Финансовият министър отрича Бюджет 2019 да е предизборен
Бюджетът за 2019 година не е избирателен. Работим върху предизборния бюджет, само че ще го преглеждаме в края на 2020 година, тъй като изборите за идващ парламент, най-малко както ние виждаме развиването на държавното ръководство, ще бъдат през 2021 година Това съобщи министърът на финансите Владислав Горанов в Народното събрание при дебатите по проектобюджета за идната година на първо четене.
Фискалната рамка на Бюджет`2019 прецизно отразява и следва заложените цели от програмата на държавното управление. Те са политиката по приходите, образованието, обществената политика и защитата, уточни Горанов. Макроикономическата прогноза за идната година е в сходство с настоящите упования за икономическата среда в народен и интернационален проект.
Очакваният стопански напредък за 2019 година е 3.7 на 100, като растежът на Брутният вътрешен продукт е плануван да се форсира главно по линия на общественото ползване и вложения и номинално да доближи 116 милиарда лева в края на 2019 година, означи министърът. По думите му за последните две години Брутният вътрешен продукт се усилва последователно. Благополучният цикъл на стопанската система разрешава по-голям бюджет, както във връзка с приходите, по този начин и на разноските, сподели той.
Получихме доста рецензии за номиналния растеж на разноските, само че това е резултат от по-успешното българско общество, което създава повече, уточни министърът. По-висока претовареност, нарастване на заплатите, усилва и потреблението. Бюджетът пораства и то при опазване на ниско данъчно облагане на хората и бизнеса. Според нашето схващане по този начин се обезпечават повече запаси за обществени услуги. Като общественост сътворяваме повече и с всяка последваща година задоволяваме по-добре публичните потребности, без да сътворяваме диспропорции в стопанската система и без да обременяваме с задължения поколенията след нас, сподели Горанов.
Фискалната политика, която водим е благоразумна и подобряването на дълговата позиция на страната е добър мотив към нашите сътрудници по пътя към присъединение към Еврозоната, означи той.
По думите му в прогнозната средногодишна инфлация е 3 на 100. Нивото на безработицата трайно понижава и за 2019 година чакаме да се намали на 4.8 на 100.
Фискалният запас към края на септември тази година е 11.2 милиарда лева, сподели той. Заложена е позитивна наклонност за трайно понижаване на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт, остава третият най-нисък в Европейски Съюз. Очаква се да спадне до 19.1 на 100 в края на 2019 година, а в края на 2021 година задачата е да доближи 16.5 на 100 от плануваното равнище на Брутният вътрешен продукт, уточни Горанов.
По наше мнение тактиката да вървим към уравновесено бюджетно салдо е вярната, счита министърът. Без да променяме значително данъчната политика през идната година чакаме общо приходите по консолидираната фискална стратегия да доближат 43.9 милиарда лева, което е с 4.7 млрд.лв. повече от тази година, сподели той. Следващата година преразпределяме 444.5 млрд.лв., като резервираме утвърдилата се като негласна традиция размерът на обществените разноски да не надвишава 40 на 100 от създаденото, уточни Горанов.
По-добрата събираемост на приходите, засилените ограничения на институциите за битка с контрабандата, предвидимата икономическа среда разрешава да увеличим приходите на заетите в бюджетната сфера с 10 % за идната година, а за учителите - с 20 %, с цел да можем в края на мандата да реализираме удвояването по отношение на 2017 година
Близо 900 млн. лева повече са средствата за обществени разноски, сподели Горанов. Предлагаме 50-процентно нарастване за помощите за отопление. По-малките общини ще получат повече, сподели той, написа standartnews.com. Предвидено е нарастване за северозападния район. Повишават се разноските за защита, обезпечени са средствата за трите огромни капиталови плана, уточни министърът.
Фискалната рамка на Бюджет`2019 прецизно отразява и следва заложените цели от програмата на държавното управление. Те са политиката по приходите, образованието, обществената политика и защитата, уточни Горанов. Макроикономическата прогноза за идната година е в сходство с настоящите упования за икономическата среда в народен и интернационален проект.
Очакваният стопански напредък за 2019 година е 3.7 на 100, като растежът на Брутният вътрешен продукт е плануван да се форсира главно по линия на общественото ползване и вложения и номинално да доближи 116 милиарда лева в края на 2019 година, означи министърът. По думите му за последните две години Брутният вътрешен продукт се усилва последователно. Благополучният цикъл на стопанската система разрешава по-голям бюджет, както във връзка с приходите, по този начин и на разноските, сподели той.
Получихме доста рецензии за номиналния растеж на разноските, само че това е резултат от по-успешното българско общество, което създава повече, уточни министърът. По-висока претовареност, нарастване на заплатите, усилва и потреблението. Бюджетът пораства и то при опазване на ниско данъчно облагане на хората и бизнеса. Според нашето схващане по този начин се обезпечават повече запаси за обществени услуги. Като общественост сътворяваме повече и с всяка последваща година задоволяваме по-добре публичните потребности, без да сътворяваме диспропорции в стопанската система и без да обременяваме с задължения поколенията след нас, сподели Горанов.
Фискалната политика, която водим е благоразумна и подобряването на дълговата позиция на страната е добър мотив към нашите сътрудници по пътя към присъединение към Еврозоната, означи той.
По думите му в прогнозната средногодишна инфлация е 3 на 100. Нивото на безработицата трайно понижава и за 2019 година чакаме да се намали на 4.8 на 100.
Фискалният запас към края на септември тази година е 11.2 милиарда лева, сподели той. Заложена е позитивна наклонност за трайно понижаване на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт, остава третият най-нисък в Европейски Съюз. Очаква се да спадне до 19.1 на 100 в края на 2019 година, а в края на 2021 година задачата е да доближи 16.5 на 100 от плануваното равнище на Брутният вътрешен продукт, уточни Горанов.
По наше мнение тактиката да вървим към уравновесено бюджетно салдо е вярната, счита министърът. Без да променяме значително данъчната политика през идната година чакаме общо приходите по консолидираната фискална стратегия да доближат 43.9 милиарда лева, което е с 4.7 млрд.лв. повече от тази година, сподели той. Следващата година преразпределяме 444.5 млрд.лв., като резервираме утвърдилата се като негласна традиция размерът на обществените разноски да не надвишава 40 на 100 от създаденото, уточни Горанов.
По-добрата събираемост на приходите, засилените ограничения на институциите за битка с контрабандата, предвидимата икономическа среда разрешава да увеличим приходите на заетите в бюджетната сфера с 10 % за идната година, а за учителите - с 20 %, с цел да можем в края на мандата да реализираме удвояването по отношение на 2017 година
Близо 900 млн. лева повече са средствата за обществени разноски, сподели Горанов. Предлагаме 50-процентно нарастване за помощите за отопление. По-малките общини ще получат повече, сподели той, написа standartnews.com. Предвидено е нарастване за северозападния район. Повишават се разноските за защита, обезпечени са средствата за трите огромни капиталови плана, уточни министърът.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ