Мастара екзекутиран по учебник, килърът заличава следите си с червен пипер
Буквално като по учебник е екзекутиран бургаският месарски необут Димитър Стоянов-Мастара, разкриват криминалисти. Месарят е погубен с един-единствен изстрел от ловна карабина 22-ри диаметър на 21 ноември 2002 година в Бургас пред недостроения си хотел измежду бял ден на ул. " Стефан Стамболов ".
Конфликт сред враждуващите по морето групировки ВИС и СИК бележи живота на Мастара и поставя началото на края му. По Черноморието месарят е апетитен като доближен до несебърския необут от ВИС Димитър Желязков - Митьо Очите. През декември 2000 година в бургаски бар става всеобщо меле сред хората на Мастара и групата на Пламен Дишков-Кела, спряган за всекидневен представител на някогашната СИК за района. Мастара е издърпан от мелето от Митьо Очите. След месец бомба убива двама от гардовете на Кела, а самият им необут е ранен. Според проверяващите тогава Кела осъзнава, че офанзивата идва от Мастара, и поръчва убийството му. Твърди се, че тогава той дава мократа поръчка на Бойко Стоянов, а организацията разпорежда на Тодор Неделчев-Недьо.
Първоначално оповестената цена за главата на Мастара била 50 бона, само че по-късно мизата пада на 10 хиляди $. Твърди се, че Кела прецизира с приятелите си елементи от интервенцията, споделя на Бойко Стоянов маршрута и навиците на целта, разкриват ченгета. По време на следствието те откриват, че убиецът е изучил тънкостите на мокрите поръчки от учебник по криминалистика. Помагалото е закупено от Кела, който го дава на убиеца с рекомендацията да го изяде с кориците. По-късно настолното четиво на килъра е намерено при обиск в дома на приятелката му София Николова, оповестява " България Днес ".
Според проверяващите Тодор Неделчев дал на Бойко Стоянов малокалибрена пушка " Ерма Верке " 22-ри диаметър, с оптика, плюс два пълнителя с 15 патрона и още седем за всеки случай. Оръжието, облеклата и всичко належащо за мократа поръчка са скрити в колата на Неделчев. Джамбази отмъкват возилото и осуетяват покушението. Твърди се, че се постанова Кела да договаря с бандитите и да заплати 1000 лева откуп, описват осведомени. Слуховете за готвената екзекуция стигат и до Мастара. Пред приятелите си той загатва, че има проект за ликвидирането му.
Пъкленият план е сбъднат от покрива на блока против строящия се хотел на Мастара. Жертвата идва след 11 часа, а убиецът го дебне 4 часа от отсрещната постройка. Освен че го покосява с един изстрел, убиецът Бойко Стоянов зарязва оръжието и движимостите си на покрива, само че посипва всичко на покрива с червен пипер, с цел да заличи следите от миризмата си. Ченгета допускат, че и това е чел в учебника по криминалистика, защото пиперът се употребява за илюзия на кучетата следотърсачи.
След убийството Стоянов се прибрал в жилището си и се преоблякъл. Сложил облеклата и обувките си в сак и отишъл в Ахелой при приятелката си София. Там се изкъпал още веднъж, като измил лицето и ръцете с лакочистител, с цел да заличи следите от барутните частици. Накрая отишъл с гаджето си в Несебър, където изхвърлил облеклата, оръжието и уликите, по които полицията може да стигне до него.
Няколко дни по-късно убиецът получил контрактуваната сума за поръчката. Половината дал на приятелката си, с цел да ги скрие, а с останалите разкрил банкови сметки. При тараша доларите са открити в дома на гаджето, а следователите се пробват да проследят пътя на банкнотите, с цел да стигнат до поръчителите.
Версиите за гибелта на Мастара варират от подозрения за преразпределение на наркотеритории до персонална омраза с Пламен Дишков-Кела. Близките до убития настояват, че убийството му е готвено най-малко половин година.
Само седмица по-късно Бойко Стоянов е упрекнат като причинител на убийството на Мастара. След като се озовава с белезници при проверяващите, Стоянов изпява приятелите си Кела и Тодор Неделчев, а по-късно се отхвърля от показанията си. Между Стоянов и Неделчев е извършена очна ставка. Щом се изправят един против различен, двамата удостоверяват, че се познават и са в другарски връзки. През 2006 година убиецът Стоянов получава окончателната си присъда от 20 година решетки. Той напуща панделата след 12 година и половина - 7 година и половина предварително.
Ден откакто проверяващите вадят на показ разкрития по мократа поръчка, Кела напуща България с полет до Полша. През годините се показваха от време на време информации, че той е в ЮАР, Уругвай, Бразилия, Италия и Германия. Докато наемникът се пържи пред Темида, представители в подземния свят разкриват, че Кела джитка в Испания или в Холандия.
Според негови доближени през годините Дишков съумял да избегне Интерпол с помощта на сполучлива пластична интервенция и подправени паспорти. Мрежата, ръководена от него в интервала 1995-2000 година, трансферирал на подставени лица и на някогашните си сътрудници, с цел да я защищити от раздробяване и завладяване.
Заради отсъствието си Кела е упрекнат задочно и получава 20-годишна присъда, а Недьо е наказан на 16 година отнемане от независимост. По-късно Върховен касационен съд анулира присъдите и на двамата, а следствието против тях бе обновено. След към 10 година в заточение Пламен Дишков-Кела е задържан в Португалия през лятото на 2011 година с алена бюлетина на Интерпол и с европейска заповед за арест от юли 2008 година въз основа на влязлата в действие присъда на Бургаския областен съд. В началото на 2012 година някогашният сикаджия е екстрадиран у нас от Лисабон.
След като е върнат, Кела прекарва 2 година зад решетките, само че е пуснат, защото е надлежал периода за прелиминарен арест. На независимост той се настанява в първокласен апартамент в хотелски комплекс в Поморие. Адвокатите му желаят обновяване и преразглеждане на делото, защото клиентът им е наказан задочно и заради това е лишен от опцията да се отбрани персонално. Делото против Кела и Тодор Неделчев е импортирано през 2013 година, само че върнато за доразследване. През 2015 година действието се повтаря.
Процесът стартира едвам през ноември 2016 година Двамата са упрекнати като гарант и помощник за убийството на Мастара. Според обвиняването Кела подкрепил причинителя, като му дал 3 хиляди лева, малокалибрена пушка и препоръки по какъв начин да работи. Неделчев е погнат, че е обезпечил флоберката.
Процесът е белязан от кавги и циркове поради отсъствието на юристи или разболяването на подсъдими. Разпитът на наказания като причинител Бойко Стоянов се трансформира в основен за делото. Пред съда убиецът сочи, че директният причинител е Мариян Георгиев-Марата. Стоянов единствено му е помагал с оглеждане на мястото, навиците на жертвата и преместването на пушката на избраното място. Стоянов изяснява, че спорът сред Мастара и Мариян Георгиев е бил обвързван с икономическите връзки сред тях. Имали обща компания, която обаче била на загуба, а Марата е желал да се включи в друга, която била печеливша. Съдружникът Марата е погубен през 2005 година и единственото, което магистратите можеха да създадат, е да му прочетат показанията. Сагата с процеса се точи още пред първата инстанция, съвсем 17 година след убийството.
Прякорът си Мастара получил още в сирашкия интернат " Коджакафалията " в Бургас. Той е оставен там от майка си, откакто татко му умрял. " Беше роден водач, висок, мощен ", споделят негови другари от детинство. Въпреки тежкото детство Мастара съумява да развие добър бизнес.
Заради парите от доходоносната активност се разпалва война сред околните на убития. Шест месеца след гибелта на Мастара излиза наяве, че любовницата му е завела две каузи против законната брачна половинка Румяна. Едното е за бащинство, а другото - за част от наследството му. Оказа се, че през последните десетина година предприемачът е водил фиктивен фамилен живот, а е живял с приятелката си Валентина, с която имат две деца. От законната си половинка Мастара има 16-годишен наследник. Покрай разногласията за наследството на Мастара любовницата подава иск в съда за определяне на бащинство посредством ДНК експертиза. Години по-късно Валя съумява да потвърди, че Мастара е татко на синовете й Димитър и Кристиян. Експерти съпоставят ДНК по кръвта от потника, който Мастара е носил по време на убийството.
Конфликт сред враждуващите по морето групировки ВИС и СИК бележи живота на Мастара и поставя началото на края му. По Черноморието месарят е апетитен като доближен до несебърския необут от ВИС Димитър Желязков - Митьо Очите. През декември 2000 година в бургаски бар става всеобщо меле сред хората на Мастара и групата на Пламен Дишков-Кела, спряган за всекидневен представител на някогашната СИК за района. Мастара е издърпан от мелето от Митьо Очите. След месец бомба убива двама от гардовете на Кела, а самият им необут е ранен. Според проверяващите тогава Кела осъзнава, че офанзивата идва от Мастара, и поръчва убийството му. Твърди се, че тогава той дава мократа поръчка на Бойко Стоянов, а организацията разпорежда на Тодор Неделчев-Недьо.
Първоначално оповестената цена за главата на Мастара била 50 бона, само че по-късно мизата пада на 10 хиляди $. Твърди се, че Кела прецизира с приятелите си елементи от интервенцията, споделя на Бойко Стоянов маршрута и навиците на целта, разкриват ченгета. По време на следствието те откриват, че убиецът е изучил тънкостите на мокрите поръчки от учебник по криминалистика. Помагалото е закупено от Кела, който го дава на убиеца с рекомендацията да го изяде с кориците. По-късно настолното четиво на килъра е намерено при обиск в дома на приятелката му София Николова, оповестява " България Днес ".
Според проверяващите Тодор Неделчев дал на Бойко Стоянов малокалибрена пушка " Ерма Верке " 22-ри диаметър, с оптика, плюс два пълнителя с 15 патрона и още седем за всеки случай. Оръжието, облеклата и всичко належащо за мократа поръчка са скрити в колата на Неделчев. Джамбази отмъкват возилото и осуетяват покушението. Твърди се, че се постанова Кела да договаря с бандитите и да заплати 1000 лева откуп, описват осведомени. Слуховете за готвената екзекуция стигат и до Мастара. Пред приятелите си той загатва, че има проект за ликвидирането му.
Пъкленият план е сбъднат от покрива на блока против строящия се хотел на Мастара. Жертвата идва след 11 часа, а убиецът го дебне 4 часа от отсрещната постройка. Освен че го покосява с един изстрел, убиецът Бойко Стоянов зарязва оръжието и движимостите си на покрива, само че посипва всичко на покрива с червен пипер, с цел да заличи следите от миризмата си. Ченгета допускат, че и това е чел в учебника по криминалистика, защото пиперът се употребява за илюзия на кучетата следотърсачи.
След убийството Стоянов се прибрал в жилището си и се преоблякъл. Сложил облеклата и обувките си в сак и отишъл в Ахелой при приятелката си София. Там се изкъпал още веднъж, като измил лицето и ръцете с лакочистител, с цел да заличи следите от барутните частици. Накрая отишъл с гаджето си в Несебър, където изхвърлил облеклата, оръжието и уликите, по които полицията може да стигне до него.
Няколко дни по-късно убиецът получил контрактуваната сума за поръчката. Половината дал на приятелката си, с цел да ги скрие, а с останалите разкрил банкови сметки. При тараша доларите са открити в дома на гаджето, а следователите се пробват да проследят пътя на банкнотите, с цел да стигнат до поръчителите.
Версиите за гибелта на Мастара варират от подозрения за преразпределение на наркотеритории до персонална омраза с Пламен Дишков-Кела. Близките до убития настояват, че убийството му е готвено най-малко половин година.
Само седмица по-късно Бойко Стоянов е упрекнат като причинител на убийството на Мастара. След като се озовава с белезници при проверяващите, Стоянов изпява приятелите си Кела и Тодор Неделчев, а по-късно се отхвърля от показанията си. Между Стоянов и Неделчев е извършена очна ставка. Щом се изправят един против различен, двамата удостоверяват, че се познават и са в другарски връзки. През 2006 година убиецът Стоянов получава окончателната си присъда от 20 година решетки. Той напуща панделата след 12 година и половина - 7 година и половина предварително.
Ден откакто проверяващите вадят на показ разкрития по мократа поръчка, Кела напуща България с полет до Полша. През годините се показваха от време на време информации, че той е в ЮАР, Уругвай, Бразилия, Италия и Германия. Докато наемникът се пържи пред Темида, представители в подземния свят разкриват, че Кела джитка в Испания или в Холандия.
Според негови доближени през годините Дишков съумял да избегне Интерпол с помощта на сполучлива пластична интервенция и подправени паспорти. Мрежата, ръководена от него в интервала 1995-2000 година, трансферирал на подставени лица и на някогашните си сътрудници, с цел да я защищити от раздробяване и завладяване.
Заради отсъствието си Кела е упрекнат задочно и получава 20-годишна присъда, а Недьо е наказан на 16 година отнемане от независимост. По-късно Върховен касационен съд анулира присъдите и на двамата, а следствието против тях бе обновено. След към 10 година в заточение Пламен Дишков-Кела е задържан в Португалия през лятото на 2011 година с алена бюлетина на Интерпол и с европейска заповед за арест от юли 2008 година въз основа на влязлата в действие присъда на Бургаския областен съд. В началото на 2012 година някогашният сикаджия е екстрадиран у нас от Лисабон.
След като е върнат, Кела прекарва 2 година зад решетките, само че е пуснат, защото е надлежал периода за прелиминарен арест. На независимост той се настанява в първокласен апартамент в хотелски комплекс в Поморие. Адвокатите му желаят обновяване и преразглеждане на делото, защото клиентът им е наказан задочно и заради това е лишен от опцията да се отбрани персонално. Делото против Кела и Тодор Неделчев е импортирано през 2013 година, само че върнато за доразследване. През 2015 година действието се повтаря.
Процесът стартира едвам през ноември 2016 година Двамата са упрекнати като гарант и помощник за убийството на Мастара. Според обвиняването Кела подкрепил причинителя, като му дал 3 хиляди лева, малокалибрена пушка и препоръки по какъв начин да работи. Неделчев е погнат, че е обезпечил флоберката.
Процесът е белязан от кавги и циркове поради отсъствието на юристи или разболяването на подсъдими. Разпитът на наказания като причинител Бойко Стоянов се трансформира в основен за делото. Пред съда убиецът сочи, че директният причинител е Мариян Георгиев-Марата. Стоянов единствено му е помагал с оглеждане на мястото, навиците на жертвата и преместването на пушката на избраното място. Стоянов изяснява, че спорът сред Мастара и Мариян Георгиев е бил обвързван с икономическите връзки сред тях. Имали обща компания, която обаче била на загуба, а Марата е желал да се включи в друга, която била печеливша. Съдружникът Марата е погубен през 2005 година и единственото, което магистратите можеха да създадат, е да му прочетат показанията. Сагата с процеса се точи още пред първата инстанция, съвсем 17 година след убийството.
Прякорът си Мастара получил още в сирашкия интернат " Коджакафалията " в Бургас. Той е оставен там от майка си, откакто татко му умрял. " Беше роден водач, висок, мощен ", споделят негови другари от детинство. Въпреки тежкото детство Мастара съумява да развие добър бизнес.
Заради парите от доходоносната активност се разпалва война сред околните на убития. Шест месеца след гибелта на Мастара излиза наяве, че любовницата му е завела две каузи против законната брачна половинка Румяна. Едното е за бащинство, а другото - за част от наследството му. Оказа се, че през последните десетина година предприемачът е водил фиктивен фамилен живот, а е живял с приятелката си Валентина, с която имат две деца. От законната си половинка Мастара има 16-годишен наследник. Покрай разногласията за наследството на Мастара любовницата подава иск в съда за определяне на бащинство посредством ДНК експертиза. Години по-късно Валя съумява да потвърди, че Мастара е татко на синовете й Димитър и Кристиян. Експерти съпоставят ДНК по кръвта от потника, който Мастара е носил по време на убийството.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ