Водната лилия - бялата нимфа
Бялата водна лилия е от семейство водни рози. Обитава спокойни води. Едно от най-красивите водни цветя, което се среща напролет. Символ е на възкресението, чистотата, креативната мощ. Тя обаче е цвете, което пораства във водните басейни и в случай че поседи повече време, откъснато и без вода, почернява и увяхва. Ето за какво не може да срещнете букети от водни лилии. Все отново обаче, нищо не пречи, в случай че имате градина с малко езерце да си 
отглеждате от тези цветя.
Водната лилия е многогодишно тревисто водно растение. Коренището е дебело, пълзящо. Растението може да бъде срещнато с имената: Бяла водна лилия, Лотос, Водна роза и Русалка. Водната лилия има месесто, дебело 10 см. и дълго до 3 метра стебло. То се разполага на повърхността на дънната почва или леко потънало в нея. Листата са два типа - подводни и надводни. Достигат до 30 см в диаметър и могат да се разпрострат в радиус от 75 см. по повърхността на водата. Подводните лилии са ципести, полупрозрачни. Те закриват и защищават младите цветни пъпки от надводните листа при започване на тяхното развиване. Плаващите по водната повърхнина листа са закръглени, с диаметър 10-30 см., с съвсем кожеста консистенция и восъчен налеп. Младите листа са с червеникав нюанс, а след това стават зелени. Цветовете са ситуирани на дълги безлистни цветоносни стебла. Когато са разтворени, диаметърът им доближава 10-20 см., имат и лек мирис. Цветовете са отворени денем, а нощeм се затварят. Цъфти от юни до октомври и всяка заран, те ще ви радват с аромата и типа си на бяла деликатност.
Много митове и детски приказки описват за дребните духчета-елфи, които спят в цветовете на водната лилия денем, а вечер разклащат стъблото и от камбаноподобната и главица се понася нежна мелодия, която единствено духчетата могат да чуят и те танцуват цяла нощ на тази музика. На сутринта още веднъж заспиват в камбанките на нежното водно цвете. В славянските митове водната линия е обвързвана мистериозно с русалките. Скандинавските митове описват, че всяка лилия има за другар горски дух, дружно с него се ражда, с него и умира. Според древногръцката митология, водна лилия е била бяла русалка, само че тя умира от обич, поради останалия безучастен към нея Херкулес и се трансформирала в красиво цвете. Водни лилии-нимфи са наричани още „ деца на слънцето “, тъй като красивите им цветове се отварят заран при изгрева и се затварят със залеза на слънцето.
Лилията шества в историята. В антична Персия тя е била част от герба. Египетските фараони също доста тачели цветето. В центъра на своите покои, те наложително имали малко езерце с лилии. Растението е било на особена респект и през Средновековието. А индийската царска династия на Могулите го издигнала в фетиш. Цветето участва и в хералдиката на Франция. Трите златни лилии върху кралското знаме значат правдивост, съчувствие, състрадание. Това били и най-ценните добродетели в страната по това време. При царуването на Луи IX лилията става част и от герба. От там следва. И прозвището крал на лилиите, а Франция – страна на лилиите. Бурбоните пък си харесват бялата лилия и основават Орден на бялата лилия.
Не са малко и легендите за това цвете. Най-разпространената е тази, разказана в древногръцката митология. Гръмовержецът Зевс изневерил на брачната половинка си Хера с красивата Алкмена. От любовта се родил син-Херакъл. Ревнивата Хера решила да си отмъсти за прегрешението и се наканила да погуби бебето, само че щом го видяла, трогнала се и вместо да го убие, поискала да го накърми. Малкият Херакъл обаче разпознал в нейно лице зложелател на своята майка и захапал гърдата й. Тогава Хера яростно го отблъснала, а от ухапаното място закапали мляко и кръв. От млякото се образувал Млечният път на небето, а от там където капките кръв падали на земята, поникнали лилии. Името на лилиите идва от античен галски език и думите " ли ли ", което значи " бял, бял ".
Все отново родината на лилиите е Персия - люлката на цивилизацията. Столицата на Персия била Суза, което в превод значи град на лилиите. От незапомнени времена хората се прекланят пред прелестните й цветове. А френският импресионист Клод Моне е увековечил възторга и любовта си към лилиите в към 250 маслени картини. Наричана още “водна русалка ” или “водна луна ”, лилията въодушевява освен поетите и художниците с хубостта си, само че и всички, настроени за сантиментални прекарвания. В света съществуват доста сортове и хибриди на водните лилии и с всяка година тяхната известност става все по-голяма. Те могат да бъдат развъждане освен в отгромните и дълбоки водоеми, само че и в дребни изкуствени басейни, които могат да се съберат даже в жилището ви, в случай че им осигурите задоволително количество светлина през лятото и комфорт за презимуване в по-хладното време на годината.
Бялата водна лилия намира приложение и в козметиката – потвърдено е, че има интензивно овлажняващо, успокояващо и защитно деяние върху кожата. Екстрактът от растението намалява температурата на тялото, понижава и облекчава дискомфорта при нараснала кожна сензитивност, освежава, усилва бариерните функционалности на кожата, защищава от агресивното влияние на UV лъчите. Освен това спомага за възобновяване еластичността и жизнеността, както и за поддържане на естествения хидролипиден баланс на кожата. Spa процедурата с артикули, съдържащи дестилат от водна лилия, е първокласна, изтънчена и извънредно нежна грижа за тялото. Деликатният мирис на това цвете предизвика въображението за наситени с романтика прекарвания, за изпълнени с приятност незабравими мигове.
В днешни дни хералдическата лилия е и част от знамето на канадската провинция Квебек, както и на Ню Орлиънс. След като ураганът Катрина удря града през 2005 доста от жителите си татуират признака в памет на починалите. Хералдическата лилия взе участие и в емблемата на Шевролет Корвет, на израелските секрети служби, на Движението на скаутите. Символът е постоянно срещан в литературата. Пример за това е бестселъра на Дан Браун " Шифъра на Леонардо ", " Парижката Света Богородица " на Виктор Юго, " Тримата мускетари " на Александър Дюма и други
