За такситата и хората
Часът е към 22:30.
Тъй наречената голяма, непредвидена лятна стихия, разразила се... през лятото и траяла някъде към цялостен час (oh the humanity!), е завършила.
Пуска се приложението за поръчване на такси. По принцип положително и по принцип потребно. След към 40 минути напразни опити, приложението предлага нещо доста забавно. Да се означи размер на бакшиш, който да се покаже в системата на евентуалния водач.
След още 20-30 минути се кандисва и се отбелязва бакшишът, дублирам – написан по този начин във вътрешната система на приложението и излизащ на екрана на водачите.
Около 15 секунди след въвеждането на бакшиша, се появява незабавно претендент. Не знам по какъв начин се е случило, само че индивидът е видял сигнала чак от " Надежда ".
Идва той и стартира да приказва по какъв начин има доста сигнали за довечера от разнообразни хора. Питам го за какво е избрал нас. Не дава отговор на въпроса. Накрая споделя, че е видял прелюдия бакшиш. Признава, че е имал други " оферти " за адреси, само че с по-малък бакшиш и някакси излиза наяве. Казва изречения от рода на: " Ако мислите, че е елементарно, да ви дам да карате " и " Пет лв. в случай че ви оправят в живота... "
Равносметката от всичко това е следната: В сходен жанр обстановки няма налице нито пазарен, нито честен принцип. Потенциалните клиенти са принудени да " наддават ", с цел да се приберат. Разбира се, те имат избор – да тръгнат пеш или да чакат градския превоз.
Удивително е по какъв начин хора, работещи в областта на услугите, се държат по този начин, като че ли самите те ти вършат услуга.
Удивително е по какъв начин същите тези хора упорстват за тройно нарастване на цените.
Удивително е по какъв начин един човек, чиято работа е нискоквалифицирана, стои на върха на пирамидата и " си избира " къде да отиде и какъв брой пари да вземе.
Да, живеем в свободна страна, в която – в случай че не ти хареса услуга – може да не я ползваш. Но живеем и в страна, в която за някои специалности бакшиш има, за други – не. В това няма нищо неприятно, в случай че правилата се ползват морално заслужено, т.е., от клиента.
В проблема няма безусловно нищо, което даже да граничи с работна нравственос. Да караш евентуалните си клиенти да " наддават " за твоята услуга е аморално, неетично, безочливо, противоречащо на всяка добра работна процедура в цивилизована страна и граничещо с корупция.
Що за компания е пуснала цена на бакшишите си по отношение на услугите, които прави, в случай, че бакшишът не е законово избран и зависи напълно, само и единствено от КЛИЕНТА, а не от изпълнителя? Да не приказваме, че бакшишът, несъмнено, не се вписва в касовата записка, само че явно е факторът, който дефинира дали ще получиш привилегията да те возят или не.
В бранша " Услуги " би трябвало клиентите да избират, а не да бъдат избирани.
Ако предложиш повече пари, ще получиш по-добра или по-бърза услуга – това би се изтъкнало като мотив. В подобен случай – дано узаконим корупцията, тъй като там практиката е същата: даваш повече пари, които не се регистрират, след което доста по-бързо от другите ти минават бизнеси, разрешителни, визи и така нататък
Автор: Христо Раянов
Текстът е от профила му във Facebook
Тъй наречената голяма, непредвидена лятна стихия, разразила се... през лятото и траяла някъде към цялостен час (oh the humanity!), е завършила.
Пуска се приложението за поръчване на такси. По принцип положително и по принцип потребно. След към 40 минути напразни опити, приложението предлага нещо доста забавно. Да се означи размер на бакшиш, който да се покаже в системата на евентуалния водач.
След още 20-30 минути се кандисва и се отбелязва бакшишът, дублирам – написан по този начин във вътрешната система на приложението и излизащ на екрана на водачите.
Около 15 секунди след въвеждането на бакшиша, се появява незабавно претендент. Не знам по какъв начин се е случило, само че индивидът е видял сигнала чак от " Надежда ".
Идва той и стартира да приказва по какъв начин има доста сигнали за довечера от разнообразни хора. Питам го за какво е избрал нас. Не дава отговор на въпроса. Накрая споделя, че е видял прелюдия бакшиш. Признава, че е имал други " оферти " за адреси, само че с по-малък бакшиш и някакси излиза наяве. Казва изречения от рода на: " Ако мислите, че е елементарно, да ви дам да карате " и " Пет лв. в случай че ви оправят в живота... "
Равносметката от всичко това е следната: В сходен жанр обстановки няма налице нито пазарен, нито честен принцип. Потенциалните клиенти са принудени да " наддават ", с цел да се приберат. Разбира се, те имат избор – да тръгнат пеш или да чакат градския превоз.
Удивително е по какъв начин хора, работещи в областта на услугите, се държат по този начин, като че ли самите те ти вършат услуга.
Удивително е по какъв начин същите тези хора упорстват за тройно нарастване на цените.
Удивително е по какъв начин един човек, чиято работа е нискоквалифицирана, стои на върха на пирамидата и " си избира " къде да отиде и какъв брой пари да вземе.
Да, живеем в свободна страна, в която – в случай че не ти хареса услуга – може да не я ползваш. Но живеем и в страна, в която за някои специалности бакшиш има, за други – не. В това няма нищо неприятно, в случай че правилата се ползват морално заслужено, т.е., от клиента.
В проблема няма безусловно нищо, което даже да граничи с работна нравственос. Да караш евентуалните си клиенти да " наддават " за твоята услуга е аморално, неетично, безочливо, противоречащо на всяка добра работна процедура в цивилизована страна и граничещо с корупция.
Що за компания е пуснала цена на бакшишите си по отношение на услугите, които прави, в случай, че бакшишът не е законово избран и зависи напълно, само и единствено от КЛИЕНТА, а не от изпълнителя? Да не приказваме, че бакшишът, несъмнено, не се вписва в касовата записка, само че явно е факторът, който дефинира дали ще получиш привилегията да те возят или не.
В бранша " Услуги " би трябвало клиентите да избират, а не да бъдат избирани.
Ако предложиш повече пари, ще получиш по-добра или по-бърза услуга – това би се изтъкнало като мотив. В подобен случай – дано узаконим корупцията, тъй като там практиката е същата: даваш повече пари, които не се регистрират, след което доста по-бързо от другите ти минават бизнеси, разрешителни, визи и така нататък
Автор: Христо Раянов
Текстът е от профила му във Facebook
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ