобретателен и с цел да основа на мозъка си пространство, в което да се усещам сигурен. Нещо като терапия. Но това себеизразяване и изпробване несъзнателно роди хрумвания и неща. Тези картини към момента съществуват. И знаеш ли какво ще направя? Ще ги нарежа, ще ги слага в рамки и ще ги раздам. На последните ти концерти, на които бях, се влюбих в осъществяването на песента ти “Better Man ” („ По-добър човек “) дружно с татко ти. Какво съгласно теб те прави и те направи по-добър? Желанието ми да бъда подобен, да бъда достоверен, а не да удовлетворявам непознати упования или да неистина себе си, като се стремя да се одобрявам на всеки. По-добър ме направи и нежеланието ми да се самосаботирам, и изборът да не се самоубия с хапчета, линийки (наркотици) и алкохол. Също и вярата ми, че има нещо, поради което си заслужава да се запазя, и блян, който мога да реализира. Така че даже единствено желанието да бъдеш по-добър човек към този момент слага началото на това да бъдеш по-добър човек. Как обясняваш специалността си на твоите деца? Трудно е да им я обясня. Най-голямата ми щерка Теди си мисли, че да си прочут е – имитира я – „ Най-готиното, което някой може да бъде!!! “. Не е ли по този начин? Ами, най-хубавото, което някой може да бъде, е да е сполучлив. Да си изобретателен и да успяваш с това, което създаваш, те кара да се чувстваш необикновено добре. Славата и известността са бонуси в моята работа. От друга страна, славата е обвързвана с огромна изолираност. Не е леко да живееш настрана от другите. Това може да те кара да се чувстваш друг и може да не е удобно. Няма по какъв начин да обясня тези нюанси на десетгодишно момиче.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ