Защо пътуването в ЕС вече зависи от бустерната доза
Бустер против пътешестване в Европейския съюз. Това е най-важното, което би трябвало да знаете, в случай че се стягате за път и наред с това сте били от първите имунизирани в България. Ето за какво.
Доскоро всички с цялостен имунизационен курс можеха да пътуват до страни от Европейски Съюз просто със документ, в който е посочено, че имат сложени две дози ваксини (или една за медикамента на Янсен).
На 1 февруари 2022 година. Сега към този момент се приема, че двойната доза има период на годност от 9 месеца. Ако сте имунизирани преди повече от 9 месеца, само че не сте си сложили бустерна доза, все едно нямате документ за пътешестване. За да заминете, ви би трябвало и трета доза.
Колко българи визира това
Тази смяна сега визира към 93 хиляди българи, които са били измежду първите имунизирани. За тях е изтекла 9-месечната годност на документа и с цел да пътуват в Европейски Съюз, би трябвало да имат и бустер.
Деветте месеца се броят от деня на приключения имунизационен курс.
По в България са сложени над 644 хиляди бустерни дози. Това дава отговор на към една трета от всички имунизирани. Не е известно какъв измежду тях е делът на тези, които са се ваксинирали първи и чийто документ към този момент не се приема за пътешестване в Европейски Съюз, в случай че са без бустерна доза.
Ако нямате бустер, а имунизацията е изтекла
В момента са все по този начин годни и другите два метода за пътешестване - след преболедуване и след тест. Ето какъв брой време важат:
Ако сте преболедували и първият ви позитивен PCR тест е публикуван в последните 6 месеца преди пътуването;Ако имате негативен PCR тест, публикуван до 72 часа преди идването в чужбина, или негативен антигенен тест, публикуван до 24 часа преди идването.
Европейски Съюз при започване на октомври 2021 година Първоначално с тях се имунизираха хора, попадащи в, само че седмици по-късно България отвори достъпа за всички искащи.
България продължава да е на последно място в Европейски Съюз по брой на имунизираните. Имунизираните са малко над 2 млн. и 20 хиляди души, което дава отговор на 29,2% от популацията.
На предпоследно място е Румъния с 41,5% имунизирани.
В края на 2021 година в България беше маркиран растеж в броя на поставяните дози, част от които бяха бустерни.
Думата "засега "
Всичко, засягащо документите, върви с думата "засега ". Тази дума употребява и Асена Сербезова пред Свободна Европа: "когато си поставите бустерната доза, към този момент няма [да има краен период на] годност документът. "
Засега спомагателна доза не е нужна за валидността на зеления документ за територията на България. Тоест, съществува разминаване сред вътрешните правила и разпоредбите на Европейски Съюз, само че то е възможно в границите на съюза. В България документът се признава и без бустерна доза, и без да има значение какъв брой от дълго време е сложена имунизацията.
Как работят бустерните дози
Целта на бустерната доза е да усили равнищата на имунните реакции, откакто те са отслабнали по натурален път. Това, асистент-професор по микробиология в института Блаватник към Харвардския медицински университет.
По негови думи бустерът заблуждава имунната система, че още веднъж вижда патоген, тъй че да се засилват клетките, които създават антителата, както и другите имунни кафези.
Това се случва посредством развой, наименуван афинитетно съзряване на антителата (от англ. antibody affinity maturation). По време на този развой имунната система се научава да разпознава по-добре патогените и да създава антитела, които да се свързват с задачата си по-силно.
При вируса SARS-CoV-2 да вземем за пример афинитетно съзрелите кафези могат да бъдат по-ефективни в разпознаването на разновидности с доста разновидности.
Колко дълго трае резултатът на бустера
Все още е рано да се планува трайността на резултатите от бустерните дози, защото използването им стартира относително скоро и проучванията се вършат в придвижване. Затова и никой не може да отговори на въпроса дали скоро няма да се промени още веднъж валидността на документа.
Според на Агенцията по здравна сигурност на Англия да вземем за пример първичната отбрана от третата доза против заразяване и преместване на вируса е сред 65 и 70 %, като на десетата седмица цифрата спада до 45 до 50%.
Защитата от тежки затруднения обаче наподобява доста по-висока – 92% незабавно след слагане и 83% след 10 седмици.
Други три проучвания, оповестени от Центъра за надзор и предварителна защита на болесттите на Съединени американски щати, също демонстрират позитивни резултати. Според бустерните дози защищават от хоспитализация в 90% от случаите спрямо към 57 % при хората, които са получили втора доза преди повече от 180 дни.
Разликата е още по-отчетлива, когато става дума за приемане в незабавно поделение. В тези случаи резултатите демонстрират 82% успеваемост при хората с сложени бустерни дози против 38% при тези, които нямат.
изследване демонстрира, че шансът човек с бустерна доза да се болести е 1.7 пъти по-малък, в сравнение с при имунизиран с две. - че опцията за насърчаване на признаци при съществуване на бустер е 66% по-ниска.
Помага ли бустерът против Омикрон
Лабораторни на Пфайзер и БионТек демонстрират, че бустерните дози усилват имунитета против Омикрон, като пробите са взети близо месец след приемането на дозата.
на Агенцията по здравна сигурност на Англия демонстрира даже 88% успеваемост при Омикрон. Също по този начин в края на януари от Центъра за надзор и предварителна защита на болесттите на Съединени американски щати оповестиха, че над 90% успеваемост както при Омикрон, по този начин и при Делта.
След като стана ясно, че първите две дози не постоянно оказват помощ против Омикрон, някои компании, измежду които и, започнаха да работят върху ваксини, пригодени към новия вид. Възможно е обаче да минат месеци, до момента в който те влязат в приложимост, като през това време актуалната вълна да е отминала или да се е появила нова разновидност на вируса
Затова бустерните дози на този стадий са нормално от същия производител, чиито ваксини са приложени и при първата сесия.
Има и случаи, в които се постанова да се употребява друга ваксина, като досега не са известни противопоказни резултати от това., което съпоставя седем разнообразни марки ваксини, демонстрира, че множеството комбинации провокират мощна имунна реакция, като тя е най-ясно изразена при съчетаването на Модерна и Пфайзер.
Колко да се изчаква
Един от от причините в интерес на използването на бустерна доза след преболедуване е, че броят на антителата след изкарана зараза е по-нисък от този след имунизиране.
, епидемиолог от Мичиганския университет, отговорът на имунната система зависи от това доколко е навлязъл вирусът в тялото, дали има съпътстващи болести, както и от тежестта на признаците. „ Може да имаш по-високо равнище на отбрана, в случай че си бил по-тежко болен или за по-дълго време “, споделя той пред Ню Йорк Таймс. „ Но все пак ще бъде по-ниско от това, което виждаме при имунизациите “.
От друга страна антителата не са единственият аршин, по който може да се съди за отбраната против ковид. на доктор Алберт Шоу, специалист по инфекциозни болести в Йейл, една от най-изумителните елементи на имунната система е нейната памет от предходни инфекции или ваксини.
„ Ако си изложен наново на нещо, паметта дава отговор даже по-силно, в сравнение с в началото. Реакцията на паметта включва антитела, само че също и спомагателна част на имунната система, следена от друга група бели кръвни кафези, наречена Т-клетки или Т-лимфоцити “, споделя той.
Според доктор Шоу реакцията на Т-клетките може да бъде също толкоз значима, колкото и на антителата. Тъй като първите се изследват доста по-трудно в лабораторни условия, равнищата на отбрана на имунната система се следи най-вече по броя антитела. Дори то да е ниско обаче, е допустимо тялото въпреки всичко да е добре предпазено.
Това е една от аргументите специалисти да предлагат няколко месеца изчакване преди да се приложи бустер. В този период варира от 3 до 5 месеца. Това нормално не включва по-възрастната част от популацията и хората с отслабена имунна система.
Освен с цел да си почине организмът, съществува и различен претекст – да се изчака одобряването на имунизациите, пригодени към Омикрон.
Идва ли четвъртата доза
Близо година откакто стартира използването на първите дози в света, към този момент се приказва за четвърта. Това повдига и въпроса коя ще бъде последната реимунизация. За момента настройката измежду експерти по отношение на периодическото използване на бустерни дози в дълготраен проект е по-скоро отрицателна.
„ Не е нещо нечувано да се поставят ваксини от време на време, само че мисля, че има и по-добри способи от това да се ваксинираш на всеки шест месеца “, имунологът от Йейл Акико Ивасаки и прибавя, че други тактики „ могат да ни избавят от тази обстановка на безкрайни бустерни дози “.
Според други нейни сътрудници непрестанното прибавяне на дози може да е даже нездравословно. Един от вероятните, само че и малко евентуални сюжети, е организмът да се умори от непрестанната стимулация. По-разпространено е догатката, че имунната система се научава да се оправя с първичната версия на вируса, само че остава по-безсилна по отношение на разновидностите му.
Европейската организация по медикаментите също за момента четвърта доза, въпреки че тя към този момент се вкарва в някои страни като Израел и Чили.
„ Докато използването на спомагателни бустери може да е част от проектите за деяние в изключителни обстановки, повторното имунизиране в къси шпации от време не съставлява устойчива дълготрайна тактика “, споделя Марко Кавалери, завеждащ имунизационните тактики на организацията. Кавалери също визира тематиката за рисковете от отмалялост на имунната система на популацията при прекомерно чести и продължителни реимунизации.
Обратно на наклонността, специалисти в се афишират даже за слагане на пета доза. Те се базират на свое проучване, станало известно през януари, съгласно което четвъртата доза е единствено отчасти ефикасна против Омикрон. Тази позиция обаче е непопулярна и може да се каже, че няма вероятности да се схване в международен мащаб.
Доскоро всички с цялостен имунизационен курс можеха да пътуват до страни от Европейски Съюз просто със документ, в който е посочено, че имат сложени две дози ваксини (или една за медикамента на Янсен).
На 1 февруари 2022 година. Сега към този момент се приема, че двойната доза има период на годност от 9 месеца. Ако сте имунизирани преди повече от 9 месеца, само че не сте си сложили бустерна доза, все едно нямате документ за пътешестване. За да заминете, ви би трябвало и трета доза.
Колко българи визира това
Тази смяна сега визира към 93 хиляди българи, които са били измежду първите имунизирани. За тях е изтекла 9-месечната годност на документа и с цел да пътуват в Европейски Съюз, би трябвало да имат и бустер.
Деветте месеца се броят от деня на приключения имунизационен курс.
По в България са сложени над 644 хиляди бустерни дози. Това дава отговор на към една трета от всички имунизирани. Не е известно какъв измежду тях е делът на тези, които са се ваксинирали първи и чийто документ към този момент не се приема за пътешестване в Европейски Съюз, в случай че са без бустерна доза.
Ако нямате бустер, а имунизацията е изтекла
В момента са все по този начин годни и другите два метода за пътешестване - след преболедуване и след тест. Ето какъв брой време важат:
Ако сте преболедували и първият ви позитивен PCR тест е публикуван в последните 6 месеца преди пътуването;Ако имате негативен PCR тест, публикуван до 72 часа преди идването в чужбина, или негативен антигенен тест, публикуван до 24 часа преди идването.
Европейски Съюз при започване на октомври 2021 година Първоначално с тях се имунизираха хора, попадащи в, само че седмици по-късно България отвори достъпа за всички искащи.
България продължава да е на последно място в Европейски Съюз по брой на имунизираните. Имунизираните са малко над 2 млн. и 20 хиляди души, което дава отговор на 29,2% от популацията.
На предпоследно място е Румъния с 41,5% имунизирани.
В края на 2021 година в България беше маркиран растеж в броя на поставяните дози, част от които бяха бустерни.
Думата "засега "
Всичко, засягащо документите, върви с думата "засега ". Тази дума употребява и Асена Сербезова пред Свободна Европа: "когато си поставите бустерната доза, към този момент няма [да има краен период на] годност документът. "
Засега спомагателна доза не е нужна за валидността на зеления документ за територията на България. Тоест, съществува разминаване сред вътрешните правила и разпоредбите на Европейски Съюз, само че то е възможно в границите на съюза. В България документът се признава и без бустерна доза, и без да има значение какъв брой от дълго време е сложена имунизацията.
Как работят бустерните дози
Целта на бустерната доза е да усили равнищата на имунните реакции, откакто те са отслабнали по натурален път. Това, асистент-професор по микробиология в института Блаватник към Харвардския медицински университет.
По негови думи бустерът заблуждава имунната система, че още веднъж вижда патоген, тъй че да се засилват клетките, които създават антителата, както и другите имунни кафези.
Това се случва посредством развой, наименуван афинитетно съзряване на антителата (от англ. antibody affinity maturation). По време на този развой имунната система се научава да разпознава по-добре патогените и да създава антитела, които да се свързват с задачата си по-силно.
При вируса SARS-CoV-2 да вземем за пример афинитетно съзрелите кафези могат да бъдат по-ефективни в разпознаването на разновидности с доста разновидности.
Колко дълго трае резултатът на бустера
Все още е рано да се планува трайността на резултатите от бустерните дози, защото използването им стартира относително скоро и проучванията се вършат в придвижване. Затова и никой не може да отговори на въпроса дали скоро няма да се промени още веднъж валидността на документа.
Според на Агенцията по здравна сигурност на Англия да вземем за пример първичната отбрана от третата доза против заразяване и преместване на вируса е сред 65 и 70 %, като на десетата седмица цифрата спада до 45 до 50%.
Защитата от тежки затруднения обаче наподобява доста по-висока – 92% незабавно след слагане и 83% след 10 седмици.
Други три проучвания, оповестени от Центъра за надзор и предварителна защита на болесттите на Съединени американски щати, също демонстрират позитивни резултати. Според бустерните дози защищават от хоспитализация в 90% от случаите спрямо към 57 % при хората, които са получили втора доза преди повече от 180 дни.
Разликата е още по-отчетлива, когато става дума за приемане в незабавно поделение. В тези случаи резултатите демонстрират 82% успеваемост при хората с сложени бустерни дози против 38% при тези, които нямат.
изследване демонстрира, че шансът човек с бустерна доза да се болести е 1.7 пъти по-малък, в сравнение с при имунизиран с две. - че опцията за насърчаване на признаци при съществуване на бустер е 66% по-ниска.
Помага ли бустерът против Омикрон
Лабораторни на Пфайзер и БионТек демонстрират, че бустерните дози усилват имунитета против Омикрон, като пробите са взети близо месец след приемането на дозата.
на Агенцията по здравна сигурност на Англия демонстрира даже 88% успеваемост при Омикрон. Също по този начин в края на януари от Центъра за надзор и предварителна защита на болесттите на Съединени американски щати оповестиха, че над 90% успеваемост както при Омикрон, по този начин и при Делта.
След като стана ясно, че първите две дози не постоянно оказват помощ против Омикрон, някои компании, измежду които и, започнаха да работят върху ваксини, пригодени към новия вид. Възможно е обаче да минат месеци, до момента в който те влязат в приложимост, като през това време актуалната вълна да е отминала или да се е появила нова разновидност на вируса
Затова бустерните дози на този стадий са нормално от същия производител, чиито ваксини са приложени и при първата сесия.
Има и случаи, в които се постанова да се употребява друга ваксина, като досега не са известни противопоказни резултати от това., което съпоставя седем разнообразни марки ваксини, демонстрира, че множеството комбинации провокират мощна имунна реакция, като тя е най-ясно изразена при съчетаването на Модерна и Пфайзер.
Колко да се изчаква
Един от от причините в интерес на използването на бустерна доза след преболедуване е, че броят на антителата след изкарана зараза е по-нисък от този след имунизиране.
, епидемиолог от Мичиганския университет, отговорът на имунната система зависи от това доколко е навлязъл вирусът в тялото, дали има съпътстващи болести, както и от тежестта на признаците. „ Може да имаш по-високо равнище на отбрана, в случай че си бил по-тежко болен или за по-дълго време “, споделя той пред Ню Йорк Таймс. „ Но все пак ще бъде по-ниско от това, което виждаме при имунизациите “.
От друга страна антителата не са единственият аршин, по който може да се съди за отбраната против ковид. на доктор Алберт Шоу, специалист по инфекциозни болести в Йейл, една от най-изумителните елементи на имунната система е нейната памет от предходни инфекции или ваксини.
„ Ако си изложен наново на нещо, паметта дава отговор даже по-силно, в сравнение с в началото. Реакцията на паметта включва антитела, само че също и спомагателна част на имунната система, следена от друга група бели кръвни кафези, наречена Т-клетки или Т-лимфоцити “, споделя той.
Според доктор Шоу реакцията на Т-клетките може да бъде също толкоз значима, колкото и на антителата. Тъй като първите се изследват доста по-трудно в лабораторни условия, равнищата на отбрана на имунната система се следи най-вече по броя антитела. Дори то да е ниско обаче, е допустимо тялото въпреки всичко да е добре предпазено.
Това е една от аргументите специалисти да предлагат няколко месеца изчакване преди да се приложи бустер. В този период варира от 3 до 5 месеца. Това нормално не включва по-възрастната част от популацията и хората с отслабена имунна система.
Освен с цел да си почине организмът, съществува и различен претекст – да се изчака одобряването на имунизациите, пригодени към Омикрон.
Идва ли четвъртата доза
Близо година откакто стартира използването на първите дози в света, към този момент се приказва за четвърта. Това повдига и въпроса коя ще бъде последната реимунизация. За момента настройката измежду експерти по отношение на периодическото използване на бустерни дози в дълготраен проект е по-скоро отрицателна.
„ Не е нещо нечувано да се поставят ваксини от време на време, само че мисля, че има и по-добри способи от това да се ваксинираш на всеки шест месеца “, имунологът от Йейл Акико Ивасаки и прибавя, че други тактики „ могат да ни избавят от тази обстановка на безкрайни бустерни дози “.
Според други нейни сътрудници непрестанното прибавяне на дози може да е даже нездравословно. Един от вероятните, само че и малко евентуални сюжети, е организмът да се умори от непрестанната стимулация. По-разпространено е догатката, че имунната система се научава да се оправя с първичната версия на вируса, само че остава по-безсилна по отношение на разновидностите му.
Европейската организация по медикаментите също за момента четвърта доза, въпреки че тя към този момент се вкарва в някои страни като Израел и Чили.
„ Докато използването на спомагателни бустери може да е част от проектите за деяние в изключителни обстановки, повторното имунизиране в къси шпации от време не съставлява устойчива дълготрайна тактика “, споделя Марко Кавалери, завеждащ имунизационните тактики на организацията. Кавалери също визира тематиката за рисковете от отмалялост на имунната система на популацията при прекомерно чести и продължителни реимунизации.
Обратно на наклонността, специалисти в се афишират даже за слагане на пета доза. Те се базират на свое проучване, станало известно през януари, съгласно което четвъртата доза е единствено отчасти ефикасна против Омикрон. Тази позиция обаче е непопулярна и може да се каже, че няма вероятности да се схване в международен мащаб.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ