Помощ! Ние, „совите”, сме застрашен вид
Часът е 7 сутринта. Звукът на тв приемника гръмва и политици от следващия утринен блок се пробват да разбудят Илиян Кочански. 29-годишният финансист би трябвало да се яви на работа в 8,30. Наистина, има да довършва план, само че за какво толкоз рано?
До 7, 15 не се случва нищо. Приятелката му, към този момент ококорила очи от шумотевицата в спалнята, се включва в акцията по събуждането. Следва леко размърдване, нормалното превръщане на другата страна. И по този начин няколко пъти. Към 8 без 15 Илиян героично крачи към банята, без да престава да се прозява.
Класира се в офиса в последната минута с тип на тежък махмурлия. Да е пил нощес? Не, единствено една бира. Е, легна си към 2,30, само че това е в реда на нещата, прави го съвсем всяка вечер. Просто не може да заспи по-рано, а и таман в късните часове го хваща музата и мозъкът му работи на цялостни обороти.
Илиян Кочански е “сова”, от оня необичаен вид индивиди, които не могат да си лягат рано и не могат да стават рано (също като мен). И пикът на интензивността им е следобяд, а не заран, както на болшинството от жителите на планетата ни. Така желае организмът му, само че е заставен да се преценява с разпоредбите, открити от други. Което може да се окаже съдбовно.
Навиците за сън отличават хората сходно на расовите разлики, демонстрират доста изследвания. За страдание живеем в свят, основан за „ чучулиги”. Но учени потвърдиха, че насилването на естествения биологичен часовник е съществена причина за едни от огромните бичове на човечеството като рака, сърдечните болести, астмата, гастрита, шизофренията. Това слага „ совите” измежду най-застрашените типове в света на хората.
Тийнейджърите не са отговорни
В интервала на подрастване е естествено младежите да развият податливост да се излежават заран. Това нормално не е по тяхна виновност – гените пренастройват човешкия биологичен часовник на режим “сова” в тийнейджърските години на множеството от нас. За собствен шанс девойките и момчетата надрастват тази наклонност към 20-ата си година. И въпреки всичко някои като мен и Илиян остават белязани от знака на совата до края на живота си. Това значи, че денонощният им цикъл стартира по-късно от изгрева на слънцето и доближава най-ниската си точка в ранните утринни часове. Така „ совите” са най-активни в късния следобяд и вечерта. А модерният свят – учебни заведения, офиси, институции – е организиран напълно съгласно ритъма на „ чучулигите”. Единствената разтуха на „ совите” остават нощните заведения. Но купонът задоволителна отплата ли е за всекидневното стеснение?
Биолози потвърждават, че в случай че следваме естествените си подтици, времето, в което ядем, спим и имаме сили да работим, не зависи от нас, а от биологичния ни часовник.
Дебнат страшни заболявания
Културните правила и будилникът обаче принуждават тези, чийто темп не съответствува с този на болшинството, да упражняват ежедневно принуждение над природата си. Цената на това е ненадейно висока – разбиването на естествените ритми на тялото е една от главните аргументи за съществени заболявания като рака, сърдечно-съдовите болести, гастрита, астмата, шизофренията, проблемите с ученето и други, демонстрират голям брой лабораторни проучвания.
Преди няколко години Чарлс Чайслер от Харвардския университет сподели, че цикълът на вътрешната интензивност на организма е 24 часа и 11 минути, плюс-минус 16 минути. Начинът, по който протича той, обаче е друг при всеки и се трансформира с възрастта. Чайслер наблюдава в продължение на месец всяка стъпка на 29 пълнолетни мъже и дами. Те нямали достъп до обозначения за време като часовници, постоянни хранения и слънчева светлина и прекарвали времето си в полулегнало състояние и в “принудителен” 28-часов цикъл на сън и будно положение. Този режим целял да отдели естествения вътрешен темп на хората от външните сигнали, които го синхронизират със слънчевите цикли.
Този синхрон се получава благодарение на рецептори, ситуирани основно в очите. 70-80 % от хората одобряват добре слънчевите сигнали, до момента в който тези, които стават прекомерно рано, и „ совите”, които са най-активни след залез, срещат проблеми в пренастройването на вътрешния си часовник съгласно средата, в която се намират.
С възрастта хората нормално минават към “чучулигов” режим и се нуждаят от по-малко сън. „ Чучулигите” са най-активни към обяд и общуването с тях е прелестно сред 9 сутринта и 4 следобяд. „ Совите” пък се задействат чак по здрач и са най-активни към 18 часа. Тъкмо тогава – в края на формалното работно време, Илиян е в топ форма.
Не по-мъдри, само че по-заможни
Безчет национални поговорки и поученията на родители, учители и началници са ни предиздвикали да имаме вяра, че ранното ставане и лягане са в основата на здравословния живот. Проучването на навиците в съня на хора с друг метод на живот, извършено от Катрин Гейл и Кристофър Мартин от Университета в Саутхямптън, обаче отхвърли признатото за истина изказване, че ритъмът на „ чучулигите” има общо с каквито и да било удобни последствия за здравето, финансовия триумф и способността за учене.
Всъщност проучените „ сови” се оказали по-заможни от „ чучулигите”, въпреки и не по-здрави или мъдри. Нервното напрежение и волевата смяна на естествените цикли в доста случаи посочили директна връзка с ред тежки болести, които се оказват по-чести при совите, изключително през втората половина от живота. Наложеният от обществото темп измества биологичния им часовник напред с три до четири часа – сериозна смяна от здравна позиция.
Луис Птачек от Университета на щата Юта и сътрудниците му изследват три фамилии с по този начин наречения семеен синдром на напредналата сънна фаза (FASPS) – последна форма на държанието вид „ чучулига”. Тези хора не можели по никакъв метод да останат будни след 19,30 вечерта и да станат след 3,30 сутринта. Изследването потвърдило, че биологичният темп е наследствено положение и се предава посредством ДНК от родителите на децата. Ето за какво, в случай че членовете на фамилията ви обичат да стават късно, най-вероятно и с вас ще е по този начин.
Решението: гъвкаво работно време
Екипът на Птачек открива за първи път и генетична разновидност, която променя комплицираното човешко държание, каквото е сънят. Според него обичайното разграничаване на хората на “чучулиги” и “сови” евентуално е прекомерно опростенческо. Сондаж на представителна извадка на служащите в компанията Volkswagen сподели, че съществува цялостен набор хронотипи (характерни времеви биоритми), които зависят от доста фактори - като гените и количеството светлина, налично в географската широчина, където човек прекарва по-голямата част от времето си.
Въпреки това в общи линии хората, които се будят и заспиват по-рано или по-късно от болшинството, са изложени на доста по-голям риск за здравето си. Едната причина е стресът, обвързван с към този момент упоменатите заболявания. Работата в часове, в които организмът спи, носи риска от трудови злополуки. Ученето и трудът при същите условия води до по-ниска успеваемост и по-лоши резултати. За страдание обществото към момента не обръща задоволително внимание на значимостта на биологичните ритми. В някои западни страни и във компании в България обаче набира известност практиката на гъвкавото работно време, която потвърдено покачва работоспособността до четири пъти. Бъдещи изследвания евентуално ще покажат, че то усъвършенства и здравословното положение, и качеството на живота на чиновниците, оставени да работят съгласно ритъма, натрапен им от природата. А тя е могъща мощ и потискането й може да има последици, чието разрешаване към момента не е по силите на науката.
Аз съм щастливка. Мога да предпочитам по кое време да стана, по кое време да работя, по кое време да си легна. Остава да се надяваме, че не е надалеч денят, в който и Илиян Кочански умерено ще може да се излюпва от леглото в 10,30, да каца в офиса към 12 часа и да бъде в действителност работлив докъм 21,00-22,00 вечерта. После самичък да взема решение какво да прави с оставащите му 4-5 дейни будни часа.
Източник: обекти.бг
До 7, 15 не се случва нищо. Приятелката му, към този момент ококорила очи от шумотевицата в спалнята, се включва в акцията по събуждането. Следва леко размърдване, нормалното превръщане на другата страна. И по този начин няколко пъти. Към 8 без 15 Илиян героично крачи към банята, без да престава да се прозява.
Класира се в офиса в последната минута с тип на тежък махмурлия. Да е пил нощес? Не, единствено една бира. Е, легна си към 2,30, само че това е в реда на нещата, прави го съвсем всяка вечер. Просто не може да заспи по-рано, а и таман в късните часове го хваща музата и мозъкът му работи на цялостни обороти.
Илиян Кочански е “сова”, от оня необичаен вид индивиди, които не могат да си лягат рано и не могат да стават рано (също като мен). И пикът на интензивността им е следобяд, а не заран, както на болшинството от жителите на планетата ни. Така желае организмът му, само че е заставен да се преценява с разпоредбите, открити от други. Което може да се окаже съдбовно.
Навиците за сън отличават хората сходно на расовите разлики, демонстрират доста изследвания. За страдание живеем в свят, основан за „ чучулиги”. Но учени потвърдиха, че насилването на естествения биологичен часовник е съществена причина за едни от огромните бичове на човечеството като рака, сърдечните болести, астмата, гастрита, шизофренията. Това слага „ совите” измежду най-застрашените типове в света на хората.
Тийнейджърите не са отговорни
В интервала на подрастване е естествено младежите да развият податливост да се излежават заран. Това нормално не е по тяхна виновност – гените пренастройват човешкия биологичен часовник на режим “сова” в тийнейджърските години на множеството от нас. За собствен шанс девойките и момчетата надрастват тази наклонност към 20-ата си година. И въпреки всичко някои като мен и Илиян остават белязани от знака на совата до края на живота си. Това значи, че денонощният им цикъл стартира по-късно от изгрева на слънцето и доближава най-ниската си точка в ранните утринни часове. Така „ совите” са най-активни в късния следобяд и вечерта. А модерният свят – учебни заведения, офиси, институции – е организиран напълно съгласно ритъма на „ чучулигите”. Единствената разтуха на „ совите” остават нощните заведения. Но купонът задоволителна отплата ли е за всекидневното стеснение?
Биолози потвърждават, че в случай че следваме естествените си подтици, времето, в което ядем, спим и имаме сили да работим, не зависи от нас, а от биологичния ни часовник.
Дебнат страшни заболявания
Културните правила и будилникът обаче принуждават тези, чийто темп не съответствува с този на болшинството, да упражняват ежедневно принуждение над природата си. Цената на това е ненадейно висока – разбиването на естествените ритми на тялото е една от главните аргументи за съществени заболявания като рака, сърдечно-съдовите болести, гастрита, астмата, шизофренията, проблемите с ученето и други, демонстрират голям брой лабораторни проучвания.
Преди няколко години Чарлс Чайслер от Харвардския университет сподели, че цикълът на вътрешната интензивност на организма е 24 часа и 11 минути, плюс-минус 16 минути. Начинът, по който протича той, обаче е друг при всеки и се трансформира с възрастта. Чайслер наблюдава в продължение на месец всяка стъпка на 29 пълнолетни мъже и дами. Те нямали достъп до обозначения за време като часовници, постоянни хранения и слънчева светлина и прекарвали времето си в полулегнало състояние и в “принудителен” 28-часов цикъл на сън и будно положение. Този режим целял да отдели естествения вътрешен темп на хората от външните сигнали, които го синхронизират със слънчевите цикли.
Този синхрон се получава благодарение на рецептори, ситуирани основно в очите. 70-80 % от хората одобряват добре слънчевите сигнали, до момента в който тези, които стават прекомерно рано, и „ совите”, които са най-активни след залез, срещат проблеми в пренастройването на вътрешния си часовник съгласно средата, в която се намират.
С възрастта хората нормално минават към “чучулигов” режим и се нуждаят от по-малко сън. „ Чучулигите” са най-активни към обяд и общуването с тях е прелестно сред 9 сутринта и 4 следобяд. „ Совите” пък се задействат чак по здрач и са най-активни към 18 часа. Тъкмо тогава – в края на формалното работно време, Илиян е в топ форма.
Не по-мъдри, само че по-заможни
Безчет национални поговорки и поученията на родители, учители и началници са ни предиздвикали да имаме вяра, че ранното ставане и лягане са в основата на здравословния живот. Проучването на навиците в съня на хора с друг метод на живот, извършено от Катрин Гейл и Кристофър Мартин от Университета в Саутхямптън, обаче отхвърли признатото за истина изказване, че ритъмът на „ чучулигите” има общо с каквито и да било удобни последствия за здравето, финансовия триумф и способността за учене.
Всъщност проучените „ сови” се оказали по-заможни от „ чучулигите”, въпреки и не по-здрави или мъдри. Нервното напрежение и волевата смяна на естествените цикли в доста случаи посочили директна връзка с ред тежки болести, които се оказват по-чести при совите, изключително през втората половина от живота. Наложеният от обществото темп измества биологичния им часовник напред с три до четири часа – сериозна смяна от здравна позиция.
Луис Птачек от Университета на щата Юта и сътрудниците му изследват три фамилии с по този начин наречения семеен синдром на напредналата сънна фаза (FASPS) – последна форма на държанието вид „ чучулига”. Тези хора не можели по никакъв метод да останат будни след 19,30 вечерта и да станат след 3,30 сутринта. Изследването потвърдило, че биологичният темп е наследствено положение и се предава посредством ДНК от родителите на децата. Ето за какво, в случай че членовете на фамилията ви обичат да стават късно, най-вероятно и с вас ще е по този начин.
Решението: гъвкаво работно време
Екипът на Птачек открива за първи път и генетична разновидност, която променя комплицираното човешко държание, каквото е сънят. Според него обичайното разграничаване на хората на “чучулиги” и “сови” евентуално е прекомерно опростенческо. Сондаж на представителна извадка на служащите в компанията Volkswagen сподели, че съществува цялостен набор хронотипи (характерни времеви биоритми), които зависят от доста фактори - като гените и количеството светлина, налично в географската широчина, където човек прекарва по-голямата част от времето си.
Въпреки това в общи линии хората, които се будят и заспиват по-рано или по-късно от болшинството, са изложени на доста по-голям риск за здравето си. Едната причина е стресът, обвързван с към този момент упоменатите заболявания. Работата в часове, в които организмът спи, носи риска от трудови злополуки. Ученето и трудът при същите условия води до по-ниска успеваемост и по-лоши резултати. За страдание обществото към момента не обръща задоволително внимание на значимостта на биологичните ритми. В някои западни страни и във компании в България обаче набира известност практиката на гъвкавото работно време, която потвърдено покачва работоспособността до четири пъти. Бъдещи изследвания евентуално ще покажат, че то усъвършенства и здравословното положение, и качеството на живота на чиновниците, оставени да работят съгласно ритъма, натрапен им от природата. А тя е могъща мощ и потискането й може да има последици, чието разрешаване към момента не е по силите на науката.
Аз съм щастливка. Мога да предпочитам по кое време да стана, по кое време да работя, по кое време да си легна. Остава да се надяваме, че не е надалеч денят, в който и Илиян Кочански умерено ще може да се излюпва от леглото в 10,30, да каца в офиса към 12 часа и да бъде в действителност работлив докъм 21,00-22,00 вечерта. После самичък да взема решение какво да прави с оставащите му 4-5 дейни будни часа.
Източник: обекти.бг
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ