Историческо дело на Районния съд в Бургас може да събори ограничението за продаване на земя на чужденци
Бургаските магистрати насочиха преюдициално питане до Съда на Европейски Съюз
16 години след участието на България в Европейския съюз районният съд в Бургас е на път да събори последното ограничаване за жителите на съюза да получават земеделска земя у нас. Това може да се случи поради отправено от него преюдициално питане до Съда на ЕС (пълния му текст виж ).
Проблемът с член 3в ЗСПЗЗ
Както е известно, 5 години след присъединението на България към Европейски Съюз, жителите на съюза и на страните в Европейското икономическо пространство (ЕИП) получиха правото да получават неземеделска земя в страната. От 2012 година те и сдруженията, които са записали в България, както и непознатите компании от страните от Европейски Съюз и ЕИП могат да имат неземеделска земя.
За земеделската земя рестриктивните мерки трябваше да отпаднат от 1 януари 2014 година Вместо това да се случи, беше въведено ново условие за всички, които желаят да я придобият – да са обитавали най-малко 5 години в България. Това стана с приемането на една нова наредба в Закона за собствеността и използването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) – член 3в .
Той планува: „ Право на благосъстоятелност върху аграрни земи могат да получават физически или юридически лица, които са обитавали или са открити в Република България повече от 5 години “ . Това предписание не се ползва единствено при заместничество по закон.
То е общо за всички жители – български и задгранични и от него следва, че физически лица, които най-малко през последните 5 години не са обитавали или не са открити в България, нямат право да получават земеделска земя с какъвто и да е тип договорка. Що се отнася до юридическите лица, условието за регистрация най-малко 5 години преди придобиването на земята, може да бъде преодоляно, в случай че съдружниците (или учредителите на АД) отговарят на условията за престояване или уточненост.
Чл. 3в ЗСПЗЗ е предложение на депутати от Българска социалистическа партия, като в законопроекта им няма претекстове за въвеждането на ограничението (виж ). Президент през 2014 година е Росен Плевнелиев и той постанова несъгласие, като отбелязва, че на процедура наредбата постанова неприемливо ограничаване на българските жители, като им вкарва условие за уседналост. А за жителите на Европейски Съюз акцентира, че България не може след датата на присъединението си към съюза да вкарва спомагателни ограничаващи условия за придобиване на земя, тъй като по този начин едностранно лимитира на правото на установяване (по член 49 и сл. от Договора за действието на Европейския съюз) и на свободно придвижване на капитали (по член 63 и сл. от Договора за действието на Европейския съюз).
Следва наказателна процедура против България, която съгласно информация в специфичния указател на Европейската комисия още е дейна. Повече от 7 години по-късно член 3в ЗСПЗЗ е настоящо право.
Преюдициалното запиване на РС-Бургас
Това може да се промени поради едно преюдициално питане от Районния съд в Бургас. То е по дело на австриец против сина на негов другар българин. Австриецът и бащата се срещнали в Москва при започване на 1990-те години. После българинът почнал работа в Австрия, където началник му бил австриецът. С течение на времето двамата станали другари.
През 2004 година българинът предложил на австриеца да се включи с него в покупката на аграрни земи в България, в която щели да вземат участие като купувачи и други техни сътрудници и положителни познати от Австрия. Чужденецът решил да взе участие и на три вноски дал общо 60 000 евро на българския си другар. Той бил известен, че по това време чужденци не могат да получават българска земя и по тази причина в нотариалните актове ще попада единствено името на българина. Уговорката била откакто отпадне ограничаването за жителите на Европейски Съюз, българинът да му трансферира публично фактически притежаваните идеални елементи.
Така през 2004 година и 2005 година били купени три ниви в бургаско. През 2006 година българинът изготвил три клетвени заявления за всеки от парцелите, в които афишира действителната благосъстоятелност, т.е. че австрийският му другар има идеални елементи от трите парцела.
Сега австрийският жител е предявил искове, с които упорства да бъде открито, че той е притежател на идеални елементи от въпросните три ниви, а покупко-продажбите да бъдат приети за симулативни.
Изправен пред този проблем Бургаският областен съд си слага въпроса за съвместимостта на член 3в ЗСПЗЗ с правото на Европейски Съюз.
„ Действително земеделската земя в България се употребява от особената протекция на страната и обществото. Според наредбата на член 3в ЗСПЗЗ, физически лица, които най-малко през последните 5 години не са обитавали в България, нямат право да получават българска земеделска земя с какъвто и да е тип договорка. Съдът на Европейските общности е належащо да заключи дали правилото на член 3в ЗСПЗЗ е в несъгласие с правото на Европейски Съюз “, посочва българският съд в преюдициалното си питане.
Той напомня цялата история на рестриктивните мерки за непознати жители да получават земя в България, за почналата в Брюксел наказателна процедура, както и за издаденото през 2017 година от Европейската комисия тълкувателно известие, в което ясно е декларирано, че „ правото на придобиване, прилагане и предписание със земеделска земя попада в приложното поле на отнасящия се до свободното придвижване на капитали член 63 Договор за функционирането на Европейския съюз “.
Българският съд се пита дали изискванията за придобиване на земеделска земя по член 3в ЗСПЗЗ подхождат на полезностите, открити в Конституцията и в правото на Европейски Съюз и дали член 3в ЗСПЗЗ лимитира свободата на определяне и на свободното придвижване на капитали по смисъла на член 49 и член 63 от Договор за функционирането на Европейския съюз.
Той акцентира, че отговорите на тези въпроси са от голяма важност за вярното решение на делото, защото „ при положително за ищеца решение по делото с предмет какъвто и да бил тип симулация, симулираният юридически инструмент да е позволен по националното законодателство “.
Затова насочва до Съда на Европейския съюз следното питане:
На съображение член 19, параграф 3, б. „ б “ от Договора за Европейския съюз и член 267, параграф 1, б. „ б “ и параграф 3 от Договора за действието на Европейския съюз, съставлява ли ограничаване, противоречащо на членове 18 Договор за функционирането на Европейския съюз, 49 Договор за функционирането на Европейския съюз, 63 Договор за функционирането на Европейския съюз и 345 Договор за функционирането на Европейския съюз, обсъжданата в актуалното основно произвеждане правна уредба на Република България като страна членка, която слага като изискване за придобиване на право на благосъстоятелност върху земеделска земя в България, условието за престояване на територията на страната членка в продължение на петгодишен интервал от време?
В частност, съставлява ли посоченото условие за придобиване на благосъстоятелност непропорционална мярка, която всъщност нарушава възбраната за дискриминация и правилата за свободно придвижване на капитали и определяне на хора в границите на Общността, прогласени в членове 18 Договор за функционирането на Европейския съюз, 49 Договор за функционирането на Европейския съюз и 63 Договор за функционирането на Европейския съюз и в член 45 от Хартата на главните права на Европейския съюз?
16 години след участието на България в Европейския съюз районният съд в Бургас е на път да събори последното ограничаване за жителите на съюза да получават земеделска земя у нас. Това може да се случи поради отправено от него преюдициално питане до Съда на ЕС (пълния му текст виж ).
Проблемът с член 3в ЗСПЗЗ
Както е известно, 5 години след присъединението на България към Европейски Съюз, жителите на съюза и на страните в Европейското икономическо пространство (ЕИП) получиха правото да получават неземеделска земя в страната. От 2012 година те и сдруженията, които са записали в България, както и непознатите компании от страните от Европейски Съюз и ЕИП могат да имат неземеделска земя.
За земеделската земя рестриктивните мерки трябваше да отпаднат от 1 януари 2014 година Вместо това да се случи, беше въведено ново условие за всички, които желаят да я придобият – да са обитавали най-малко 5 години в България. Това стана с приемането на една нова наредба в Закона за собствеността и използването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) – член 3в .
Той планува: „ Право на благосъстоятелност върху аграрни земи могат да получават физически или юридически лица, които са обитавали или са открити в Република България повече от 5 години “ . Това предписание не се ползва единствено при заместничество по закон.
То е общо за всички жители – български и задгранични и от него следва, че физически лица, които най-малко през последните 5 години не са обитавали или не са открити в България, нямат право да получават земеделска земя с какъвто и да е тип договорка. Що се отнася до юридическите лица, условието за регистрация най-малко 5 години преди придобиването на земята, може да бъде преодоляно, в случай че съдружниците (или учредителите на АД) отговарят на условията за престояване или уточненост.
Чл. 3в ЗСПЗЗ е предложение на депутати от Българска социалистическа партия, като в законопроекта им няма претекстове за въвеждането на ограничението (виж ). Президент през 2014 година е Росен Плевнелиев и той постанова несъгласие, като отбелязва, че на процедура наредбата постанова неприемливо ограничаване на българските жители, като им вкарва условие за уседналост. А за жителите на Европейски Съюз акцентира, че България не може след датата на присъединението си към съюза да вкарва спомагателни ограничаващи условия за придобиване на земя, тъй като по този начин едностранно лимитира на правото на установяване (по член 49 и сл. от Договора за действието на Европейския съюз) и на свободно придвижване на капитали (по член 63 и сл. от Договора за действието на Европейския съюз).
Следва наказателна процедура против България, която съгласно информация в специфичния указател на Европейската комисия още е дейна. Повече от 7 години по-късно член 3в ЗСПЗЗ е настоящо право.
Преюдициалното запиване на РС-Бургас
Това може да се промени поради едно преюдициално питане от Районния съд в Бургас. То е по дело на австриец против сина на негов другар българин. Австриецът и бащата се срещнали в Москва при започване на 1990-те години. После българинът почнал работа в Австрия, където началник му бил австриецът. С течение на времето двамата станали другари.
През 2004 година българинът предложил на австриеца да се включи с него в покупката на аграрни земи в България, в която щели да вземат участие като купувачи и други техни сътрудници и положителни познати от Австрия. Чужденецът решил да взе участие и на три вноски дал общо 60 000 евро на българския си другар. Той бил известен, че по това време чужденци не могат да получават българска земя и по тази причина в нотариалните актове ще попада единствено името на българина. Уговорката била откакто отпадне ограничаването за жителите на Европейски Съюз, българинът да му трансферира публично фактически притежаваните идеални елементи.
Така през 2004 година и 2005 година били купени три ниви в бургаско. През 2006 година българинът изготвил три клетвени заявления за всеки от парцелите, в които афишира действителната благосъстоятелност, т.е. че австрийският му другар има идеални елементи от трите парцела.
Сега австрийският жител е предявил искове, с които упорства да бъде открито, че той е притежател на идеални елементи от въпросните три ниви, а покупко-продажбите да бъдат приети за симулативни.
Изправен пред този проблем Бургаският областен съд си слага въпроса за съвместимостта на член 3в ЗСПЗЗ с правото на Европейски Съюз.
„ Действително земеделската земя в България се употребява от особената протекция на страната и обществото. Според наредбата на член 3в ЗСПЗЗ, физически лица, които най-малко през последните 5 години не са обитавали в България, нямат право да получават българска земеделска земя с какъвто и да е тип договорка. Съдът на Европейските общности е належащо да заключи дали правилото на член 3в ЗСПЗЗ е в несъгласие с правото на Европейски Съюз “, посочва българският съд в преюдициалното си питане.
Той напомня цялата история на рестриктивните мерки за непознати жители да получават земя в България, за почналата в Брюксел наказателна процедура, както и за издаденото през 2017 година от Европейската комисия тълкувателно известие, в което ясно е декларирано, че „ правото на придобиване, прилагане и предписание със земеделска земя попада в приложното поле на отнасящия се до свободното придвижване на капитали член 63 Договор за функционирането на Европейския съюз “.
Българският съд се пита дали изискванията за придобиване на земеделска земя по член 3в ЗСПЗЗ подхождат на полезностите, открити в Конституцията и в правото на Европейски Съюз и дали член 3в ЗСПЗЗ лимитира свободата на определяне и на свободното придвижване на капитали по смисъла на член 49 и член 63 от Договор за функционирането на Европейския съюз.
Той акцентира, че отговорите на тези въпроси са от голяма важност за вярното решение на делото, защото „ при положително за ищеца решение по делото с предмет какъвто и да бил тип симулация, симулираният юридически инструмент да е позволен по националното законодателство “.
Затова насочва до Съда на Европейския съюз следното питане:
На съображение член 19, параграф 3, б. „ б “ от Договора за Европейския съюз и член 267, параграф 1, б. „ б “ и параграф 3 от Договора за действието на Европейския съюз, съставлява ли ограничаване, противоречащо на членове 18 Договор за функционирането на Европейския съюз, 49 Договор за функционирането на Европейския съюз, 63 Договор за функционирането на Европейския съюз и 345 Договор за функционирането на Европейския съюз, обсъжданата в актуалното основно произвеждане правна уредба на Република България като страна членка, която слага като изискване за придобиване на право на благосъстоятелност върху земеделска земя в България, условието за престояване на територията на страната членка в продължение на петгодишен интервал от време?
В частност, съставлява ли посоченото условие за придобиване на благосъстоятелност непропорционална мярка, която всъщност нарушава възбраната за дискриминация и правилата за свободно придвижване на капитали и определяне на хора в границите на Общността, прогласени в членове 18 Договор за функционирането на Европейския съюз, 49 Договор за функционирането на Европейския съюз и 63 Договор за функционирането на Европейския съюз и в член 45 от Хартата на главните права на Европейския съюз?
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ