By Dr. Frank Umbach is Research Director of the European

By Dr. Frank Umbach is Research Director of the European Centre for Energy and Resource Security (EUCERS) at Kings College, London

⦁ Производствените разноски на Русия нарастват, защото добивът минава в полета в Далечния север
⦁ Тези разноски не се отразяват или възвръщат посредством актуалните цени за крайните консуматори
⦁ Износът на шистов газ и полутечен природен газ в Съединени американски щати се трансформира в рентабилна опция

Често, само че несъмнено изказване за противоречивия газопровод Северен поток 2 и последният кръг от американските наказания против Русия е, че съветският природен газ е доста по-евтин от този на конкурентните снабдители. Това се отнася изключително за износа на полутечен природен газ от шистовите производителите в Съединени американски щати.

Според този мотив, Европейският съюз би трябвало да го остави на пазарната цена (газопровода Северен поток 2), и това да дефинира, кои снабдители на газ избират европейските вносители. Но евтиният газ на Русия от зрелите й полета в Западен Сибир, бързо понижава, а добивът от новите газови залежи на полуостров Ямал би трябвало да бъде мощно субсидиран, с цел да компенсира по-високите индустриални и транспортни разноски. Този въпрос надалеч не е научен във време, когато цените на газа в Европа и Азия бързо понижават и износът на полутечен природен газ от Съединени американски щати става по-евтин.

Всъщност Европа навлиза в нова епоха, когато съветският газ (ако не е субсидиран) към този момент не е на ниска цена, а LNG от Съединени американски щати и други производители към този момент не е безценен.

Различен артикул

От 2012 година до 2016 година междинната цена на износа на съветски природен газ за Европа спадна от над 400 $ за 1000 кубически метра (см) до едвам 167 $. Това доста намали цените в основните газови центрове на Европа (холандската TTF и немската NCG), които през предходната година бяха приблизително към 243 до 245 щатски $ за 1 000 см. Един от главните причини е, че съветските експортьори на газ нямат за какво да се опасяват от по-скъпите снабдители на LNG в Съединени американски щати.

Но съветският газ, преминаващ през тръбопровода " Северен поток -2 ", няма да бъде същият като този, който в този момент се доставя през директните страни Украйна и Беларус. Този водопровод ще бъде захранван от новите полета на полуостров Ямал, където производството на газ е доста по-скъпо. По същия метод изказванието, че превозването на газ през съществуващия водопровод " Северен поток -1 " е доста по-евтино, в сравнение с да го пренасяме през Украйна, е подозрително. Огромни и постоянно прикрити държавни дотации го вършат доходна единствено за европейските сътрудници на Газпром и за елита на Русия, само че пагубни за съветските данъкоплатци и за държавния бюджет.

Правилото е, че газовите тръбопроводи на сушата са по-евтин способ за превозване от LNG по море на разстояние от към 3000 до 3500 километра. Офшорните тръбопроводи, като се имат поради техните по-големи разноски, са по-евтини единствено на разстояние от 1000 километра или по-малко. Тъй като полетата на Ямал са на 4 300 километра от балтийското крайбрежие на Германия, в това число 1200-километровият сегмент " Северен поток ", това предписание допуска, че вносът на полутечен американски или африкански LNG може да бъде по-евтин от газа от Ямал.

Официалната цена от 10 милиарда $ за офшорния сегмент на " Северен поток -2 " явно не включва големите капиталови разноски на полуостров Ямал и новопостроения 3 100-километров сухопътен водопровод в региона на Санкт Петербург, където стартира " Северен поток -2 ". За разлика от това частните западни вложители (като Cheniere, експортьорът на LNG, основан в САЩ) би трябвало да включват съвсем всички вложения в нови газови залежи, тръбопроводи и терминали за експорт (плюс разноските за втечняване и доставка) в крайните си експортни цени за полутечен природен газ.

Стряскащи цифри

Русия има потвърдени ресурси от 32,3 трилиона кубически метра (т.м.) след Иран със 17,3% от международните ресурси на природен газ. От 2012 година обаче Русия е изпреварена от Съединени американски щати като най-големият производител на газ в света. Газът съставлява повече от 50% от потреблението на сила в Русия. Но спрямо съветската петролна промишленост, налозите от газовия бранш играят релативно дребна роля в държавния бюджет.

Приходите от експорт на газ са се намалили на половина от рекордните 69,1 милиарда $ през 2008 година до 31,2 милиарда $ през 2016 година, което се дължи на понижаващите се международни цени и експорт, изключително в някогашните руски страни (Украйна, балтийските държави). С пониженото търсене в европейските и азиатските газови пазари Русия има годишен свръхкапацитет на газ до 140 милиарда кубически метра, който не може да откри експорт.

Производството на газ в Русия е в застоялост през последните години, основно заради забележителния спад на продукцията на " Газпром " - от 547 милиарда куб. м през 2005 година на 405,7 милиарда куб. м през предходната година. Това е много под прогнозите през 2008 година, че годишното му произвеждане ще доближи 620-640 милиарда кубически метра в средата на това десетилетие. Съответно делът на Газпром в съветското произвеждане на газ се е свил до 62% през предходната година от 83% през 2008 година, до момента в който делът на по този начин наречените " самостоятелни " (в които " Газпром " държи по-малко от 50%) набъбна. Нарастващите съперници като Rosneft (най-голямата държавна петролна компания) и PAO Novatek (най-голямата частна газова компания) поглъщатчасти от вътрешния пазарен дял на " Газпром ".

Russia’s biggest gas producers
⦁ • Gazprom 405.7 bcm (62%/68.1%)
⦁ • PAO Novatek 50.9 bcm (8%/10.7%)
⦁ • Rosneft 50.4 bcm (7.2%/9.4%)
⦁ • Lukoil 17.6 bcm (2.7%)
⦁ • Gazprom Neft 15.6 bcm (2.4%)
⦁ • Surgutneftegaz 9.8 bcm (1.5%)

All figures from 2016, second percentage figure in pairs includes subsidiaries and joint ventures.

Source: Szymon Kardas, Center for Eastern Studies (OSW), Warsaw

Разходите за Ямал

Старите газови полета на Русия в Западен Сибир бързо се изчерпват. Новите полета в далечния север на страната, на полуостров Ямал и в Арктика, се намират надалеч от вътрешните и експортните пазари и там добивът се прави в доста по-сурови екологични и климатични условия. Полуостров Ямал, източен Сибир (Ковихта, Чаянда) и офшорните полета (Shtokman) са в едва обитаеми региони с незадоволителна инфраструктура. За да се преодолее тази обстановка, през 2002 година съветското държавно управление утвърди цялостна стратегия за развиване на Ямал, която от няколко години се преразглежда и променя.

Досегашните вложения в газовите залежи Ямал и в терминалите за полутечен природен газ (посочени по-долу) са оценени на повече от 100 милиарда $ (от които единствено 50 милиарда $ са от Газпром) и общата сума може да надвиши 200 милиарда до 2025 година. 236 нефтени и газови залежи с общо потвърдени ресурси от 44,5 ткм и съвсем 5 милиарда тона петрол.

Климатът в региона е жесток - непрекъснат лед и температури минус 50 градуса по Целзий през дълги зими, топене, което покрива 80 % от територията с блата, езера и реки през лятото. Тези условия вършат сондирането и производството по-сложни и скъпи. Те също по този начин изискват доста по-голям разход на сила, в сравнение с в Западен Сибир. Освен това част от горивото се нуждае от интензивна обработка, преди да може да бъде употребявано или изнесено.

Western Siberia gas output, 2002-2013
(Yamburg, Urengoy and Medvezhye fields)
⦁ • Percentage of Russia’s total gas production ~90%
⦁ • Output 6.56 tcm
⦁ • Reserve depletion -3.4 tcm
• Depletion by field o Yamburg >50%
o Urengoy >60%
o Medvezhye >80%
⦁ Newly proven reserves:180.9 bkm
Russia total new reserves (incl. offshore) 3.16 tcm

Source: Szymon Kardas, Center for Eastern Studies (OSW), Warsaw

Ямал включва и най-напредналия план за LNG в Русия. Акционери са PAO Novatek (с 50.1% дял), Франция - Total S.A. (20%), China CNPC (20%) и China`s Silk Road Fund (9.9%). Огромният план на стойност към 27 милиарда $ (включващ три терминала за втечняване, всеки с общ потенциал от 5,5 млн. тона) стартира да действа в края на тази година, когато се отвори първият терминал (пълният потенциал от 16,5 млн. тона би трябвало да бъде доближат до 2022 - 2023 г.). Бизнес проектът на предприятието обаче се базираше на упованията за международни цени на петрола над 60 $ за барел и е малко евентуално начинанието да бъде печелившо при цена на суровия нефт към Щатски долар 45.

Руските газови компании и Кремъл подценяват разширяващото се въздействие на Съединени американски щати като производител на LNG и шистов газ върху международните петролни пазари. Те към момента не са създали ясна и поредна тактика за справяне с това развиване. Руските планове за полутечен природен газ бяха наранени от компликации при финансирането, постоянно забавяне, надхвърляне на разноските, понижаващи се цени и компликации при придобиването на основни технологии за втечняване и компресори, дължащи се на западните наказания. Русия не разполага с ноу-хау за създаване на терминали за експорт на полутечен природен газ. Въпреки това през март 2017 година президентът Владимир Путин даде обещание, че Русия ще стане най-големият производител на LNG в света.

Gazprom’s Yamal-Megaproject
⦁ • Number of fields 32
⦁ • Proven reserves 4.9 tcm (15% of Russia’s total)
• Total reserves and recourses o Gas 26.5 tcm
o Gas condensate 1.6 bt
o Oil 300 mt

• Gas production in 2016 64 bcm
• Forecast gas output in 2030 320-360 bcm

Source: Gazprom

Най-важни от новите газови полета на Русия са три полета на " Газенпром " на полуостров Ямал. Годишното им произвеждане е повишено до 67,4 милиарда куб. м от 22,8 милиарда куб.м. през 2013 година, само че това е надалеч от плануваното равнище от 115 милиарда кубически метра, което се очакваше да бъде достигнато тази година и в този момент е отсрочено до 2022 година Това много разочароващо състояние е сходно на това на други нови газови полета в Далечния Изток и Източен Сибир. Като се имат поради непрекъснато ниските цени на природния газ, употребата на тези находища може да остане нерентабилна макар напъните за понижаване на разноските.

Свързаност на " Северен поток "

Русия има най-голямата и най-обширна газопроводна мрежа в света. Тази преносна инфраструктура, състояща се от 171 200 километра тръбопроводи и голям брой газови компресорни станции, е благосъстоятелност и се ръководи от " Газпром ". Съществуващата вътрешна система значително е амортизирана и от ден на ден се износва. Значителни елементи от мрежата би трябвало да бъдат осъвременени. Основните газопроводи имат междинна възраст над 25 години; през 2014 година единствено 12% от тръбопроводната мрежа е на по-малко от 10 години.

През последното десетилетие Русия влага доста повече в износни тръбопроводи, в сравнение с в поддържането и модернизирането на своята вътрешна газова инфраструктура. За да зарежда " Северен поток -2 " с газ от Ямал, " Газпром " трябваше да построи скъпи транспортни линии за своята унифицирана система за доставка на газ (UGSS), с цел да свърже полетата на Бованково с основната газова компресорна станция на " Северен поток " покрай Санкт Петербург.

През предишния януари президентът Путин откри тръбопровода за транспорт на данни " Бованково-Укхата-2 " с дължина 1 265 километра, който дружно с паралелния " Бованково-Укхата-1 " има общ потенциал от 115 милиарда кубически метра годишно. Тръбопроводите би трябвало да останат в употреба до 2087 година, макар че изменението на климата (с планувано приблизително нарастване на температурите от 6 ° по Целзий) в това време може да е трансформирало обстановката.

Изграждането на тръбопровода Bovanenkovo- Укхата -1 започва през 2008 година и завърши през 2012 година, когато стартира производството на комерсиалната продукция в Бованково. Общата стойност на двете посоки се прави оценка на 27 милиарда $. И двата тръбопровода се свързват с тръбопроводите Укхата-Torzhok с дължина на 1300 километра и с компресорната им станция в Гряжевец. Изграждането на втората направляваща на тръбопровода на Укхата-Torzhik стартира през октомври 2015 година и е планувано за довеждане докрай през 2019 година

Ако мощно субсидираните разноски за тези дълги тръбопроводи до балтийското крайбрежие бяха добавени към капиталовите и оперативните разноски на Ямал (както биха били за частния западен производител), ямалският газ не би бил конкурентоспособен в Европа.

Стратегическа вероятност

Приходите, генерирани от съветския газов бранш, са намалели, само че той към момента ще играе жизненоважна роля в социално-икономическото развиване на страната, за задачите на външната политика и стратегическите сметки за властовия хайлайф.

" Газпром " към този момент се приспособява (с неохота) към изменящия се пазар на газ, като приема хибридна ценова тактика в Европа, само че има ограничавания за това до каква степен ще стигне. Елена Бурмистрова, основен изпълнителен шеф на " Газпром износ ", разгласи през май 2017 година, че компанията няма да се доближава нападателно към ценообразуването в хъбовете, нито възнамерява доста повишаване на броя на търговете. Вместо това тя ще се опита да резервира каузи на дълготрайните контракти, с цел да обезпечи нужната " непоклатимост " на пазара. Защитата на статуквото обаче опонира на динамичността и действителностите на международния газов пазар, както и на задачата на Европейски Съюз за основаване на либерализиран общ газов пазар в Европа.

Както признават съветските специалисти, Газпром сега субсидира Yamal газ от мощно печелившите западни Сибирски полета, което му разрешава да бъде конкурентоспособен с други газопроводи и газопреносни системи. Но поради възходящия напън върху маржовете на " Газпром " от доста ниски цени, систематична корупция и неефективност, това може и да не е стабилно - макар че през 2016 година компанията дефинира нов връх за размера на износа на газ за Европа.

Не е изненадващо, че пазарната оценка на Газпром спадна трагично от 250 милиарда $ през 2010 година до едвам 44,5 милиарда $ на 1 септември 2017 година Компанията регистрира по-малко от 80% спад в чистите доходи през второто тримесечие на тази година до 47,9 милиарда рубли, което е по-малко от една пета от равнището през същия интервал на 2015 година Потъването се дължи основно на валутни загуби от преоценка на задължения, деноминирани в задгранична валута.

Производствените разноски на бързо растящите западни Сибирски полета на Газпром са сред Щатски долар 3 и Щатски долар 5 на милион английски топлинни единици (mbtu), в съпоставяне със Щатски долар 7-10 за Yamal газ и Щатски долар 12-13 за производството в Арктика.

Сравнете това с съперниците на " Газпром " в Северна Америка: Cheniere чака цената на Henry Hub сред Щатски долар 2 и Щатски долар 3 на mbtu в обозримо бъдеще (тази цифра изключва разноските за втечняване, превоз и регазификация). Средната цена на съветския газ, доставен посредством " Северен поток -2 ", е 4,35 $ през 2016 година Това изключва големите капиталови разноски в региона на Ямал и транспортните разноски за 3100 километра газопроводи от Yamal до " Северен поток -2 ", които не могат да бъдат включени в това ниско равнище за ценообразуване.

Изчисленията за износа на газ на Газпром за 2017 година се базират на US Щатски долар 180-190 за 1000 см или на US Щатски долар 4,90-5,17 на mbtu. При сегашните международни цени Москва ще бъде принудена да резервира или понижи тази цена под 5 щ.д., защото ще бъде разполагаем още шистов газ в Съединени американски щати. Според Международната организация по енергетика (МАЕ) междинната цена на LNG в Европа в Европа е била 4,78 $ през 2016 година - малко под тази на вноса по тръбопроводи. Това допуска, че износът на полутечен природен газ може да бъде в положение да се конкурира с съветския водопровод на газ от Щатски долар 4 на mbtu или даже по-малко, изключително в случай че намаляващата цена на втечняване от Щатски долар 1.50-3 за mbtu се третира като намалена цена. Това съществено би навредило на упоритостите на доста по-скъпия експорт на полутечен природен газ в Русия.

Пазарни деформации

Руските производители не могат също по този начин да разчитат, че ще продължат да се възползват от спада на рублата по отношение на щатския $, което е от огромна изгода за експортьорите на газ. Всички облаги от съветската валута ще покачват индустриалните и транспортните разноски във време, когато промишленото произвеждане на шистов газ се усилва бързо. До 2022 година производителите от Съединени американски щати се чака да добиват 890 милиарда куб. м, или 22% от международното произвеждане на газ. Повече от половината от това произвеждане се чака да се трансформира в експорт на полутечен природен газ, което ще разреши на Съединени американски щати да съперничат на Катар и Австралия като водещ международен експортьор на полутечен природен газ, съгласно последната прогноза на Международната организация по енергетика.

По изчисленията на самостоятелни съветски газови специалисти, които регистрират 30% експортно мито, валутни курсове, енергийно наличие (много контракти се правят оценка с енергийно наличие, а не обеми) и други конверсионни фактори, Газпром не може да си разреши в допълнение да понижи цените на природния газ, с цел да завоюва ценова война с производителите на полутечен природен газ в Съединени американски щати. Очевидно цифрите удостоверяват, че съветският газ към този момент не се радва на действително ценово преимущество пред експортьорите от Съединени американски щати или други експортьори на полутечен природен газ.