Бу не беше от конете, които обикновено се срещаха в

Бу не беше от конете, които нормално се срещаха в задните улички на Източен Лондон. Не беше нито набит товарен кон с рошави крайници, нито тънковрат расов спортен кон от тези, които небрежно впрягаха в двуколка за незаконно съревнование на двупосочния асфалтов път, след което резултатите се записваха в бележниците за залози и се разменяха огромни суми от противозаконни залагания. Не беше и добросърдечен и толерантен кон от някое учебно заведение по езда в Хайд Парк или пък от тези разнообразни по тип късокраки и набити понита, черно-бели или инатливи, които понасяха, от време на време търпеливо, а от време на време не напълно, да бъдат яздени надолу по стълби, да ги карат да прескачат варели с бира или да влизат в асансьори, с цел да могат притежателите им да ги яздят по балконите на блоковете и да се заливат от плевел смях.
Бу беше породист и наедрял кон от породата „ Сел Франсе “, чиито здрави крайници и мощен тил не бяха напълно типични за нея. Беше атлетичен, само че стъпваше напълно решително. Късият му тил бе съвършен за скокове, а благият му, напряко благ, манталитет го правеше извънредно търпелив и отзивчив. Изобщо не се притесняваше и от най-натовареното улично придвижване и доста обичаше компания. Освен това толкоз бързо се отегчаваше, че Папа се бе принудил да му окачи извънредно доста топки на въжета в отделението, с цел да го забавлява. Каубоя Джон непрекъснато мърмореше, че несъмнено се мъчи да му уреди място в баскетболната лига.
Другите хлапета в учебното заведение на Сара или в квартала се забавляваха, като гълтаха прахчета в дребни хартиени пликчета или найлонови торбички, крадяха коли, които да форсират във все по-малкото пустеещи имоти в близост, или прекарваха часове наред, обличайки се като звезди, като разглеждаха списанията с доста по-голям интерес от учебниците си. Тя не се интересуваше от сходни неща. В мига, в който Сара сложеше седлото и вдъхнеше познатия мирис на топъл кон и чиста кожа, забравяше за всичко останало.
Когато яздеше Бу, тя се откъсваше от всичко дразнещо, неприятно и потискащо. Така забравяше, че е най-слабичкото момиче в класа и единственото, което нямаше особена причина да носи сутиен, както и че единствено тя и Рене, турското момиче, с което никой не говореше, нямаха телефон или компютър. Забравяше, че са единствено двамата с Папа.
В положителните им дни тя изпитваше към коня поклонение пред величието му, екстаз от невероятната мощ под себе си и това, което той бе подготвен да направи за нея. Той се държеше неприятно единствено когато тя не успееше да го помоли вярно – в случай че мозъкът й още бе в учебното заведение или беше жадна или изтощена – а удоволствието, което струеше от него, когато изпълнеха вярно някое придвижване, напряко предизвикваше стягане в гърлото й. Бу беше неин и доста специфичен.
Папа постоянно обясняваше на хора, които не разбираха от коне, че е все едно да се качиш на „ Ролс-Ройс “, откакто си бил в трактор: всичко е точно настроено, елегантно и получаваш незабавен отговор. Общуването бе безшумно, вместо да се крещи и да се ръкомаха. Постигаш единство на мисъл и воля. Тя молеше Бу, а той се приготвяше, хълбоците му се стягаха, едрата му глава се отпускаше към гърдите и й даваше това, което тя желае. Единствените граници пред него бяха тези, които Сара поставяше. Папа постоянно споделяше, че Бу има най-голямото сърце от всички коне, които в миналото е познавал.
Отначало не беше по този начин: Сара още имаше два белега като бледи луни на ръката си, където я беше ухапал, а когато в първите дни бяха почнали да го укротяват, имаше случаи, когато се откъсваше от хубавичко юзда и хукваше през парка, вирнал високо опашка като знаме, до момента в който майките пищяха и тичаха настрана с количките си, а Папа се молеше високо на френски единствено да не удари някоя кола. Папа всякога й споделяше, че грешката е нейна, и от време на време й идваше да му се разкрещи, само че в този момент знаеше много повече и разбираше, че той е бил прав.
Конете, евентуално повече от всяко друго творение, бяха образувани като темперамент от индивида. Може по рождение да са били неспокойни, плахи или злонравни, само че реакциите им към близките напълно се определяха от отношението към тях. Едно дете би ти дало втори късмет с вярата да го обикнеш. Кучето би се върнало безропотно при теб дори и откакто си го набил. Но един кон в никакъв случай не би позволил нито теб, нито различен човек покрай себе си наново. Затова Папа в никакъв случай не му викаше. Никога не си изпускаше нервите, не се ядосваше дори и когато бе ясно, че Бу се държи невъзпитано или лудее като всеки младеж.
А в този момент беше на осем години, изцяло пораснал. Беше учтив в положителни обноски, интелигентен и ловък в осъществяването на разнообразни задания, и задоволително грациозен, в случай че Папа бе решил вярно, както правеше с всичко останало, с цел да понесе Сара надалеч от този безреден град към светлото й бъдеще.