Петте клопки пред Зоран Заев
БЮРМ – наследството на Киро Глигоров, си отива
Македонският министър председател Зоран Заев е в цайтнот. Времето, както споделят шахматистите, не му стига, с цел да мести вярно фигурите по политическата дъска. Но това не му попречи да съобщи, че в случай че президентът Георге Иванов- оня, който Борисов и Захариева отхвърлиха да одобряват, се опита да блокира и да не подпише резултатите от референдума през есента за новото име на страната, ще изиска от депутатите в Народното събрание да разгласят импийчмънт.
Не че Георге с цялото си държание не го заслужава, само че се запитвам, за какво му е на Заев импийчмънт откакто напролет на идната година мандатът на Иванов изтича. Ще се проведат президентски избори и в случай че министър председателят и водач на социалдемократите откри добър претендент, би се поздравил с успеха. Пък след това новият човек в резиденцията под Водно край Скопие да си прави сметката…
Но това ще стане чак идната година. А Заев няма време. С пълен червен флумастер на календара в кабинета му са обрисувани две дати- 28 юни и 12 юли. Това е политическият му небосвод за този сезон, това са основните опори на цялата му кариера, колкото и къса до момента да е тя. Тогава ще се реши и персоналното му политическо бъдеще, за което той натрупа задоволително сериозен капитал с подписването на Договора с доста дълго и комплицирано дипломатическо име, само че който в действителност е за смяна на името и за стратегическо партньорство сред Македония и Гърция. Вярно, персонално той не постави подписа си под документа край водите на граничното Преспанско езеро, подписаха се външните министри Никола Димитров и неговият адаш Никос Коцияс. Или Кодзияс, все едно. И това беше самопризнание за ролята, която двамата шефове на дипломатическите ведомства на практика изиграха, с цел да докарат нещата с контракта до там, че в този момент и негови почитатели, само че и неприятели да го дефинират като исторически. Едните- като историческа победа, а другите- като историческо изменничество. Но двамата министър председатели Ципрас и Заев по време на подписването в неделя стояха край външните си министри и благосклонно даваха благословията си. Както на тях, по този начин и на рожденика Матю Нимиц, който пък, в името на символиката, с която напоследък Балканите са цялостни, та препълни, взе че разгласи, че същият ден чества 79-тия си рожден ден.
Зоки (така по остаряла юготрадиция назовават на галено всеки Зоран!) Заев в действителност няма време. На 28 юни ще стане ясно дали Македония, само че към този момент Република Северна Македонияq ще получи дата за начало на договаряния за участие в Европейския съюз. На 12 юли пък същата тази балканска страна, която ние признахме първи в света с нейното конституционно име Република Македония, ще получи покана за участие в НАТО. Това ще бъде отплатата за риска, който Заев пое както с подписването на Договора с България на 1 август предходната година, по този начин и със настоящия Договор с Гърция. Заев има право да бъде еуфоричен, хората към него- също, само че това не им дава право да неглижират тези техни съграждани, които стачкуват против Договора. Протестират в този момент и ще стачкуват до края на цялата процедура, която би трябвало да бъде изпълнена с цел да може и Ципрас да внесе документа за ратификация в гръцкия парламент. Ако Заев е екипът му в действителност имат вяра, че Договорът с Гърция е от историческо значение за бъдещето на страната им, да създадат по този начин, че да убедят в това и тези македонски жители, които в този момент виждат в него историческо изменничество. За да не стане по този начин, че еуфорията да заслепи премиера и дружно с потупването и похвалите от интернационалната общественост да му изиграят неприятна смешка. Теренът, на който това може да станеq е референдумът през есента, на който македонците ще имат опцията непосредствено да кажат „ Да “ или „ Не “ на новото си име Република Северна Македония. Вярно, Заев разчита на цялостната поддръжка на гласоподавателите на партиите на албанците в страната, които абсолютно поддържат участието на страната в НАТО и започването на договарянията за участие в Европейски Съюз. Това е сериозен коз в ръцете му, който може да го изведе до успеха. Но останалите… С тях просто би трябвало да се работи, те ще му трябват.
Референдумът е една от редицата капани, които стоят пред премиера по пътя към усвояването на новото име на страната. Другата също споменахме- държанието на президента Георге Иванов, който се разгласи изрично срещу Договора с Гърция. В Конституцията на страната има благоприятни условия за превъзмогване на възможното негово несъгласие, което той може да наложи след гласуването в Народното събрание. Но Георге Иванов не гледа конституцията, в случай че я беше гледал, нямаше към този момент няколко месеца да блокира Закона за езиците, който той не подписа даже откакто бе гласуван трети, да, да, трети път в Събранието. И Законът за езиците отлежава в бюрото му, освен това, в тази своя постъпка Иванов вижда акт на висок национализъм.
Третата клопка за превъзмогване е задължението да бъдат осъществени промени в конституцията на страната. Гърците държат изключително на това, изключително на смяна на прословутия член 49, с който страната Македония се задължава да се грижи за правата на своите малцинства в другите, изключително в прилежащите страни. В тази грижа в Атина виждат опасността от иредентизъм, която в този момент с Договора желаят да си подсигуряват, че към този момент в никакъв случай няма да съществува. Промяната се постанова и от новото наименование на страната – Република Северна Македония, което би трябвало да бъде вписано в главния й закон. Ако за ратификацията на Договора се изисква просто мнозинство- 60 плюс един глас минимум, за смяната на Конституцията е належащо квалифицирано болшинство от две трети, значи, минимум 80 депутатски гласа. Засега Заев ги няма, а в случай че опозиционната ВМРО-ДПМНЕ извърши заканата си и напусне Народното събрание, няма да има от кое място да ги вземе. Албанският запас няма да му стигне да се качи на кота 80, колкото и той да бъде мобилизиран. А смяната на главния закон бе едно от трите условия, сложени авансово от Атина и поддържани от нея от началото до края като платформа, от която слизане няма- първо, комплицирано име с географско определение, второ, цялостна употреба- ерга омнес -за вкъщи и за на открито, и трето, смяна на конституцията. С Илинденска Македония Заев се опита да слезе в придвижване от влака, само че бързо-бързо му бе подсказано да си седи спокойно в купето.
Четвъртата клопка е по този начин наречената интернационална общественост, каквото и да значи това. Съществува минимална опция нейните представители, които обстойно и нашироко обещаваха на Заев щом се подписа договорът с Гърция, да вдигнат бариерата пред евроатлантическата интеграция на Македония, сега- по разнообразни аргументи, да се отметнат. Знае ли човек, политическата динамичност сега е такава, че в случай че през днешния ден едно нещо е настоящо, на следващия ден то може да се окаже изцяло остаряло. Все отново ми се коства, че тук заплахите от проваляне са най-малки, таман тъй като една атлантическа Македония, членка на НАТО и договаряща за участие в Европейски Съюз, дава отговор в най-пълна степен на геополитическата обстановка в региона и в Европа и на геополитическите ползи на НАТО и на Европейски Съюз.
Петата клопка е самият Зоран Заев. Автентичен и ексцентричен като политик, ваксиниран от апаратните игри на своя СДСМ, по тази причина и много доверчив на моменти, Заев има силата и желанието да промени страната си. Лошото е, че той е съвсем самичък, макар привидното единение на близкото му обграждане. Самотата измежду политиците не е изключение, в противен случай, по-скоро е предписание. Но когато се захващаш с толкоз сериозна смяна, ти е нужна необятна опора. Има ли я Заев? Ще забележим.
Иначе в персонален проект мен ме интересува дали процедурно ще се наложи още веднъж да признаваме нашата съседка с новото име? И в случай че е по този начин, ще спечелим ли още веднъж надпреварата да бъдем първи, както на 15 януари 1992 година. Пък и какво в случай че бъдем още веднъж първи? Да не би това да ни даде някакво преимущество?
Македонският министър председател Зоран Заев е в цайтнот. Времето, както споделят шахматистите, не му стига, с цел да мести вярно фигурите по политическата дъска. Но това не му попречи да съобщи, че в случай че президентът Георге Иванов- оня, който Борисов и Захариева отхвърлиха да одобряват, се опита да блокира и да не подпише резултатите от референдума през есента за новото име на страната, ще изиска от депутатите в Народното събрание да разгласят импийчмънт.
Не че Георге с цялото си държание не го заслужава, само че се запитвам, за какво му е на Заев импийчмънт откакто напролет на идната година мандатът на Иванов изтича. Ще се проведат президентски избори и в случай че министър председателят и водач на социалдемократите откри добър претендент, би се поздравил с успеха. Пък след това новият човек в резиденцията под Водно край Скопие да си прави сметката…
Но това ще стане чак идната година. А Заев няма време. С пълен червен флумастер на календара в кабинета му са обрисувани две дати- 28 юни и 12 юли. Това е политическият му небосвод за този сезон, това са основните опори на цялата му кариера, колкото и къса до момента да е тя. Тогава ще се реши и персоналното му политическо бъдеще, за което той натрупа задоволително сериозен капитал с подписването на Договора с доста дълго и комплицирано дипломатическо име, само че който в действителност е за смяна на името и за стратегическо партньорство сред Македония и Гърция. Вярно, персонално той не постави подписа си под документа край водите на граничното Преспанско езеро, подписаха се външните министри Никола Димитров и неговият адаш Никос Коцияс. Или Кодзияс, все едно. И това беше самопризнание за ролята, която двамата шефове на дипломатическите ведомства на практика изиграха, с цел да докарат нещата с контракта до там, че в този момент и негови почитатели, само че и неприятели да го дефинират като исторически. Едните- като историческа победа, а другите- като историческо изменничество. Но двамата министър председатели Ципрас и Заев по време на подписването в неделя стояха край външните си министри и благосклонно даваха благословията си. Както на тях, по този начин и на рожденика Матю Нимиц, който пък, в името на символиката, с която напоследък Балканите са цялостни, та препълни, взе че разгласи, че същият ден чества 79-тия си рожден ден.
Зоки (така по остаряла юготрадиция назовават на галено всеки Зоран!) Заев в действителност няма време. На 28 юни ще стане ясно дали Македония, само че към този момент Република Северна Македонияq ще получи дата за начало на договаряния за участие в Европейския съюз. На 12 юли пък същата тази балканска страна, която ние признахме първи в света с нейното конституционно име Република Македония, ще получи покана за участие в НАТО. Това ще бъде отплатата за риска, който Заев пое както с подписването на Договора с България на 1 август предходната година, по този начин и със настоящия Договор с Гърция. Заев има право да бъде еуфоричен, хората към него- също, само че това не им дава право да неглижират тези техни съграждани, които стачкуват против Договора. Протестират в този момент и ще стачкуват до края на цялата процедура, която би трябвало да бъде изпълнена с цел да може и Ципрас да внесе документа за ратификация в гръцкия парламент. Ако Заев е екипът му в действителност имат вяра, че Договорът с Гърция е от историческо значение за бъдещето на страната им, да създадат по този начин, че да убедят в това и тези македонски жители, които в този момент виждат в него историческо изменничество. За да не стане по този начин, че еуфорията да заслепи премиера и дружно с потупването и похвалите от интернационалната общественост да му изиграят неприятна смешка. Теренът, на който това може да станеq е референдумът през есента, на който македонците ще имат опцията непосредствено да кажат „ Да “ или „ Не “ на новото си име Република Северна Македония. Вярно, Заев разчита на цялостната поддръжка на гласоподавателите на партиите на албанците в страната, които абсолютно поддържат участието на страната в НАТО и започването на договарянията за участие в Европейски Съюз. Това е сериозен коз в ръцете му, който може да го изведе до успеха. Но останалите… С тях просто би трябвало да се работи, те ще му трябват.
Референдумът е една от редицата капани, които стоят пред премиера по пътя към усвояването на новото име на страната. Другата също споменахме- държанието на президента Георге Иванов, който се разгласи изрично срещу Договора с Гърция. В Конституцията на страната има благоприятни условия за превъзмогване на възможното негово несъгласие, което той може да наложи след гласуването в Народното събрание. Но Георге Иванов не гледа конституцията, в случай че я беше гледал, нямаше към този момент няколко месеца да блокира Закона за езиците, който той не подписа даже откакто бе гласуван трети, да, да, трети път в Събранието. И Законът за езиците отлежава в бюрото му, освен това, в тази своя постъпка Иванов вижда акт на висок национализъм.
Третата клопка за превъзмогване е задължението да бъдат осъществени промени в конституцията на страната. Гърците държат изключително на това, изключително на смяна на прословутия член 49, с който страната Македония се задължава да се грижи за правата на своите малцинства в другите, изключително в прилежащите страни. В тази грижа в Атина виждат опасността от иредентизъм, която в този момент с Договора желаят да си подсигуряват, че към този момент в никакъв случай няма да съществува. Промяната се постанова и от новото наименование на страната – Република Северна Македония, което би трябвало да бъде вписано в главния й закон. Ако за ратификацията на Договора се изисква просто мнозинство- 60 плюс един глас минимум, за смяната на Конституцията е належащо квалифицирано болшинство от две трети, значи, минимум 80 депутатски гласа. Засега Заев ги няма, а в случай че опозиционната ВМРО-ДПМНЕ извърши заканата си и напусне Народното събрание, няма да има от кое място да ги вземе. Албанският запас няма да му стигне да се качи на кота 80, колкото и той да бъде мобилизиран. А смяната на главния закон бе едно от трите условия, сложени авансово от Атина и поддържани от нея от началото до края като платформа, от която слизане няма- първо, комплицирано име с географско определение, второ, цялостна употреба- ерга омнес -за вкъщи и за на открито, и трето, смяна на конституцията. С Илинденска Македония Заев се опита да слезе в придвижване от влака, само че бързо-бързо му бе подсказано да си седи спокойно в купето.
Четвъртата клопка е по този начин наречената интернационална общественост, каквото и да значи това. Съществува минимална опция нейните представители, които обстойно и нашироко обещаваха на Заев щом се подписа договорът с Гърция, да вдигнат бариерата пред евроатлантическата интеграция на Македония, сега- по разнообразни аргументи, да се отметнат. Знае ли човек, политическата динамичност сега е такава, че в случай че през днешния ден едно нещо е настоящо, на следващия ден то може да се окаже изцяло остаряло. Все отново ми се коства, че тук заплахите от проваляне са най-малки, таман тъй като една атлантическа Македония, членка на НАТО и договаряща за участие в Европейски Съюз, дава отговор в най-пълна степен на геополитическата обстановка в региона и в Европа и на геополитическите ползи на НАТО и на Европейски Съюз.
Петата клопка е самият Зоран Заев. Автентичен и ексцентричен като политик, ваксиниран от апаратните игри на своя СДСМ, по тази причина и много доверчив на моменти, Заев има силата и желанието да промени страната си. Лошото е, че той е съвсем самичък, макар привидното единение на близкото му обграждане. Самотата измежду политиците не е изключение, в противен случай, по-скоро е предписание. Но когато се захващаш с толкоз сериозна смяна, ти е нужна необятна опора. Има ли я Заев? Ще забележим.
Иначе в персонален проект мен ме интересува дали процедурно ще се наложи още веднъж да признаваме нашата съседка с новото име? И в случай че е по този начин, ще спечелим ли още веднъж надпреварата да бъдем първи, както на 15 януари 1992 година. Пък и какво в случай че бъдем още веднъж първи? Да не би това да ни даде някакво преимущество?
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ