Идеята за днешен Израел тръгва от Будапеща
Будапещенската синагога е най-голямата в Европа и втора в света след Нюйоркската. Високата 44 м постройка е издигната през 1859 година в еврейския квартал на ул. “Дoхани ”. Архитектурата й поразява с превъзходни византийски и мавритански орнаменти, вътрешността й е богато украсена и може да побере 3000 души. Синагогата е част от комплекс, включващ еврейски светини, музей и монумент на Холокоста – сребриста плачеща върба, на всеки лист на която е изписано име на героично умрял по време на нацизма евреин. Дело е на статуя Имре Варга.
Тивадар (Теодор) Херцел
Лявата част на синагогата в действителност е обособена постройка, в която през днешния ден се обитава Музеят за еврейска история. В средата на ХIХ век е била частна къща. Тук през 1860 година се ражда Тивадар (Теодор) Херцел, считан за нравствен татко на днешния Израел. Семейството му принадлежи към прослойката евреи, за които юдаизмът е единствено част от традицията, само че не и метод на живот. Майка му е привързана към немския език и литература и още от дребен Теодор се потопява в немската просвета.
Семейството по-късно се преселва във Виена – столицата на Австро-Унгария. Теодор приключва право и се втурва в живота на виенската бохема. Чете фешън литература, опиянява се от музиката на Вагнер. Публикува с триумф памфлети и фриволни пиеси, една от които жъне огромен триумф в влиятелен виенски спектакъл. Става помощник на най-четения Neue Freie Presse. Скоро по-късно вестникът го изпраща като сътрудник в Париж. Краят на ХIХ век е така наречен la belle epoque– времето на авангардистки опити в изкуството; на Клод Дебюси, Толуз-Лотрек, Бодлер, Сара Бернар. Младият Херцел става част от това общество. Придобива суетливост, постоянно посещава опери, маскарадни тържества, знакови кафенета.
Но скоро ентусиазмът му се изпарява откакто става очевидец на многочислени антиеврейски прояви, върхът на които е аферата “Драйфус ”. В политиката, освен на Франция, само че и в прилежащите Англия, Германия, Австрия и други, стартират да надвиват шовинистки и милитаристки апели, а антисемитизмът става един от инструментите на тази политика. 1894 година е преломна за Херцел и той се вглъбява в търсене на решение на така наречен еврейски въпрос. Плановете му за преселване на евреите в Палестина в началото шокират обществеността. Публикува дребна листовка “Еврейската страна: опит за модерно разрешаване на еврейския въпрос ”, превежда я на огромните европейски езици. Обръща се за подпомагане към авторитетни лица и владетели, в това число и към султана, само че няма триумф. През юли 1896 година е в София. Търси поддръжката на Фердинанд и българският княз поръчва копия на книжката му на британски, немски и съветски език. Успява да заинтригува известния милионер барон Хирш. Но диалогът му с барона е нервозен, екзалтираният Херцел не съумява да изложи ясно своите проекти за всеобщо преселване в Сион- хълмът, директно до остарелия град на Йерусалим, станал синоним на Израел. Хирш е нервиран от самонадеяния, съгласно него, младеж. А е имал опция да влияе на султана, под чиято власт се намира тогава Палестина. Известно е, че от края на ХIХ век немските и австрийските капитали изместват британските и френските в Османската империя, налагайки по подобен метод немското въздействие.
Въпреки неуспехите му с “големите ”, дребната листовка и романът му Аltneuland ( ”Старата нова земя ”) влияят възпламеняващо на еврейската междинна класа и през 1897 година в Базел, Швейцария, се привиква конгрес на последователите за завръщане в Сион, от този момент наричани ционисти. Но най-убедени почитатели на Херцел се оказват евреи от украинските и полските земи на Руската империя, в които постоянно се правят антиеврейски погроми. Оттам, още през 1881 година потеглят и първите емигранти, които се заемат с непостижимата задача да преобразят пустинните места на Палестина.
Възраждането на Израел се дължи на мощната поддръжка на интернационалната общественост, потресена от разкритията за унищожаването на 6 милиона евреи на териториите, окупирани от хитлеровия Вермахт и в лагерите на гибелта. Лидерите на двете основни страни-победителки във Втората международна война- Сталин и Труман, също поддържат настояването на оживелите от Холокоста, да основат своя страна в земите, от които преди епохи са били прогонени след въстанията им против господството на Рим. На 29 ноември 1947 година Общото заседание на Организация на обединените нации приема резолюция за делене Палестина на две страни – арабска и еврейска; а на 14 май 1948 година, ден преди края на английския мандат, еврейската общественост приема Декларация за самостоятелност и прогласява основаването на Държавата Израел.
Англия обаче не престава да насъсква и въоръжава прилежащите арабски страни, шест от които, в деня след прокламиране на независимостта, атакуват преди малко възродената страна. В резултат от военните дейности към 726 000 араби, по данни на Организация на обединените нации от 1949 година, са принудени да изоставен родните си места като бежанци; към 800 000 евреи са прогонени от арабските страни, където са живели от епохи, а собствеността им е присвоена. Повечето от тях намират леговище и трайно се заселват в Израел.
Войната трае до 20 юли 1949 година Сключва се помирение, само че не и кротичък контракт, който да признае възродената страна, според резолюцията на Организация на обединените нации от 29.11.1947 година Всъщност, Израел е в положение на война с множеството от арабските си съседи съвсем непрестанно от 1948 година до през днешния ден.Изглежда спорът в никакъв случай няма да бъде позволен.
След огромната интервенция на Русия в Сирия обаче, стратегическата конюнктура в Близкия изток радикално се трансформира. Редица арабски режими стартират да виждат в съветския фактор опция освен за личното си оцеляване, само че и за трайно споразумяване на споровете в района. През последните години съветският президент Владимир Путин неведнъж предлага посредничеството на Москва за обновяване на договарянията сред палестинците и Израел.
Изхождайки от настъпващите в Близкия изток геополитически промени, израелското управление също търси градивни решения. Бенямин Нетаняху е министър председателят, най-често навестяващ Москва през последните години. Макар връзките сред двете страни да остават комплицирани, борбите се заобикалят, стремежът е да се поддържа баланс на ползите. У израелските политици и обществеността нараства разбирането за смисъла на съветския фактор. Русия, да вземем за пример, е в положение да подсигурява сигурността на Израел, което би сложило началото на трайното спокойно развиване на целия район. Двете страни биха могли взаимно да създават газовите залежи по израелския шелф в Средиземно море. А един от най-чувствителните и за евреи, и за мюсюлмани, и за християни, проблем- този за светите места в Йерусалим, би могъл да бъде градивно обсъждан посредством посредничеството на Руската православна черква.
България е една от първите страни, признали независимостта на Израел още през 1948 година Макар множеството български евреи да се преселиха в новата си татковина, те не не помниха България и българските си другари, които, отпред с Българската православна черква, не разрешиха да бъдат депортирани в газовите камери на Аушвиц.
Тивадар (Теодор) Херцел Лявата част на синагогата в действителност е обособена постройка, в която през днешния ден се обитава Музеят за еврейска история. В средата на ХIХ век е била частна къща. Тук през 1860 година се ражда Тивадар (Теодор) Херцел, считан за нравствен татко на днешния Израел. Семейството му принадлежи към прослойката евреи, за които юдаизмът е единствено част от традицията, само че не и метод на живот. Майка му е привързана към немския език и литература и още от дребен Теодор се потопява в немската просвета.
Семейството по-късно се преселва във Виена – столицата на Австро-Унгария. Теодор приключва право и се втурва в живота на виенската бохема. Чете фешън литература, опиянява се от музиката на Вагнер. Публикува с триумф памфлети и фриволни пиеси, една от които жъне огромен триумф в влиятелен виенски спектакъл. Става помощник на най-четения Neue Freie Presse. Скоро по-късно вестникът го изпраща като сътрудник в Париж. Краят на ХIХ век е така наречен la belle epoque– времето на авангардистки опити в изкуството; на Клод Дебюси, Толуз-Лотрек, Бодлер, Сара Бернар. Младият Херцел става част от това общество. Придобива суетливост, постоянно посещава опери, маскарадни тържества, знакови кафенета.
Но скоро ентусиазмът му се изпарява откакто става очевидец на многочислени антиеврейски прояви, върхът на които е аферата “Драйфус ”. В политиката, освен на Франция, само че и в прилежащите Англия, Германия, Австрия и други, стартират да надвиват шовинистки и милитаристки апели, а антисемитизмът става един от инструментите на тази политика. 1894 година е преломна за Херцел и той се вглъбява в търсене на решение на така наречен еврейски въпрос. Плановете му за преселване на евреите в Палестина в началото шокират обществеността. Публикува дребна листовка “Еврейската страна: опит за модерно разрешаване на еврейския въпрос ”, превежда я на огромните европейски езици. Обръща се за подпомагане към авторитетни лица и владетели, в това число и към султана, само че няма триумф. През юли 1896 година е в София. Търси поддръжката на Фердинанд и българският княз поръчва копия на книжката му на британски, немски и съветски език. Успява да заинтригува известния милионер барон Хирш. Но диалогът му с барона е нервозен, екзалтираният Херцел не съумява да изложи ясно своите проекти за всеобщо преселване в Сион- хълмът, директно до остарелия град на Йерусалим, станал синоним на Израел. Хирш е нервиран от самонадеяния, съгласно него, младеж. А е имал опция да влияе на султана, под чиято власт се намира тогава Палестина. Известно е, че от края на ХIХ век немските и австрийските капитали изместват британските и френските в Османската империя, налагайки по подобен метод немското въздействие.
Въпреки неуспехите му с “големите ”, дребната листовка и романът му Аltneuland ( ”Старата нова земя ”) влияят възпламеняващо на еврейската междинна класа и през 1897 година в Базел, Швейцария, се привиква конгрес на последователите за завръщане в Сион, от този момент наричани ционисти. Но най-убедени почитатели на Херцел се оказват евреи от украинските и полските земи на Руската империя, в които постоянно се правят антиеврейски погроми. Оттам, още през 1881 година потеглят и първите емигранти, които се заемат с непостижимата задача да преобразят пустинните места на Палестина.
Възраждането на Израел се дължи на мощната поддръжка на интернационалната общественост, потресена от разкритията за унищожаването на 6 милиона евреи на териториите, окупирани от хитлеровия Вермахт и в лагерите на гибелта. Лидерите на двете основни страни-победителки във Втората международна война- Сталин и Труман, също поддържат настояването на оживелите от Холокоста, да основат своя страна в земите, от които преди епохи са били прогонени след въстанията им против господството на Рим. На 29 ноември 1947 година Общото заседание на Организация на обединените нации приема резолюция за делене Палестина на две страни – арабска и еврейска; а на 14 май 1948 година, ден преди края на английския мандат, еврейската общественост приема Декларация за самостоятелност и прогласява основаването на Държавата Израел.
Англия обаче не престава да насъсква и въоръжава прилежащите арабски страни, шест от които, в деня след прокламиране на независимостта, атакуват преди малко възродената страна. В резултат от военните дейности към 726 000 араби, по данни на Организация на обединените нации от 1949 година, са принудени да изоставен родните си места като бежанци; към 800 000 евреи са прогонени от арабските страни, където са живели от епохи, а собствеността им е присвоена. Повечето от тях намират леговище и трайно се заселват в Израел.
Войната трае до 20 юли 1949 година Сключва се помирение, само че не и кротичък контракт, който да признае възродената страна, според резолюцията на Организация на обединените нации от 29.11.1947 година Всъщност, Израел е в положение на война с множеството от арабските си съседи съвсем непрестанно от 1948 година до през днешния ден.Изглежда спорът в никакъв случай няма да бъде позволен.
След огромната интервенция на Русия в Сирия обаче, стратегическата конюнктура в Близкия изток радикално се трансформира. Редица арабски режими стартират да виждат в съветския фактор опция освен за личното си оцеляване, само че и за трайно споразумяване на споровете в района. През последните години съветският президент Владимир Путин неведнъж предлага посредничеството на Москва за обновяване на договарянията сред палестинците и Израел.
Изхождайки от настъпващите в Близкия изток геополитически промени, израелското управление също търси градивни решения. Бенямин Нетаняху е министър председателят, най-често навестяващ Москва през последните години. Макар връзките сред двете страни да остават комплицирани, борбите се заобикалят, стремежът е да се поддържа баланс на ползите. У израелските политици и обществеността нараства разбирането за смисъла на съветския фактор. Русия, да вземем за пример, е в положение да подсигурява сигурността на Израел, което би сложило началото на трайното спокойно развиване на целия район. Двете страни биха могли взаимно да създават газовите залежи по израелския шелф в Средиземно море. А един от най-чувствителните и за евреи, и за мюсюлмани, и за християни, проблем- този за светите места в Йерусалим, би могъл да бъде градивно обсъждан посредством посредничеството на Руската православна черква.
България е една от първите страни, признали независимостта на Израел още през 1948 година Макар множеството български евреи да се преселиха в новата си татковина, те не не помниха България и българските си другари, които, отпред с Българската православна черква, не разрешиха да бъдат депортирани в газовите камери на Аушвиц.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ