Бях на 15 години, когато разбрах истината. Тогава за първи

Бях на 15 години, когато разбрах истината. Тогава за първи път срещнах биологичната си майка. Виждайки ефектна русокоска покрай учебното заведение, всичките ми съученици започнаха да подсвиркват.

Тя обаче гледаше право в мен.

Чувствах се доста неловко. Исках да сe скрия от очите й или да отида някъде. Молех се тя да не се доближава и да не приказва с мен.

– Виж какъв брой е хубава! Макар и по-голяма – шепнеха момчетата.

Тя обаче пристигна при мен и ме назова с дребното ми име.

– Познаваме ли се? – изненадах се аз.

– Трябва да поговорим — отвърна тя.

– Точно в този момент ли?

– Да, само че не тук. Това е персонално.

Лицето ми се покри с червени петна.

Жената беше упорита. Опитах се да я прекъсна, само че тогава чух една фраза от устните й:

– Аз съм твоята майка.

Отидохме на кафе, с цел да не приказваме пред приятелите. Знаех, че съм осиновен, тъй че това не беше вест за мен.

– Бях на 16 години, когато те родих. Всички се обърнаха от мен, тъй че нямах различен избор – стартира да се оправдава тя.

Тогава разбрах за какво е толкоз красива и млада. Не се съмнявах, че тя ми е майка, тъй като си приличахме. Интересуваше ме единствено едно: за какво е пристигнала?

„ Исках да те видя и да те помоля за амнистия. Въпреки че евентуално в никакъв случай няма да можеш да ми простиш. Можем ли да си поддържаме връзка? “

Беше ми доста обидно. Толкова доста, че имах буца в гърлото си – даже не можах да изцедя дума от устата си.

Не знаех какво да й отговоря. Исках да я изругая, само че трябваше да се овладея. Съгласих се на друга среща просто от възпитание. Трябваше да реша дали желая да подкрепям връзка с нея или не.

Родителите ми незабавно видяха, че нещо не е наред с мен. Мърморех им и се държах жестоко, тъй като не желаех да надникат в душата ми. Когато обаче забелязах по какъв начин ме гледа татко ми, разбрах, че се държа неуместно.

Разказах им всичко.

– Не желая да я осъждам, само че не трябваше да го прави – сподели бащата.

– Но тя просто желае да общува… – пробвах се да я защитя.

– А в случай че не знаеше, че ние сме твои приемни родители?  Представяш ли си какви страсти би изпитал? Държала се е като лакомец.

– Защо?

Не разбирах за какво родителите ми бяха по този начин настроени. Бях засегнат. Не желаех да изгубвам връзка с майка си.

– Първо трябваше да разиска всичко с нас – добави мама.

— Но каква е разликата? Все отново знаех истината! – продължих да не отстъпвам позициите си.

Мама стартира да плаче. А татко ми сподели, че решението е мое.

„ Ако изляза на среща с нея, ще се разсърдите ли? “

– Не. Можеш да я поканиш при нас, в случай че искаш. Да се ​​опознаем и да си изясним всичко “ – предложи баща.

Видях майка си три пъти. След това тя изчезна. Очевидно тя се срещна с мен единствено с цел да не я изтезава повече съвестта. Размаха опашка и изчезна.

Слава Богу, че не се привързах към нея. Но въпреки всичко ми беше болно. Беше ми дала обещание, че ще се виждаме. Оказа се неистина.

С мама повече не поддържаме връзка. Радвам се, че не направих нелепост и не наскърбих осиновителите си.