Как убиването на 250 000 кози спасява от изчезване друг вид
Чарлз Дарвин назовава Галапагоските острови „ дребен свят в света “. Трудно е да си представим по какъв начин би изглеждала работата на великия академик без съществуването на този архипелаг в Тихия океан и е също толкоз мъчно да си представим архипелага без гигантските галапагоски костенурки, които в действителност дават името на веригата острови.
В опитите си да спасят застрашените костенурки запалянковците почнали да обмислят все по-смъртоносни и неприродни благоприятни условия.
© Wikimedia Commons
Тези костенурки са като ходещи скали. Достигат тегло над 220 кг. Повечето живеят до над 100 години, като някои доближават до 150 години. Самите острови са кръстени на тези невероятни създания. В края на ХХ век тези костенурки били на прага на изгубване. Само за 150 години популацията им намаляла от към 100 000 на 15 000. Зад това стремглаво измиране стояла непредвидена опасност – кози.
Козите за пръв път се появили в архипелага през XVI и XVII век с помощта на откриватели, търговци и пирати. Някои били изоставени и почнали да се множат. Към 90-те години на ХХ век на островите към този момент имало към 250 000 кози. Те изяждали всичката растителност и по този метод античните костенурки почнали да измират.
Природозащитници и еволюционни биолози почнали да умуват по какъв начин да спасят костенурките от козите. Появили се шантави тактики, като да вземем за пример проект да се закарат лъвове, които да изловят козите. В последна сметка природозащитниците избрали най-логичното решение – навсякъде изтребване.
След години на диспути, обмисляне и опити за реализиране на консенсус някогашната фондация „ Чарлз Дарвин “ (сега Galapagos Conservancy) почнала план „ Изабела “ – систематично изтребване на козите, дивите прасета и магаретата, които живеят на основните острови. Проектът почнал с ловни хайки, само че по-късно се присъединили хеликоптери и снайперисти от Нова Зеландия. Един от снайперистите изяснява, че трябвало да има по един снайперист от всяка страна на хеликоптера, а шумът от него сплашвал козите и те започвали да се струпват. Тогава откривали огън.
90 % от козите били изтребени в първата година от плана. Но въпреки всичко останали хиляди човеци, които биха се развъдили още веднъж. Оцелелите кози към този момент били наясно със смисъла на шума на хеликоптер и почнали да се крият в дупки и да се развъждат още веднъж. За да бъдат открити и последните бегълци, участниците в плана се обърнали към „ кози-Юда “.
„ Коза-Юда “ е отвлечена женска коза, на която се прикачва GPS проследяващо устройство. След като я пускали на независимост, тя откривала другите кози, най-много мъжки за разплод. Снайперистите още веднъж се качвали на хеликоптерите, проследявали „ козата-Юда “ и избивали новооткритите кози, като постоянно оставяли предателя жив, с цел да може да го употребяват още веднъж. На участниците в плана се наложило да употребяват към 900 „ кози-Юда “ за две години.
Проработило ли е? Да! Към 2006 основните острови са провъзгласени за „ чисти “ от всички огромни бозайници, които били натрапници – кози, свине и магарета. Растителността е възобновена и костенурките оцеляват.
Ироничното е, че план „ Изабела “ опонира на теорията за естествения тим на Дарвин. Козите живели единствено няколко века на тези острови, само че се приспособили по-добре, в сравнение с костенурките, които били там от хилядолетия. Вместо от „ оцеляване на най-силния “ спасението на костенурките зависело от въоръжени хора в хеликоптери. Какво ли би си помислил Дарвин?
Статията е оповестена в All Тhat Is Interesting.
