Колко далеч сме от Черната смърт: икономически прилики и разлики
Бубонната чума от средата на XIV в. е най-голямото злополучие в човешката история за времето си и в историята въобще. Тя доближава пика си в границите на към четири години - сред 1347 и 1351 година, тъкмо след края на късното средновековие в Европа. През това време обаче резултатите ѝ са разрушителни. Умира сред 30 и 60% от популацията на Стария континент, а последствията върху всички сфери на живота са трагични.
Днес светът също е обладан от пандемия, единствено че от ковид. Въпреки че не е изключително елементарно да се сравнят двете феномени, в това число и поради несъпоставимата статистика, да забележим дали въпреки всичко няма паралели и уроци, които можем да научим от нея.
Икономиката преди Черната гибел
Стопанството в Европа в края на Средновековието стартира да запада (някои даже назовават XIV в. интервал на меланхолия, значително погрешно), като се изключи мощните търговски самостоятелни градове в Италия. Към този миг страната взима връх над църквата и владетелите в разнообразни елементи на материка, най-много Филип IV Хубави във Франция и наследникът му Луй X, стартират да усилват налозите, с цел да финансират личните си планове, мощен акцент върху които са военните спорове.
Икономическите ограничения против пандемията: какви са и какви можеха да бъдат
Всяка политика оказва последствия в действителния живот, само че те може да не са такива, каквито ни се желае
Говорейки за тях, през 1337 година, тъкмо преди експлоадирането на Голямата чума, стартира и един от най-големите спорове в историята за времето си - Стогодишната война сред Англия и Франция. Но това не е единственият боен спор по това време. Точно преди началото на века завършва втората война сред Генуа и Венеция, като втората е изправена и пред протести в Загреб, последвана от Сицилианската вечерня (1282 - 1302 г.). През 1311 и 1312 година в немските земи се води Райхскригът сред Великата Римска империя и Еберхард I от Вютемберг.
Големият апетит
Икономическата контракция е придружена и от естествено злополучие. Около 1300 година стартира мини ледникова ера, обхванала цялото северно полукълбо, чиито първи пик ще настъпи почти 150 години по-късно. Все отново захлаждането на климата довежда до спад на добивите в преобладаващо аграрната европейска стопанска система и до една от грандиозните екологично-аграрни произшествия в човешката история - Големият апетит.
В взаимозависимост от източника, Големият апетит продължава сред 1315 и 1317 или 1322 година Той окончателно слага точка на предхождащия го стопански напредък и води до гибелта на до 25% от градското население в континентална Европа. Самото злополучие е предшествано и последвано от още локални суши, които в допълнение го утежняват.
Резултатът е не просто гибелта на милиони европейци, а и фрапантното повишение на цените на земеделските артикули и гибелта на голяма част от добитъка. Според някои историци до 80% от овцете да вземем за пример умират поради дефицита на фуражи, а единствено в границите на 1315 година цените на жизненоважните зърнени култури нарастват сред два и четири пъти, според от съответния район.
Д-р Красимир Петров: Навлизаме в рецесия, която ще е измерима с Голямата меланхолия
Няма проблеми стопанската система да се свива с по 10-15% годишно, а инфлацията да нараства с 20-30%, уточни икономистът
Точно в този подтекст на срив на покупателната дарба на популацията и поголовна гибел, владетелите стартират да усилват налозите, с цел да водят войни. Те способстват в допълнение за заличаването на Стария континент и водят до запускането и разрушението на сериозната инфраструктура на канализацията и водоснабдяването, което е причина за утежняване на всички болестни положения даже и през днешния ден.
Невъзможността да се набират храни, да не приказваме за определяни като качествени такива, води до срив на имунитета на съвсем цялото население в Европа. Комбинацията от всички тези фактори приготвят сцената за Черната гибел.
Банковото самоубийство на италианските градове страни
Градовете в Италия, с изключение на воюващи между тях и със прилежащите страни, са комерсиалното сърце на Европа. Това трансформира района в един от най-проспериращите в Европа, а, с помощта на развиването на банковото дело, имаме много стопански свидетелства за развиването му. Благодарение на тях можем да забележим паралелите с днешната реалност
Най-значимите измежду тях са показани в Nuova Cronica от флорентинския банкер Джовани Вилани, умрял точно от бубонната чума през 1348 година и представени от икономистите Карло М. Чипола в книгата му Monetary Policy of the Fourteenth-Century Florence и Хесус Уерта де Сото в Money, Bank Credit, and Economic Cycles. Интересен факт - в трактатите си Вилани е оставил очебийно празно място, с цел да означи през коя година е свършила Черната гибел. Но не доживява, с цел да го запълни.
Как Фед надува актуалния еквивалент на дотком балона
Той ще се взриви, без значение какво прави централната банка
Все отново от него научаваме, че още от началото на XIV в. банковите семейства във Флоренция стартират да употребяват част от депозитите на вложителите си, с цел да отпускат заеми. Днес това е всеобща процедура, наричана в стопанската система банкиране с непълен запас, само че до Закона на Пийл в Англия от средата на XIX в. сходни дейности са неразрешени във всички страни (поне до момента в който самите управляващи не са усещали потребност от елементарно кредитиране, когато са започвали да заобикалят законите си). Дори в Каталуния банкер, който е оперирал по този начин, се е разделял с главата си, в случай че не е можел да върне средствата до година.
Нарастването на паричното предложение, подбудено от кредитната агресия, води до стопански взрив във Флоренция, а градът се трансформира в заемодател на огромна част от останалия свят. Днес знаем, че сходен напредък е нестабилен - задоволително е да забележим дотком балона от 2000 година и Голямата криза, до които се стигна тъкмо с помощта на кредитната агресия, ръководена от централните банки посредством изкуственото намаление на лихвата и инжектирането на големи количества ликвидност. Спукването на балоните се нуждае само от катализатор.
Тази " топлийка " през XIV в. е точно чумата. Обедняването на популацията го подтиква да стартира евакуиране на парите си, които по това време са представлявали злато, от депозитите на банките. Само че банкерите не са разполагали с него, в нарушаване на закона - влоговете са били отпуснати като заеми, зад тила на депозантите.
Нещо повече, принцовете на Неапол изтеглят вложенията си от Флоренция, което в допълнение " обезкървява " финансовата система, държавните скъпи бумаги на самата Флоренция се срутват като стойност, а Англия, която не трябва да забравяме, че води война с Франция и също е наранена от чумата, на процедура афишира банкрут по облигациите си. Банките не просто губят дребното си останали запаси, а остават без източник на средства.
Така банковата система се оказва пометена, на процедура вследствие на личните си дейности. Само в границите на пет години - сред 1341 и 1346 година, тъкмо в пика на Черната гибел, - всички финансови институции банкрутират. Това води до внезапно стесняване на заема и до изстрелване на неговата цена, т.е. на лихвите.
Рецесията във Флоренция продължава досега, в който паричното предложение не се свива до степен, в която то се изравнява на глава от популацията със също мощно намалялото население на града до салдото сред двете от преди кредитната агресия.
Чипола разказва това по следния метод: " Векът на " Песента на слънцето " отстъпва мястото си на танцът на гибелта. "
Началото на регулациите и инфлацията в Англия
Както в цяла Европа, след средата на XIV в. Англия е изправена пред сериозен дефицит на служащи. Вместо те да бъдат изпратени у дома, както това се случва през днешния ден, в страната се вкарва регулация, която е не толкоз потребна за стопанската система, колкото е нездравословна.
Според " Уставът за служащите ", въведен от страната през 1351 година, всеки на възраст до 60 години е бил задължен да приема препоръчаната му работа, освен това на заплащане, номинално равняващо се на това от преди чумата. За несъгласните е имало лист от санкции.
Противоцикличност: Дефинитивният лист с икономическа литература във време на рецесия
Какво е добре да сме прочели, с цел да разберем стопанския свят към нас
Регулацията довежда до протести, тъй като е стопански парадокс работодателите, най-често земевладелци, да се конкурират за мощно намалелият поради смъртността труд на служащите, без това да докара до растеж на заплатите. Така политиката на короната и държавното управление спъва производството, което се възстановява чак откакто регулацията е вдигната в края на XIV в., след поредност от протести, най-яростният от които е през 1381 година
В последна сметка пазарната логичност, производството и земеделието са възобновени, а високото търсене и дребното предложение - защото въпреки всичко способните са били изпращани да водят война и във Франция - довеждат до над двоен растеж на възнагражденията още преди края на XV в.
Данъци и инфлация във Франция
Филип IV не просто стартира да постанова налози. Той вкарва първото регулярно облагане във Франция, като преди този миг данъци са се събирали главно при изключителни събития, т.е. войни. Нещо повече, той даже стартира да полза цъкрвата и инфлира валутата, понижавайки количеството благородни метали в монетите - всеобщ феномен в Европа в подтекста на глада, заболяването и войните.
За да направи икономическата обстановка още по-мрачна, той унищожава институцията на комерсиалните панаири, които са били може би най-близкото до мол, с което са разполагали през Средновековието и ренесанса. Това, несъмнено в допълнение ощетява популацията, тъй като притокът и разнообразието на артикули спада, а цената им се повишава - обикновено търсене и предложение.
Джозеф Салерно: Фед има нужните инструменти… за сриването на стопанската система
С политиките си, централната банка ще удължи рецесията, а няма да я позволи, счита икономистът
Така когато чумата превзема Франция, жителите на страната към този момент са уместно обеднели поради политиките и войните на кралете си. В подтекста на цялостната мизерия, недохранване и срината хигиенична инфраструктура, заболяването избухва в страната още веднъж към 1620 година
Макроикономически последствия от бубонната чума
Много е мъчно да се каже какви са били директните резултати от Черната гибел в интервал, през който не се е събирала икономическа статистика и през който в границите на къс откъслек от време се случват толкоз доста стопански отрицателни явления като инфлацията на парите, въвеждането на налозите, войните и Големия апетит.
Може да се заключи, че чумата утежнява рецесията, в която Европа към този момент се е намирала през XIV в., и спомага за спомагателния срив на производството, земеделието и брутния вътрешен артикул, както го разбираме през днешния ден. Все отново Брутният вътрешен продукт на глава от популацията може би остава без забележителна смяна, тъй като броят на жителите на континента също се намалява доста.
Ясно е още, че цената на земята се срутва, а цената на труда се повишава значително; цената на живот в действително изражение се повишава поради обезценяването на валутата. Всъщност съгласно Дейвид Раут от University of Richmond инфлацията изпреварва темпът на повишаване на заплатите, т.е. в действително изражение те не водят до нараснал стандарт на живот.
Бубонната чума пропуква системата на крепостничеството, което е добра вест за стопанската система поради релативно нарасналата обществена подвижност, макар че селяните ще останат завързани към земята още епохи. Занаятчийството стартира да пораства след края на чумата, тъй като доста хора се насочват от селата към градовете.
Те са привлечени от релативно по-леките условия на живот, също повишеното търсене на работна ръка и спадналите доста цени на парцелите. В бъдещето това ще докара до растеж на търговията, която търпи тежък удар освен от Филип IV, само че и от срутва на търсенето и производството.
Черната гибел vs. коронавирусът - поучения и политики
Сравняването на две доста разнообразни болести с грандиозно разминаваща се смъртност, показали се в разнообразни исторически контексти, при които имаме несравними технологии и знания, би било като параленост на ябълки и портокали. Законите на стопанската система са универсални и посредством тях можем да достигнем до някои изводи, използвани и при пандемията от ковид.
Намесата на държавното управление постоянно вреди повече, в сравнение с оказва помощ
Интервенциите на пазара стопират естествените сили, които въздействат на него, да го балансират. Това води до последствия, които политиците мъчно могат да плануват и които нормално ощетяват някого, най-много потребителите и чиновниците.
Това е правилно и през днешния ден, когато приказваме за схеми за подкрепяне на заетостта посредством заеми или възбрана за редуциране на чиновниците, каквато има в Испания. Нещо повече, настъпването на злополучие не е основателна причина страната да се намесва и да контролира както ѝ хрумне. Всъщност нищо не е основателна причина за това.
Инфлирането на валутата също оказва отрицателни последствия върху стопанските системи
Дори и макар номиналния напредък на заплатите, качеството на живот се утежнява в интервала след бубонната чума поради инфлирането на валутите. Ако се беше сбъднал проектът, имплементиран в Англия, за намаление на възнагражденията до равнищата им от преди чумата, злополуката в качеството на живот щеше да е цялостна.
Икономист: Тази криза ще бъде доста по-дълбока от рецесията през 2009 година
Дори отчасти отваряне на стопанската система ще поддържа интензивността, споделя Лакшман Ахутан
Препратката към съвремието е повече от ясна. ЕЦБ, Федералният запас и останалите централни банки заляха пазарите с ликвидност, а политиците дават обещание прещедри стратегии за " подкрепяне " на стопанската система. Те ще бъдат финансирани посредством нов дълг, който ще бъде изплатен в немалка степен посредством новонапечатаните от същите централни банки пари.
Това е инфлация и тя оказва отрицателен резултат върху благосъстоянието на хората; в стопанската система това е познато като Ефект на Кантийон. Той намалява действителният стандарт на живот, води до обезценяване на валутата и деформиране на пазарите.
Кредитната агресия е повода за рецесиите
Говорейки за изкривявания на пазарите, историята потвърждава, че кредитна агресия, подбудена от изкуствено занижаване на лихвата, не се съчетава добре с пандемия. Увеличаването на заема над размера на спестяванията основава неправилни тласъци, води до свръхпотребление и свръхинвестиции, нормално неправилни.
Точно това се случва в края на Средновековието във Флоренция, това се случва и през последните години, освен това по целия свят. Така всички категории проблеми, подбудени от една пандемия, се утежняват доста, когато към тях се прибавят взривяването на балоните и изпадането на стопанската система в криза.
Спасяването на институции не е наложително
Никой не е инжектирал новосъздадени пари във флорентинските и други банки на Европа, с цел да ги избави. Те са банкрутирали, а някои техни инвеститори са получили единствено по 20% от размера на депозитите си, в случай че даже и толкоз. Финансовата система на градовете се прочиства от позволилите неточности банки, само че в бъдеще тя още веднъж се връща към напредък (и към нова кредитна агресия и банкрути, само че това е тематика на друга статия).
Голямата меланхолия – през 1929 година и през днешния ден
Какви са приликите сред тогава и в този момент и какво можем да чакаме от актуалната рецесия
Въпреки това през 2008 година банките в Съединени американски щати получиха великански финансови инжекции, а през днешния ден се наливат милиарди в частни компании. Това не разрешава на пазара да се поправя и " да продължи на чисто ", усилва така и така високата задлъжнялост, основава честен риск банките постоянно да злоупотребяват с увеличение на кредитирането, знаейки, че ще бъдат избавени, и поражда така наречен обществени разноски, само че частни облаги.
Последното значи, че всички данъкоплатци поемат " спасяването " на една компания, само че тя си прибира облагата, в случай че има такава. Това е извънредно нездравословно деформиране на пазара, водещо до търсене на ренти - даже и един бизнес да няма проблеми, той желае помощи, тъй като всички други го вършат. По този метод се подтиква изцяло безотговорното държание, тъй като каквото и да правиш като управител, разноските ти се покриват от различен.
Накрая не трябва да забравяме, че въпреки светът да се е сблъскал с Черната гибел до момента в който софтуерно е бил безусловно епохи обратно, човечеството е оживяло и траяло да се развива, без стопанските системи да са замразени, както това се случва през днешния ден.
Днес светът също е обладан от пандемия, единствено че от ковид. Въпреки че не е изключително елементарно да се сравнят двете феномени, в това число и поради несъпоставимата статистика, да забележим дали въпреки всичко няма паралели и уроци, които можем да научим от нея.
Икономиката преди Черната гибел
Стопанството в Европа в края на Средновековието стартира да запада (някои даже назовават XIV в. интервал на меланхолия, значително погрешно), като се изключи мощните търговски самостоятелни градове в Италия. Към този миг страната взима връх над църквата и владетелите в разнообразни елементи на материка, най-много Филип IV Хубави във Франция и наследникът му Луй X, стартират да усилват налозите, с цел да финансират личните си планове, мощен акцент върху които са военните спорове.
Икономическите ограничения против пандемията: какви са и какви можеха да бъдат
Всяка политика оказва последствия в действителния живот, само че те може да не са такива, каквито ни се желае
Говорейки за тях, през 1337 година, тъкмо преди експлоадирането на Голямата чума, стартира и един от най-големите спорове в историята за времето си - Стогодишната война сред Англия и Франция. Но това не е единственият боен спор по това време. Точно преди началото на века завършва втората война сред Генуа и Венеция, като втората е изправена и пред протести в Загреб, последвана от Сицилианската вечерня (1282 - 1302 г.). През 1311 и 1312 година в немските земи се води Райхскригът сред Великата Римска империя и Еберхард I от Вютемберг.
Големият апетит
Икономическата контракция е придружена и от естествено злополучие. Около 1300 година стартира мини ледникова ера, обхванала цялото северно полукълбо, чиито първи пик ще настъпи почти 150 години по-късно. Все отново захлаждането на климата довежда до спад на добивите в преобладаващо аграрната европейска стопанска система и до една от грандиозните екологично-аграрни произшествия в човешката история - Големият апетит.
В взаимозависимост от източника, Големият апетит продължава сред 1315 и 1317 или 1322 година Той окончателно слага точка на предхождащия го стопански напредък и води до гибелта на до 25% от градското население в континентална Европа. Самото злополучие е предшествано и последвано от още локални суши, които в допълнение го утежняват.
Резултатът е не просто гибелта на милиони европейци, а и фрапантното повишение на цените на земеделските артикули и гибелта на голяма част от добитъка. Според някои историци до 80% от овцете да вземем за пример умират поради дефицита на фуражи, а единствено в границите на 1315 година цените на жизненоважните зърнени култури нарастват сред два и четири пъти, според от съответния район.
Д-р Красимир Петров: Навлизаме в рецесия, която ще е измерима с Голямата меланхолия
Няма проблеми стопанската система да се свива с по 10-15% годишно, а инфлацията да нараства с 20-30%, уточни икономистът
Точно в този подтекст на срив на покупателната дарба на популацията и поголовна гибел, владетелите стартират да усилват налозите, с цел да водят войни. Те способстват в допълнение за заличаването на Стария континент и водят до запускането и разрушението на сериозната инфраструктура на канализацията и водоснабдяването, което е причина за утежняване на всички болестни положения даже и през днешния ден.
Невъзможността да се набират храни, да не приказваме за определяни като качествени такива, води до срив на имунитета на съвсем цялото население в Европа. Комбинацията от всички тези фактори приготвят сцената за Черната гибел.
Банковото самоубийство на италианските градове страни
Градовете в Италия, с изключение на воюващи между тях и със прилежащите страни, са комерсиалното сърце на Европа. Това трансформира района в един от най-проспериращите в Европа, а, с помощта на развиването на банковото дело, имаме много стопански свидетелства за развиването му. Благодарение на тях можем да забележим паралелите с днешната реалност
Най-значимите измежду тях са показани в Nuova Cronica от флорентинския банкер Джовани Вилани, умрял точно от бубонната чума през 1348 година и представени от икономистите Карло М. Чипола в книгата му Monetary Policy of the Fourteenth-Century Florence и Хесус Уерта де Сото в Money, Bank Credit, and Economic Cycles. Интересен факт - в трактатите си Вилани е оставил очебийно празно място, с цел да означи през коя година е свършила Черната гибел. Но не доживява, с цел да го запълни.
Как Фед надува актуалния еквивалент на дотком балона
Той ще се взриви, без значение какво прави централната банка
Все отново от него научаваме, че още от началото на XIV в. банковите семейства във Флоренция стартират да употребяват част от депозитите на вложителите си, с цел да отпускат заеми. Днес това е всеобща процедура, наричана в стопанската система банкиране с непълен запас, само че до Закона на Пийл в Англия от средата на XIX в. сходни дейности са неразрешени във всички страни (поне до момента в който самите управляващи не са усещали потребност от елементарно кредитиране, когато са започвали да заобикалят законите си). Дори в Каталуния банкер, който е оперирал по този начин, се е разделял с главата си, в случай че не е можел да върне средствата до година.
Нарастването на паричното предложение, подбудено от кредитната агресия, води до стопански взрив във Флоренция, а градът се трансформира в заемодател на огромна част от останалия свят. Днес знаем, че сходен напредък е нестабилен - задоволително е да забележим дотком балона от 2000 година и Голямата криза, до които се стигна тъкмо с помощта на кредитната агресия, ръководена от централните банки посредством изкуственото намаление на лихвата и инжектирането на големи количества ликвидност. Спукването на балоните се нуждае само от катализатор.
Тази " топлийка " през XIV в. е точно чумата. Обедняването на популацията го подтиква да стартира евакуиране на парите си, които по това време са представлявали злато, от депозитите на банките. Само че банкерите не са разполагали с него, в нарушаване на закона - влоговете са били отпуснати като заеми, зад тила на депозантите.
Нещо повече, принцовете на Неапол изтеглят вложенията си от Флоренция, което в допълнение " обезкървява " финансовата система, държавните скъпи бумаги на самата Флоренция се срутват като стойност, а Англия, която не трябва да забравяме, че води война с Франция и също е наранена от чумата, на процедура афишира банкрут по облигациите си. Банките не просто губят дребното си останали запаси, а остават без източник на средства.
Така банковата система се оказва пометена, на процедура вследствие на личните си дейности. Само в границите на пет години - сред 1341 и 1346 година, тъкмо в пика на Черната гибел, - всички финансови институции банкрутират. Това води до внезапно стесняване на заема и до изстрелване на неговата цена, т.е. на лихвите.
Рецесията във Флоренция продължава досега, в който паричното предложение не се свива до степен, в която то се изравнява на глава от популацията със също мощно намалялото население на града до салдото сред двете от преди кредитната агресия.
Чипола разказва това по следния метод: " Векът на " Песента на слънцето " отстъпва мястото си на танцът на гибелта. "
Началото на регулациите и инфлацията в Англия
Както в цяла Европа, след средата на XIV в. Англия е изправена пред сериозен дефицит на служащи. Вместо те да бъдат изпратени у дома, както това се случва през днешния ден, в страната се вкарва регулация, която е не толкоз потребна за стопанската система, колкото е нездравословна.
Според " Уставът за служащите ", въведен от страната през 1351 година, всеки на възраст до 60 години е бил задължен да приема препоръчаната му работа, освен това на заплащане, номинално равняващо се на това от преди чумата. За несъгласните е имало лист от санкции.
Противоцикличност: Дефинитивният лист с икономическа литература във време на рецесия
Какво е добре да сме прочели, с цел да разберем стопанския свят към нас
Регулацията довежда до протести, тъй като е стопански парадокс работодателите, най-често земевладелци, да се конкурират за мощно намалелият поради смъртността труд на служащите, без това да докара до растеж на заплатите. Така политиката на короната и държавното управление спъва производството, което се възстановява чак откакто регулацията е вдигната в края на XIV в., след поредност от протести, най-яростният от които е през 1381 година
В последна сметка пазарната логичност, производството и земеделието са възобновени, а високото търсене и дребното предложение - защото въпреки всичко способните са били изпращани да водят война и във Франция - довеждат до над двоен растеж на възнагражденията още преди края на XV в.
Данъци и инфлация във Франция
Филип IV не просто стартира да постанова налози. Той вкарва първото регулярно облагане във Франция, като преди този миг данъци са се събирали главно при изключителни събития, т.е. войни. Нещо повече, той даже стартира да полза цъкрвата и инфлира валутата, понижавайки количеството благородни метали в монетите - всеобщ феномен в Европа в подтекста на глада, заболяването и войните.
За да направи икономическата обстановка още по-мрачна, той унищожава институцията на комерсиалните панаири, които са били може би най-близкото до мол, с което са разполагали през Средновековието и ренесанса. Това, несъмнено в допълнение ощетява популацията, тъй като притокът и разнообразието на артикули спада, а цената им се повишава - обикновено търсене и предложение.
Джозеф Салерно: Фед има нужните инструменти… за сриването на стопанската система
С политиките си, централната банка ще удължи рецесията, а няма да я позволи, счита икономистът
Така когато чумата превзема Франция, жителите на страната към този момент са уместно обеднели поради политиките и войните на кралете си. В подтекста на цялостната мизерия, недохранване и срината хигиенична инфраструктура, заболяването избухва в страната още веднъж към 1620 година
Макроикономически последствия от бубонната чума
Много е мъчно да се каже какви са били директните резултати от Черната гибел в интервал, през който не се е събирала икономическа статистика и през който в границите на къс откъслек от време се случват толкоз доста стопански отрицателни явления като инфлацията на парите, въвеждането на налозите, войните и Големия апетит.
Може да се заключи, че чумата утежнява рецесията, в която Европа към този момент се е намирала през XIV в., и спомага за спомагателния срив на производството, земеделието и брутния вътрешен артикул, както го разбираме през днешния ден. Все отново Брутният вътрешен продукт на глава от популацията може би остава без забележителна смяна, тъй като броят на жителите на континента също се намалява доста.
Ясно е още, че цената на земята се срутва, а цената на труда се повишава значително; цената на живот в действително изражение се повишава поради обезценяването на валутата. Всъщност съгласно Дейвид Раут от University of Richmond инфлацията изпреварва темпът на повишаване на заплатите, т.е. в действително изражение те не водят до нараснал стандарт на живот.
Бубонната чума пропуква системата на крепостничеството, което е добра вест за стопанската система поради релативно нарасналата обществена подвижност, макар че селяните ще останат завързани към земята още епохи. Занаятчийството стартира да пораства след края на чумата, тъй като доста хора се насочват от селата към градовете.
Те са привлечени от релативно по-леките условия на живот, също повишеното търсене на работна ръка и спадналите доста цени на парцелите. В бъдещето това ще докара до растеж на търговията, която търпи тежък удар освен от Филип IV, само че и от срутва на търсенето и производството.
Черната гибел vs. коронавирусът - поучения и политики
Сравняването на две доста разнообразни болести с грандиозно разминаваща се смъртност, показали се в разнообразни исторически контексти, при които имаме несравними технологии и знания, би било като параленост на ябълки и портокали. Законите на стопанската система са универсални и посредством тях можем да достигнем до някои изводи, използвани и при пандемията от ковид.
Намесата на държавното управление постоянно вреди повече, в сравнение с оказва помощ
Интервенциите на пазара стопират естествените сили, които въздействат на него, да го балансират. Това води до последствия, които политиците мъчно могат да плануват и които нормално ощетяват някого, най-много потребителите и чиновниците.
Това е правилно и през днешния ден, когато приказваме за схеми за подкрепяне на заетостта посредством заеми или възбрана за редуциране на чиновниците, каквато има в Испания. Нещо повече, настъпването на злополучие не е основателна причина страната да се намесва и да контролира както ѝ хрумне. Всъщност нищо не е основателна причина за това.
Инфлирането на валутата също оказва отрицателни последствия върху стопанските системи
Дори и макар номиналния напредък на заплатите, качеството на живот се утежнява в интервала след бубонната чума поради инфлирането на валутите. Ако се беше сбъднал проектът, имплементиран в Англия, за намаление на възнагражденията до равнищата им от преди чумата, злополуката в качеството на живот щеше да е цялостна.
Икономист: Тази криза ще бъде доста по-дълбока от рецесията през 2009 година
Дори отчасти отваряне на стопанската система ще поддържа интензивността, споделя Лакшман Ахутан
Препратката към съвремието е повече от ясна. ЕЦБ, Федералният запас и останалите централни банки заляха пазарите с ликвидност, а политиците дават обещание прещедри стратегии за " подкрепяне " на стопанската система. Те ще бъдат финансирани посредством нов дълг, който ще бъде изплатен в немалка степен посредством новонапечатаните от същите централни банки пари.
Това е инфлация и тя оказва отрицателен резултат върху благосъстоянието на хората; в стопанската система това е познато като Ефект на Кантийон. Той намалява действителният стандарт на живот, води до обезценяване на валутата и деформиране на пазарите.
Кредитната агресия е повода за рецесиите
Говорейки за изкривявания на пазарите, историята потвърждава, че кредитна агресия, подбудена от изкуствено занижаване на лихвата, не се съчетава добре с пандемия. Увеличаването на заема над размера на спестяванията основава неправилни тласъци, води до свръхпотребление и свръхинвестиции, нормално неправилни.
Точно това се случва в края на Средновековието във Флоренция, това се случва и през последните години, освен това по целия свят. Така всички категории проблеми, подбудени от една пандемия, се утежняват доста, когато към тях се прибавят взривяването на балоните и изпадането на стопанската система в криза.
Спасяването на институции не е наложително
Никой не е инжектирал новосъздадени пари във флорентинските и други банки на Европа, с цел да ги избави. Те са банкрутирали, а някои техни инвеститори са получили единствено по 20% от размера на депозитите си, в случай че даже и толкоз. Финансовата система на градовете се прочиства от позволилите неточности банки, само че в бъдеще тя още веднъж се връща към напредък (и към нова кредитна агресия и банкрути, само че това е тематика на друга статия).
Голямата меланхолия – през 1929 година и през днешния ден
Какви са приликите сред тогава и в този момент и какво можем да чакаме от актуалната рецесия
Въпреки това през 2008 година банките в Съединени американски щати получиха великански финансови инжекции, а през днешния ден се наливат милиарди в частни компании. Това не разрешава на пазара да се поправя и " да продължи на чисто ", усилва така и така високата задлъжнялост, основава честен риск банките постоянно да злоупотребяват с увеличение на кредитирането, знаейки, че ще бъдат избавени, и поражда така наречен обществени разноски, само че частни облаги.
Последното значи, че всички данъкоплатци поемат " спасяването " на една компания, само че тя си прибира облагата, в случай че има такава. Това е извънредно нездравословно деформиране на пазара, водещо до търсене на ренти - даже и един бизнес да няма проблеми, той желае помощи, тъй като всички други го вършат. По този метод се подтиква изцяло безотговорното държание, тъй като каквото и да правиш като управител, разноските ти се покриват от различен.
Накрая не трябва да забравяме, че въпреки светът да се е сблъскал с Черната гибел до момента в който софтуерно е бил безусловно епохи обратно, човечеството е оживяло и траяло да се развива, без стопанските системи да са замразени, както това се случва през днешния ден.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ