Въпреки кризата излишъкът в бюджета продължава да расте
Бюджетният остатък продължава да пораства макар намалелите данъчни доходи поради рецесията, подбудена от ковид. В края на юни той е 1.564 милиарда лева, като месец преди този момент бе 1.313 милиарда
Това показват предварителните данни на финансовото министерство за осъществяването на бюджета към юни 2020 г.
Приходите по консолидираната фискална стратегия към юни 2020 година се чака да бъдат 21.386 млрд. лева, което е 48,2 % от обновения годишен план. Съпоставени със същия интервал на 2019 година данъчните и неданъчните доходи се свиват с 1.316 млрд. лв., до момента в който постъпленията от помощи - главно европейски стратегии - нарастват с 417,3 млн. лв..
Разходната част обаче изостава от разчетите след актуализацията на бюджета - към юни направените разходи са 41.4% от плануваните и доближават 19.821 млрд. лв.. За съпоставяне към юни 2019 година разноските са били 19.062 млрд. лв.. Нарастването тази година се дължи най-много на по-големите разноски за обществените и здравноосигурителните заплащания.
Данните за полугодието демонстрират, че държавното управление продължава с изпитаната в годините без рецесии процедура - да задържа планувани разноски и да натрупа големи бюджетни остатъци, които в края на годината за месец-два се стопяват. От финансовото министерство напомнят, че осъщественият все още остатък от 1.564 милиарда лева (1.3% от БВП), е надалеч под равнището, регистрирано през предходната година. В края на юни 2019 година остатъкът е бил цели 3.223 милиарда лева, което е 2.7% от Брутният вътрешен продукт.
" Независимо от изключителните разноски, в това число и финансирани посредством европейските стратегии, при нормалните разноски се следи по-ниско асимилиране, което е разследване от деликатното прецизиране, приоритизиране и спестовно разходване на средства от бюджетните организации ", показват от финансовото министерство.
" От друга страна е значимо да се означи, че продължава работата по строителството и осъществяването на огромните инфраструктурни и капиталови планове. Мярката за поддръжка на заетостта (известна като 60 на 40) се чака да бъде предефинирана и разширена като обсег, като на този стадий се планува тя да продължи да се ползва до края на месец септември. През втората половина на годината ще се приложи и заложеното в годишния план индексиране на пенсиите. Това ще откри израз в повишаване на разноските през втората половина на годината. Продължават и разноските по отношение на ограниченията за превъзмогване на последствията от пандемията ", показват още от финансовото министерство.
По-подробни данни за осъществяването на бюджета финансовото министерство дава за края на май.
Интересен факт е, че приходите от Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната нарастват макар пандемията и изключителното състояние, поради които бяха затворени огромна част от търговските обекти. Постъпленията от Данък добавена стойност при покупко-продажби в страната (нето) към май 2020 година възлизат на 2.92 милиарда лева и нарастват с 57,4 млн. лева (2%) по отношение на същия интервал на миналата година.
В същото време приходите от Данък добавена стойност от импорт понижават - към май 2020 година те са 1.505 млрд. лв.., като спадат с 280,2 млн. лева (15,7 %), в съпоставяне със същия интервал на 2019 година Влияние тук оказват намалената стопанска интензивност, цената на суровия нефт, количествата на внасяните артикули за междинно ползване (черни, цветни метали и др.), курса на щатския $ по отношение на еврото.
Приходите в групата на директните налози - облагането на приходите и на корпоративната печалба - са в размер на 2.451 млрд. лева или 37,4 % от плануваните за годината. Съпоставени със същия интервал на миналата година понижават с 472,3 млн. лева.(16,2 %).
От корпоративни налози към май 2020 година са постъпили в хазната 697,8 млн. лева или 28,1 % от годишния проект. Спрямо първите пет месеца на миналата година понижението е с 530,8 млн. лева (43,2 %). Основна причина за регистрираното понижение е признатата законодателна мярка за удължение на крайния период за подаване на годишна данъчна декларация за 2019 година от 31 март на 30 юни. Поради тази причина се регистрира закъснение при приходите от нефинансови предприятия, които понижават с 47,1 % на годишна база, следвани от приходите от финансови институции, които спадат с 9,6 %, спрямо края на май 2019 г.
Приходите от налози върху приходите на физически лица са в размер на 1 753,4 млн. лева или 43,0 % от заложените в плана за годината. Тези доходи са с 58,5 млн. лева повече (3,4 %), по отношение на същия интервал на миналата година. На първо място причина за растежа е, че за този налог нямаше отсрочвания при декларирането и внасянето му - 30 април. По всичко проличава, че към момента изключително състояние на 13 март, довело до съкращаване на 170 000 работни места и понижаване на приходите на огромна част от работещите поради понижен размер на дейността на предприятията, не е оказало значително въздействие през първите пет месеца върху приходите от ДДФЛ - главно предплатените месечни вноски. Очаква се обаче това да се регистрира през идващите месеци.
Това показват предварителните данни на финансовото министерство за осъществяването на бюджета към юни 2020 г.
Приходите по консолидираната фискална стратегия към юни 2020 година се чака да бъдат 21.386 млрд. лева, което е 48,2 % от обновения годишен план. Съпоставени със същия интервал на 2019 година данъчните и неданъчните доходи се свиват с 1.316 млрд. лв., до момента в който постъпленията от помощи - главно европейски стратегии - нарастват с 417,3 млн. лв..
Разходната част обаче изостава от разчетите след актуализацията на бюджета - към юни направените разходи са 41.4% от плануваните и доближават 19.821 млрд. лв.. За съпоставяне към юни 2019 година разноските са били 19.062 млрд. лв.. Нарастването тази година се дължи най-много на по-големите разноски за обществените и здравноосигурителните заплащания.
Данните за полугодието демонстрират, че държавното управление продължава с изпитаната в годините без рецесии процедура - да задържа планувани разноски и да натрупа големи бюджетни остатъци, които в края на годината за месец-два се стопяват. От финансовото министерство напомнят, че осъщественият все още остатък от 1.564 милиарда лева (1.3% от БВП), е надалеч под равнището, регистрирано през предходната година. В края на юни 2019 година остатъкът е бил цели 3.223 милиарда лева, което е 2.7% от Брутният вътрешен продукт.
" Независимо от изключителните разноски, в това число и финансирани посредством европейските стратегии, при нормалните разноски се следи по-ниско асимилиране, което е разследване от деликатното прецизиране, приоритизиране и спестовно разходване на средства от бюджетните организации ", показват от финансовото министерство.
" От друга страна е значимо да се означи, че продължава работата по строителството и осъществяването на огромните инфраструктурни и капиталови планове. Мярката за поддръжка на заетостта (известна като 60 на 40) се чака да бъде предефинирана и разширена като обсег, като на този стадий се планува тя да продължи да се ползва до края на месец септември. През втората половина на годината ще се приложи и заложеното в годишния план индексиране на пенсиите. Това ще откри израз в повишаване на разноските през втората половина на годината. Продължават и разноските по отношение на ограниченията за превъзмогване на последствията от пандемията ", показват още от финансовото министерство.
По-подробни данни за осъществяването на бюджета финансовото министерство дава за края на май.
Интересен факт е, че приходите от Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната нарастват макар пандемията и изключителното състояние, поради които бяха затворени огромна част от търговските обекти. Постъпленията от Данък добавена стойност при покупко-продажби в страната (нето) към май 2020 година възлизат на 2.92 милиарда лева и нарастват с 57,4 млн. лева (2%) по отношение на същия интервал на миналата година.
В същото време приходите от Данък добавена стойност от импорт понижават - към май 2020 година те са 1.505 млрд. лв.., като спадат с 280,2 млн. лева (15,7 %), в съпоставяне със същия интервал на 2019 година Влияние тук оказват намалената стопанска интензивност, цената на суровия нефт, количествата на внасяните артикули за междинно ползване (черни, цветни метали и др.), курса на щатския $ по отношение на еврото.
Приходите в групата на директните налози - облагането на приходите и на корпоративната печалба - са в размер на 2.451 млрд. лева или 37,4 % от плануваните за годината. Съпоставени със същия интервал на миналата година понижават с 472,3 млн. лева.(16,2 %).
От корпоративни налози към май 2020 година са постъпили в хазната 697,8 млн. лева или 28,1 % от годишния проект. Спрямо първите пет месеца на миналата година понижението е с 530,8 млн. лева (43,2 %). Основна причина за регистрираното понижение е признатата законодателна мярка за удължение на крайния период за подаване на годишна данъчна декларация за 2019 година от 31 март на 30 юни. Поради тази причина се регистрира закъснение при приходите от нефинансови предприятия, които понижават с 47,1 % на годишна база, следвани от приходите от финансови институции, които спадат с 9,6 %, спрямо края на май 2019 г.
Приходите от налози върху приходите на физически лица са в размер на 1 753,4 млн. лева или 43,0 % от заложените в плана за годината. Тези доходи са с 58,5 млн. лева повече (3,4 %), по отношение на същия интервал на миналата година. На първо място причина за растежа е, че за този налог нямаше отсрочвания при декларирането и внасянето му - 30 април. По всичко проличава, че към момента изключително състояние на 13 март, довело до съкращаване на 170 000 работни места и понижаване на приходите на огромна част от работещите поради понижен размер на дейността на предприятията, не е оказало значително въздействие през първите пет месеца върху приходите от ДДФЛ - главно предплатените месечни вноски. Очаква се обаче това да се регистрира през идващите месеци.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ