Бясна съм. За пореден път. Не само от родното правосъдие,

Бясна съм. За следващ път. Не единствено от родното правораздаване, само че и от отношението. Милен Цветков беше погубен от едно безочливо наркоманизирано петно с богата маминка. И ще лежи няколко години. От присъдата ще му приспаднат за работа и положително държание. На процедура можеш да си убиеш публицист против три-четири години в пандиза, от които ти се приспада ареста.

Цената на живота. Цената на живота на Милен Цветков. Забравихме възмущението и яростта, когато прочетохме страшната новина. Забравихме наглостта на маминка на килъра, която съобщи, че той е положително момче и почтен. Забравихме опиатите и това, че дребните мекеренца бяха излезли без проблем от София, до момента в който останалите трябваше да потвърждават къде отиват. Забравихме, че Милен Цветков беше един от дребното публицисти, за които истината беше по-важна от парите и славата.

Правосъдието ни е огромен проблем. То оставя в обществото възприятието за безотговорност за богатите и известните и мачкане на слабите и безпомощните. Няма възприятието за правдивост и отмъщение, които са задачата на това занимание.

Отглеждането на келеши продължава. Отглеждането на правосъдна система, обслужваща тези с пари – също!

Засега правдивост няма. И ни остава единствено да се надяваме, че Бог гледа! Защото май единствено на него разчитаме нарушителите да получат действително наказване за закононарушенията си!

Елена Гунчева