Бях съвсем млад, когато чух, че в някакъв град всички

Бях напълно млад, когато чух, че в някакъв град всички живеели съгласно Свещените писа­ния.

И си рекох: „ Ще потегли да намеря този град и неговата берекет. ”
И тъй като той бе надалеч, взех много храна за из път. И след четирийсет дни съгледах града от разстояние, а на четирийсет и първия влязох в него.

Ала що да видя? Всички поданици бяха едно­оки и едноръки. Обзет от изненада, си споделих: „ Мигар би трябвало да си едноок и еднорък, с цел да обитаваш Благословения град? ”

А сетне забелязах, че тамошните хора пък са изумени, загдето имам две ръце и две очи.
И до момента в който те си шушукаха между тях, аз ги запитах:

– Това ли е в действителност Благословеният град, където всички живеят според Свещените трудове?
– Да – отвърнаха те, – това е градът.
– Какво ви е сполетяло, та сте еднооки и едноръки?

Тогава измежду тях настана ужас и те рекоха:
– Ела, самичък ще схванеш.

И ги последвах в храма посред града. И в храма съзрях купчина очи и ръце – изсъхна­ли, спаружени.

Обърнах се към хората:
– Уви! Кой нечовечен завоевател е сторил сходно безчовечие?

Множеството зажужа, сетне един от старе­йте пристъпи към мен и отрони:

– Ние сами го сторихме, по своя воля. Бог ни оказа помощ да сразим злото у себе си.
И ме води до висок олтар, а всички люде ни сподириха. И ми уточни вдълбан над ол­тара надпис, който гласеше:
„ И в случай че дясното ти око те съблазнява, из­вади го и го хвърли от себе си; тъй като по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена. И в случай че дясната ти ръка те съблазня­ва, отсечи я и я хвърли от себе си; тъй като по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в гее­ната. ”

Тогава проумях. Обърнах се към хората и извиках:
– Мигар няма измежду вас мъж или жена с две очи или две ръце?
А те дадоха отговор:
– Не, няма, с изключение на тези, които още са прекомерно невръстни, та да четат Писанията и да прозрат тяхната заръка.

И когато излязохме от храма, аз побързах да напусна Благословения град – тъй като не бях непълнолетен и можех да чета Свещените трудове.

От „ Безумецът ”, Халил Джубран

Изображения: Pinterest