Фирмите искат удължаване на срока за касовите апарати
БТПП показа експресна онлайн анкета измежду членовете си по отношение на новите условия към фискалните устройства в Наредба Н-18 и готовността на бизнеса за използването й.
Допитването е осъществено в интервала 16-18 февруари 2019 година, а претекстове за него бяха постъпили сигнали от компании.
Акценти от изследването:
На въпроса дали ще съумеят да модифицират фискалните си устройства до края на март, към 64% от интервюираните оповестяват, че няма да се оправят и желаят удължение с 6 месеца. Около 15% също няма да съумеят с този период и оферират увеличение му с 3 месеца.
Едва 4% от участващите в изследването са отбелязали, че към този момент са приспособили касовите си апарати, а останалите 17% са в развой на смяна и смятат, че ще могат да приключат до 31 март.
Още по-трудно изпълнимо се обрисува настояването за свързване на софтуера за ръководство на продажбите с фискалните устройства и декларирането му до 31 май. Само 15% са на мнение, че ще изпълнят регулацията в период. 78% желаят удължение с 6 месеца, а останалите 7% са отбелязали, че не употребяват подобен програмен продукт и не са наранени от това условие.
Комплексни са аргументите, заради които компаниите да не могат да се оправят с нормативните условия в инструкции период: към половината оповестяват, че доставчиците на инсталация и програмен продукт се бавят, 35% употребяват програмен продукт, който е уеднаквен за всички магазини и ще е нужно повече време за смяна, 22% изпитват финансови усложнения. При 24% аргументите се свързват още веднъж до самия програмен продукт - част от тях чакат утвърждение от Национална агенция за приходите, при други той не разрешава съответните промени и преправка.
Много от компаниите се замислят въобще дали да не се откажат да одобряват заплащания в брой, с което ще затруднят доста клиентите си и да работят единствено по банков път. Фирмите алармират още, че откакто бъде изменен софтуерът, е нужно и време за образование на чиновниците. Членове на Палатата показват, че времето за преправка на софтуерите е безпределно малко, в случай че към момента се утвърждават фискални устройства, на които би трябвало да бъдат създадени функционалности за ръководство.
В анкетата бизнесът показва редица опасения, рецензии и въпроси, които произтичат от наредбата. Отбелязват, че поддържат Национална агенция за приходите да ограничи сивата стопанска система, само че с Наредба Н-18 единствено се основава спомагателна тежест върху легалната част от бизнеса. Неиздаването на фискални бонове ще си продължи като процедура от работещите в сянка компании. Периодичната замяна на касовите апарати се трансформира в " квази " налог и тежест за компаниите в белия бранш на стопанската система.
Компаниите не поддържат отдалечения достъп и се притесняват от приключване на комерсиална информация (доставни цени, търговски понижения, отстъпки по съответни клиенти и други, в това число и персонални данни за някои от случаите - когато клиенти например са физически лица) от неоторизирано и неперсонифицирано влизане от чиновници на Национална агенция за приходите. При работещите сега правила, при оторизирано поискване на тази информация, тя постоянно се дава от бизнеса. Представяне на подобен достъп на контролните органи е безусловно ненужно, дори рисково.
Съвсем не е за подценяване и забележителната финансова тежест, която произтича от наредбата. Практически промяната на софтуера и касовите апарати не е толкоз елементарен и неусетен развой. Веднъж фирмите са изхарчили средства /и то по никакъв начин не малко/ за основаване на ЕРП система, съобразена със спецификата на активността. Инвестиционни разноски не се вършат от през днешния ден за на следващия ден, те се възнамеряват. Фирмите означават, че хилядите левове вложения, които са изхарчени за касови апарати и доработка на търговски програмен продукт, могат да се вложат в надалеч по-смислени действия.
Според членове на БТПП Наредба Н-18 постанова фрапантни и скъпи промени, използвани по-скоро за обекти, които работят с крайни клиенти, а не да вземем за пример за индустриални предприятия или за търговци на едро, където се основават документи от едно място, а се отпечатват и събират със артикули на друго място.
Като спънка компаниите означават, че не са планувани случаите с предплатени заплащания или комплицирани покупко-продажби, които са разнообразни от продажбите на дребно в заведения или магазини, като не е взета въобще поради сложността и многообразието на ЕРП системите, които се употребяват от компаниите. Липсва изясненост по какъв начин да се действа, когато са налице комплицирани покупко-продажби (например задатъци, абонаменти, заплащане на части, смесени заплащания и др.) и единствено част от заплащанията по тях са в брой.
Пречки и затормозяващи компаниите са и следните регулации: невъзможността да се поправя фактура; блокирането на софтуера когато има проблем с фискалното устройство; условието за обявление на нефискални печатащи устройства и декларирането на новите версии на софтуера. Проблем за компаниите е и интерпретирането на заплащанията посредством системата на PayPal (само посредством акаунт, без карти) като заплащания в брой.
В анкетата компаниите акцентират, че сходна разпоредба няма в нито една страна от Европейски Съюз. Постоянно се оферират и внедряват от ден на ден нормативни актове, които затормозяват бизнеса и покачват разноските за активност.
Регламент GDPR, Наредба Н-18, Закона за ограниченията против изпирането на пари, съпроводен с устав и образования, повдигане на оптималният застрахователен предел над 15% и други регулации с неразбираеми условия, за които резултатът е противоречив, само че тежестта за бизнеса си остава сигурна.
Допитването е осъществено в интервала 16-18 февруари 2019 година, а претекстове за него бяха постъпили сигнали от компании.
Акценти от изследването:
На въпроса дали ще съумеят да модифицират фискалните си устройства до края на март, към 64% от интервюираните оповестяват, че няма да се оправят и желаят удължение с 6 месеца. Около 15% също няма да съумеят с този период и оферират увеличение му с 3 месеца.
Едва 4% от участващите в изследването са отбелязали, че към този момент са приспособили касовите си апарати, а останалите 17% са в развой на смяна и смятат, че ще могат да приключат до 31 март.
Още по-трудно изпълнимо се обрисува настояването за свързване на софтуера за ръководство на продажбите с фискалните устройства и декларирането му до 31 май. Само 15% са на мнение, че ще изпълнят регулацията в период. 78% желаят удължение с 6 месеца, а останалите 7% са отбелязали, че не употребяват подобен програмен продукт и не са наранени от това условие.
Комплексни са аргументите, заради които компаниите да не могат да се оправят с нормативните условия в инструкции период: към половината оповестяват, че доставчиците на инсталация и програмен продукт се бавят, 35% употребяват програмен продукт, който е уеднаквен за всички магазини и ще е нужно повече време за смяна, 22% изпитват финансови усложнения. При 24% аргументите се свързват още веднъж до самия програмен продукт - част от тях чакат утвърждение от Национална агенция за приходите, при други той не разрешава съответните промени и преправка.
Много от компаниите се замислят въобще дали да не се откажат да одобряват заплащания в брой, с което ще затруднят доста клиентите си и да работят единствено по банков път. Фирмите алармират още, че откакто бъде изменен софтуерът, е нужно и време за образование на чиновниците. Членове на Палатата показват, че времето за преправка на софтуерите е безпределно малко, в случай че към момента се утвърждават фискални устройства, на които би трябвало да бъдат създадени функционалности за ръководство.
В анкетата бизнесът показва редица опасения, рецензии и въпроси, които произтичат от наредбата. Отбелязват, че поддържат Национална агенция за приходите да ограничи сивата стопанска система, само че с Наредба Н-18 единствено се основава спомагателна тежест върху легалната част от бизнеса. Неиздаването на фискални бонове ще си продължи като процедура от работещите в сянка компании. Периодичната замяна на касовите апарати се трансформира в " квази " налог и тежест за компаниите в белия бранш на стопанската система.
Компаниите не поддържат отдалечения достъп и се притесняват от приключване на комерсиална информация (доставни цени, търговски понижения, отстъпки по съответни клиенти и други, в това число и персонални данни за някои от случаите - когато клиенти например са физически лица) от неоторизирано и неперсонифицирано влизане от чиновници на Национална агенция за приходите. При работещите сега правила, при оторизирано поискване на тази информация, тя постоянно се дава от бизнеса. Представяне на подобен достъп на контролните органи е безусловно ненужно, дори рисково.
Съвсем не е за подценяване и забележителната финансова тежест, която произтича от наредбата. Практически промяната на софтуера и касовите апарати не е толкоз елементарен и неусетен развой. Веднъж фирмите са изхарчили средства /и то по никакъв начин не малко/ за основаване на ЕРП система, съобразена със спецификата на активността. Инвестиционни разноски не се вършат от през днешния ден за на следващия ден, те се възнамеряват. Фирмите означават, че хилядите левове вложения, които са изхарчени за касови апарати и доработка на търговски програмен продукт, могат да се вложат в надалеч по-смислени действия.
Според членове на БТПП Наредба Н-18 постанова фрапантни и скъпи промени, използвани по-скоро за обекти, които работят с крайни клиенти, а не да вземем за пример за индустриални предприятия или за търговци на едро, където се основават документи от едно място, а се отпечатват и събират със артикули на друго място.
Като спънка компаниите означават, че не са планувани случаите с предплатени заплащания или комплицирани покупко-продажби, които са разнообразни от продажбите на дребно в заведения или магазини, като не е взета въобще поради сложността и многообразието на ЕРП системите, които се употребяват от компаниите. Липсва изясненост по какъв начин да се действа, когато са налице комплицирани покупко-продажби (например задатъци, абонаменти, заплащане на части, смесени заплащания и др.) и единствено част от заплащанията по тях са в брой.
Пречки и затормозяващи компаниите са и следните регулации: невъзможността да се поправя фактура; блокирането на софтуера когато има проблем с фискалното устройство; условието за обявление на нефискални печатащи устройства и декларирането на новите версии на софтуера. Проблем за компаниите е и интерпретирането на заплащанията посредством системата на PayPal (само посредством акаунт, без карти) като заплащания в брой.
В анкетата компаниите акцентират, че сходна разпоредба няма в нито една страна от Европейски Съюз. Постоянно се оферират и внедряват от ден на ден нормативни актове, които затормозяват бизнеса и покачват разноските за активност.
Регламент GDPR, Наредба Н-18, Закона за ограниченията против изпирането на пари, съпроводен с устав и образования, повдигане на оптималният застрахователен предел над 15% и други регулации с неразбираеми условия, за които резултатът е противоречив, само че тежестта за бизнеса си остава сигурна.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ