Будистите не са единствените, които вярват в безкрайния цикъл на

...
Будистите не са единствените, които вярват в безкрайния цикъл на
Коментари Харесай

Тези Деца Помнят Предишните Си Животи! Ето Истината За Прераждането

Будистите не са единствените, които имат вяра в безкрайния цикъл на живот и гибел, в действителност сходни вярвания има на всеки континент.

В последните стотина години доста психиатри са изследвали феномена на хора, помнещи обстоятелства от предходния си живот. В своите изследвания те са открили, че най-често това се случва при деца на възраст сред 3 и 7 години. Интересното е, че множеството деца не помнят тези мемоари в същия интервал, в който множеството от нас не помнят най-ранните си детски мемоари – към времето на навършване на 6-7 години.

Ето някои проучвания, които може би потвърждават, че „ предходни животи и възкресение “ са освен това от религиозни истории.

Ханан Монсур и Сюзан Ганем

Ханан Монсур е родена в Ливан през 30-те години на предишния век и когато е на 20 се омъжва за служител на реда на има Фарук. Тя ражда две момиченца – Лейла и Галаре. По време на втората си бременност Ханан има проблеми със сърцето, само че взема решение да не се преценява с докторите и забременява за трети път. През 1962 година се ражда третото й дете – този път наследник. По време на този интервал тя споделя на мъжа си, че ще бъде преродена и има доста какво да опише за предходния си живот. Година по-късно здравословното й положение се влошило и тя трябвало да се подложи на интервенция. После отпътувала за Ричмънд, Вирджиния, където умряла. Преди да почине Ханан се пробвала да се свърже по телефона с щерка си Лейла, само че по този начин и не съумяла.

Десет дни след гибелта на Ханан се родила Сюзан Ганем. На възраст от едвам 16 месеца Сюзан вдигала телефона и непрекъснато повтаряла „ Ало, Лейла “. По това време нейното семейство не разбирало какво става, само че когато Сюзан пораснала била в положение да разпознава 13 души от фамилията от предходния си живот. Двете семейства се срещнали и Фарук приел Сюзан като част от личното си семейство. Те поддържали контакт до края на живота на Фарук.

Рашид Кадедж и Даниел Джурди

В един безоблачен ден на 1968 година автомеханик на име Рашид Кадедж се качил в кола с приятеля си Ибрахим и двамата отишли да се повозят. Двамата карали към военния плаж на Бейрут, само че за злощастие водачът изгубил надзор върху колата. Двамата мъже починали на място. Година по-късно се родило момче на име Даниел Джурди. Първата дума, която произнесло била „ Ибрахим “. На двегодишна възраст Даниел непрестанно повтарял, че желае да си иде вкъщи, че родителите му не са неговите същински родители, а също и че няма татко, защото татко му е починал. Той също твърдял, че татко му се казвал Наим. Оказало се, че Наим е името на бащата на Рашид.

Докато минавал с майка си около мястото на злополуката на Рашид, дребният Даниел споделил на майка си „ Ето тук умрях “. Години по-късно двете фамилии се срещнали. Даниел разпознал сестрата на Рашид като своя лична сестра, без въобще да я е срещал в миналото. Знаел също, че обичаният плод на Рашид бил бананът. Фамилията на Рашид била спряла въобще да купува банани, тъй като им напомняли за него. Даниел към момента има уплаха от коли, поради претърпяното в предходния живот.

Анне Франк и Барбо Карлен

Чували сте тъжната история на Анне Франк: почтеното младо момиче, крило се от нацистите с години на тавана, след което хванато и екзекутирано в концентрационен лагер. Ужасна история, която споделя на хората за ужасите на Втората международна война.

Както евентуално знаете Анне умира през 1945 година в концлагера Берген- Белзен. Девет години по-късно малко момиче на име Барбо се ражда. Едва почнала да приказва Барбо твърдяла, че тези родители не са същинските й родители и че това не е нейният дом. По време на този интервал тя имала непрекъснати кошмари, в които мъже разрушават вратата на тавана. Родителите на Барбо отхвърляли тези истории като мечти.

Докато растяла Барбо осъзнала, че Анне Франк е известна персона и шерването на мемоари от предходния й живот кара хората да се усещат неудобно. Тя решила да резервира безмълвие до 10-годишна възраст. Когато била на посещаване с родителите си в Амстердам, Барбо могла да открие къщата на Анне Франк без никакво напътствие. За учудване на родителите си тя познавала чудесно вътрешното разположение на къщата и ги завела непосредствено до скривалището на Анне.

През целия си живот Барбо Карлен се борила да преодолее уплахите от предходния си живот.

Пол Гоген и Петер Теекамп

Петер Теекамп не приемал обстоятелството, че е прероденият прочут художник до 2005 година По това време той бил на 55, само че странните прекарвания, които не можел да изясни, почнали още когато бил малко момче. Без никаква причина думите “Go Gone ” (англ. изчезвяй, да те няма, бел. ред.) непрестанно били в главата му. Петер даже постоянно ги произнасял за покачване на настроението, за тласък за деяние. Няколко десетилетия по-късно Петер ги свързал с семейството на известния художник.

Още като младеж Петер почнал да рисува и развил интерес към образните изкуства. Рисунките му от този интервал наподобявали работата на Гоген, само че Петер в никакъв случай не бил виждал негови картини. Сякаш Гоген си припомнял личните си произведения. През целия си живот Петер преживявал сходни обстановки като известния френски художник. Процесът на осъзнаване, че двамата имат повече общо от няколко инцидентни неща бил дълъг. Самият той художник, Петер разкрил в работата си смайващи прилики с изкуството на Гоген.

Джеймс Хюстън Младши и Джеймс Лейнингер

На 1 май 2000 година двегодишно момче сънувало призрачен сън. В съня си то крещяло „ Самолетът пада! Самолетът гори! Момчето не може да излезе! “ Името на това момче било Джеймс Лейнингер. Кошмарите му се повтаряли по пет пъти седмично и постоянно крещял същите думи. Когато родителите му го питали кое е момчето и кой е свалил самолета му, той дал отговор, че момчето е самият той и че хората които са свалили самолета са японски бойци. Той разпознал знамето или „ огромното алено слънце “, както го описал.

Това необичайно държание на сина им окуражило родителите да се разровят в историята на Войната в региона на Пасифика. Докато четяли главата в книгата отдадена на Иво Джима, детето споделило, че това е мястото, където е умряло в предходния си живот. След години търсене на отговор, татко му разкрил водач на име Джеймс Хюстън, принадлежал към дивизията в Натома Бей и изгубил живота си на 3 март 1945 година в борбата за Иво Джима. Когато се срещнал с водачи, станали очевидци на свалянето на самолета на Хюстън, младият Джеймс съумял да опише в детайлности какво тъкмо се е случило с водача.

/Megavselena
Източник: bradva.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР