Октоподът е гладен. И ви кани на вечеря
• Евентуална проверка на приватизацията ще изпрати хиляди компании в следената прокуратура
• Новият антикорупционен орган елементарно може да се трансформира в инструмент за напън над частни компании
• Рискът е стопанската система да затъне в държавен капитализъм от съветски вид
"[Диктаторите] могат да ти вземат бизнеса, само че ти би трябвало да се чувстваш признателен. Могат да те банкрутират, само че ти би трябвало да мълчиш и да се страхуваш. Могат да те компрометират посредством медиите дотам, че, гледайки се в огледалото, да не се познаеш. Могат да банкрутират и страната, стига това да им подсигурява лично оцеляване и житейска сигурност. " Това (седнете някъде) са думи на Ахмед Доган. Те са част от отчета му пред конференцията на Движение за права и свободи през януари 2013 година, който по този начин и не съумя да прочете до дъно поради покушението против него.
Почти пет години по-късно думите на Доган наподобяват повече като проект, в сравнение с като предизвестие, написа Алексей Лазаров в "Капитал ". През последните месеци стремително се основават принадлежности, които ще дадат в ръцете на същинската ръководеща коалиция - амалгамата от частни ползи, изпълнителна, законодателна и правосъдна власт, пълномощия да управляват хиляди български компании. Ако до момента фокусът на тази коалиция бяха най-вече обществените активи - еврофондове и държавни поръчки, в този момент, наподобява, ползата се насочва към частния бизнес (разработени компании с обезпечени обороти и печалби) и с още по-голяма мощ към дребното останали свободни медии, публицисти и водачи на публично мнение.
Офанзивата се случва по едно и също време в пет направления:
1. Заканите за "ревизия на целия преход " демонстрират желанията да се преравя всичко против всеки умишлен, което може да послужи и за минимален мотив за общественото му компрометиране или правосъдно гонене. В същото време те са странна ретроактивна правдивост - корупцията ще се търси не в този момент, а през предишните 30 години.
2. Намеренията да се усили отминалостта за нарушавания при приватизационни покупко-продажби прави хиляди български компании евентуални клиенти на прокуратурата.
3. Липсата на каквито и да било промени в самата прокуратурата я прави дисциплиниран инструмент на неофициалната коалиция, която я управлява.
4. Създаването на нов антикорупционен орган ще бъде употребявано за бетониране и разширение пълномощията на комисията за нелегално добито имущество (КОНПИ), а това ще даде опция нарочените компании и техните притежатели да бъдат притискани елементарно до ръба на банкрута.
5. Специализираните съдилища и прокуратури, където ще бъдат обсъждани делата за корупция по високите етажи (която по традиция се лимитира с обвинявания против по-неудобните представители на опозицията), ще бъдат оборудвани с командировани магистрати, които елементарно могат да бъдат сложени под надзор.
България не е Русия, само че приликите със случилото се там, откакто на власт идва Путин, са стряскащи. Преди към 10 години корпоративното рейдърство там - завладяването на компании благодарение на корумпирани прокурори, съдии, служители на реда и държавни служители, става всеобща процедура. Първите известни образци са с компании, чиито притежатели са сериозни към Путин. Така бяха завладяни компании като петролната "Юкос " и "В контакте ". После пристигна ред на тези компании, които имат прилични обороти и огромни облаги, като веригата магазини за техника "Евросет ", производители и дистрибутори на алкохол, или огромни производства. Всички те минаха в ръцете на близки до режима предприемачи. Създаде се азиатски вид стопанска система - държавен капитализъм.
През последните години ползите на групата към Делян Пеевски е тъкмо към подобен вид компании. Свързана с него компания управлява веригата магазини за техника "Техномаркет ", води борба за "Петрол "... Един от най-известните образци за рейдърство в България е завладяването на алкохолния дистрибутор "Белведере " (помните за "гнилите ябълки " на френския посланик). Тогава един от методите за източване на компанията беше наемането за неуместно огромна сума на охранителна компания, която се свързва с Делян Пеевски.
С изключение на "Белведере " съвсем всички останали компании, към които тази група (засега) има интерес, са свързани с КТБ. Историята на банката - нейното напомпване с пари от страната, банкрутът й, както и случилото се с активите й по-късно в действителност приказва доста за сглобката на обединението, която през днешния ден се пробва да си наточи инструментите за частния бранш. КТБ изчезна, само че амалгамата от власт и частни ползи, която направи допустимо най-голямото източване на обществени средства в годините на прехода (а като дял от Брутният вътрешен продукт – 5%, това е една от най-големите банкови обири в света) е непокътната. И непрестанно гладна. Това е, както беше и банката, пирамида, която, с цел да оцелее, има потребност от от ден на ден пари, а с цел да ги получи - от от ден на ден власт.
До момента ползите на цялата конструкция бяха съсредоточени най-вече върху публичните поръчки и еврофондовете. От всички места във властта най-важни за нея бяха тези по пътя на парите - от министерствата и държавните компании, които ръководят еврофондове и огромни поръчки, през Комисията за защита на конкуренцията (която преглежда на първа инстанция жалбите по публичните поръчки) до съдилищата, където може да се апелират резултатите от състезанията. Това беше деликатно планувана и добре проведена скица за надзор над обществените запаси. Тя разреши и към КТБ да се насочат съществено количество държавни пари, които след това бяха откраднати. Сега наподобява, че същото деликатно нареждане се случва в друга посока - остриетата се наточват за частния бранш.
Естественият блян на неофициалната коалиция, която постоянно се въплъщава с депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски (но, по всичко проличава, най-малко ръководещи съдружници в нея са министър председателят Борисов и основният прокурор Сотир Цацаров) е непрестанно да има повече планове за повече пари. Това се видя доста добре по времето на кабинета "Орешарски " с плана за "Южен поток ". Разходите за градежа на газопровода през България бяха толкоз раздути, че евентуално горницата беше по-голяма от действително нужните пари. Големите инфраструктурни планове обаче не са обезпечен източник на доходи, тъй като осъществяването им зависи освен от България. Усилията за АЕЦ "Белене " и ребрандирания като "газов хъб " "Южен поток ", несъмнено, не стопират, само че те също са несигурни.
Еврофондовете също не подсигуряват регулярни доходи. Динамиката в разпределянето на средствата от тях е такава, че поради новия програмен интервал се получи празен ход - старите планове са раздадени и изхарчени, новите още не са стартирани.
Накратко, октоподът е гладен. И ви кани на вечеря
За да оцелее, пирамидата от власт и частни ползи има потребност от непрекъснати доходи и единственият им сигурен източник са печелившите частни компании. Добра проява какво може да направи страната когато джойстикът се държи от обединението "Пеевски " беше казусът с оръжейните предприятия ЕМКО и "Дунарит ". Тогава, с цел да превземе втората компания, бяха ангажирани по едно и също време прокуратурата, три министерства, комисията за конфискация и цялата медийна мощност на Пеевски. Този опит за завладяване беше несполучлив, само че сподели по едно и също време две неща - желанието на обединението да употребява цялата мощност на страната за своите цели и неналичието на задоволително мощни принадлежности да ги реализира.
Сега, с преразглеждането на приватизацията, с спомагателното овластяване на новия антикорупционен орган и със основаването на профилираните съдилища позициите ще са още по-силни.
От предизвестията на Доган за следствията от диктатурата не се е сбъднало единствено едно. Компрометирането с следените медии е налице. Опитите за банкрутиране на бизнеси (това беше главната опасност да вземем за пример към "Емко ") също. Превземането на компании по всичко проличава ще се ускорява. Остава единствено фалираната страна. И в действителност - в случай че се разреши произволът против частния бизнес, самостоятелните медии и свободните публицисти, това също ще се случи. Рано или късно.
Алексей Лазаров, "Капитал "
• Новият антикорупционен орган елементарно може да се трансформира в инструмент за напън над частни компании
• Рискът е стопанската система да затъне в държавен капитализъм от съветски вид
"[Диктаторите] могат да ти вземат бизнеса, само че ти би трябвало да се чувстваш признателен. Могат да те банкрутират, само че ти би трябвало да мълчиш и да се страхуваш. Могат да те компрометират посредством медиите дотам, че, гледайки се в огледалото, да не се познаеш. Могат да банкрутират и страната, стига това да им подсигурява лично оцеляване и житейска сигурност. " Това (седнете някъде) са думи на Ахмед Доган. Те са част от отчета му пред конференцията на Движение за права и свободи през януари 2013 година, който по този начин и не съумя да прочете до дъно поради покушението против него.
Почти пет години по-късно думите на Доган наподобяват повече като проект, в сравнение с като предизвестие, написа Алексей Лазаров в "Капитал ". През последните месеци стремително се основават принадлежности, които ще дадат в ръцете на същинската ръководеща коалиция - амалгамата от частни ползи, изпълнителна, законодателна и правосъдна власт, пълномощия да управляват хиляди български компании. Ако до момента фокусът на тази коалиция бяха най-вече обществените активи - еврофондове и държавни поръчки, в този момент, наподобява, ползата се насочва към частния бизнес (разработени компании с обезпечени обороти и печалби) и с още по-голяма мощ към дребното останали свободни медии, публицисти и водачи на публично мнение.
Офанзивата се случва по едно и също време в пет направления:
1. Заканите за "ревизия на целия преход " демонстрират желанията да се преравя всичко против всеки умишлен, което може да послужи и за минимален мотив за общественото му компрометиране или правосъдно гонене. В същото време те са странна ретроактивна правдивост - корупцията ще се търси не в този момент, а през предишните 30 години.
2. Намеренията да се усили отминалостта за нарушавания при приватизационни покупко-продажби прави хиляди български компании евентуални клиенти на прокуратурата.
3. Липсата на каквито и да било промени в самата прокуратурата я прави дисциплиниран инструмент на неофициалната коалиция, която я управлява.
4. Създаването на нов антикорупционен орган ще бъде употребявано за бетониране и разширение пълномощията на комисията за нелегално добито имущество (КОНПИ), а това ще даде опция нарочените компании и техните притежатели да бъдат притискани елементарно до ръба на банкрута.
5. Специализираните съдилища и прокуратури, където ще бъдат обсъждани делата за корупция по високите етажи (която по традиция се лимитира с обвинявания против по-неудобните представители на опозицията), ще бъдат оборудвани с командировани магистрати, които елементарно могат да бъдат сложени под надзор.
България не е Русия, само че приликите със случилото се там, откакто на власт идва Путин, са стряскащи. Преди към 10 години корпоративното рейдърство там - завладяването на компании благодарение на корумпирани прокурори, съдии, служители на реда и държавни служители, става всеобща процедура. Първите известни образци са с компании, чиито притежатели са сериозни към Путин. Така бяха завладяни компании като петролната "Юкос " и "В контакте ". После пристигна ред на тези компании, които имат прилични обороти и огромни облаги, като веригата магазини за техника "Евросет ", производители и дистрибутори на алкохол, или огромни производства. Всички те минаха в ръцете на близки до режима предприемачи. Създаде се азиатски вид стопанска система - държавен капитализъм.
През последните години ползите на групата към Делян Пеевски е тъкмо към подобен вид компании. Свързана с него компания управлява веригата магазини за техника "Техномаркет ", води борба за "Петрол "... Един от най-известните образци за рейдърство в България е завладяването на алкохолния дистрибутор "Белведере " (помните за "гнилите ябълки " на френския посланик). Тогава един от методите за източване на компанията беше наемането за неуместно огромна сума на охранителна компания, която се свързва с Делян Пеевски.
С изключение на "Белведере " съвсем всички останали компании, към които тази група (засега) има интерес, са свързани с КТБ. Историята на банката - нейното напомпване с пари от страната, банкрутът й, както и случилото се с активите й по-късно в действителност приказва доста за сглобката на обединението, която през днешния ден се пробва да си наточи инструментите за частния бранш. КТБ изчезна, само че амалгамата от власт и частни ползи, която направи допустимо най-голямото източване на обществени средства в годините на прехода (а като дял от Брутният вътрешен продукт – 5%, това е една от най-големите банкови обири в света) е непокътната. И непрестанно гладна. Това е, както беше и банката, пирамида, която, с цел да оцелее, има потребност от от ден на ден пари, а с цел да ги получи - от от ден на ден власт.
До момента ползите на цялата конструкция бяха съсредоточени най-вече върху публичните поръчки и еврофондовете. От всички места във властта най-важни за нея бяха тези по пътя на парите - от министерствата и държавните компании, които ръководят еврофондове и огромни поръчки, през Комисията за защита на конкуренцията (която преглежда на първа инстанция жалбите по публичните поръчки) до съдилищата, където може да се апелират резултатите от състезанията. Това беше деликатно планувана и добре проведена скица за надзор над обществените запаси. Тя разреши и към КТБ да се насочат съществено количество държавни пари, които след това бяха откраднати. Сега наподобява, че същото деликатно нареждане се случва в друга посока - остриетата се наточват за частния бранш.
Естественият блян на неофициалната коалиция, която постоянно се въплъщава с депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски (но, по всичко проличава, най-малко ръководещи съдружници в нея са министър председателят Борисов и основният прокурор Сотир Цацаров) е непрестанно да има повече планове за повече пари. Това се видя доста добре по времето на кабинета "Орешарски " с плана за "Южен поток ". Разходите за градежа на газопровода през България бяха толкоз раздути, че евентуално горницата беше по-голяма от действително нужните пари. Големите инфраструктурни планове обаче не са обезпечен източник на доходи, тъй като осъществяването им зависи освен от България. Усилията за АЕЦ "Белене " и ребрандирания като "газов хъб " "Южен поток ", несъмнено, не стопират, само че те също са несигурни.
Еврофондовете също не подсигуряват регулярни доходи. Динамиката в разпределянето на средствата от тях е такава, че поради новия програмен интервал се получи празен ход - старите планове са раздадени и изхарчени, новите още не са стартирани.
Накратко, октоподът е гладен. И ви кани на вечеря
За да оцелее, пирамидата от власт и частни ползи има потребност от непрекъснати доходи и единственият им сигурен източник са печелившите частни компании. Добра проява какво може да направи страната когато джойстикът се държи от обединението "Пеевски " беше казусът с оръжейните предприятия ЕМКО и "Дунарит ". Тогава, с цел да превземе втората компания, бяха ангажирани по едно и също време прокуратурата, три министерства, комисията за конфискация и цялата медийна мощност на Пеевски. Този опит за завладяване беше несполучлив, само че сподели по едно и също време две неща - желанието на обединението да употребява цялата мощност на страната за своите цели и неналичието на задоволително мощни принадлежности да ги реализира.
Сега, с преразглеждането на приватизацията, с спомагателното овластяване на новия антикорупционен орган и със основаването на профилираните съдилища позициите ще са още по-силни.
От предизвестията на Доган за следствията от диктатурата не се е сбъднало единствено едно. Компрометирането с следените медии е налице. Опитите за банкрутиране на бизнеси (това беше главната опасност да вземем за пример към "Емко ") също. Превземането на компании по всичко проличава ще се ускорява. Остава единствено фалираната страна. И в действителност - в случай че се разреши произволът против частния бизнес, самостоятелните медии и свободните публицисти, това също ще се случи. Рано или късно.
Алексей Лазаров, "Капитал "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ