bTV Интервю на Деси Добрева за Труд:– Деси, след големия успех

bTV Интервю на Деси Добрева за " Труд ":

– Деси, след огромния триумф на песента ти “ДОС ", ти издаваш “Песен на Червената шапчица ", която е твоя версия на известната комбинация на Евгени Димитров. Защо реши да направиш нов вид навръх нея?

– Това е една от песните, които изпълнявах с «Ку-Ку Бенд» и която остана в сърцето ми и до ден сегашен. Мисля, че дължах на себе си, а и на своята аудитория да запиша собствен вид на песента. Тя е доста персонална като чувство. Винаги съм я харесвала, само че бях прекомерно млада тогава, с цел да усетя същинския смисъл, заложен в нея. Сега усещам и разбирам по напълно друг метод текста на Ивайло Вълчев, и съм вложила всичко от себе си както в осъществяването и във видеоклипа на песента, по този начин и в самия аранжимент, който направихме дружно с моя съидейник Нено Илиев.

– Каква е концепцията на клипа към песента, който е доста моден и какво символизира клетката в него?

– Предпочитам всеки самичък за себе си да открие смисъла и скритото обръщение, което песента носи.

– В края на март имаше рожден ден, който отпразнува с огромен концерт в Пловдив. Най-хубавият подарък, който получи?

– Пълната зала “СИЛА "  в Пловдив. Пълна освен със фенове, само че с усмивки, с страсти, със мемоари.

– Твоята ария “ДОС " звучи съвременно, само че е на фолклорна основа. Изненада ли те огромната известност, която получи и над какво ново работиш?

– Със сигурност за мен бе доста приятна изненада да видя, че песента се излъчва по медии, които по принцип не пускат мои песни. «ДОС» е цялостна диаметралност на “Песен на Червената шапчица ". Песента е е свежа и закачлива и те кара да си спомниш за хубавото лято, за приятните мигове, за «готината» компания. В момента работя интензивно върху завършването на албума “Лудо младо ". Повечето песни са подготвени, само че има още няколко, които са в развой на запис. Общо взето има много работа, защото обичам да майсторя всичко до най-малкия подробност, изключително що се отнася до музика.

– Ти си една от звездите в новия сезон на шоуто “Като две капки вода ", където ти се постанова да влизаш в разнообразни облици. Кой от тях ти беше най-труден до момента? А най-приятен?

– Повечето хора си мислят, че облика на вокалиста на “Рамщайн " – Тил Линдеман, ми е бил най-труден и неразбираем. Всъщност дотук най-трудно ми беше да направя облика на латино-дивата Дженифър Лопес, тъй като нейния жанр и театрално държание е в цялостна диаметралност на моя жанр и държание. За разлика от мъжкия облик, женския подобен няма по какъв начин да бъде преекспониран. Трябва фактически да бъдеш «нея», да влезеш под нейната кожа. И защото съм възпитана в по-различна нравственос на държание, а и в невзискателност като цяло, ми беше доста мъчно да избягам от себе си и да бъда провокативна, нахална, а и да привикна с много разголения костюм. Но доста репетирах и доста се постарах да изкарам от себе си тази сексапилна и предизвикателна Джей Ло, която всички познаваме. Иначе най-приятно ми беше да се превъплътя в Мими Николова, тъй като е доста близо до това, което одобрявам и излъчвам самата аз. Много одобрявам старите български песни и тяхното въодушевление, и по тази причина направих този облик с лекост.

–  Когато Поли Генова участваше в шоуто, тя призна, че не желае да й се пада само Лили Иванова, а за теб кой облик би бил най-голямо предизвикателство, може би Слави Трифонов?

– Бих направила всеки облик, тъй като одобрявам присъединяване си в това предаване първо като предизвикателство към самата мен, и второ като персонално и професионално развиване и обогатяване. Разбира се, че една реплика на Слави би била огромно предизвикателство за реализатор като мен, защото той е двуметров гологлав голям мъж, а аз съм дребна слабичка жена с доста и къдрава коса. Освен това вокално той има невисок мъжки глас, а аз – висок женски и просто няма по какъв начин един висок сопранов глас като моя да изимитира ниското баритоново звучене на неговия глас.

– С изключение на последния лайв на шоуто, Фънки, сякаш е малко по-критичен към теб. Това окуражи ли те?

– Всяка рецензия е добре пристигнала. В предаването ние не се състезаваме – ние се забавляваме. В него всички сме другари, сътрудници и съидейници и аз одобрих поканата за присъединяване в този формат точно поради ползотворната работа в него. Екипът е извънредно добър, доброжелателен и квалифициран. Като експерт, виждам в това предаване опция за персонално развиване и имам огромно предпочитание да провокирам сама себе си! Интересно ми е да изляза отвън зоната на комфорт и да направя нещо напълно друго, което другояче в никакъв случай не бих направила и от време на време е даже много неловко.

– Тита, Папи Ханс и множеството млади реализатори у нас, имат много провокативни текстове. Ти би ли се изкушила да изпееш нещо сходно?

– За момента не, само че може някой ден да ми щукне нещо! Като цяло не одобрявам циничните текстове, както и тези без смисъл, в които има просто подредени думи, без поетика, без благозвучност, без значение. Аз държа на стилистиката, на хубостта и естетиката. Завършила съм класическо обучение и за мен би било обидно някакси да нареждам цинизми на сцената. Ако текстът е обществен, непокорен, сигурна съм, че има доста способи това да бъде показано без да се употребяват цинизми или обидни прилагателни.

– Според теб, за какво смислените песни мъчно стигат до ефира, а да си го кажем напряко – откровени простотии се ротират нон-стоп?

– Защото стойностните песни те карат да се замислиш и да размърдаш малко сивото си вещество, а като го размърдаш, то може да ти подскаже, че някои неща в твоя живот и в метода, по който живееш, не са напълно верни. Хората желаят да избягат от действителността, от съвестта си, от себе си… Откровените простотии, както вярно ги назова, са елементарно смилаеми и не те карат да се замисляш, а общо взето те карат да си раздвижиш краката в ритъма на песента. Докато стойностната музика раздвижва мозъка и сетивността, може би допира и някои нотки на съзнанието, които човек се пробва да подтисне, по тази причина тя често е заклеймявана!

– За теб се знае, че си огромен перфекционист. Работата в “Шоуто на Слави " ли те построи като такава?

– Не, още като дребна бях доста взискателна, дори може да се каже че бях и много по-серт като темперамент – безусловно режех всички на краставици. В началото това беше огромен проблем за всички сътрудници от шоуто, тъй като не бяха привикнали с подобен човек, който не си поплюва и споделя всичко в прав текст. Например, не се притеснявах да кажа, че не ми харесва дадена ария или нещо друго, без да се пробвам да бъда дипломатична. С годините обаче се научих да бъда доста по-търпелива с хората, с които работя и да се веселя на всичко, което се случва.

– А в миналото карали ли сте се със Слави – и той е доста мощен темперамент?

– Спорили сме доста, от време на време като коте и куче, само че постоянно е било обвързвано с работата, с музиката, с нещо, което творим. С него доста сме си говорили за най-различни музикални творби, като огромна част от тях са били от класическата музика. Слави е забавен сътрудник за диалог, макар че сътрудниците постоянно се майтапят, че не може да се води разговор с него, тъй като процесът е еднопосочен и приказва единствено той. Това не е по този начин. Когато той самия има отсреща си забавен събеседник, се получава разговор.

– Случвало ли се е да те глобяват за забавяне?

– Да, един път напряко щях да припадна от бързане, тъй като тогава учех две специалности в Консерваторията и заран бях на лекции, а следобяд отивах на работа и никак не беше елементарно. Бях се схванала с преподавателите да ме пускат 30 минути по-рано от лекциите, с цел да мога да стигна в точния момент до БТВ, само че ходех пешком или с градския превоз, защото тогава още нямах кола. Този ден също бях взела градския превоз, само че тъкмо тогава имаше стачка и не можеше да се мине през Орлов мост, тъй че ми се наложи да сляза и да тичам до НДК с една голяма, тежка раница. Бягах, без да спра, с цел да не закъснея, а като влязох в студиото паднах по лице пред всички! Колегите доста се стреснаха, а аз най-малко 15 минути по-късно не можех да си поема въздух от бързане. Тогава една санкция беше половин заплата, а аз се устоях напълно от нея – добре, че този път не ме глоби…

– В предаването са гостували огромни имена от международния шоубизнес. Как се държаха тези звезди отвън ефир?

– Големите звезди, които в действителност са огромно име са доста скромни, подават ръка и се сприятеляват, до момента в който съм забелязала, че други, дето ги знаят единствено петлите в село, идват с едно голямо самочувствие и надутост… И стартират да вършат проблеми за всичко, до момента в който от звездите не съм чула едно недоволство.

– Оценката, или комплиментът на кой от гостите в шоуто, са те развълнували най-силно и са най-ценни за теб?

– Най-ценна за мен беше оценката на публиката, само че и оценката на господин Трифонов като шеф и сътрудник. Тъй като Слави е човек, който не прави доста похвали, дребното такива, които съм получила от него, са били доста скъпи за мен.

– Ти си красива жена. Налагало ли се е Слави, или други твои сътрудници от шоуто да те избавят от нападателни ухажори?

– Разбира се, като по-големи от мен, а и като мъже се е случвало да ме избавят – и то целокупно, в най-различни обстановки. Двете с Александра (Раева-б.а.) бяхме доста дребни тогава и е обикновено сътрудниците да пазят нас, както и девойките от балета, които също бяха доста дребни и доста красиви.

– Слави е разказвал занимателна преживелица с теб, че когато си била настинала, си похапнала толкоз лук, че на него са му се насълзили очите, до момента в който сте пяли дружно. Случвало ли се е и различен път да се просълзи на твое осъществяване, само че към този момент без помощта на лук?

– (Смее се.) Тази преживелица беше, до момента в който изпълнявахме песента “Назад, обратно, моме Калино ". Преди това в действителност бях изяла цяла паница с лук, тъй като бях много настинала, а това доста оказва помощ да възвърнеш глас, и му дъхнах толкоз мощно до момента в който пея, че той се разрева! След години, когато гостувах в шоуто – Слави също се разплака, до момента в който слушаше осъществяването ми на “Лудо Младо ".

– Дъщеря ти Алина желае ли към този момент да тръгне по твоя път и кои свои черти виждаш в нея?

– Много е рано към момента съгласно мен, дано първо да си изживее детството. Смятам, че е добре за едно дете да се допре до повече и разнообразни действия, и по този начин да натрупа повече познания и умения, с цел да реши в бъдеще какво да избере. Аз не съм от свръх амбициозните майки, начертали проекти за детето си до 100-ната му година. Най-важно е да бъде крепко и усмихнато. Алина наподобява на мен по това, че е доста усмихната и откровена.

– Най-важните неща, които си научила от твоите родители?

– Да бъда същинска, да обичам и да разпределям любов, тъй като самата аз съм била доста обичано дете. По същия метод дисциплинирам и моята щерка. Всяко дете би трябвало да се усеща обичано и мечтано. Родителите ми са ме научили също на дисциплинираност и на труд, най-много посредством техния персонален образец. Израснала съм в заедно и сплотено семейство, една цялостна и радостна къща с три деца, с баба и дядо и с доста животни, а от майка ми и татко ми съм научила, че животът е прекрасен и би трябвало да го живеем с готовност.

– Мечтаеш ли си за семейство с три деца?

– Скоро открих листа, на който си бях написала като дете защо бленувам и доста се смях! Бях написала, че бленувам да стана най-великата пианистка на света – е, не станах най-велика пианистка… Освен това мечтаех да пея на една сцена с Майкъл Джексън! Бях му огромна почитателка и с една другарка бяхме събрали 5000 подписа, с цел да напарви концерт в България! За страдание той умря и тази фантазия също отпътува на кино, а третата ми най-голяма фантазия оттогава е да пребивавам в палат с голяма градина – с доста животни и лъвове! За нея към момента имам време и ще се боря да я осъществя, най-малко едно лъвче да си взема. Смее се. А за децата – това е Божа работа…

– В какво вярваш?

- Вярвам първо в себе си, второ имам вяра в силата – в силата, която всеки назовава по друг метод. Вярвам, че има неща по-силни от нас, само че че ние също имаме мощна сила и в случай че повярваме в нея, ще можем да променим съвсем всичко.

– Любима мисъл?

– “Ядосвайки се, ние се наказваме за грешките на другите! "