Чиновниците ще се удавят при бежанско цунами
Бягащите от войната в Украйна изправят Европа пред най-голямата филантропична рецесия от Втората международна война насам. Броят на украинците, влезнали в Европейски Съюз от началото на войната, към този момент надвиши 2 млн. по оценки на Организация на обединените нации, а съгласно прогноза на Европейската комисия бежанците ще доближат 4 млн. души.
В България към този момент са останали около 23 000 души, а държавното управление закъсня с подготовката за поемането на огромни групи хора. През 2015 година в пика на бежанската рецесия от Сирия за цялата година у нас са останали публично 25 000 души, а сегашните 23 000 дойдоха тук в границите на 4-5 дни.
Страната ни си спести срамни фрагменти при започване на вълната единствено с помощта на невижданата готовност на елементарни жители, неправителствени организации и локални управляващи.
Две седмици след началото на войната кабинетът към момента нямаше ситуационен център, който да поеме координацията и обезпечаването на настаняване на искащите да останат у нас. Като емблема на закъснялата реакция, по границите тези дни изникнаха необзаведени фургони и палатки, които разбираемо всички подминават. Бежанската вълна, която визира един куп системи - обществена, здравна, просветителна, се разяснява у нас основно като хотелиерски проблем, а главен представител по нея се оказа туристическият министър. Но проблемите занапред ще стават все по-сериозни, в случай че войната не завърши бързо и се осъществен прогнозите за над 300 000 бежанци към България. Какви права имат у нас украинските бежанци и къде са пробойните в дейностите на българските институции?
90 дни пролонгация
Особеното на тази бежанска вълна е доста по-голямата независимост на бягащите от войната къде да отидат. Украинските жители имат право на 90 дни безвизов престой в Европа, право да пътуват сред страните и това сега прави целия поток променлив. Голяма част от влизащите в България украинци стоят броени дни у нас и напущат страната. Според оценките на институциите половината от влезлите дотук бежанци - общо 43 000 души, са напуснали България. Страната ни има „ лукса “ да не е измежду най-атрактивните за престой. Те всеобщо заобикалят да вършат регистрация, тъй като се тормозят да не им вземат паспортите. Премиерът Петков се срещна с група украинци и даде обещание, че в края на тази седмица процедурата по регистрацията им в Министерство на вътрешните работи и приемането им на персонални карти ще стане доста бърза и улеснена.
Хаосът е огромен и поради задействането на напълно нов юридически статут за тези хора – правото на краткотрайна протекция. Това е режим, друг от нормалния ред за протекция посредством даване на бежански статут, като концепцията е, че тези хора нямат потребност от непрекъсната поддръжка, а единствено от краткотрайни грижи поради вярата да се върнат по родните си места след края на войната. Временната протекция се дава за интервал от 1 година, с алтернатива за удължение два пъти по 6 месеца.
Решението на Съвета на Европейски Съюз за използване на този ред на протекция влезе в действие на 4 март, само че казусът е, че той не е прилаган до момента и има доста въпросителни. Така или другояче редът за използване на директивата у нас е организиран – посредством текстове в закона за убежището и бежанците. Законът е пределно явен чия е отговорността за приемане на проект за даване на краткотрайна протекция – на Министерския съвет. Планът следва да дефинира орган, който обезпечава цялата съгласуваност на краткотрайната протекция, метода за настаняване на хората, финансирането на всички ограничения.
Показателен за многото неясноти е фактът, че едвам на 8 март Европейска комисия пусна разяснителна информация с въпроси и отговори за този статут. Комисията очевидно е изискала от страните-членки да основат и единни осведомителни портали, само че уви, българският - https://www.gov.bg/en/ukraine, към този момент не дава съвсем никаква информация. Рано или късно обаче хората ще открият правата си и може да се чака, че макар релокацията към други страни в Европа, огромен брой бежанци ще изискат краткотрайна протекция и в България. Това, което се обрисува да получат, изключително по линия на обществено подкрепяне, не е никак обнадеждаващо.
Какъв статут ще им даде България?
Бежанците се тормозят да подават документи, тъй като се притесняват, че те ще ги „ вържат “ в България. При статута на краткотрайна протекция това не е по този начин – макар че по концепция кандидатстването за такава протекция те обвързва с съответната страна, Европейски Съюз се съгласи да не ползва назаказателни ограничения против хората, решили в последна сметка да отпътуват за друга държава-членка. Тези хора няма да бъдат връщани в страната, в която първо са поискали протекция, реши съветът на Европейски Съюз.
Съвсем разнообразни са и документите, които ще се получават при поискана краткотрайна протекция. В този случай Агенцията за бежанците ще издава обособен тип регистрационна карта. Получаването на краткотрайна протекция не изключва кандидатстването за бежански или за филантропичен статут, като това може да стане когато и да е в границите на периода на закрилата.
Кметовете и елементарните хора отсрамиха държавното управление
Хаосът и закъснението в реакцията на централната власт у нас беше очевидно. Общините, които имат повече опит, бързо образуваха спешни щабове, а мобилизацията на елементарни жители, хора с украински генезис у нас, неправителствени организации, е доста огромна. Така България съумя да поеме първия поток от хора с огромен възторг и добра сила макар хаоса. Координацията на равнище Министерски съвет се забави и показателни за това са дребното, само че грозни фрагменти на принудени да изоставен хотелите бежанци поради неналичието на средства, обезпечени от страната за настаняване.
Към момента единствената помощ, за която се приказва, са 40 лева на ден за настаняване и изхранване на човек, като парите ще могат да се изплащат със задна дата евентуално от идната седмица. Въпросът към помощта бе мощно преекспониран и засенчи различен факт - че наличната база - и в държавни здания, и в хотели, е много-много скромна - 1200 позиции.
Най-мъгляв е въпросът със обществените помощи
Директивата изисква страните-членки да дават помощи от обществени грижи на лицата като средства за битие, само че тип и размер не се конкретизират. При други права – като да вземем за пример правото на достъп до обучение, е посочено, че достъпът се обезпечава при същите условия като за жителите на съответната страна, само че при обществените помощи такава спогодба не е направена. Социалното министерство не отговори на въпроси на „ Сега “ какви помощи има намерение да дава на бежанците, само че в случай че се следва логиката на общото обществено подкрепяне, хората би следвало да получат много мизерни суми. Достатъчно е да напомним, че обезпеченият най-малък приход у нас, от който се дефинират обществените помощи, е 75 лева.. на месец.
Няма изясненост и до каква степен войната в Украйна е засегнала съществуващите там на място системи за обществено подкрепяне и дали хората от уязвими групи не престават да се употребяват от права. „ Сега “ изиска такава информация от украинското посолство, само че до публицистичното привършване на броя не получи отговор. Правителството твърди, че е основало добра организация с работодателите за обезпечаване на информация за пазара на труда, само че тук просто се ползват към този момент работещи механизми за сезонна претовареност, без това да отразява актуалната невиждана обстановка.
Здравното обслужване - проблем в вероятност
Не е изключително явен и достъпът до здравно обслужване на бежанците. Тук законът у нас планува да се обезпечи минимално обслужване при незабавни положения, само че директивата е по-широка и дава право да се поеме и здравно обслужване при положение на болест. Това право обаче ще се сблъска с една от най-тромавите институции у нас - НЗОК. Каквато и съгласуваност да основава сега здравният министър проф. Асена Сербезова (която е от малцината министри, дейни по кризата), рано или късно ще възникне проблем с отчитането и заплащането на медицинските грижи за бежанците.
В образованието - неясноти за децата със специфични потребности
В просветителната система съществени проблеми се обрисуват при деца със специфични потребности. В мрежите към този момент има питания на родители на такива деца дали следва да имат ТЕЛК, с цел да употребяват ресурсна поддръжка в учебно заведение. МОН бързо се провежда и сътвори ред за записване в учебно заведение и градина, като твърди, че системата е подготвена да работи с такива деца. Някои украински деца към този момент вървят на градина и учебно заведение у нас, само че бройките са доста скромни.
Слабият поток към България към този момент избавя нашите институции от огромни провокации. Прогнозите на Европейска комисия обаче са за доста по-голяма вълна, която може да доближи от 2,5 до 6,5 млн. души. Очаква се, че половината от тези хора ще изискат дълготраен статут на бежанци, тъй като няма да са в положение да се върнат в Украйна по политически аргументи. Статутът на краткотрайна протекция би следвало да разпредели във времето този напън, само че подготовката за него би трябвало да стартира в този момент.
В България към този момент са останали около 23 000 души, а държавното управление закъсня с подготовката за поемането на огромни групи хора. През 2015 година в пика на бежанската рецесия от Сирия за цялата година у нас са останали публично 25 000 души, а сегашните 23 000 дойдоха тук в границите на 4-5 дни.
Страната ни си спести срамни фрагменти при започване на вълната единствено с помощта на невижданата готовност на елементарни жители, неправителствени организации и локални управляващи.
Две седмици след началото на войната кабинетът към момента нямаше ситуационен център, който да поеме координацията и обезпечаването на настаняване на искащите да останат у нас. Като емблема на закъснялата реакция, по границите тези дни изникнаха необзаведени фургони и палатки, които разбираемо всички подминават. Бежанската вълна, която визира един куп системи - обществена, здравна, просветителна, се разяснява у нас основно като хотелиерски проблем, а главен представител по нея се оказа туристическият министър. Но проблемите занапред ще стават все по-сериозни, в случай че войната не завърши бързо и се осъществен прогнозите за над 300 000 бежанци към България. Какви права имат у нас украинските бежанци и къде са пробойните в дейностите на българските институции?
90 дни пролонгация
Особеното на тази бежанска вълна е доста по-голямата независимост на бягащите от войната къде да отидат. Украинските жители имат право на 90 дни безвизов престой в Европа, право да пътуват сред страните и това сега прави целия поток променлив. Голяма част от влизащите в България украинци стоят броени дни у нас и напущат страната. Според оценките на институциите половината от влезлите дотук бежанци - общо 43 000 души, са напуснали България. Страната ни има „ лукса “ да не е измежду най-атрактивните за престой. Те всеобщо заобикалят да вършат регистрация, тъй като се тормозят да не им вземат паспортите. Премиерът Петков се срещна с група украинци и даде обещание, че в края на тази седмица процедурата по регистрацията им в Министерство на вътрешните работи и приемането им на персонални карти ще стане доста бърза и улеснена.
Хаосът е огромен и поради задействането на напълно нов юридически статут за тези хора – правото на краткотрайна протекция. Това е режим, друг от нормалния ред за протекция посредством даване на бежански статут, като концепцията е, че тези хора нямат потребност от непрекъсната поддръжка, а единствено от краткотрайни грижи поради вярата да се върнат по родните си места след края на войната. Временната протекция се дава за интервал от 1 година, с алтернатива за удължение два пъти по 6 месеца.
Решението на Съвета на Европейски Съюз за използване на този ред на протекция влезе в действие на 4 март, само че казусът е, че той не е прилаган до момента и има доста въпросителни. Така или другояче редът за използване на директивата у нас е организиран – посредством текстове в закона за убежището и бежанците. Законът е пределно явен чия е отговорността за приемане на проект за даване на краткотрайна протекция – на Министерския съвет. Планът следва да дефинира орган, който обезпечава цялата съгласуваност на краткотрайната протекция, метода за настаняване на хората, финансирането на всички ограничения.
Показателен за многото неясноти е фактът, че едвам на 8 март Европейска комисия пусна разяснителна информация с въпроси и отговори за този статут. Комисията очевидно е изискала от страните-членки да основат и единни осведомителни портали, само че уви, българският - https://www.gov.bg/en/ukraine, към този момент не дава съвсем никаква информация. Рано или късно обаче хората ще открият правата си и може да се чака, че макар релокацията към други страни в Европа, огромен брой бежанци ще изискат краткотрайна протекция и в България. Това, което се обрисува да получат, изключително по линия на обществено подкрепяне, не е никак обнадеждаващо.
Какъв статут ще им даде България?
Бежанците се тормозят да подават документи, тъй като се притесняват, че те ще ги „ вържат “ в България. При статута на краткотрайна протекция това не е по този начин – макар че по концепция кандидатстването за такава протекция те обвързва с съответната страна, Европейски Съюз се съгласи да не ползва назаказателни ограничения против хората, решили в последна сметка да отпътуват за друга държава-членка. Тези хора няма да бъдат връщани в страната, в която първо са поискали протекция, реши съветът на Европейски Съюз.
Съвсем разнообразни са и документите, които ще се получават при поискана краткотрайна протекция. В този случай Агенцията за бежанците ще издава обособен тип регистрационна карта. Получаването на краткотрайна протекция не изключва кандидатстването за бежански или за филантропичен статут, като това може да стане когато и да е в границите на периода на закрилата.
Кметовете и елементарните хора отсрамиха държавното управление
Хаосът и закъснението в реакцията на централната власт у нас беше очевидно. Общините, които имат повече опит, бързо образуваха спешни щабове, а мобилизацията на елементарни жители, хора с украински генезис у нас, неправителствени организации, е доста огромна. Така България съумя да поеме първия поток от хора с огромен възторг и добра сила макар хаоса. Координацията на равнище Министерски съвет се забави и показателни за това са дребното, само че грозни фрагменти на принудени да изоставен хотелите бежанци поради неналичието на средства, обезпечени от страната за настаняване.
Към момента единствената помощ, за която се приказва, са 40 лева на ден за настаняване и изхранване на човек, като парите ще могат да се изплащат със задна дата евентуално от идната седмица. Въпросът към помощта бе мощно преекспониран и засенчи различен факт - че наличната база - и в държавни здания, и в хотели, е много-много скромна - 1200 позиции.
Най-мъгляв е въпросът със обществените помощи
Директивата изисква страните-членки да дават помощи от обществени грижи на лицата като средства за битие, само че тип и размер не се конкретизират. При други права – като да вземем за пример правото на достъп до обучение, е посочено, че достъпът се обезпечава при същите условия като за жителите на съответната страна, само че при обществените помощи такава спогодба не е направена. Социалното министерство не отговори на въпроси на „ Сега “ какви помощи има намерение да дава на бежанците, само че в случай че се следва логиката на общото обществено подкрепяне, хората би следвало да получат много мизерни суми. Достатъчно е да напомним, че обезпеченият най-малък приход у нас, от който се дефинират обществените помощи, е 75 лева.. на месец.
Няма изясненост и до каква степен войната в Украйна е засегнала съществуващите там на място системи за обществено подкрепяне и дали хората от уязвими групи не престават да се употребяват от права. „ Сега “ изиска такава информация от украинското посолство, само че до публицистичното привършване на броя не получи отговор. Правителството твърди, че е основало добра организация с работодателите за обезпечаване на информация за пазара на труда, само че тук просто се ползват към този момент работещи механизми за сезонна претовареност, без това да отразява актуалната невиждана обстановка.
Здравното обслужване - проблем в вероятност
Не е изключително явен и достъпът до здравно обслужване на бежанците. Тук законът у нас планува да се обезпечи минимално обслужване при незабавни положения, само че директивата е по-широка и дава право да се поеме и здравно обслужване при положение на болест. Това право обаче ще се сблъска с една от най-тромавите институции у нас - НЗОК. Каквато и съгласуваност да основава сега здравният министър проф. Асена Сербезова (която е от малцината министри, дейни по кризата), рано или късно ще възникне проблем с отчитането и заплащането на медицинските грижи за бежанците.
В образованието - неясноти за децата със специфични потребности
В просветителната система съществени проблеми се обрисуват при деца със специфични потребности. В мрежите към този момент има питания на родители на такива деца дали следва да имат ТЕЛК, с цел да употребяват ресурсна поддръжка в учебно заведение. МОН бързо се провежда и сътвори ред за записване в учебно заведение и градина, като твърди, че системата е подготвена да работи с такива деца. Някои украински деца към този момент вървят на градина и учебно заведение у нас, само че бройките са доста скромни.
Слабият поток към България към този момент избавя нашите институции от огромни провокации. Прогнозите на Европейска комисия обаче са за доста по-голяма вълна, която може да доближи от 2,5 до 6,5 млн. души. Очаква се, че половината от тези хора ще изискат дълготраен статут на бежанци, тъй като няма да са в положение да се върнат в Украйна по политически аргументи. Статутът на краткотрайна протекция би следвало да разпредели във времето този напън, само че подготовката за него би трябвало да стартира в този момент.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ