Бях пълничко хлапе – в детската градина и в началните

Бях пълничко хлапе – в детската градина и в началните класове в учебно заведение децата ми се подиграваха. Който го е претърпял, знае какъв брой е трудно това.

Нито момчетата, нито девойките ме харесваха.

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ ВАЖНИ И ЦЕННИ СЪВЕТИ И НОВИНИ САМО В НАЙ-ПОЛЕЗНИЯ ЗДРАВЕН САЙТ ZDRAVE.TO

Но в пубертета съумях да отслабна и стигнах до 30 кг. Тогава обаче стартира пъкълът на болестта…
Скоро се бракосъчетавам за мъжа на живота си. Бременна съм и очаквам дете. С бъдещия ми брачен партньор постоянно излизаме на ресторант. Сега похапвам на драго сърце, без да се изтезавам от скрупули, само че преди години не беше по този начин. Тогава изчислявах всяка порция храна какъв брой калории съдържа, захласната от желанието да бъда слаба и привлекателна. Резултатът – на 16 години тежах 30 кг. Така станах анорексичка.

Бях анорексичка

Болестта, която ме сполетя през пубертета, не се разви за един ден.

За мен храненето от известно време беше престанало да бъде наслаждение. Но дано се върнем обратно, в предишното, с цел да ви обясня по какъв начин се стигна дотук. От дребна, от напълно невръстно хлапе, търпях унижения и насмешки от връстниците си. А желаех да бъда харесвано и обичано дете, а след това и обожавано от момчетата момиче.

Заради едно момче разгласих война на килограмите. Бях на 14 години, когато започнах да излизам с едно момче, което доста държеше момичето да има красиво тяло – да спортува и да се поддържа. Георги беше доста придирчив, самият той спортуваше съществено и извънредно прецизно се подлагаше на специфичен хранителен режим. Покрай него и аз започнах интензивно да се занимавам с джогинг, да отивам на фитнес и да пробвам разнообразни диети.

По това време бях 65 кг и 170 см и може би към този момент нямах потребност да слабея, тъй като внезапно доста израснах на височина и пухкавото ми до тогава тяло ненадейно стана тънко. Но продължавах да имам ниско самочувствие и си мислех, че с цел да се харесам на Георги, би трябвало да отслабна. За месец и половина смъкнах 10 кг. Обличах се в необятни облекла и отказвах да се храня у дома под претекст, че съм яла на открито.

В началото родителите ми не заподозряха, че ги неистина. Но един ден майка ми се досети каква е повода за всичко. И пожела да ми помогне да се оправя с казуса. Благодарение на нея започнах битка с заболяването.

Майка ми се мъчеше да ме накара да се храня, аз не поддавах и продължавах да отслабям. Хапвах по мъничко ябълка и по 1/3 кофичка мляко дневно. По време на тези години не осъзнавах напълно казуса си. Бях напълно погълната от учебното заведение. Исках да завърша с висок триумф и да аплайвам в университет. Бях добра ученичка, обичах да изучавам. Приеха ме студентка и даже се класирах една от първите в компетентност „ Право “ в Софийския университет.

Спасих се с поддръжката на обичаните ми хора. Тогава срещнах Петър, който откровено ме обичаше и за първи път в живота ми ме накара да се усещам привлекателна. Благодарение на него започнах да се одобрявам.

Когато разбра за казуса ми, ми оказа помощ да проумея, че си пакостя. Той и майка ми ме поддържаха да се оправя с заболяването. Петър ме укоряваше, че притеснявам околните си. Беше прав. Години по-късно съжалявах за всички терзания, които им предизвиках. Съжалявам също, че прекарах доста време от живота си в мъчения.

Сега, популярност Богу, най-накрая съм здрава, изпълнена с сила и имам доста проекти за бъдещето.

Посланието ми е ориентирано към болните девойки и към родителите им: не се отхвърляйте! Без моите родители и приятеля ми нямаше да се оправя.