Дойче веле: Защо в Русия не вярват и се смеят на сексуалните посегателства в Холивуд
Бунтът на известни актриси против половите похищения потресе Холивуд и прогърмя по целия свят. В Русия просто повдигнаха плещи, а след това заедно се изсмяха. Някакъв различен морал ли имат хората там, разяснява Виктор Ерофеев в Дойче веле.
В Русия реагираха съвсем напълно негативно на този протест, който в западния свят провокира вълна от оставки на продуценти и политици. По същия метод реагира Русия и на легализирането на еднополовите бракове. Но в случай че тези бракове се възприеха като белег за моралната деградация на Запада, абсурдът към половите похищения провокира в Русия по-скоро саркастични усмивки: Нима е допустимо да се живее без похищения?
Отрицателната реакция на акцията #MeToo, която извади на бял свят всеобщия темперамент на половите похищения, сплоти в Русия всички, които в никакъв случай не са били на едни и същи позиции - поклонници на Путин и опозиционери, консерватори и радикали, комунисти и капиталисти, предприемачи и прислуга, известни съветски актриси и " елементарни хора ". Всички те първо повдигнаха плещи, с цел да изразят неразбиране, а след това заедно се разсмяха.
Някои публицистите започнаха да коментират, че ставало дума за американски актриси, които изначало са се възползвали от половия си сексапил като трамплин, който да ги издигне до върха на славата, а в този момент просто желаят да си устроят добър пиар. Публицистите, склонни към метафизичен размисли, взеха да приказват, че похищенията по този начин или другояче са детайл, обвързван с човешкото размножаване.
В последна сметка публичното мнение в Русия стигна до извода, че актрисите по принцип обичат да спят с режисьорите, също както и секретарките – с началниците си, тъй като това ги издигало в личните им очи, а и тъй като светът бил по този начин организиран.
Имаме ли идентични разбирания за хуманизъм и морал?
Черните рокли на актрисите от Холивуд, с които те показаха взаимност с жертвите на половите похищения, провокираха в Русия най-вече иронични реакции, както и всевъзможни шегички. А това демонстрира, че ние в Русия изоставаме от западното виждане за актуален морал. Нещо повече: пътищата ни очевидно са се разделили, откакто на някой кръстопът сме поели в друга посока.
Може би на някой сходен кръстопът в следвоенните си години, Западът е възприел правилата на хуманизма, когато покъртен от нацистките закононарушения поведе битка с човешката настъпателност. Тази битка, несъмнено, не даде незабавно резултати, само че последователно утвърди концепциите на пацифизма, на толерантността към особеното и другите, а с това и на концепциите за политическа уместност. По този път бяха позволени и някои неточности - подхванати бяха да вземем за пример опити за цензуриране на книги от предишното. В Канада съм виждал даже опити с цел да се забрани изобразяването на голи ангелчета и всякакви други парадокси.
Но концепцията за битка против агресивността безспорно е значима. Дори и феминисткото придвижване, което също не е изключително известно в Русия, в доста връзки породи като реакция на агресивността. Сегашният холивудски скандал е нов стадий в битката на индивида против неговата лична експанзия. Най-новата история на западния свят съставлява в действителност образец за сполучливо ограничение на нападателните инстинкти за сметка на деянията на съпричастие, обич и приемливост.
Култът към грубата мощ
Руското общество обаче и до през днешния ден издига в фетиш грубата мощ. За него мачизмът си остава позитивен блян, този мачизъм се употребява даже за рекламни цели и за възхвала на Путин, който демонстрират по какъв начин полугол язди кон, пилотира аероплан или храбро се спуска на морското дъно. Идеалът за мъжа-ловец, колекционер на интимни победи, който е умел прелъстител и лековерен женомразец, има непрекъснато място в съзнанието на руснаците.
Оказвайки се в ситуацията на мечтани полови обекти, доста съветски дами на драго сърце поддържат тези показа, с цел да утвърдят своето състояние в жестокия и даже безмилостен свят на бедността и разрушените морални устои. Милиони съветски дами са страдали и страдат от полово принуждение, само че публичното схващане избира да афишира половото принуждение за специфичност на човешката природа.
Нима е допустимо да се живее без похищения? – изумено се питат в Русия, а хората на Запад избират вместо това да търсят излаз от тази обстановка. Разбира се, тайните на еротичния живот си остават неразгадани и до през днешния ден, а фантазиите на сексолозите-хуманисти за здравословен секс и до момента не са се осъществили изцяло.
Защото е в действителност мъчно да се внесе порядък във влюбеността, да се изличи от лицето на земята похотливостта, а пристрастеностите и влеченията да бъдат учтив. Пък и дали е нужно? Вън от подозрение е обаче, че е належащо да се надигнем против насилието. В това е и същността на настоящия холивудски протест. Именно с това той е понятен за мен. Що се отнася до култа към грубата мощ - с него е извънредно време да се разделим.
В Русия реагираха съвсем напълно негативно на този протест, който в западния свят провокира вълна от оставки на продуценти и политици. По същия метод реагира Русия и на легализирането на еднополовите бракове. Но в случай че тези бракове се възприеха като белег за моралната деградация на Запада, абсурдът към половите похищения провокира в Русия по-скоро саркастични усмивки: Нима е допустимо да се живее без похищения?
Отрицателната реакция на акцията #MeToo, която извади на бял свят всеобщия темперамент на половите похищения, сплоти в Русия всички, които в никакъв случай не са били на едни и същи позиции - поклонници на Путин и опозиционери, консерватори и радикали, комунисти и капиталисти, предприемачи и прислуга, известни съветски актриси и " елементарни хора ". Всички те първо повдигнаха плещи, с цел да изразят неразбиране, а след това заедно се разсмяха.
Някои публицистите започнаха да коментират, че ставало дума за американски актриси, които изначало са се възползвали от половия си сексапил като трамплин, който да ги издигне до върха на славата, а в този момент просто желаят да си устроят добър пиар. Публицистите, склонни към метафизичен размисли, взеха да приказват, че похищенията по този начин или другояче са детайл, обвързван с човешкото размножаване.
В последна сметка публичното мнение в Русия стигна до извода, че актрисите по принцип обичат да спят с режисьорите, също както и секретарките – с началниците си, тъй като това ги издигало в личните им очи, а и тъй като светът бил по този начин организиран.
Имаме ли идентични разбирания за хуманизъм и морал?
Черните рокли на актрисите от Холивуд, с които те показаха взаимност с жертвите на половите похищения, провокираха в Русия най-вече иронични реакции, както и всевъзможни шегички. А това демонстрира, че ние в Русия изоставаме от западното виждане за актуален морал. Нещо повече: пътищата ни очевидно са се разделили, откакто на някой кръстопът сме поели в друга посока.
Може би на някой сходен кръстопът в следвоенните си години, Западът е възприел правилата на хуманизма, когато покъртен от нацистките закононарушения поведе битка с човешката настъпателност. Тази битка, несъмнено, не даде незабавно резултати, само че последователно утвърди концепциите на пацифизма, на толерантността към особеното и другите, а с това и на концепциите за политическа уместност. По този път бяха позволени и някои неточности - подхванати бяха да вземем за пример опити за цензуриране на книги от предишното. В Канада съм виждал даже опити с цел да се забрани изобразяването на голи ангелчета и всякакви други парадокси.
Но концепцията за битка против агресивността безспорно е значима. Дори и феминисткото придвижване, което също не е изключително известно в Русия, в доста връзки породи като реакция на агресивността. Сегашният холивудски скандал е нов стадий в битката на индивида против неговата лична експанзия. Най-новата история на западния свят съставлява в действителност образец за сполучливо ограничение на нападателните инстинкти за сметка на деянията на съпричастие, обич и приемливост.
Култът към грубата мощ
Руското общество обаче и до през днешния ден издига в фетиш грубата мощ. За него мачизмът си остава позитивен блян, този мачизъм се употребява даже за рекламни цели и за възхвала на Путин, който демонстрират по какъв начин полугол язди кон, пилотира аероплан или храбро се спуска на морското дъно. Идеалът за мъжа-ловец, колекционер на интимни победи, който е умел прелъстител и лековерен женомразец, има непрекъснато място в съзнанието на руснаците.
Оказвайки се в ситуацията на мечтани полови обекти, доста съветски дами на драго сърце поддържат тези показа, с цел да утвърдят своето състояние в жестокия и даже безмилостен свят на бедността и разрушените морални устои. Милиони съветски дами са страдали и страдат от полово принуждение, само че публичното схващане избира да афишира половото принуждение за специфичност на човешката природа.
Нима е допустимо да се живее без похищения? – изумено се питат в Русия, а хората на Запад избират вместо това да търсят излаз от тази обстановка. Разбира се, тайните на еротичния живот си остават неразгадани и до през днешния ден, а фантазиите на сексолозите-хуманисти за здравословен секс и до момента не са се осъществили изцяло.
Защото е в действителност мъчно да се внесе порядък във влюбеността, да се изличи от лицето на земята похотливостта, а пристрастеностите и влеченията да бъдат учтив. Пък и дали е нужно? Вън от подозрение е обаче, че е належащо да се надигнем против насилието. В това е и същността на настоящия холивудски протест. Именно с това той е понятен за мен. Що се отнася до култа към грубата мощ - с него е извънредно време да се разделим.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ