Д-р Людмила Желязкова: В световен мащаб кръводаряването е доброволен акт и такъв трябва да остане
Бургас. В международен мащаб кръводаряването е непринуден акт и подобен би трябвало да остане. Това сподели пред публицисти доктор Людмила Желязкова, шеф на Отделението по трансфузионна хематология към УМБАЛ – Бургас, съобщи кореспондент на Радио „ Фокус “ – Бургас . На 14 юни светът отбелязва Деня на безвъзмездния кръводарител. По този мотив в Бургас се организира награждаване на някои от най-активните доброволци, с чиято помощ са били избавени не един и два живота. Въпреки положителните образци обаче, доктор Желязкова съобщи, че потребността от кръводарители е непрекъсната, защото постоянно пораждат ненадейни обстановки, които изискват съществуването на огромно хранилище от кръв и кръвни съставки.
„ Ние се стремим да покрием всяка една такава обстановка оптимално бързо, което значи, че би трябвало да имаме задоволително огромно хранилище с безусловно всички кръвни съставки, с цел да можем да реагираме незабавно. Това е нашият блян, постигнахме го и съумяваме да го поддържаме. Разбира се, това не значи, че имаме обилие, по тази причина ние не стопираме да търсим и да призоваваме нашите доброволци да идват и да подаряват кръв “, съобщи доктор Желязкова.
Началникът на отделението уточни преимуществата, до които води постоянното кръводаряване.
„ Нашите кръвни кафези имат период на валидност – живеят са избрани дни. Например еритроцитите живеят 120 дни. Взимайки 450 мл кръв от здрав човек, на процедура ние взимаме неговите еритроцити, голяма част от които са остарели. Това е тласък за костния мозък - да стартира бързо произвеждане на нови кръвни кафези. По този метод се подтиква имунната система на индивида, а в неговото кръвообращение нахлуват млади, преди малко създадени кръвни кафези “, разясни доктор Желязкова.
Тя добави, че както в България, по този начин и на всички места другаде по света, тласъкът за доброволците, даряващи кръв, е най-малък, само че съгласно нея това би трябвало да остане по този начин. „ Законът е от 60-те години и съгласно него на нашите доброволци се дават два дни заплатен годишен отпуск и подкрепителна закуска на стойност 8 лв.. В международен мащаб наклонността е такава – тласъкът е най-малък, едвам може след даряване човек да се възвърне бързо. Ако този акт стане заплатен или се подтиква финансово, тогава хората ще стартират да крият за болесттите си, няма да споделят същинското си здравословно положение, а взимайки кръв от хора, които не са в положително здраве, можем да навредим на нуждаещия се. В международен мащаб кръводаряването е непринуден акт и би трябвало да остане подобен. Един здрав човек без никакви хронични болести и без всекидневен банкет на лекарства, се възвръща доста бързо след даряването на тези 450 мл кръв. На процедура, той не губи нищо, печелят единствено тези, които одобряват неговата кръв “, добави доктор Желязкова.
Мария ПОПЧЕВА
„ Ние се стремим да покрием всяка една такава обстановка оптимално бързо, което значи, че би трябвало да имаме задоволително огромно хранилище с безусловно всички кръвни съставки, с цел да можем да реагираме незабавно. Това е нашият блян, постигнахме го и съумяваме да го поддържаме. Разбира се, това не значи, че имаме обилие, по тази причина ние не стопираме да търсим и да призоваваме нашите доброволци да идват и да подаряват кръв “, съобщи доктор Желязкова.
Началникът на отделението уточни преимуществата, до които води постоянното кръводаряване.
„ Нашите кръвни кафези имат период на валидност – живеят са избрани дни. Например еритроцитите живеят 120 дни. Взимайки 450 мл кръв от здрав човек, на процедура ние взимаме неговите еритроцити, голяма част от които са остарели. Това е тласък за костния мозък - да стартира бързо произвеждане на нови кръвни кафези. По този метод се подтиква имунната система на индивида, а в неговото кръвообращение нахлуват млади, преди малко създадени кръвни кафези “, разясни доктор Желязкова.
Тя добави, че както в България, по този начин и на всички места другаде по света, тласъкът за доброволците, даряващи кръв, е най-малък, само че съгласно нея това би трябвало да остане по този начин. „ Законът е от 60-те години и съгласно него на нашите доброволци се дават два дни заплатен годишен отпуск и подкрепителна закуска на стойност 8 лв.. В международен мащаб наклонността е такава – тласъкът е най-малък, едвам може след даряване човек да се възвърне бързо. Ако този акт стане заплатен или се подтиква финансово, тогава хората ще стартират да крият за болесттите си, няма да споделят същинското си здравословно положение, а взимайки кръв от хора, които не са в положително здраве, можем да навредим на нуждаещия се. В международен мащаб кръводаряването е непринуден акт и би трябвало да остане подобен. Един здрав човек без никакви хронични болести и без всекидневен банкет на лекарства, се възвръща доста бързо след даряването на тези 450 мл кръв. На процедура, той не губи нищо, печелят единствено тези, които одобряват неговата кръв “, добави доктор Желязкова.
Мария ПОПЧЕВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ