Почернената Бяла не пали светлините на елхата преди 7 декември
Бяла светлините на коледната елха на площада не светват преди 7 декември. На този ден през 2006 година при моста над Янтра 18 беленчани умират в един от най-ужасните пътни произшествия, станали в България, оповестява "Монитор ".
Животът на техните фамилии е белязан вечно, а датата остава измежду най-злокобните в историята на града. След нещастието локалната администрация взема решение всяка година отсега нататък лампичките на коледната елха да светват след 7 декември в символ на респект към починалите в злополуката.
Часът е 17,10. Пълен с хора рейс на общинската компания „ Бяла автотранспорт “ пътува към квартал „ Гара Бяла “. Повечето от пасажерите живеят там и се прибират от работа. При моста над Янтра камион с неизправни спирачки изпреварва рейса.
Срещу камиона се движи автомобил и с цел да избегне удара, водачът Синан Алиев се пробва да се прибере в своята лента, като закача със задната част на камиона рейса. Изтласканият рейс чупи мантинелата, събаря оградата на моста и като кибритена кутийка изхвърча и пада в коритото на реката.
Таванът се отделя и всички пасажери се събират на купчина върху него. Хора от различен рейс, озовал се на мястото на злополуката, слизат да окажат първа помощ. И други, които също са наоколо, вършат каквото могат. После идват колите за спешна помощ.
Сред първите озовали се на мястото на нещастието са и русенски публицисти. 13 години след злополуката споменът към момента е отблъскващ.
„ Бяхме се събрали на площада в Русе да гледаме церемонията по светването на коледната елха. Спомням си, че бяха пристигнали доста сътрудници. Шегувахме се, настроението ни беше приповдигнато от радостното събитие и наближаващите празници.
В един миг от болничното заведение се получи сигнал, че доста коли за спешна помощ идват от Бяла и че там е станала огромна злополука с жертви “, спомня си дългогодишният сътрудник на Българска телеграфна агенция в Русе Стоян Русев.
Натоварили се незабавно на колите и потеглили към Бяла с по един мобилен телефон в ръка. Когато пристигнали, полицията към този момент била блокирала региона. Служителите обаче пуснали публицистите да отидат до моста.
„ Зимно време, мрачно, нищо не се вижда. Тръгнах надолу към коритото. Полицаите, които охраняваха, не ме видяха и аз се озовах покрай падналия рейс. Наоколо имаше тела. Една жена споделяше на медиците, че е ранена в главата, само че се усеща добре. После научихме, че е умряла в колата за спешна помощ на път за болничното заведение “, споделя журналистът.
Успял да издиктува по телефона няколко фрази. От студа батерията падала, а наоколо нямало къде да се зареди. След малко пристигнали следователите, а на разсъмване на мястото пристигнали трима министри.
„ През цялата нощ бяхме на открито. Броят на жертвите ставаше от ден на ден. От „ Гара Бяла “, а и от други елементи на града заприиждаха хора. Някои бяха пристигнали с децата, нямаше на кого да ги оставят. И трябваше да им обяснят, че в никакъв случай повече няма да видят майка си. Беше извънредно “, спомня си Стоян.
Сред първите публицисти, озовали се на мястото на злополуката, е и Наташа Димитрова, дълготраен сътрудник на БНР в Русе. Пазарува в магазин със брачна половинка си, когато научава за нещастието.
„ Не помня по какъв начин оставих количката с артикули и изхвърчах. Докато пътувах към Бяла, в спомените ми изплуваше онази предходната злополуката при моста над Янтра през 1993 година, когато починаха 29 чужденци. Това, което заварих при идването, беше извънредно. Не бях готова механически и в началото предавах по телефона, само че след това ми донесоха диск да протоколирам “, спомня си журналистката.
Тя не се прибира 48 часа и остава на мястото на злополуката, с цел да прави работата си. Вижда по какъв начин подвигат смачкания рейс с кран. А в деня на погребението стартира репортажа си с думите „ Гара Бяла почерня “. Гласът й трепери.
„ Почти се разплаках в ефир. Ако някой каже, че сме безчувствени към нещастието на хората, се лъже - не сме! После водещите ми се обадиха, да ми дадат кураж да се държа още малко “, споделя Наташа, която през 25-годишната си работа като сътрудник на БНР е отразявала не една и две нещастия.
Всяка година Община Бяла уважава на 7 декември жертвите на злополуката с цветя и венци на моста над Янтра и пред паметната плоча с имената на починалите в двора на църквата „ Свети Георги “. След десетата година панихида не се прави и най-вероятно това към този момент ще става на кръгли годишнини.
Водачът на камиона Синан Алиев бе наказан на 10 години затвор и 12 години възбрана да кара.
Животът на техните фамилии е белязан вечно, а датата остава измежду най-злокобните в историята на града. След нещастието локалната администрация взема решение всяка година отсега нататък лампичките на коледната елха да светват след 7 декември в символ на респект към починалите в злополуката.
Часът е 17,10. Пълен с хора рейс на общинската компания „ Бяла автотранспорт “ пътува към квартал „ Гара Бяла “. Повечето от пасажерите живеят там и се прибират от работа. При моста над Янтра камион с неизправни спирачки изпреварва рейса.
Срещу камиона се движи автомобил и с цел да избегне удара, водачът Синан Алиев се пробва да се прибере в своята лента, като закача със задната част на камиона рейса. Изтласканият рейс чупи мантинелата, събаря оградата на моста и като кибритена кутийка изхвърча и пада в коритото на реката.
Таванът се отделя и всички пасажери се събират на купчина върху него. Хора от различен рейс, озовал се на мястото на злополуката, слизат да окажат първа помощ. И други, които също са наоколо, вършат каквото могат. После идват колите за спешна помощ.
Сред първите озовали се на мястото на нещастието са и русенски публицисти. 13 години след злополуката споменът към момента е отблъскващ.
„ Бяхме се събрали на площада в Русе да гледаме церемонията по светването на коледната елха. Спомням си, че бяха пристигнали доста сътрудници. Шегувахме се, настроението ни беше приповдигнато от радостното събитие и наближаващите празници.
В един миг от болничното заведение се получи сигнал, че доста коли за спешна помощ идват от Бяла и че там е станала огромна злополука с жертви “, спомня си дългогодишният сътрудник на Българска телеграфна агенция в Русе Стоян Русев.
Натоварили се незабавно на колите и потеглили към Бяла с по един мобилен телефон в ръка. Когато пристигнали, полицията към този момент била блокирала региона. Служителите обаче пуснали публицистите да отидат до моста.
„ Зимно време, мрачно, нищо не се вижда. Тръгнах надолу към коритото. Полицаите, които охраняваха, не ме видяха и аз се озовах покрай падналия рейс. Наоколо имаше тела. Една жена споделяше на медиците, че е ранена в главата, само че се усеща добре. После научихме, че е умряла в колата за спешна помощ на път за болничното заведение “, споделя журналистът.
Успял да издиктува по телефона няколко фрази. От студа батерията падала, а наоколо нямало къде да се зареди. След малко пристигнали следователите, а на разсъмване на мястото пристигнали трима министри.
„ През цялата нощ бяхме на открито. Броят на жертвите ставаше от ден на ден. От „ Гара Бяла “, а и от други елементи на града заприиждаха хора. Някои бяха пристигнали с децата, нямаше на кого да ги оставят. И трябваше да им обяснят, че в никакъв случай повече няма да видят майка си. Беше извънредно “, спомня си Стоян.
Сред първите публицисти, озовали се на мястото на злополуката, е и Наташа Димитрова, дълготраен сътрудник на БНР в Русе. Пазарува в магазин със брачна половинка си, когато научава за нещастието.
„ Не помня по какъв начин оставих количката с артикули и изхвърчах. Докато пътувах към Бяла, в спомените ми изплуваше онази предходната злополуката при моста над Янтра през 1993 година, когато починаха 29 чужденци. Това, което заварих при идването, беше извънредно. Не бях готова механически и в началото предавах по телефона, само че след това ми донесоха диск да протоколирам “, спомня си журналистката.
Тя не се прибира 48 часа и остава на мястото на злополуката, с цел да прави работата си. Вижда по какъв начин подвигат смачкания рейс с кран. А в деня на погребението стартира репортажа си с думите „ Гара Бяла почерня “. Гласът й трепери.
„ Почти се разплаках в ефир. Ако някой каже, че сме безчувствени към нещастието на хората, се лъже - не сме! После водещите ми се обадиха, да ми дадат кураж да се държа още малко “, споделя Наташа, която през 25-годишната си работа като сътрудник на БНР е отразявала не една и две нещастия.
Всяка година Община Бяла уважава на 7 декември жертвите на злополуката с цветя и венци на моста над Янтра и пред паметната плоча с имената на починалите в двора на църквата „ Свети Георги “. След десетата година панихида не се прави и най-вероятно това към този момент ще става на кръгли годишнини.
Водачът на камиона Синан Алиев бе наказан на 10 години затвор и 12 години възбрана да кара.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ