Бюджетът на Института за опазване на културните паметници за година

Бюджетът на Института за опазване на културните паметници за година ...

Банов: Проблемът със сградите-паметници на културата е от 50 години.



Бюджетът на Института за опазване на културните паметници за година и половина се е увеличил от 3,6 млн. на 7 млн. лв. Това заяви по време на брифинг министърът на културата министър Боил Банов. Поводът за коментара е докладът на Сметната палата, в който се отправят остри критики към Министерството на културата. Според одиторите сградите - паметници на културата са оставени да се рушат.

"Увеличението на средствата, които се инвестират за опазване на културното наследство е устойчив път, по който е тръгнало министерството. Целта на целия екип е да се създава възможност за развитие на новата стратегия за култура, която вече е публикувана на сайта на Министерството. Направена е огромна инвестиция за покачване на заплатите на служителите, които вече са с 40 на сто по-високи. Очаква се архивът на Института за опазване на паметници на културата да се премести в подземието на Министерството на културата, където в момента се създават съвременни условия за помещаването и дигитализацията му. Самият институт също вече ще се помещава на първия етаж в сградата на министерство", обясни Банов. 

Банов отбеляза, че проблемите, които се решават в момента са унаследени от повече от 50 години и стратегията за справяне с тях е използването на съвременни методи за опазване на културното наследство, по-високото заплащане на служителите и дигитализация.

В доклада на Сметната палата обаче се казва, че стотици къщи и сгради с впечатляващи архитектурни стилове са разрушавани, като на тяхно място се появяват нови строежи, които често пъти нямат нищо общо със заобикалящата архитектурна среда. Сгради със статут на паметници на културата са изоставени с години и се саморазрушават. Не са предприети почти никакви реални стъпки за задължаване на собствениците на стари сгради да ги поддържат и пазят. В резултат, старите квартали на градовете са изоставени, вместо да бъдат изпълнени с дух и история и да са предпочитана туристическа дестинация.

Според одиторите причината за това била липса на държавна политика за запазване на архитектурното наследство и липса на финансиране и достатъчно служители в Института за недвижимо културно наследство. Например средно над 3000 обекта се падат годишно на един експерт в Националния институт за недвижимо културно наследство за мониторинг на недвижими културни ценности.  В периода 2015-2018 г. не е осъществяван мониторинг на състоянието на недвижимото културно наследство, в т. ч. на архитектурни обекти в градска среда, с изключение на няколко обекта с категория „световно значение“ - старинен град Несебър, Ивановски скални църкви, Мадарски конник, Рилски манастир. И финансирането на дейностите по опазване на недвижимото културно наследство е значително по-малко от необходимото. Например, заделените по бюджета на министерството средства за програма „Опазване на недвижимото културно наследство“ са едва 14 на сто от необходимите.

Източник: banker.bg