Светкавиците на Юпитер са като тези на Земята
Бурите със светкавици на Юпитер са доста по-чести и доста по-близки до тези на Земята в сравнение с предполагахме, заключават нови проучвания.
Първите доказателства за мълнии на Юпитер са открити преди близо 40 години. Електрическите токове в мълниите генерират необятна гама от радиочестоти, известни като „ сферикс “. През 1979 година галактическият транспортен съд Voyager 1 на НАСА откри радиочестотите от най-голямата планета на Слънчевата система – ниски излъчвания, както може да се чака от светкавиците.
Радиочестотните излъчвания, които Вояджър 1 откри да идват от Юпитер бяха наречени „ подсвиркващи “, тъй като наподобяват на низходящи, „ подсвирващи “ тонове, които бяха първите признаци за съществуването на мълнии в атмосферата на гигантската планета.
Впоследствие камери на галактическия транспортен съд „ Галилео “ на НАСА, орбиталната сонда на организацията Касини (Cassini Saturn, която обикаляше Юпитер по пътя си към Сатурн) и други галактически кораби, потвърдиха съществуването на мълнии на Юпитер.
За да хвърлят светлина върху светкавиците на Юпитер, учени са изследвали данните записани от галактическия транспортен съд Джуно на НАСА, който сега е в орбита към голямата планета. Те проучват най-голямата база данни от мълнии, събрани от Юпитер до момента.
Изследователите са разкрили повече от 1600 случая на мълнии, съвсем 10 пъти повече от броя, записан от Voyager 1. Учените са разкрили пикова активност от четири светкавици за секунда, шест пъти по-висока от върховите стойности, открити от Вояджър 1.
„ Светкавиците на Юпитер могат да бъдат с такава периодичност, каквато следим и на Земята “, споделя водещата авторка Ивана Колмашова от Чешката академия на науките в Прага.
„ Като се имат поради доста ясно изразените разлики в атмосферата сред Юпитер и Земята, може да се каже, че приликите, които виждаме при гръмотевичните стихии, са много поразителни “, споделя откривателят Уилям Кърт, академик от университета в Айова.
Колмашова, Кърт и други техни сътрудници са разгласили своите изводи в списанието Nature Astronomy.
Когато галактически уред, навестяващ Юпитер за първи път открива радио талази породени от светкавици, това са били единствено излъчвания в килохерца, или такива с релативно ниска периодичност. За разлика от това, гръмотевица на Земята може да провокира радиовълни в гигахерци, които са с милиони пъти по-високи честоти.
Тази разлика предполагаше, че светкавиците на Юпитер се разграничават доста от тези на Земята. Имаше заключения, че мълнията на Юпитер може да е по-бавна от гръмотевица на Земята или че нещо в атмосферата на Юпитер може да всмуква тези по-високи честоти.
В друго ново проучване учени още веднъж изследваха радио данни от Джуно, който минава съвсем 50 пъти по-близо до Юпитер от Вояджър 1. Това евентуално разрешава да се открият повече радиовълни, като в последна сметка учените са разкрили радио талази от светкавици на Юпитер, които са в мегахерци или с хиляди пъти по-голяма периодичност спрямо предходните.
„ Оказва се, че светкавицата на Юпитер може да не е толкоз друга от тази на Земята, както сме си мислили до момента “, споделя Кърт, който е съавтор и на второто проучване.
Този проучвателен екип също открива, че мълниите на Юпитер наподобява по-често са наоколо до полюсите, до момента в който в зоната на екватора липсват. Смята се, че мълниите на Юпитер са подбудени от електрическите взаимоотношения сред водните капчици и ледените частици, както и на Земята, тъй че тези нови открития демонстрират, че натоварваният с вода газ в атмосферата на Юпитер циркулира към полюсите и дава визия за атмосферния състав на Юпитер.
„ Това разпространяване на мълниите е противоположното от това, което чакаме на Земята “, споделя Кърт. „ На Земята гръмотевиците са склонни да се натрупат на ниски географски ширини, а на Юпитер е тъкмо противоположното. “
Учените също по този начин са открили и друго необичайно събитие – мълниите на Юпитер са по-чести в северното полукълбо, в сравнение с в южното. Причината за тази обстановка остава неразбираема, написа списание Nature.
