Шампионът, който изпълни обещанието към болната си майка
Чарли Едуардс на три пъти се сбогувал с майка си Тери преди тя да влезе в операционната за мозъчна интервенция. Интервенция, при която възможностите да живее били 50-50. И трите пъти тя спечелила борбата. Боксьорът от Лондон бил до нея преди 18 месеца и споделил: " Ако е време да си тръгнеш, не се бори повече ". Впоследствие споделя, че преди да изрече тези думи му е било по-тежко от всеки път.
Майката на Едуардс води продължителна битка с рака, получава и мозъчен кръвоизлив по време на обикновен ядрено-магнитен резонанс. Тя постоянно е вдъхновявала и подкрепяла 25-годишния боксьор в категория перо освен на, само че и отвън кръга.
Цели две години Едуардс тренира интензивно и чака своя втори късмет да съблюдава едно заричане към нея - да стане международен първенец. Постига го в края на предходната година - три дни преди Коледа. През уикенда той за пръв път ще пази пояса си при 50-килограмовите.
През 2006 година Едуардс пропуща първия си късмет, отстъпвайки на филипинеца Йонриел Касимеро в разногласието за купата на IBF.
" Toгава майка ми бе доста болна и не можеше да пристигна на мача, а аз не знаех какъв брой още остава. Преди положението да се утежни, тя ме накара да обещая, че каквото и да стане ще продължа да се боксирам и един ден ще стана международен първенец. Няма да го не помни и към момента настръхвам, когато се сетя ", споделя боксьорът.
Преди втория мач за купата в категорията - против Кристофър Росалес през декември 2018 година, Чарли схваща от сестра си, че майка им ще участва на дуела.
" Беше страхотна вест. Тя е най-големият герой, който познавам. На три пъти мина през мозъчни интервенции и се оправи... Тъжно е, че се паднаха такива карти. Едва ли щях да бъда толкоз стимулиран да стигна до върха, в случай че не беше тя. Радвам се, че съумях да удържа на думата си. Затова и бях толкоз прочувствен след последния гонг "
Мотивацията му обаче не е друга. " Въпреки международната купа, не се усещам изцяло задоволен. Тя не промени нищо и не желая да пресилвам с празненствата. Едната ми фантазия се сбъдна, само че остава другата - да печеля поясите в разнообразни категории ", споделя Едуардс.
Това е цел, която желае да реализира и брат му Съни, също занимаващ се професионално с бокс.
" Често вършим спаринги с него, като в никакъв случай не сме се сърдели един на различен за случилото се на кръга. Имали сме приятелски разногласия, за които забравяме скоро по-късно. Подкрепяме се за всичко. Никога не сме гледали боксови мачове религиозно. Просто от дребни бяхме захласнати от концепцията един ден да сме международни първенци. Не е имало победител в борбите ни, с изключение на на Playstation и Xbox ", споделя Чарли Едуардс.
А историята на последния е за борба със здравословните проблеми на майка му, само че и битка с неговите лични демони. Две мъчителни години.
" Моментите от насладата ми в съблекалнята, когато демонстрирам пояса на мама, са изцяло действителни. Няма по какъв начин да имитираш същинската обич. Затова е толкоз красива. Обещах тази купа преди доста време. Пътят бе изпълнен с възходи и падения, имаше доста страсти. Радвам се, че съумях да удържа на думата си "
" В наши дни всеки се прави на някого, значимото е да бъдеш себе си. Сега съм международен първенец и късметлия, че майка ми още веднъж е вкъщи. Чувствам се блажен, че още веднъж мога да я видя щастлива. И въпреки всичко бих дал всички трофеи, с цел да оздравее тя изцяло ", споделя Едуардс.
btvnovinite.bg
Майката на Едуардс води продължителна битка с рака, получава и мозъчен кръвоизлив по време на обикновен ядрено-магнитен резонанс. Тя постоянно е вдъхновявала и подкрепяла 25-годишния боксьор в категория перо освен на, само че и отвън кръга.
Цели две години Едуардс тренира интензивно и чака своя втори късмет да съблюдава едно заричане към нея - да стане международен първенец. Постига го в края на предходната година - три дни преди Коледа. През уикенда той за пръв път ще пази пояса си при 50-килограмовите.
През 2006 година Едуардс пропуща първия си късмет, отстъпвайки на филипинеца Йонриел Касимеро в разногласието за купата на IBF.
" Toгава майка ми бе доста болна и не можеше да пристигна на мача, а аз не знаех какъв брой още остава. Преди положението да се утежни, тя ме накара да обещая, че каквото и да стане ще продължа да се боксирам и един ден ще стана международен първенец. Няма да го не помни и към момента настръхвам, когато се сетя ", споделя боксьорът.
Преди втория мач за купата в категорията - против Кристофър Росалес през декември 2018 година, Чарли схваща от сестра си, че майка им ще участва на дуела.
" Беше страхотна вест. Тя е най-големият герой, който познавам. На три пъти мина през мозъчни интервенции и се оправи... Тъжно е, че се паднаха такива карти. Едва ли щях да бъда толкоз стимулиран да стигна до върха, в случай че не беше тя. Радвам се, че съумях да удържа на думата си. Затова и бях толкоз прочувствен след последния гонг "
Мотивацията му обаче не е друга. " Въпреки международната купа, не се усещам изцяло задоволен. Тя не промени нищо и не желая да пресилвам с празненствата. Едната ми фантазия се сбъдна, само че остава другата - да печеля поясите в разнообразни категории ", споделя Едуардс.
Това е цел, която желае да реализира и брат му Съни, също занимаващ се професионално с бокс.
" Често вършим спаринги с него, като в никакъв случай не сме се сърдели един на различен за случилото се на кръга. Имали сме приятелски разногласия, за които забравяме скоро по-късно. Подкрепяме се за всичко. Никога не сме гледали боксови мачове религиозно. Просто от дребни бяхме захласнати от концепцията един ден да сме международни първенци. Не е имало победител в борбите ни, с изключение на на Playstation и Xbox ", споделя Чарли Едуардс.
А историята на последния е за борба със здравословните проблеми на майка му, само че и битка с неговите лични демони. Две мъчителни години.
" Моментите от насладата ми в съблекалнята, когато демонстрирам пояса на мама, са изцяло действителни. Няма по какъв начин да имитираш същинската обич. Затова е толкоз красива. Обещах тази купа преди доста време. Пътят бе изпълнен с възходи и падения, имаше доста страсти. Радвам се, че съумях да удържа на думата си "
" В наши дни всеки се прави на някого, значимото е да бъдеш себе си. Сега съм международен първенец и късметлия, че майка ми още веднъж е вкъщи. Чувствам се блажен, че още веднъж мога да я видя щастлива. И въпреки всичко бих дал всички трофеи, с цел да оздравее тя изцяло ", споделя Едуардс.
btvnovinite.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ