КНСБ: До 4 г. заплатите в България ще станат 60 % от средноевропейските
bTV Ако възнагражденията не престават да порастват със сегашните темпове, до четири години заплатите в България ще станат 60 % от средноевропейските. Това предвижда президентът на КНСБ Пламен Димитров, представен от Българска телеграфна агенция.
По думите на синдикалиста тези 60 % и малко от горната страна са психическата граница, която кара един европеец да се усеща част от общността, а не в състояние, в което му се желае да избяга от страната, в която живее.
Димитров участва на представянето на отчет на генералния шеф на Европейския синдикален институт към Европейската конфедерация на профсъюзите Филип Пуше на тематика " Контурите на трудова Европа – 2018 ".
Докладът регистрира повишаване на заетостта в Европейски Съюз, само че с големи разлики. Клопката на заетостта е това, че към този момент в Европа все по-разпространена става частичната претовареност от по час-два дневно – нещо, от което към този момент България е пощадена, разяснява Пуше.
В Холандия 70 % от дамите и 30 % от мъжете работят на понижено време, се показва в проучването. Затова по думите на европейския синдикалист, когато Европейска комисия афишира, че заетостта е по-голяма отпреди рецесията, би трябвало да посочи, че броят на часове претовареност не е достигнал равнищата преди нея.
Безработицата също не е стигнала равнището преди рецесията общо за целия Европейски Съюз. Различията в безработицата в Европа са релативно огромни, като добре се оправят Германия, Малта, Унгария, които имат доста разнообразни системи за надзор и достъп до права на пазара на труда.
В Полша и Испания над 25 на 100 от заетостта е краткотрайна претовареност - хората нямат непрекъснат трудов контракт, а в Испания съвсем никой под 30-годишна възраст няма непрекъснат трудов контракт и това е по този начин към този момент 25 години, разяснява Пуше.
Той изрази мнение, че десетилетие ще нужно минималните работни заплати в Източна Европа да стигнат тези в старите страни членки, като дори при огромните темпове на напредък сега към момента приказваме за пари, близки до тези, с които се покрива само физическото оцеляване.
По думите на синдикалиста тези 60 % и малко от горната страна са психическата граница, която кара един европеец да се усеща част от общността, а не в състояние, в което му се желае да избяга от страната, в която живее.
Димитров участва на представянето на отчет на генералния шеф на Европейския синдикален институт към Европейската конфедерация на профсъюзите Филип Пуше на тематика " Контурите на трудова Европа – 2018 ".
Докладът регистрира повишаване на заетостта в Европейски Съюз, само че с големи разлики. Клопката на заетостта е това, че към този момент в Европа все по-разпространена става частичната претовареност от по час-два дневно – нещо, от което към този момент България е пощадена, разяснява Пуше.
В Холандия 70 % от дамите и 30 % от мъжете работят на понижено време, се показва в проучването. Затова по думите на европейския синдикалист, когато Европейска комисия афишира, че заетостта е по-голяма отпреди рецесията, би трябвало да посочи, че броят на часове претовареност не е достигнал равнищата преди нея.
Безработицата също не е стигнала равнището преди рецесията общо за целия Европейски Съюз. Различията в безработицата в Европа са релативно огромни, като добре се оправят Германия, Малта, Унгария, които имат доста разнообразни системи за надзор и достъп до права на пазара на труда.
В Полша и Испания над 25 на 100 от заетостта е краткотрайна претовареност - хората нямат непрекъснат трудов контракт, а в Испания съвсем никой под 30-годишна възраст няма непрекъснат трудов контракт и това е по този начин към този момент 25 години, разяснява Пуше.
Той изрази мнение, че десетилетие ще нужно минималните работни заплати в Източна Европа да стигнат тези в старите страни членки, като дори при огромните темпове на напредък сега към момента приказваме за пари, близки до тези, с които се покрива само физическото оцеляване.
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ