„Кои са македонците?“ – писмо на английски археолог до вестник „Таймс“
Bulgarianhistory.org
В края на XIX Балканите са известна дестинация за пътешественици от цяла Западна Европа. Независимо дали са учени, филантропи или пък просто авантюристи, всички те прекарват огромна част от персоналния си и професионален живот в работа на страните от полуострова.
Артър Ж. Евънс е един от тези хора. Той е изтъкнат британски археолог и етнограф, добър ценител на Балканите. Продължител е на делото на известния със своите находки в Мала Азия и по-точно – античната Троя – Хайнрих Шлиман. Като член на Британската задача за подкрепяне на потърпевшото население в Македония след Илинденското въстание, Евънс самичък е взел участие на място в разпределението на помощите.
Писмото, което ще прочетете в идващите редове, е дело на британския археолог и е адресирано до в. „ Таймс “. Датата на неговото изпращане е 30 септември 1903 година, а заглавието му е многозначително – „ Кои са македонците? “. В него обаче, създателят надалеч по-еднозначно излага своето мнение за региона Македония (бел. ред. – намираща се по това време в Османската империя) и нейното население – тематика, която и до през днешния ден провокира остри несъгласия в междудържавните връзки на Балканите.
Винаги сме твърдели, че историята, пресъздадена от съвременниците ѝ посредством писма, речи или документи, постоянно се оказва най-автентична, защото не е пречупена през призмата на времето и разрешава на актуалния човек да направи осведомен избор в какво да има вяра. Желаем Ви прелестно четене!
„ Нека да стартира с поправката на една съвсем всеобща илюзия. Там няма „ македонци “. Там са българи. Там има румънци – остатъци от латиноговорещите поданици на римо-илирийските провинции, които още се намират в планинската верига на Пинд и в прилежащите градове. Там има гърци, включително повече или по-малко изкуствено елинизирани румънци. Там има „ турци “, включително мохамедани-българи, и някои същински турски села по Вардардаската котловина, представляващи население, по-ранно от отоманското завладяване. Там има една смес от шкипетари или албанци към западните и северните краища. Накрая, там има едно огромно испански говорещо еврейско население в Солун. Но там няма „ македонци “.
Фактът е, че даже в тази страна, и то при зинтерсованите старания да се скрие същинското състояние, огромното превъзходство на българския детайл е единствено ненапълно признавано. Аз мога единствено да кажа, и то от мое персонално наблюдаване след изследване съвсем на цялата сърцевина на региона, че вън от тесния пояс, към този момент упоменат, и някои дребни градски центрове, на практика цялата маса от население е славянска, говореща особено български диалекти.
Българските приказва, като да вземем за пример слагането на члена след думата, се простират даже до Скопския регион, от време на време претендиран от сърбите, на които същинската тирада стартира единствено че северно от Шар планина. Където пък гръцкият детайл при някои дребни градове, като Костур да вземем за пример, е в болшинство, той пък е превишен от многочислените български села в близост.
Това огромно превъзходство на български детайл е един главен фактор в днешното състояние, който е бил доста скриван от статистики, формирани от гръцки източници. Обикновено доста несъвършена визия се основава от чужденци и даже от консули, чието запознаване с Македония се лимитира основно до градове като Солун или Битоля. “
В края на XIX Балканите са известна дестинация за пътешественици от цяла Западна Европа. Независимо дали са учени, филантропи или пък просто авантюристи, всички те прекарват огромна част от персоналния си и професионален живот в работа на страните от полуострова.
Артър Ж. Евънс е един от тези хора. Той е изтъкнат британски археолог и етнограф, добър ценител на Балканите. Продължител е на делото на известния със своите находки в Мала Азия и по-точно – античната Троя – Хайнрих Шлиман. Като член на Британската задача за подкрепяне на потърпевшото население в Македония след Илинденското въстание, Евънс самичък е взел участие на място в разпределението на помощите.
Писмото, което ще прочетете в идващите редове, е дело на британския археолог и е адресирано до в. „ Таймс “. Датата на неговото изпращане е 30 септември 1903 година, а заглавието му е многозначително – „ Кои са македонците? “. В него обаче, създателят надалеч по-еднозначно излага своето мнение за региона Македония (бел. ред. – намираща се по това време в Османската империя) и нейното население – тематика, която и до през днешния ден провокира остри несъгласия в междудържавните връзки на Балканите.
Винаги сме твърдели, че историята, пресъздадена от съвременниците ѝ посредством писма, речи или документи, постоянно се оказва най-автентична, защото не е пречупена през призмата на времето и разрешава на актуалния човек да направи осведомен избор в какво да има вяра. Желаем Ви прелестно четене!
„ Нека да стартира с поправката на една съвсем всеобща илюзия. Там няма „ македонци “. Там са българи. Там има румънци – остатъци от латиноговорещите поданици на римо-илирийските провинции, които още се намират в планинската верига на Пинд и в прилежащите градове. Там има гърци, включително повече или по-малко изкуствено елинизирани румънци. Там има „ турци “, включително мохамедани-българи, и някои същински турски села по Вардардаската котловина, представляващи население, по-ранно от отоманското завладяване. Там има една смес от шкипетари или албанци към западните и северните краища. Накрая, там има едно огромно испански говорещо еврейско население в Солун. Но там няма „ македонци “.
Фактът е, че даже в тази страна, и то при зинтерсованите старания да се скрие същинското състояние, огромното превъзходство на българския детайл е единствено ненапълно признавано. Аз мога единствено да кажа, и то от мое персонално наблюдаване след изследване съвсем на цялата сърцевина на региона, че вън от тесния пояс, към този момент упоменат, и някои дребни градски центрове, на практика цялата маса от население е славянска, говореща особено български диалекти.
Българските приказва, като да вземем за пример слагането на члена след думата, се простират даже до Скопския регион, от време на време претендиран от сърбите, на които същинската тирада стартира единствено че северно от Шар планина. Където пък гръцкият детайл при някои дребни градове, като Костур да вземем за пример, е в болшинство, той пък е превишен от многочислените български села в близост.
Това огромно превъзходство на български детайл е един главен фактор в днешното състояние, който е бил доста скриван от статистики, формирани от гръцки източници. Обикновено доста несъвършена визия се основава от чужденци и даже от консули, чието запознаване с Македония се лимитира основно до градове като Солун или Битоля. “
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ